Недостигът, който се появи заради наложения от здравното министерство лимит е поет или от пациентите, или е натрупан нов дълг

Зад ведрия анонс на здравно министерство, че здравната каса няма дефицит за миналата година, всъщност стои драстично орязване на средствата на най-големите болници, а оттам вероятно увеличаване на доплащането от пациентите и забавени плащания към европейските здравни каси.
Рекапитулацията само от плащанията към 30-те най-големи болници, които извършват 62{e0ebf5b45799a8de92b8c71d7f8ccff8c1674d1726f88f40ede371190bf4a790} от лечебната дейност, е, че те са получили с близо една трета по-малко в сравнение с 2014 г., показва справка на НЗОК, изготвена по запитване на „Капитал“. Това означава, че ако през 2014 г. клиниките са взели от касата за лечение 959 млн. лв., през миналата година те са получили от здравната каса 686 млн. лв., като в това число са включени и лекарствата за химиотерапия.

И тази, и миналата година в бюджета на касата са предвидени 1.3 млрд. лв. за болници, като през 2016 г. лимити няма, но има риск някои клиники да отпаднат заради все още неясната здравна карта.
Разликите

През миналата година с постановление беше въведен задължителен лимит, според който клиниките не могат да получават повече от 95{e0ebf5b45799a8de92b8c71d7f8ccff8c1674d1726f88f40ede371190bf4a790} от средствата, които са взели през 2014 г. Дори и при това положение обаче се оказва, че бюджетите им са намалени не с 5{e0ebf5b45799a8de92b8c71d7f8ccff8c1674d1726f88f40ede371190bf4a790}, а поне с 11{e0ebf5b45799a8de92b8c71d7f8ccff8c1674d1726f88f40ede371190bf4a790} (с едно изключение), като има и драстични намаления от близо 40{e0ebf5b45799a8de92b8c71d7f8ccff8c1674d1726f88f40ede371190bf4a790} на изплатените средства – на варненската „Св. Марина“ и на столичните „Св. Екатерина“ и „Царица Йоанна – ИСУЛ“. (виж таблицата). В подобно положение са най-голямата болница в България – „Св. Георги“ в Пловдив и Военномедицинска академия, както и една от големите столични частни клиники – „Сити клиник“.

Най-голямата частна болница – „Токуда“, е получила с една четвърт по-малко в сравнение с предишната година, като със същия процент е намалено плащането и за Националната кардиологична болница. Въпреки натовареността си „Пирогов“ също е получила с 14{e0ebf5b45799a8de92b8c71d7f8ccff8c1674d1726f88f40ede371190bf4a790} по-малко. Единствената болница, която има символично увеличение, е частната „Пълмед“, при която през 2015 г. заработват два нови корпуса с разширение на съществуващите отделения и с нови клиники по урология, АГ и неврология. Нови дейности има и в други болници, но вероятно не навсякъде това е отчетено.

От подредбата на най-големите получатели на здравни вноски се вижда, че все още парите отиват при държавните болници. В топ 30 има само пет частни клиники.

Според постановлението, което въвежда лимитите, клиниките нямат право да получават средства за пациенти, които са приели над лимита си, независимо дали са спешни или не. Общо болниците са лекували за 65 млн. лв. над лимита, което засега си остава за тяхна сметка. В края на годината Българският лекарски съюз за пореден път настоя да бъдат изплатени поне парите за най-спешните лекувани пациенти (около 24 млн. лв.), но без успех.

Кой покрива разликата

Свиването с 270 млн. лв. при топ 30 болници може поне частично да е заради по-малко боледуващи или да е отишло към по-малки лечебни заведения. Но и така е видимо, че има огромно свиване на паричния поток. Затова и много болници въведоха листи на чакащите и отлагаха максимално операции. При други имаше намаление в заплащането на лекарите и медицинския персонал.
„По-малкото средства означават намаляване на потока пациенти и ограничаване на избора им. Не бива да забравяме, че сумата, която касата не е платила, вероятно е поета от болните под формата на допълнителни плащания“, коментира д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването.

Той допълва, че е възможно болниците да са отчели дейност до лимита, но да са им изплатили по-малка част. „Те могат да претендират тези пари не само от касата, но и от самите пациенти, като заведат искове срещу тях за това, че им е извършена медицинска помощ, а осигурителят не я е платил. Ситуацията е, че пациентите са дошли със застрахователна полица, която се оказва без покритие, и трябва да си доплатят“, смята д-р Кацаров.

Според него при част от клиниките със сигурност се е увеличила задлъжнялостта към доставчиците. Само към средата на миналата година държавните и общинските болници имаха дългове към дистрибуторите си от над 400 млн. лв., като близо 150 млн. лв. от тях бяха просрочени. През последното тримесечие и частните болници обявиха, че отлагат и разсрочват плащания заради намалените суми от здравната каса.

Пациентските организации нямат официални данни за размера на допълнителните плащания за лечение в болници, но като цяло по данни на Световната банка, независимо дали болният е здравно осигурен или не, допълнителните плащания от джоба формират 47{e0ebf5b45799a8de92b8c71d7f8ccff8c1674d1726f88f40ede371190bf4a790} от средствата, които влизат в здравния сектор. На второ място като платец се нарежда здравната каса с 40{e0ebf5b45799a8de92b8c71d7f8ccff8c1674d1726f88f40ede371190bf4a790}.

Източник:http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/01/06/2680975_zdravnata_kasa_e_svila_plashtaniiata_kum_top_30-te/

„Осемнадесет села в Смолян са с незаети лекарски практики, информират от Регионалната здравна инспекция. Местата за общопрактикуващ лекар в малките планински села остават непривлекателни за медиците въпреки изплащаните допълнителни суми за работа при неблагоприятния условия“, четем днес в „Стандарт“. „Селата обикновено предоставят помещения и за жилище за лекаря, който ще се съгласи да работи в отдалечения район. За жителите на 18-те села се грижат общопрактикуващи лекари от съседни практики, а част от пациентите са принудени да пътуват десетки километра до най-близкото джипи“, допълва публикацията.

Информацията подкрепя и материал на „Труд“, който дава конкретен пример. „Смолянското село Мугла си търси лекар или фелдшер с обяви във фейсбук. В едно от най-високо разположените села в Родопите няма лекар вече пета година. „Последно имахме докторка тук, но тя си тръгна и оттогава няма желаещи. Идвали са за тези години двама-трима да видят условията, но се отказват заради малкия брой пациенти“, каза кметицата на Мугла Даниела Кубинска“, пише ежедневникът.

„Обявата в интернет последно е публикувал 24-годишният Матей Матев. В нея кандидатите се агитират с възможност за сключване на договор с НЗОК и ползване на допълнителни бонуси, заплащани от здравната каса“, разказва материалът.

„В селото има голяма сграда на здравна служба, чийто втори етаж е с апартамент за медицинския персонал. „Някога в тази сграда са се израждали и бебета, сега е празна и заключена. Има апартамент с три стаи, баня и всичко необходимо, както и кабинет и превързочна, но след като 5 г. стоели затворени, се нуждаят от ремонт“, каза Кубинска.

В Мугла през лятото населението е над 500 души, но през зимата остават около 150. Повечето са пенсионери, като много от тях са с хронични заболявания. Добре е да има медик в селото, за да могат хората да са спокойни, че има кой да реагира на момента, казва Кубинска. Тъй като много от младите живеят в Смолян, през зимата те прибират родителите в града. Останалите местни разчитат за снабдяване с хапчета на пътуващите за областния град. Най-много пращат рецептите си по кметицата и колата, която зарежда магазините в селото. С лекарства като аналгин и аспирин се запасяваме за цялата зима, казват старците от селото“, пише още вестникът.

„Телеграф“ пък алармира за криза с тестовете за СПИН. „Задава се криза с изследванията за СПИН, алармираха от Националния център за заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) пред „Телеграф“. Причината е липсата на кадри в Национална референтна лаборатория. Експерти предупредиха също, че парите за безплатни изследвания на рисковите групи свършват през септември“, пише изданието.

„Лабораторията по СПИН към Националния център за заразни и паразитни болести е ключовата у нас при доказването на смъртоносната зараза и лечението й. В нея се изследват всички проби от страната. Там се проследява и терапията на болните. Заради мизерното заплащане обаче работещите в нея напускат масово, съобщи доц. Ивайло Алексиев от лабораторията. Чистата заплатата на един биолог например е 360 лв.“, отбелязва публикацията и продължава: „Имаме нужда от много хора, но никой не иска да работи за толкова ниски възнаграждения. А и дори да започне при нас, след време напуска“, посочи той. Заради хроничния проблем със заплатите преди 2 г. само за месец от лабораторията са си тръгнали 4-ма специалисти и тя е останала само с двама. В момента пробите от цяла България падат на плещите на едва четирима души. Заради пренатоварването им има риск от грешки, които могат и да са фатални, признава доц. Алексиев.“

Вестникът припомня, че новите случаи на СПИН през изминалата година са 221, което е с 8 повече спрямо 2014-а. „В края на септември ще свършат и последните средства по програмата „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН“ по линия на Глобалния фонд. След това грижата за рисковите групи ще падне изцяло на държавата. Лекари обаче са притеснени, че тя няма да успее да осигури финансиране и може да се стигне до бум на болни“, пише още „Телеграф“.

Източник: http://www.zdrave.net/news/novini-210/pechata-lipsa-dzhipita-lipsa-kadri-natsionalnata-63135