При всяко съмнение за инфектиране с вируса човек трябва да се изследва

Българските гастроентеролози проф. Красимир Антонов и проф. Захари Кръстев от софийската болница “Св. Иван Рилски” първи в света излекуваха от хепатит С болни с рак на черния дроб. Те поеха риск в интерес на своите пациенти и приложиха нова за света терапия, която елиминира напълно вируса на хепатит С. Никой от колегите им в света до този момент не е имал смелостта да тръгне по този неутъпкан път и затова данните на нашите лекари са публикувани веднага в две от най-авторитетните медицински издания. Резултатите от изследванията на двама от пациентите са особено важни, защото изглежда за момента, че са единствените излекувани напълно в света.

“Много е трудно една фармацевтична компания да включи пациенти с онкологични заболявания, когато се знае, че вероятно този пациент може по време на проучването да почине от самата болест. Не можехме да оставим наш пациент, за който виждахме, че сме в състояние да му помогнем със съответна терапия, само защото в света не е споменато как това да се случи”, заяви специално за в. “Доктор” проф. Красимир Антонов. “Липсата на симптоми при хроничните вирусни хепатити и недостатъчната информираност на пациентите водят до късната диагноза и ненавременното лечение на тези заболявания. От една година се знае, че хроничната инфекция с хепатит С е напълно лечима в почти 100{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63} от случаите, което означава, че медицината направи своя невероятен скок”, коментира още известният хепатолог. Проф. Красимир Антонов е доктор на медицинските науки, с три висши образования, 76 научни статии и 150 съобщения в българския и международния медицински печат. Работи в Клиниката по гастроентерология към УМБАЛ “Св. Иван Рилски“ и е един от най-изявените хепатолози в България.

– Поздравления, проф. Антонов, на вас и екипа ви, за смелостта и човещината, която проявихте, и за излекуваните от рак на черния дроб пациенти. Осъзнавате ли, докторе, че сега всеки един така заболял българин ще ви потърси за помощ?
– Благодаря ви! Да, осъзнаваме го, но и с гласността покрай тези пациенти даваме възможност на други колеги да опитат начина, по който направихме възможно това излекуване. Не го крием, човек трябва да се бори за пациента си с максималната информация, която има, и с всичките си възможности.

Изправихме се в нелека битка. И това, което стана, е, че тези пациенти действително изчистиха вируса на хепатит С и в момента отбелязваме много добро състояние на техния черен дроб. Вече година рецидив на рака няма, двукратно се качи техният имунен капацитет. Така доказахме, че подобно лечение е възможно. Докъде ще стигне този процес, ще видим, никой още не знае. Това е другото нещо, което представлява огромен интерес в цял свят. След като се изгони една инфекция с хепатит С и пациентите имат чернодробна цироза, какво после се случва с нея. Двамата ни пациенти още дълго ще са във фокуса на вниманието на колегите лекари от цял свят, а ние сме готови да поемем отново същия риск

– Споменахте, че в никакъв случай не сте могли да им откажете лечение…
– Тези хора имаха рак на черния дроб, което по принцип определя и малка преживяемост. Но тъй като с помощта и на колеги от други болници успяхме да излекуваме поне временно рака, макар че смятаме, че сме постигнали по-траен ефект, решихме, че тези пациенти не трябва да чакат своята болест напълно да напредне, а да спрем развитието на цирозата. И успяхме – и двамата ни пациенти са много добре.

– Провеждате ли същото лечение и при други пациенти?
– При още двама заболели постигнахме същия успех, те също се чувстват добре. Имаме и още пациенти, на които прилагаме това лечение. Условието за започване на лечението е предварително да успеем да потиснем развитието на рака на черния дроб.

– Вие самият доволен ли сте от новата терапия за хепатит С?
– Разбира се, много съм доволен. Ефективността на напълно излекуване е над 95{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}. Само при един пациент нямаме такъв отговор, защото се наложи временно да бъде спряна терапията поради проявена бъбречна недостатъчност. Впоследствие не се разбра откъде идва тази недостатъчност, но вече терапията при него беше компрометирана. Само в този единствен случай имаме неуспех. При над
40 души, лекувани с новата терапия,

има бързо подобрение и последващо излекуване.

– Напоследък расте броят на хепатитно болните. Какво е вашето обяснение?
– Бройката на одобрените за лечение с новата терапия непрекъснато се увеличава, над 150 вече имат разрешение от Здравната каса. Расте броят, защото с предишната терапия, с интерферон, нямаше излекувани пациенти. Малко пациенти отговаряха на възможно успешна терапия, т.е. противопоказанията за интерферон бяха толкова големи, че на практика лекувахме здрави хора. А сега лекуваме хора с много тежка клинична картина, даже вече и такива с рак на черния дроб. Затова бройката на пациентите действително е много голяма, надвишава очакванията на здравните власти. Но аз смятах, че ще се случи точно така, и се радвам, че е така. Защото бяха подценени тези пациенти, а те са много, повярвайте ми, много са. Сега здравните власти вече знаят за тях и те ще бъдат излекувани, на 100{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}.

– Тази болест преобръща съдбата на много хора…
– Да, така е. Това са хора, които никога не са ползвали наркотици, това са нашите бащи и майки, нашите колеги, но и нашите деца, които са били инфектирани по една или друга причина, вследствие на съвременната медицина. Сега можем и трябва да им помогнем.

Новата терапия за лечение на хепатит е скъпа, но на 100{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63} ликвидира заразата

– Какво е нивото на българската гастроентерология?
– Нивото на българската гастроентерология в областта на вирусните хепатити е много високо. Разполагаме с най-новото в областта и следим последните тенденции в развитието на хепатологията. В България лечението на пациентите с хепатити
се покрива от Здравната каса от 2001 г.

Оттогава се създадоха мощни диагностично-лечебни центрове в страната, обикновено са в университетските болници.

– Кои са основните фактори за развитието на чернодробен рак?
– Трябва да се знае, че хепатит С, както и вирусен хепатит B са основните фактори за рака на черния дроб. Един пациент с хепатит С може да се чувства прекрасно и когато си мисли, че всичко е минало, да има много сериозни последствия за неговото здраве и живот.
Злоупотребата с богати на калории храни може да е един от факторите за развитие на чернодробна цироза. Основни причинители на цироза на черния дроб остават алкохолната злоупотреба и вирусните хепатити. Проблемът обаче е, че, от една страна, у нас консумацията на алкохол не е намаляла, а от друга – заради липсата на симптоми и информираност в обществото хроничните вирусни хепатити не се диагностицират навреме.

– А по отношение на хепатит А?
– Тук става въпрос за инфекция на мръсните ръце и на мръсната вода. В този случай хигиената е на първо място. В това отношение цялата екологична обстановка в България – наводненията, пречиствателните станции, всичко това за съжаление спомага за разпространение на вирусните хепатити. Един от тях е хепатит А, който е основният, който се предава по този начин. И затова действително хигиената е на първо място и в това отношение трябва да сме много постоянни поради простата причина, че в България

честотата на острия хепатит А е доста висока

в сравнение с други европейски държави. Ние с Румъния даваме най-голям брой пациенти, инфектирани с хепатит А.

– Какво според вас е най-важно да направи човек, когато разбере, че е болен от хепатит С. Към кого трябва да се обърне?
– Болният с хепатит С трябва да се обърне към специалист гастроентеролог, защото личните лекари не са в състояние да отговорят на всички въпроси. Специалистът е този, който трябва да даде оценка дали пациентът е болен, дали се нуждае от по-нататъшни изследвания. Без този контакт е трудно да се осъществят навременна диагностика и терапия. Ключово е значението на връзката диагностика – лечение. Колкото по-пряка е тази връзка, толкова е по-голям ефектът. Понякога пациентите се забавят поради това, че се чувстват добре и личните лекари не са в състояние да преценят тежестта на болестта им. Когато се обърнат към специалист, нещата са доста напреднали. Ние имаме нужда от продължаване на обучението в тази област, не само на специалистите, но и на общопрактикуващите лекари и населението.

– Кога човек трябва да се изследва за хепатит С и къде може да го направи? Колко струва изследването?
– Едно изследване за хепатит С не е толкова скъпо – 20 лв. За немалка част от българите може би това са много пари, но има смисъл да се направи подобно изследване. Когато човек е бил наранен, участвал в катастрофа на пътя, използвал е наркотични средства, е редно да се провери.

Хепатит С е много коварна болест. Няма видими симптоми, няма никакви оплаквания. Дори ако се пуснат изследвания за чернодробни ензими, те често са с нормални показатели. Поради това минава много дълго време преди пациентът да разбере, че е болен. Тогава нещата са напреднали и се лекуват по-трудно. При всяко съмнение за възможно инфектиране с този вирус човек трябва да се изследва.

Усложненията
Инфекцията с хепатит С става хронична при инфектирани пациенти в 80 до 90{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63} от случаите. Едва 10-15{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63} от инфектираните се освобождават сами от вируса. Ако не се лекува хепатит С, вирусната инфекция може да доведе до хроничен хепатит, чернодробна фиброза и чернодробна декомпенсирана цироза и в крайна сметка до хепатоцелуларен рак. Този процес е бавен и се постига в рамките на 30-40 г. Ако пациентът е употребявал алкохол и има хепатит В, пътят до чернодробната цироза е много по-кратък.

Източник:http://www.blitz.bg/article/45624

Аутистична епидемия няма. Увеличаването на диагностицираните деца с разстройства от аутистичния спектър всъщност е изкуствено. Реално децата не са повече, а увеличаването се дължи на по-добрата осведоменост за този вид разстройства, както и осъвременените методи за диагностиката им. Тезата е на един от най-добрите детски психиатри в България доц. Димитър Терзиев, който ръководи дневното отделение в Клиниката по детска психиатрия в столичната Александровска болница. Пред Дарик радио медикът изтъкна, че родителите често отбягват да споделят психичните проблеми, свързани с децата им, и приемат „отиването на психиатър за застрашаващо”.

Докторе, ако не ме лъже паметта, специалистите във Вашата клиника участвахте в проект, свързан с аутизма?

Да, клиниката и нейният екип бяха активно ангажирани в проект на болницата, целящ подобряване на ранната диагноза при децата с аутизъм и на свързаните с това допълнителни дейности. Ние участвахме в един от наша гледна точка доста смислен проект и сме изключително доволни, че имахме тази възможност.

Какво постигна той?

Той постигна въвеждане на стандартизирани инструменти в помощ на диагнозата аутизъм. В никакъв случай не си представяйте някакви физически уреди или някаква физическа технология. Става дума за такива методи, които включват игрови ситуации, представяне на предмети на децата в определен порядък, според възрастта на малчуганите и нивото им на развитие. Прецизно наблюдаваме техния отговор и техните реакции и с наличие на алгоритми може да се посочи налице ли е аутистично разстройство. Тези методи са едно много добро допълнение към стандартните наблюдения на детето, интервюиране на родителите и психологично изследване на детето, които използваме в клиниката. Бих казал, че въвеждането на такива методи беше задължително за една университетска психиатрична клиника, каквато сме ние. Но това, което е особено ценно, е, че проектът даде възможност на тези методи да бъдат обучени и детски психиатри и психолози от страната. Обучителите бяха лицензирани професионалисти от Швеция, които дойдоха тук, в България.

Кои са най-честите проблеми с детската психика, с които се сблъсквате във Вашата практика?

Като цяло не може да се степенува. Проблемите много зависят от възрастта на детето. Те са различни в отделните възрасти. При децата от предучилищна възраст най-честите проблеми са тези на невроразвитийните разстройства и особено на разстройствата от аутистичния спектър. Нашата клиника е припозната от родителите като водещо, ако не и единствено място за поставяне на тази диагноза, което ние бихме искали да променим, защото е добре да се увеличат тези места в страната. Вече при децата от училищна възраст психичните проблеми, поради които се консултират, се разширяват. Те често са извън сферата на аутизма, но правят невъзможно или сериозно затрудняват адаптирането на детето към училищната среда, което пък кара родителите да търсят помощ. Например, деца с хиперактивно поведение и дефицит на вниманието, често пъти комбинирано с допълнителни затруднения в училище, а също и деца с изразени тревожни разстройства. При юношите най-тежките проблеми са свързани с психотични заболявания, шизофрении, тежки депресии. Също юноши с анорексия, главно момичета, които вече ако са в по-леко състояние, при допълнителни критерии могат да бъдат обхванати и на дневен принцип. При по-голяма тежест обаче се налага хоспитализиране. Има и много юноши с по-тежка юношеска криза, по-рисково и опасно поведение. Това се дължи на редица фактори – както на индивидуалните особености на юношата, така и на историята на първите му години. Това, което се подготвя в най-ранното детство, често се разиграва в юношеството и може да се разиграе доста опасно. Това са юноши, които могат да се напият ексцесивно, които могат да забегнат от дома си или пък да опитат някакви психоаткивни вещества, могат да влязат и в тежък конфликт с родителите си.

Ако при възрастните за появата на психични проблеми често можем да обвиняваме стреса, то кои са причините при децата?

Съществува една група психични разстройства, при която причините са предимно генетично. В някои случаи е възможно допълнителни фактори като стеса да играят роля за някакво отключване, но това далеч не е така във всички случаи. Към тази група спадат шизофренията, а също и разстройствата от аутистичния спектър, които би трябвало като поява да не се влияят или да се влияят в много малка степен от психосоциални фактори.

Има ли някакво зачестяване на аутизма през годините?

Има зачестяване в годините, но ние, както и водещите световни експерти в областта, а не гласовитите представители на алтернативната медицина, които много често посещават в България, смятаме, че зачестяването се дължи преди всичко на променени диагностични критерии. Тоест, повече деца се диагностицират, защото осведомеността е по-голяма, а не толкова, че има реално увеличение. Аз съм категоричен привърженик на тезата, че тази диагноза се поставя по-често по редица професионални фактори, но увеличаването е изкуствено. Няма аутистична епидемия.

Търсят ли родителите помощ за своите деца от лекар или от деликатност често не споделят подобни проблеми?

Всяка ситуация е уникална и не бива да генерализираме категорично. По-скоро обаче родителите отбягват да споделят проблемите, свързани с децата. Отиването на психиатър е особено и разбираемо застрашаващо за родителите и те го избягват. От друга страна пък много родители в ситуация на криза, когато им е много тежко и не знаят какво да направят, са готови да потърсят лекарска помощ. Много важно е дали родителите на много малките деца са готови да споделят своите притеснения с общопрактикуващите лекари, например – че детето е на година и половина, но все още не говори или пък, че играе по необичаен начин и не се интересува от връстниците си. Друг е и въпросът дали общопрактикуващите лекари имат възможност и време да чуят евентуални подобни притеснения на родителите. Много важно е в тези случаи общопрактикуващите лекари да вземат на сериозно всички притеснения у родителите за децата, които са на възраст под 3 години. Много често родителите казват, че са били успокоявани от общопрактикуващите лекари с думите – то детето ще проговори, някои проговарят по-късно. Нашата практика обаче категорично показва, че дори тези притеснения на родителите да не са основателни, те трябва да бъдат насочени за консултация. И тук става дума не само за състоянието на детето, но и за състоянието на родителя. Една тревожна или депресивна майка, която е склонна да преувеличи притесненията за нейното дете, поради това си състояние може много сериозно да повлияе на самото развитие на бебето. Защото майките и много малките деца представляват едно цяло и тяхното състояние много лесно се предава един на друг. Всъщност, за бебетата и много малките деца ролята на непосредственото обкръжение е един от основните фактори за тяхното бъдещо психично здраве, заедно с генетичния фонд и заедно с отсъствието на разни вредни въздействия върху мозъка. Третият фактор е качеството на непосредствената семейна човешка среда. Затова състоянието на родителите се отразява много на развитието на децата.

След всичко, с което сте се сблъскали в системата, оставате ли оптимист за българското здравеопазване?

Как да отговоря? Иска ми се да бъда оптимист, от друга страна бях прекалено дълго оптимист през тези години, мислех си, че нещата ще се развият по-добре и по-бързо, отколкото се развиха. Така че оставам оптимист обаче още по-умерен оптимист, отколкото съм бил досега.

Източник:http://bestdoctors.bg/article/id/1451388