Рубрика: Новини
В пренаталната медицина групата инфекции, обединени под акронима TORCH, изисква повишено внимание поради потенциалния риск от сериозно засягане на вътреутробното развитие на плода. Тези инфекции често протичат субклинично или с неспецифични симптоми при бременната жена, но при вертикално предаване могат да предизвикат тежки вродени аномалии, включително увреждания на централната нервна система, слуха, зрението и други системни нарушения с дългосрочни последици за новороденото.
Тежестта на феталния риск се определя от биологичния вид на патогена, гестационната възраст в момента на инфектиране, както и от индивидуалния имунен статус на майката. Поради тази причина ранната серологична и молекулярна диагностика е от ключово значение за навременната стратификация на риска и адекватното клинично поведение.
Акронимът TORCH включва токсоплазмоза (Toxoplasma gondii), рубеола (Rubella), цитомегаловирус (CMV), херпес симплекс вируси (HSV) и други патогени (Other), сред които варицела-зостер вирус, парвовирус B19, трепонема палидум и ХИВ. Предаването на тези агенти може да настъпи трансплацентарно, интрапартално или в ранния неонатален период.
Медицинските специалисти подчертават, че е оптимално изследването на TORCH профила да се осъществи още в рамките на първия триместър. Това позволява установяване на изходния серологичен статус и разграничаване на прекарана в миналото инфекция от първична зараза или реактивация в хода на бременността. Препоръчително е статусът за рубеола да бъде оценен още на етап семейно планиране.
Токсоплазмозата се придобива най-често при алиментарен контакт с контаминирана храна или почва, като острата първична инфекция през бременността крие опасност от хориоретинит и неврологични дефицити при плода. Цитомегаловирусът представлява честа причина за вродена сензоневрална глухота и микроцефалия, а активната херпесна инфекция по време на раждане изисква специфични мерки за предотвратяване на неонатално заразяване.
Прецизната лабораторен анализ включва определяне на специфични IgG и IgM антитела, както и оценка на антитяло авидността при гранични стойности. Наличието на антитела не винаги е признак на активен инфекциозен процес, а често отразява изграден постинфекциозен или постваксинален имунитет, поради което резултатите винаги трябва да се интерпретират в контекста на гестационната седмица и клиничната картина.
При поява на симптоми като фебрилитет, кожен обрив, лимфаденопатия, генитални лезии или при анамнеза за контакт с инфекциозно болни, бременните жени трябва своевременно да се консултират с наблюдаващия акушер-гинеколог за провеждане на целенасочени изследвания.
