Разкритията за 22 000 пациенти, отчетени като хоспитализирани, но засечени в казина, поставиха отново на дневен ред въпроса за контрола в здравната система. Данните, предоставени от НАП, доведоха до проверки на НЗОК в цялата страна.
Пациенти, които не знаят, че са „в болница“
Адвокатът по медицинско право Мария Шаркова посочи, че част от фиктивните хоспитализации са извършени без знанието на пациентите. „Все по-често хора установяват, че имат отчетени дейности или хоспитализации, които никога не са се случвали“, обяснява тя.
Друга част от случаите обаче са с непряко съгласие на пациентите, които се съгласяват формално да бъдат приети, за да получат безплатно изследвания или консултации, недостъпни в извънболничната помощ. След извършването им те напускат лечебното заведение, но по документи остават хоспитализирани.
„Върхът на айсберга“
Членът на Надзорния съвет на НЗОК и председател на Българската асоциация за закрила на пациентите Пламен Таушанов смята, че случаят с хоспитализираните „в казината“ е само показателен симптом на системен проблем.
Според него, техническите пропуски при използването на четящи устройства за лични карти позволяват регистрация на пациенти без тяхното присъствие. Таушанов допълва, че подобни злоупотреби са възможни именно поради дефицит на контрол и недостатъчна координация между институциите.
Системен дефект, не изолиран случай
Проблемът с фиктивните хоспитализации е част от по-дълбокия въпрос за свръххоспитализациите в България. Въпреки високия им брой, страната остава на първо място по заболеваемост и смъртност в ЕС.
Шаркова подчертава, че е време фокусът на здравната система да се измести от болничната към извънболничната помощ, където навременната диагностика може да предотврати нуждата от прием.
Липса на контрол и ниска информираност
Според експертите за първото полугодие на проверявания период потенциално неправомерно отчетените средства възлизат на под 5 млн. лв., но това е само малка част от реалния мащаб на проблема.
Освен технологични и нормативни пропуски, липсата на активност от страна на гражданите също допринася за злоупотребите. Едва около 200 000 души в България проверяват редовно своето електронно здравно досие, което затруднява навременното разкриване на фиктивни записи.
Предложения за промяна
Сред обсъжданите решения са:
-
по-тясна интеграция между информационните системи на НЗОК и НАП;
-
по-строги изисквания за достъп до лични данни и регистрация на пациент;
-
регламентиране на разстоянието между лечебни заведения и казина;
-
засилен обществен контрол чрез стимулиране на пациентите да проверяват собствените си досиета.
Фиктивните хоспитализации не са единични нарушения, а индикатор за системен дефицит на контрол и прозрачност. Експертите са единодушни, че решението минава през дигитализация, превенция и по-голяма активност както на институциите, така и на самите граждани.
