Рубрика: Новини
Цялостната регулация на психотерапевтичната дейност остава дългоочаквана и изключително важна стъпка както за професионалната общност, така и за обществото. Същинската работа по изработването на бъдещия закон обаче тепърва предстои. Това заяви клиничният психолог и психотерапевт д-р Велислава Донкина.
Тя поясни, че предложените за обществено обсъждане наредби – 1 и 29, регламентират дейността на психолозите единствено в рамките на лечебните заведения. Според нея тези нормативни актове адресират дългогодишната липса на яснота относно необходимите образователен ценз и практически опит на психотерапевтите. Д-р Донкина отбеляза, че въпросите все още не са напълно изяснени и изискват задълбочена дискусия. Съгласно утвърдените световни стандарти, към момента основата за специализация по психотерапия изисква завършена магистърска степен по клинична психология.
Психотерапията е специфична професионална сфера, която, подобно на медицината, изисква продължителен период на специализирано обучение. Д-р Донкина направи аналогия с медицинската професия, подчертавайки, че както един наскоро дипломиран лекар не разполага с квалификацията веднага да извършва сложни операции, така и психотерапевтичната практика изисква прецизна подготовка и не се свежда до обикновен разговор с пациента.
Относно безопасността на пациентите и избора на компетентен специалист, тя препоръчва справка с официалните регистри на Българската асоциация по психотерапия и Дружеството на психолозите в България.
Предстоящите промени предвиждат и модернизация на детската психиатрична грижа. Според специалиста това налага тясно и ефективно сътрудничество между държавните институции, социалната система и образователния сектор.
За първи път нормативно се закрепва и осигуряването на психологическа подкрепа за самите медицински специалисти. Според д-р Донкина това е ключово признание за значимостта на този вид помощ и официалното й включване в професионалните ангажименти на клиничните психолози. Тя подчерта, че емоционалното натоварване и страданието на медицинските специалисти не са по-малки от тези на техните пациенти.
В заключение тя коментира, че често наблюдаваните в болничната среда разочарование, грубо отношение или емоционална дистанция са именно проява на това скрито страдание. Търсенето на психологическа помощ не е признак на слабост или професионална некомпетентност. Напротив, грижата за собственото психично здраве и осмислянето на емоциите, породени от ежедневния сблъсък с болката на другите, е израз на осъзнатост и висок професионализъм.
