Рубрика: Новини
Д-р Елена Рабинева е възпитаник на Тракийския университет в Стара Загора. Тя е специалист по нуклеарна медицина в УМБАЛ „Александровска“ и асистент към Медицински университет – София. Професионалният ѝ път започва в сферата на вътрешните болести, но интересът ѝ към образните изследвания я насочва към нуклеарната медицина. Това е специалност, която обединява клиничното мислене, високотехнологичната диагностика и персонализирания терапевтичен подход.
Д-р Рабинева работи активно в областта на конвенционалните и хибридните нуклеарномедицински изследвания. Нейните основни професионални интереси са фокусирани върху онкологичната нуклеарна медицина, тераностиката и внедряването на нови радиофармацевтици.
Д-р Рабинева, как решихте да се посветите на медицината и какво Ви мотивира да станете лекар?
Решението ми не беше внезапно, а по-скоро резултат от постепенно осъзнаване, което узряваше с времето. Винаги съм била силно впечатлена от човека – не само от неговата анатомия и физиология, но и от личната му история, болката, силата и волята му да продължи напред.
Още от ранните си ученически години възприемах знанието като висша ценност и сила. Медицината е именно тази професия, в която знанието придобива най-дълбок смисъл, защото дава възможност да помогнеш, да облекчиш страданието и да спасиш човешки живот.
Всеки пациент идва при нас със своята уникална история. Затова лекарят трябва да притежава не само задълбочени медицински познания, но и огромно търпение, емпатия и уважение към страданието на отсрещния.
Следването по медицина е изключително преживяване. То те сблъсква не само с огромен обем от информация, но и със самия теб – с твоите граници, умора и съмнения, но и с волята да не се отказваш. Първите години са особено трудни, защото осъзнаваш, че тази професия изисква пълното ти отдаване. Точно тогава обаче започва изграждането на лекаря – не само като професионалист, но и като личност.
От своите преподаватели научих безценни уроци, които ме водят и до днес. Първо, добрият лекар никога не спира да се усъвършенства. Второ, зад всяка диагноза стои живо човешко същество, а не просто поредният клиничен случай. И трето, в медицината знанието трябва неизменно да върви ръка за ръка със смирението и човечността. Вероятно именно това е най-големият смисъл на нашата професия – да съчетаем науката с емпатията.
Как се насочихте към нуклеарната медицина и кои бяха първите Ви учители в специалността?
Нуклеарната медицина не беше първоначалният ми избор. Достигнах до нея постепенно, след първите си стъпки в клиничната практика. Започнах с вътрешни болести и точно там разбрах колко ключова е ролята на образните методи за поставянето на точна диагноза, стадирането и проследяването на пациентите.
Клиничното мислене на интерниста е безценно, но с течение на времето бях все по-привлечена от възможността не просто да анализирам симптомите и лабораторните показатели, а реално да „видя“ болестта – да визуализирам нейното разпространение, метаболитна активност и динамика. Тази връзка между клиничната картина и визуалното доказателство пренасочи интереса ми към образната диагностика, а впоследствие и към нуклеарната медицина.
Моят първи и основен учител в специалността беше доц. д-р Валерия Хаджийска – началник на Клиниката по нуклеарна медицина в УМБАЛ „Александровска“. Нейният стремеж към иновации и внедряване на нови технологии винаги е бил вдъхновяващ пример за мен. От нея научих, че съвременният специалист трябва да бъде прецизен, непрекъснато търсещ и отворен към бързото развитие на медицинската наука. За да разширя квалификацията си, преминах и редица допълнителни курсове и обучения както в България, така и в редица европейски страни като Унгария, Италия и Австрия.
В своята същност нуклеарната медицина представлява иновативност, интегралност и пресечна точка на множество специалности. Тя е сфера, в която фундаменталната наука изключително бързо намира практическо приложение в реалната грижа за пациента. Именно това я прави толкова незаменима в съвременната медицина.
Кои теми и проблеми в областта намирате за най-интригуващи и кои от тях очаквате да доминират през следващото десетилетие?
Една от най-значимите революции в нашата област е концепцията за тераностиката. Това е съвременен подход, при който един и същ или структурно сходен молекулярен носител се използва първоначално за прецизна диагностика, а впоследствие – за таргетна терапия. Чрез маркиране с диагностичен радиоизотоп, като например галий-68, ние можем да визуализираме специфични рецептори или молекулярни мишени в туморната тъкан. След това, използвайки терапевтичен изотоп като лутеций-177, насочваме лечението директно и селективно към същите тези прицелни клетки.
За мен най-вълнуващото в нуклеарната медицина е фактът, че тя фундаментално променя разбирането ни за заболяванията и начина, по който ги лекуваме. Съвременната нуклеарномедицинска диагностика не просто локализира болестния процес, но и предоставя жизненоважна информация за неговата биологична същност – каква е метаболитната му активност, как се развива и дали експресира конкретна молекулярна мишена, подходяща за таргетно лечение.
Тераностиката има своя класически и отдавна утвърден исторически пример в лицето на радиойодлечението при диференциран карцином на щитовидната жлеза. Днес обаче тя навлиза в изцяло нова ера благодарение на радиолигандните терапии с лутеций-177.
Особено повод за гордост е, че тази високотехнологична възможност вече е достъпна и за българските пациенти. От април 2026 г. в Клиниката по нуклеарна медицина на УМБАЛ „Александровска“ се провежда иновативно лечение с ¹⁷⁷Lu-PSMA при пациенти с метастатичен кастрационно-резистентен карцином на простатата.
