Българската здравна система е изправена пред критичен кръстопът. Ако не бъдат предприети спешни мерки за финансова стабилизация и реформи, тежестта върху джоба на пациента ще стане непосилна. Това сочат данните от най-новия доклад на Световната банка за публичните разходи в България, който очертава три тревожни сценария за бъдещето на здравеопазването у нас.
Пациентът ще поеме основния удар
Основното предупреждение в анализа е ясно: без промяна в модела на финансиране, доплащането от страна на пациентите (т.нар. out-of-pocket плащания) може да нарасне драстично. В момента българите вече доплащат значителна сума за лекарства и медицински изделия, но прогнозите са този процент да скочи до 40% от общите разходи за здраве. Това на практика означава, че достъпът до качествено лечение ще стане лукс за голяма част от населението, особено за уязвимите групи.
Оптимизация или закриване на болници?
Докладът отново повдига наболялата тема за „раздутата“ болнична мрежа. България продължава да поддържа огромен брой лечебни заведения за активно лечение спрямо броя на населението си – значително над средното за Европейския съюз. Експертите са категорични, че системата е неефективна: средствата се разпиляват за поддръжка на сгради и празни легла, вместо да се инвестират в модерна апаратура и заплати на персонала.
Препоръките включват преструктуриране на сектора, което неизбежно ще доведе до закриване или сливане на неефективни болнични звена, за да се концентрира ресурсът там, където лечението е най-качествено.
Кадровата катастрофа
Може би най-сериозният проблем, който не може да се реши само с пари, е липсата на медицински специалисти. Застаряването на лекарите и острият недостиг на медицински сестри вече не са прогноза, а факт. Данните показват, че над 50% от лекарите у нас са на възраст над 55 години. Без стратегия за привличане и задържане на млади кадри, в обозримо бъдеще ще имаме реновирани болници, в които няма кой да работи.
Какъв е изходът?
Анализът не оставя много място за оптимизъм без трудни решения. Вариантите са вдигане на здравната вноска (която в момента е 8%), увеличаване на данъците или драстично съкращаване на разходите чрез реформи. Ако политическата воля липсва, цената ще бъде платена от всеки един пациент – чрез директно вадене на пари от джоба или чрез липса на навременна медицинска помощ.
