Рубрика: Новини
Наближаващите избори отново провокираха дебати относно това дали лечебните заведения трябва да запазят статута си на търговски дружества. Редица политически формации включват в програмите си обещания за премахване на тази правна форма, считайки я за основен виновник за високите доплащания в сектора, които в България са почти двойно по-високи от средните за Европейския съюз.
Експертният анализ обаче показва, че премахването на статута на търговски дружества би довело до преминаване към директно бюджетно финансиране, подобно на старата система „Семашко“. При положение че държавните разходи за здравеопазване са едва около 5% от БВП, финансовият ресурс ще остане силно ограничен, което няма да реши фундаменталните проблеми на системата.
Ако болниците престанат да функционират като търговски субекти, възникват сериозни въпроси относно начина на разплащане и формирането на възнагражденията на медицинския персонал. Липсата на пазарни механизми би премахнала стимулите за повишаване на качеството на медицинската услуга и привличането на пациенти. Показателен пример са държавните психиатрични болници, които и в момента не са търговски дружества, но страдат от хронично недофинансиране и остаряла материална база.
Реалният проблем се корени в тежкото недофинансиране на системата, а не в юридическия статут на лечебните заведения. Макар бюджетът на НЗОК формално да нараства, цените на повечето клинични пътеки не са актуализирани от години. В същото време разходите за енергоносители, заплати, медикаменти и медицински изделия се увеличават постоянно, което създава огромен дефицит, непокрит от цената на пътеката.
Здравната вноска в България остава на ниво от 8% в продължение на години, въпреки призивите на Българския лекарски съюз за нейното увеличение. Касата ежегодно поема разходи за нови, по-скъпи и иновативни методи на лечение, но приходната част остава непроменена. Ситуацията се усложнява и от факта, че близо два милиона граждани не внасят редовно своите осигуровки, но ползват системата при спешност.
Първоначалните планове на здравната реформа предвиждаха поетапно нарастване на здравната вноска до 12%, докато в Западна Европа тя достига 15-16%. Повишаването на вноската би могло да бъде обвързано с ясен ангажимент на държавата за намаляване на преките доплащания от страна на пациентите и засилване на административния контрол върху разходването на средствата.
Алтернативен източник на финансиране би могъл да бъде процент от събраните акцизи върху алкохола и тютюневите изделия. В заключение, проблемите с качеството на здравеопазването и финансовата тежест за пациентите не могат да се решат чрез механична промяна на статута на болниците. Устойчивото решение изисква оптимизиране на модела на финансиране и силна политическа воля за провеждане на реални реформи.
