Рубрика: Новини
В навечерието на Световния ден за борба с рака, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) публикува доклад, който разкрива тревожна тенденция: онкологичните заболявания се превръщат във все по-значим проблем за общественото здраве в Европейския съюз, като засягат все по-млади хора. През 2024 година в 27-те страни членки на ЕС всяка минута петима души са получавали диагноза рак. Това прави общо 2,7 милиона нови случая за годината, което представлява ръст от 30% в сравнение с нивата от 2000 година.
Експертните прогнози сочат, че възходящата тенденция ще се запази, като се очаква допълнително увеличение на случаите с 18% до 2040 г. спрямо 2022 г. Особено внимание буди статистиката при младите жени, където честотата на новите случаи е нараснала с 16% през последните две десетилетия. Този ръст се дължи основно на зачестилите диагнози на рак на щитовидната жлеза, рак на гърдата, кожен меланом и колоректален рак.
Специалистите посочват комплексни причини за повишената заболеваемост сред по-младото население. Сред тях са променящите се репродуктивни модели (свързани с рака на гърдата), подобрената диагностика и откриваемост (при рака на щитовидната жлеза), както и фактори като диета и излагане на вредни въздействия в ранна възраст, които влияят върху риска от колоректален рак.
Поставянето на тежка диагноза в по-ранна възраст означава, че пациентите се нуждаят от лечение и медицинско наблюдение в продължение на повече години. Това създава постоянен натиск върху здравните системи и оказва дълготрайно влияние върху социално-икономическото състояние и благосъстоянието на засегнатите.
От ОИСР подчертават, че забавянето на достъпа до диагностика и терапия продължава да коства човешки животи. Въпреки че популационните скринингови програми са доказано ефективни и рентабилни, значително подобрявайки ранното откриване и преживяемостта, тяхното прилагане остава неравномерно в различните държави и социални прослойки.
Тези пропуски в системата водят до късно диагностициране и пропуснати възможности за лечение. Пример за това е колоректалният рак, при който между 15% и 40% от пациентите се диагностицират едва при постъпване в спешно отделение. Данните са категорични: пациентите, претърпели спешна операция за този вид рак, имат до седем пъти по-висок риск от смърт в рамките на 30 дни след процедурата в сравнение с тези, чиято операция е била планирана. Липсата на медицински персонал и диагностичен капацитет, съчетана с лоша координация, задълбочава тези проблеми, особено в селските райони.
Финансовото измерение на проблема също е сериозно. Очаква се разходите за здравеопазване, свързани с онкологичните заболявания, да нараснат значително – с прогнозирано увеличение от 59% на глава от населението до 2050 г. За овладяване на ситуацията експертите препоръчват оптимизиране на ресурсите, активно внедряване на технологични иновации и пренасочване на повече дейности към амбулаторната помощ.
