Проблемът започва като метаболитен, завършва като неврологичен, отбелязва специалистът по детско развитие
„Много трудно мога да опиша какво преживява един родител, когато му се каже – вашето дете никога няма да е като другите, родете си друго дете, за да може да има кой да го гледа. Това е нещо, което не просто те вади от обувките, а те вади от живота.“ Това казва в предаването „Хоризонт до обед“ Станислава Чуринскиене – майка на дете с аутизъм, консултант по детско развитие и основател на сдружение „Всяка дума“. Работата с децата с аутизъм е тежка и трудна не заради децата, а заради родителския стрес, споделя от опита си тя.
Станислава Чуринскиене описва проблемите на децата от аутистичния спектър като „сложен невроразвитиен синдром, който има физиологични причини и се изразява до голяма степен в откъснатост от света, невъзможност да го осмислиш, невъзможност да се включиш“.
Поради спецификата на нервната система сетивата не работят добре, липсва реч, липсва внимание, обяснява Станислава Чуринскиене.
Станислава Чуринскиене работи основно с невербални деца, които не могат да изразят нуждите си. „Които са основно много енергични. Ненавиждам тази дума хиперактивност, но активността им е тройно, четворно, петорно повишена от тази на типичните деца. За тях пандемията беше унищожителна.“
„Ще ви изненадам, че в България в момента сме сред водещите държави във въвеждането на медицинските подходи към проблемите в развитието. Проявата на един такъв невроразвитиен синдром е свързана с проблеми в метаболизма. Това е метаболитен проблем. Проблем, който започва като метаболитен, но завършва като неврологичен, като специфична незрелост на нервната система. В момента, в който изправиш метаболитните грешки, което е много сложно да се направи, и поправиш щетите от тези метаболитни грешки върху централната нервна система, нещата малко или повече започват да се наместват“, коментира специалистът по детско развитие.
„Нашите дечица нямат в организма неща, които трябва да имат. Още вътреутробно се случват тези проблеми. Обикновено е много лесно да ги забележиш още преди първата годинка на детето. Педиатрите трябва да следят, обаче не се случва точно така, затова родителите трябва да следят много внимателно и за ранните маркери трябва да се говори.“
В България има т.нар. приобщаващо образование, но системата се задъхва, защото ръстът на децата в спектъра е сериозен, смята Станислава Чуринскиене.
„Преди 5 години говорехме за 1:160, сега говорим за едно на между 35 и 68. Броят на тези дечица лавинообразно расте. Съответно нямаме достатъчно кадри. Нямаме достатъчно качествено подготвени кадри. Медици, които би трябвало да адресират физиологичните проблеми, тези съпътстващи телесни проблеми на дечицата в спектъра, съвсем липсват. Системата изостава много. Добра воля има, но бавна машина е това.“
Чуринскиене вижда успешната формула така: ранна интервенция на медицинско ниво, съчетана с ранна интервенция на поведенческо и когнитивно ниво.
Източник: БНР