Хората с диабет определено се нуждаят от повече информация за диагнозата, както и от свързаните с него сърдечносъдови заболявания (ССЗ). Това показват резултатите от проучване на Международната диабетна федерация (IDF) „Захарният диабет присърце“. В него са взели участие 12 695 души с диабет тип 2 от 133 страни в света, сред които и 1129 души от България.
По-голямата част от участниците от България (86%) са били над 50 години, само 1% са били под 30 години. Половината (53%), са били с висше образование, една четвърт с професионално и едва 2% са били с основно. Над 61% от анкетираните живеят с диабет тип 2 повече от 9 години, около 14% – между шест и девет години, а останалите под шест години.
82% от анкетираните причисляват инфаркта, а 73% – хроничната сърдечна недостатъчност, към групата на ССЗ. По-малка част от участниците причисляват към нея инсулта, атеросклерозата и ангината. Една трета идентифицират и аневризмата на аортата като ССЗ.
Основната част от участниците припознават високото кръвно налягане (85%), наднорменото тегло и затлъстяването (78%), неконтролираните нива на кръвната захар (77%), тютюнопушенето (69%), фамилната обремененост (64%), високите нива на стрес (61%) и на холестерол (61%) като рискови фактори за ССЗ. Повече от половината анкетирани идентифицират още 7 допълнителни фактора – високият прием на наситени и транс мазнини; живеенето с диабет повече от пет години; възрастта над 65 години; злоупотребата с алкохол; обездвижването. Една четвърт причисляват към рисковите фактори за ССЗ и депресията.
Едва половината от участниците обаче смятат, че са в умерен или висок риск от развитието на ССЗ. Една трета оценяват, че по някакъв начин са застрашени от тази група заболявания, докато всеки пети е убеден, че не е в риск от тях. По-голямата част от участниците в изследването докладват, че имат рискови фактори за ССЗ.
Една трета от участниците са имали разговор за диабета и ССЗ със здравни професионалисти по време на поставянето на диагнозата диабет тип 2 или скоро след това. Други 15% са обсъждали този проблем и в двата случая. Една четвърт от участниците обаче никога не са обсъждали връзката между диабет тип 2 и рисковите фактори за ССЗ със здравен специалист или поне не помнят да са го правили.
Почти една трета от участниците са говорили за ССЗ със своя лекар в рамките на изминалите шест месеца, докато всеки пети не е имал подобен разговор повече от година. 14% от анкетираните дори не помнят изобщо да са обсъждали темата за ССЗ със своя лекар.
Повечето участници (84%) знаят, че могат да понижат риска от ССЗ със здравословен хранителен режим и упражнения. Основната част (79%) са наясно, че повишените нива на стрес увеличават риска от ССЗ, а 55% смятат, че диабетът няма да увеличи риска от ССЗ, докато приемат лекарствата си. Всеки трети смята, че рискът от ССЗ при двата пола е еднакъв, 30% смятат, че той е генетично заложен, а 18% – че само хората с наднормено тегло и затлъстяване са в опасност.
Голяма част от участниците смятат, че имат нужда от повече информация за контрола над диабета, за здравословния начин на живот, който трябва да водят, както и за признаците и симптомите за ССЗ – над 70%. Повечето заявяват и че искат съвет как да контролират високото кръвно налягане, как да отслабнат и поддържат здравословно тегло, кои са рисковите фактори за ССЗ.
Източник: https://www.zdrave.net/