Финансирането на 6000 легла за активно лечение е поставено под въпрос с новата Национална здравна карта. Анализите показват, че няма и достатъчно джипита и специалисти в извънболничната помощ, а за медицински сестри да не говорим. Удачно ли е да се намали броят на леглата в болниците, има ли инструмент да се задържат медиците. Това попитахме проф. Радослав Радев, председател на варненската лекарска колегия.
Всяка отделна лекарска колегия участва в областната комисия по изработване на здравната карта за региона, така че ние сме дали своите предложения. Какво конкретно ще бъде записано в документа, засега не сме информирани. Това ще го реши здравното министерство. Предложенията ни са направени съобразно изискванията и необходимостта от определен брой болнични легла и медици, но все още не знаем дали нашите разчети ще бъдат взети предвид.
Стана ясно, че се предлага с около 6 000 да се редуцира броят на леглата, но за кой регион, с колко ще се намалят, по какви специалности, за коя категория, нямаме информация. Какво означава това за регион Варна, не мога да кажа. Нашата областна комисия обсъди на всички заседания конкретните параметри и нямаме предложение за намаляване на леглата в района на Варна. Не искаме и увеличение. За много хора не е ясно, че не става въпрос да се премахнат физически някакви кревати, а за това, че те няма да се финансират от здравната каса. Това на практика, като стратегия на министерството и по-специално на здравната каса, е
налагане на още една рестрикция
Веднъж имаме рестрикция с лимитите, втори път – с болничните бюджети и трети път с т. нар. легла. Какво повече да намаляваме? Не виждам никакъв разумен смисъл от това, което се предлага. Принципно, здравната карта е хубаво нещо, но тя трябва да е адекватна, т. е. когато има повече легла в определена област, да се прецени какви са и дали НЗОК може да поеме финансирането им. А всъщност каква е реалната ситуация? Болниците са построени, дали са частни или държавни няма значение, увеличен е броят на леглата и сега какво се получава – този, който е разрешил да се построят и да се финансират такива болници от здравната каса, сега иска чрез друг рестриктивен елемент да намали леглата, само че в други болнични заведения. Нека да погледнат къде са болниците, които са в повече. Ние ги знаем къде са – в Пловдив, София и Пазарджик. И какво ще правим сега? За да можем да осигурим заплащане на този тип болнични заведения, ще намалим заплащането чрез намаляване на леглата на други болници, в други региони. Това не е коректно. След приемането на Националната здравна карта, касата
ще започне да избира, с кого да сключва договор
а в същото време няма ясни правила и критерии за това. Както няма ясни критерии за изработването на самата здравна карта. Това са някакви формули, индекси и проценти, незнайно как изчислени в МЗ и съобразно тях се определя необходимият брой от легла в болниците в съответния регион и дадената специалност. И ние не знаем как ще прецени здравната каса да има ли договор с дадено лечебно заведение или не. Това отваря вратите за лобизъм и корупция.
И още – изискванията в проекта на здравната карта са за повече лекари в СИМП и ПИМП, само че ние от никъде не можем да ги набавим. Медицински сестри също не можем да намерим. Но това не се обсъжда. За това, че 30 000 сестри липсват в страната, мълчим. Но само лекари не могат да работят! Не става! Ние работим в екип. За лекарите е същата история. За нивата на дейности – също. Какво ще правим? Виждате какво стана вчера – отново общопрактикуващите лекари излязоха на протест, защото и при тях е същото. Карат ги да правят едни безумни документи, да попълват, да пишат. В болниците е същото – хартията погълна здравеопазването
Хартията погълна и Хипократовата клетва.
Тя е написана на една страница, а документите, които трябва да попълваме, са десетки страници за един пациент. И какво правим? Пишем!
Във Варна и областта засега нямаме сериозни проблеми с кадрите – имаме достатъчно лични лекари и специалисти. Лекарският съюз и здравната каса съвместно постигнахме някакъв баланс и за броя на лечебните заведения, като частните, общинските и държавните болници са в синхрон. Никой от отделните видове болнични структури не превалира и това е добре. Но ако претърпим отново удар за разкриване на нови лечебни заведения, тогава няма да може да се издържа повече. Засега се справяме дори през лятото, въпреки че Варна и регионът през този сезон стават с двойно население заради туристите. Лошото е, че различните видове болнични заведения – общински, частни и университетски, поемат неадекватен товар. Големият удар е основно върху университетските и големите високотехнологични болници. Варна не обслужва само града. Обслужва целия Североизточен район на страната. Пациентите, които идват от Източна България, са прекалено много. Това са хора, които са правили неуспешен опит за лечение на друго място, след което пристигат във Варна, особено в университетските болници за високоспециализирана помощ. Тази помощ изисква страхотно натоварване на персонала, задължително най-съвременно оборудване, скъпи технологии, които ги няма в другите болници. Всичко това трябва да се свърши тук, а каква е разликата в лечението на един пациент? Клиничната пътека, дали ще се изпълни в една малка болница или в университетска клиника, се заплаща на една цена от касата. Така че
не приемаме да се орежат леглата
и в същото време не препоръчваме и откриването на нови структури. Една болница, след като се построи, би трябвало да работи една година, за да има какво да покаже пред касата, да е изпълнила нормативите – примерно, за определен брой хирургични операции от дадено заболядване, за определен брой инвазивни процедури и т. н. И тогава, кандидатствайки пред НЗОК казва – ето, имаме такъв и такъв обем на работа. На базата на този обем дейност искаме да сключим договор. Добре, но не става така. Още с откриване на болницата, веднага се сключва договор, като не е ясно на базата на какво. И друго – трябва да се обърне внимание на структурата на всяко лечебно заведение, защото много се наричат многопрофилни болници,а в същото времеизпълняват само две дейности, примерно инвазивна кардиология. Това не е многопрофилна болница.
Ясно е, че всичко се прави за да се ограничи финансирането, но трябва да е пределно ясно, че болниците, каквито и да са, нямат дългове към никого. Задължения има касата към здравните заведения. Защото тези „дългове“ на болниците са средства, които са изразходени за лечение. Ние не дължим никуму, нищо. Напротив – дошъл е здравноосигурен пациент, вложени са средства, които са описани и са признати като разходи от касата. И в същото време казват, че болницата има дългове. Истината е, че
здравната каса дължи на пациентите, чрез болниците
Парадокс е, че протестират лекарите, защото не достигат парите за консумативи, за високотехнологична дейност, за лечение. Имаме лимити, които ограничават лечението на пациентите по определено заболяванер и ние излизаме на улицата, а всъщност протестът трябва да го направят гражданите. Те трябва да кажат пред здраванта каса – хора, вие ни лишавате от възможността да бъдем лекувани. Медиците никого не лишават от лечение. Ние приемаме всички, а всъщност нещата се обръщат така, че виновен трябва да излезе лекарят. Мафията, която краде от касата и трупа дългове! Това е недопустимо.
Предстои да се коментират нашите предложения по здравната карта и ние ще настояваме те да се изпълнят, за да осигурим адекватно лечение на хората от региона. Защото е лесно да кажем, че касата не дава направления, че касата налага лимит на болниците, касата не плаща за консумативи, но тогава какво ще се случи? Ние не го правим това за себе си. Здравната каса е добро нещо, ако работи по добър начин. Ако обаче гледаш, че здравната каса налага още една рестрикция върху лечението на пациентите, освен тези, които вече е наложила като лимити, като орязан бюджет, то стига вече. Оставете ни да си свършим работата! Оставете ни спокойно да лекуваме този болен български народ!
Автор: Лиляна ЛАМБЕВА
Източник: https://clinica.bg/