Една теория разбуни духовете в научните среди миналата година с твърдението, че хората са достигнали максимума на естествения си живот и той не може да надхвърли 115 години, а регистрираните рекорди над тази възраст, които не са много, са абсолютни изключения. Нови анализи обаче се опитват да оборят тази прогноза и изтъкват, че потенциалът на човешкия живот да продължи да расте съвсем не е изчерпан.
Сега теорията, че възрастта на хората ще се увеличава и може далеч да надмине 115, се защитава от пет различни анализи, публикувани като поредица в журнала Nature и цитирани в британското издание „Гардиън“. Провокативният труд, който постави лимит на човешкия живот и предизвика реакция от останалите учени, излезе в същия журнал през 2016 г. от автори от нюйоркския медицински колеж „Алберт Айнщайн“.
Част от аргументите в новите разработки са свързани с напредъка на медицината и най-вече със сравнението колко бързо нараства средната продължителност на живота, откакто хората разполагат със средства за ефективно лечение. Но още по-голяма част от атаките са насочени срещу методиката и обработката на информацията, с която в Ню Йорк са достигнали до точното число.
Основната обща критика срещу изследването е това, че данните, на които се основава са поделени на две – преди и след 1995 г. Втората част изключва първата, което помага да се получи средната стойност от 114.9 години максимална продължителност на живота, обаче скрива хода на цялостната тенденция. Друг проблем е и това, че за сравнения и усредняване на данните в разглеждания период са избрани само 12 статистически моментни съвкупности при положение, че феномени като французойката Жан Калман, починала на 122 години през 1997 г. и известна като най-възрастния човек в историята, изкривяват значително общата картина.
Според един от критиците – проф. Джим Воупъл от Института за демографски изследвания „Макс Планк“ в Германия – постоянната тенденция на нарастване на продължителността на живота подсказва, че дори да има лимит, той няма как да се определи с такава точност. И всъщност по-вероятно е да е много по-голям или изобщо да не съществува. Воупъл нарича труда на нюйоркските учени „най-лошото проучване, публикувано някога в Nature“, и казва, че бил „скандализиран, че такова уважавано издание е поместило тази пародия“.
Ръководителят на екипа, създал въпросната „пародия“, проф. Ян Вайг, на свой ред, отговаря, че противниците на теорията му просто са уязвени, защото им напомня за собствената им тленност. Проучването му използва международната база данни за продължителността на живота, издирвайки най-възрастните хора по целия свят от 70-те години до сега. В изводите от изследването се казва, че макар че между 1970 г. и 1990 г. горната възрастова граница се увеличава бързо и значително, още в средата на 90-те тя се заковава на 114.9 години и оттогава не мърда.
Новите анализи обаче настояват, че това е грешно четене на данните и щом средната продължителност на живота продължава да расте упорито по целия свят, няма как максималната горна граница да остане същата.
Проф. Зигфрид Хикими от Университета „Макгил“ в Монреал използвал същата база данни, за да демонстрира как различните променливи могат да увеличават или намаляват траекториите на човешките животи. При един от сценарите, които изпробвал, прогнозата излязла, че само след два века – през 2300 г. – хората ще живеят до 150 години.
Хикими си обяснява вълнението по темата с това, че трудът на Вайг е привлякъл много медийно и обществено внимание, само защото е предложил конкретно число, макар и то да е „поразително неубедително“.
Източник: http://www.dnevnik.bg