Рубрика: Новини
Психичното здраве е фундаментална част от общественото здравеопазване и има пряко отражение върху качеството на живот, социалната интеграция, трудоспособността и икономическото развитие. В световен мащаб над един милиард души страдат от психични разстройства, като най-разпространени остават депресивните и тревожните състояния.
В България около 16,4% от населението живее с психично разстройство, което се равнява приблизително на един от всеки шест души. Тези състояния са и втората водеща причина за години живот с увреждане у нас. По повод 10 октомври страната ни традиционно се присъединява към глобалната инициатива за отбелязване на Световния ден на психичното здраве.
През 2026 г. кампанията на Световната здравна организация (СЗО) протича под надслов „Гласът на личния опит: истински гласове, реална промяна“. Основен акцент е поставен върху хората с преживян личен опит, чиято гледна точка и познания се признават за ключова експертиза. Инициативата призовава за пълноценното им включване в разработването на здравни политики, стратегическото планиране и организирането на медицинските и социалните услуги.
В центъра на тазгодишните приоритети са деинституционализацията и осигуряването на качествена грижа в общността. СЗО акцентира върху постепенния преход от дългосрочно институционално настаняване към ориентирани към пациента интегрирани услуги. В подкрепа на този процес организацията представя ново практическо ръководство, подчертавайки, че деинституционализацията изисква изграждане на достъпна инфраструктура и подкрепяща среда, която гарантира достойнство, право на избор и непрекъсната връзка със семейството.
Глобалните данни сочат, че едва 9% от държавите са завършили цялостния процес на деинституционализация, докато 53% се намират в начален етап. Същевременно 49% от хоспитализациите в психиатрични заведения все още се извършват принудително, а при близо четвърт от случаите (23%) болничният престой надхвърля една година.
Докладът на СЗО „Атлас за психичното здраве 2024“ показва напредък в партньорството с пациентските общности, макар практиката да не е универсална. Около 37% от страните включват хора с личен опит в програмите за обучение на медицински специалисти от първичната помощ, 45% си сътрудничат със застъпнически групи при планирането и мониторинга на услугите, а близо 60% провеждат предварителни консултации при подготовката на специализираното законодателство.
Министерството на здравеопазването потвърждава ангажимента си за разширяване на програмите за ранна диагностика и превенция, подобряване на достъпа до специализирана помощ, гарантиране на правата на пациентите и засилване на междусекторното сътрудничество в полза на човешкото достойнство.
