Рубрика: Новини
Тенденцията към самолечение със силни медикаменти се разраства, превръщайки се в сериозен системен риск за общественото здраве. Все повече пациенти вземат самостоятелни терапевтични решения, без да се консултират с медицински специалист, като по този начин подценяват опасностите от неправилна употреба, нежелани лекарствени взаимодействия и забавяне на адекватната диагноза. По тези въпроси разговаряме с Десислава Власакиев.
Десислава Власакиев е консултант и предприемач в здравния сектор с над десетгодишен клиничен и управленски опит. Тя е фокусирана върху развитието на иновативни концепции и изграждането на стратегически комуникационни платформи в здравеопазването. Притежава бакалавърска степен по бизнес администрация, магистърски степени по управление на човешките ресурси и здравен мениджмънт, както и сертификация по здравна икономика от Harvard Medical School.
Темата за самолечението става все по-актуална, като проблемът не е абстрактен, а е неразделна част от ежедневната клинична практика. Наблюдава се системен дефицит на достоверна и правилно интерпретирана здравна информация. Това води до вземане на решения, базирани на фрагментирани източници. Често пациентите търсят бързи и по-бюджетни решения, което в крайна сметка води до неправилно лечение.
През последните години станахме свидетели на бум в търсенето на по-достъпни терапии – от неформални консултации до дентални и естетични интервенции в чужбина, често с медицински изделия с неясен произход и извън регулаторната рамка на ЕС. Днес наблюдаваме нова, също толкова тревожна тенденция, при която водещ критерий за избор вече не е медицинската обоснованост, а цената, времето и агресивният маркетинг.
Особено рискови са случаите на интервенции без последващо проследяване. При възникване на усложнения пациентът попада в друга здравна система, която не е запозната с първоначалната процедура. По този начин едно индивидуално решение се превръща в системен риск.
Наблюдава се ясно изразена тенденция към по-често самоназначение на терапии. Глобалните данни сочат, че до 50 процента от хората прибягват до различни форми на самолечение. Успоредно с това, употребата на хранителни добавки често остава нерегулирана – приемат се в големи количества без адекватна оценка на качеството, дозировката и потенциалните взаимодействия.
Към това се добавя и разпространението на така наречените уелнес и анти-ейджинг практики, които по своята същност са медицински интервенции, като венозните инфузии на витамини или NAD терапиите. Те често се предлагат като универсални решения, без ясни медицински индикации и необходимия контрол.
Популярната концепция за дълголетие днес често се комерсиализира, като хранителни добавки се представят едва ли не като лечебни средства, размивайки границата между превенция и лечение. Ключово е да се подчертае ролята на медицинската експертиза: всяка терапия и добавка трябва да се прилага само след консултация и под лекарско наблюдение. Това важи с особена сила за венозните терапии, които изискват квалифициран персонал и контролирана медицинска среда.
Подобен е случаят и с пептидните терапии – сфера със сериозен научен потенциал, която обаче в публичното пространство се представя като бързо и лесно достъпно решение. Това създава фалшиво усещане за безопасност и ефективност, което невинаги почива на солидни медицински доказателства и прецизна експертна оценка.
