България изостава от Европа по здравословен начин на живот, превенция и доверие в здравната система. Само 40% от българите спазват здравословни навици, докато средно за Европа този дял е 51%, показват данните от най-мащабното здравно проучване на континента – „Health Report Europe“, проведено по инициатива на фармацевтичната компания СТАДА сред 27 000 респонденти от 22 държави, включително България.
Резултатите бяха представени на събитието „Здравето в числа: Как оценяваме и се грижим за здравето си? България в глобалното здравно огледало“ от Стефан Динев, изпълнителен директор на СТАДА България и член на УС на БГФармА.
Здравословният начин на живот = добро психично и физическо здраве
Проучването показва ясна връзка между поведението и благосъстоянието:
-
от българите, които водят здравословен начин на живот, 94% са в добро психично здраве,
-
а 88% – във физическо.
За сравнение, средно за Европа тези показатели са 79% и 77% съответно.
Кои влияят най-много на решенията за здравето
Българите най-често се влияят от:
-
семейството (60%),
-
партньора (56%),
-
личния лекар (44%),
-
приятели (44%).
Следват:
фармацевти (26%), културни и религиозни вярвания (31%), колеги (23%) и онлайн общности (22%).
Любопитно е, че институциите и инфлуенсърите имат почти еднакво влияние – 11% срещу 10%.
Пропаст между знание и действие
Макар 85% от българите да вярват, че здравословното хранене предпазва от болести, само 52% реално се хранят здравословно.
Подобна е тенденцията и в Европа – 87% срещу 57%.
Най-честите здравословни мерки у нас:
-
добри хигиенни навици – 69%,
-
прием на витамини и добавки – 66%,
-
здравословна диета – 52%,
-
физическа активност – 50%.
Българите пушат и пият повече, но искат промяна
Три са водещите нездравословни поведения: тютюнопушене, консумация на алкохол и прекомерен прием на кофеин.
Българите посочват стреса и проблемите със съня като основни причини.
Позитивното – 52% от анкетираните имат желание да се откажат от вредните навици, при 49% средно за Европа.
Профилактиката остава на заден план
37% от българите пропускат годишните профилактични прегледи.
Най-редовни са хората над 55 г. (69%), следвани от групите 35–54 г. (61%) и 18–34 г. (56%).
Причините:
-
34% смятат, че нямат нужда,
-
29% не знаят какви прегледи да направят,
-
20% имат ограничен достъп,
-
18% – липса на време,
-
15% – високи цени,
-
13% – страх от диагноза.
Крехко доверие в системата
Само 37% от българите са доволни от здравната система (средно 58% за Европа).
Едва 28% смятат, че достъпът до медицински услуги у нас е справедлив.
С най-голямо доверие се ползват:
-
личните лекари (56%),
-
учените (55%),
-
фармацевтите (48%).
В дъното на класацията са:
-
Google (28%),
-
изкуственият интелект (17%),
-
инфлуенсърите (8%),
-
политиците (3%).
Изкуственият интелект печели доверие
Въпреки скептицизма, 41% от българите биха използвали AI за консултация вместо лекар, при 39% средно за Европа.
Основните мотиви са достъпността и удобството.
Психично здраве и бърнаут
80% от българите се определят като в добро психично здраве, но 59% признават, че са преживели бърнаут или са били на ръба.
Само 1 от 10 търси професионална подкрепа, защото:
-
38% не вярват, че би помогнало,
-
20% не могат да си го позволят,
-
14% го смятат за емоционално изтощително,
-
6% се притесняват от стигма.
Експертни мнения: липсва социален фокус в здравеопазването
Проф. Григор Димитров от НС на НЗОК коментира, че у нас здравната система е станала прекалено пазарна:
„Оставихме на заден план социалните ѝ функции. От десетилетия здравеопазването не е приоритет на държавната политика.“
Според проф. Иван Груев, бъдещ председател на Дружеството на кардиолозите, в България се наблюдава поляризация – между обездвиженото мнозинство и активното малцинство, което се грижи за здравето си.
Клиничният психолог д-р Велислава Донкина допълни:
„Казваме, че се чувстваме прекрасно психически, но в същото време сме в бърнаут.
Тази липса на критичност към себе си стои в основата на агресията и зависимостите при младите.“
Извод:
Българите осъзнават значението на здравословния живот, но реалните действия изостават. Недостигът на профилактика, ниското доверие в системата и психическото изтощение очертават нуждата от нов подход – повече образование, превенция и подкрепа за психичното здраве.
