дом блог страница 961

Д-р Даниела Дариткова: Медицинската експертиза в ТЕЛК ще се осъществява както досега – от лекари

Медицинската експертиза в ТЕЛК ще се осъществява както досега – от лекари. Това заяви председателят на здравната комисия в Народното събрание д-р Даниела Дариткова при откриването на фолклорен фестивал за хората с увреждания, който се проведе в Смолян. Повод за нейното изказване бе изявлението на хора с увреждания от областния град, които предупредиха, че готвят протести, защото освидетелстването ще се прави от НОИ. Опасенията им са, че социални работници, а не лекари специалисти ще определят дали, как и колко пенсия ще получават хората, загубили частично или напълно трудоспособността си.

„Наредбата за медицинската експертиза, която беше атакувана и свалена в съда, е вече факт и във вторник ще бъде публикувана в Държавен вестник. Процедурите, по които се получават ТЕЛК-ови решения, ще текат нормално и безпрепятствено за всички вас. Никаква промяна в системата на медицинската експертиза няма да се случи без вашето активно участие и без да бъде чуто вашето мнение“, подчерта д-р Дариткова.

Председателят на здравната комисия гарантира, че предвидените промени в законовата уредба са в интерес на хората, които действително имат специфични потребности.

„Ние искаме да реформираме системата на медицинската експертиза така, че тя да бъде достъпна именно за тези, които се нуждаят от нея – да получат те най-добрата оценка и най-добрата грижа, да премахнем отрицателните практики, които всички знаят, че съществуват, за съжаление. Това е целта на реформата, която ще се прави”, допълни тя. Д-р Дариткова увери, че предстоящите промени ще бъдат консултирани с хората с увреждания.

Източник: http://www.zdrave.net

Проф. Чирков сензационно: Ето какво спасява сърцето в жегите!

Кардиохирург №1 проф. Александър Чирков продължава да оперира сърца. Той е спасил живота на стотици пациенти. През 1986 г. известният лекар направи първата трансплантация на сърце в България и на Балканите. Създател е на болницата „Св. Екатерина”, както и на българска школа по кардиохирургия, известна в целия свят с авторитета си.

 – Започнаха големите летни жеги, живакът в термометрите скочи над 35 градуса. Как да опазим сърцето си, проф. Чирков?

– Опасността е много голяма и не само за сърцето, но и за всички органи. Ако в палещите летни дни човек не се пази – не стои само на сянка, не пие повече вода, неминуемо се стига до т.нар. шок от горещините. Първата реакция е на мозъка и хората не проумяват тази огромна опасност. Защото най-често се стига до силно замайване и безсъзнание. Сърцето също реагира.

– По какъв начин, г-н професоре?

– То започва да работи много бързо. Защото се губи голямо количество течност в пространството извън клетките. И тогава се получава изсъхване на клетките в организма, включително и на клетките на миокарда. И… сърдечен удар.

– До колко може да се вдигне сърдечният пулс от големите жеги? Възможно ли е да стигне и до 200?

– О, това е вече много! Не, не е възможно. Сърцето няма да издържи на такъв пулс, тогава казваме, че пациентът вече е в шоково състояние. Пулсът може да стигне и над 120 удара. Но това става, когато се губи много вода. Примерно и в спорта. Когато спортистът тича и се изпотява, организмът му губи т.нар. електролити. Тогава ударите на сърцето могат да се качат и над 120 в минута.

– Хората с високо кръвно, а в България дал бог такива, много се плашат от летните жеги?

– Основателно, и аз бих се радвал, ако това ги кара да бъдат внимателни. Не е новина, че за тях горещините са още по-опасни. Без да преувеличавам – могат да се окажат и фатални! Винаги съм повтарял на хипертониците, че по време на летните жеги трябва да спазват желязна лична дисциплина – никакво излизане навън и ходене под слънцето. Защото тези хора много по-бързо губят извънклетъчната течност, електролитите. Винаги по време на летните горещини имаме много повече пациенти със сериозни сърдечни проблеми. Не бива да се стига до тях, те могат да бъдат предотвратени.

– Но не може тези хора да се затворят в стаите, нали ходят и на работа!

– Така е. Но дискусиите по този въпрос са безсмислени. Просто те трябва да забравят слънцето. Поне никакво излизане навън без шапка, запомнете това. Препоръчвам и няколко хладни душа дневно, за да се балансира температурата на тялото. Когато човек се изпотява много, задължително трябва да компенсира изгубената течност.

– И вие ли сте привърженик на теорията, че всеки ден трябва да се изпива по 1,5 литра вода? Не всеки обича да го прави!

– Не литър и половина, а дори 3 литра вода трябва да се изпиват в горещите летни дни. На когото не му харесва, ще се насилва. Няма друго спасение.

– Страдащи от сърдечни заболявания твърдят, че морето им се отразява много добре, защото на плажа подухва ветрец и се охлаждат във водата?

– С уговорката – не е проблем да стоят на пясъка, но само под чадър, само в ранните сутрешни часове и след 16 часа след обяд. Защото слънчевите лъчи жулят и през чадъра. И повече влизане във водата за охлаждане на цялото тяло. При всички случаи – много внимателно на морето! Да се седи по цял ден на плажа, било то и под чадър, е абсолютно забранено на хора с високо кръвно. Човешкият организъм отделя и т.нар. специални антигени, протеини (белтъци – б.р.). Те са насочени да уравновесят тази загуба на електролитите.

– А разрешено ли е от лекарите да се спортува активно?

– Най-добре е в горещините човек да се откаже от какъвто и да е спорт. Мнозина не се вслушват в тази препоръка на лекарите и имаме много смъртни случаи от инфаркти и инсулти на спортисти.

– Сигурно сега ще кажете и че в жегите не бива да се прави и с*кс!

– А, не! С*ксът се прави вкъщи, какво му пречат жегите. Е, ако някой го прави навън, под слънцето, това е пълно малоумие!

– Как да се спасяват пациенти с трансплантирани органи!

– За тях „спасителните” мерки важат с още по-голяма сила. Излагането на слънце в горещите дни за такива хора означава удар в мозъка.

– Вие обичате ли слънцето, г-н професоре?

– Всеки обича слънцето, защото светлината и слънцето са живот. Те водят до отделянето на едни хормони, които ни правят радостни. Ето, събуждате се сутрин и виждате един ведър слънчев ден, небето синьо, наоколо зеленина, кипи живот. Как няма да сте щастливи. Но слънцето е и коварно и човек трябва много внимателно да се нагажда към неговия характер. То колкото и щедро да дарява хората с хубави емоции, може да се окаже и фатално за тях.

– Има ли значение с какво ще се храним в летните жеги?

– Разбира се! Аз няма да издам никаква тайна – всеки разумен човек, че дори и децата вече знаят, че временно човек трябва да се откаже от пържолите, бекона, тлъстите яхнии, лютите чорби, да не говорим за сланината и др. Само леки храни. Много салати от пресни зеленчуци. И повече вода, запомнете – повече вода! Ние, българите, имаме и една много хубава храна, която винаги препоръчвам, защото ще опази сърцето ви – това е тараторът. Не пропускайте ден без таратор на трапезата.

– Вредно ли е да си пие повече бира? Лятото е нейното царство, попита репортер на „Ретро“.

– Е, човек може да пие и повечко бира, но не да се напива! Което, за съжаление, мнозина не спазват. Всеки да си знае мярката. Защото иначе се нарушава равновесието в организма, загубва се компенсацията на електролитите.

– Мнението ви за климатиците? Непрекъснато се спори – полезни ли са, или по-скоро са вредни?

– Не отричам, че климатиците могат да помогнат, като охладят пространството. Грешката на хората обаче е, че прекаляват с ниските температури и денонощното им използване. И най-вече, че в горещите дни стоят под климатика. Ето откъде идват опасните пневмонии. Защото в София и в големите градове дишаме изключително мръсен въздух. Той е наситен с промишлени отрови и изгорели газове от колите. Климатиците се превръщат в развъдник на огромни количества микроорганизми, които ни се изливат в стаите и офисите. Тогава започват и инфекциите. Представяте ли си не само за един здрав човек, но и за пациент с болно сърце какво означава една инфекция, донесена от климатика. Там има най-много микроби. Ако стоите под климатика и спите под него, вие просто насилствено аспирирате тези микроби. Това е изкуствено, но съзнателно разболяване.

– Според най-новите научни норми какви стойности на кръвното налягане се смятат за нормални? Все още ли 80 на 120, както пише в учебниците?

– Да, има нови норми. За нормално „горно” кръвно се брои 130-135, максимум до 140. Но долното задължително трябва да бъде под 90.

– Вашето кръвно колко е, проф. Чирков?

– О, то е ниско – 110 на 66. Ще ме питате колко пъти дневно го меря. Въобще не го меря, но когато се случи, винаги е такова. Затова и повече не се занимавам с него. Но по правило кръвното трябва да се мери сутрин и вечер.

– Защо българите продължават да държат първенството по смъртност от сърдечносъдови заболявания?

– О, много фактори влияят върху тази черна статистика. Най-важен обаче си остава лошата храна, която ядем в България. Още: пушенето, многото пиене и затлъстяването. Давам си сметка, че нищо ново не казвам. Белята е, че промяна в битието на българина въобще не се забелязва. Затова се стига до атеросклероза на мускула, който храни сърцето. Помпената му функция отслабва и се стига до запушване на тези съдове. И инфаркт. От него се умира най-често.

Източник: https://webnovinar.com/

Генетичен тест разкрива рисковете за бебето

Ехографски изследвания се правят два пъти
Yandex

Генетичните тестове, макар и да не са задължителни за бременните, се препоръчват, тъй като разкриват редица рискове за здравето на детето – от заболявания, като различни тежки анемии, до малформации. Препоръчва се на всяка жена да бъде направен биохимичен скрининг (за хромозомни аномалии на плода)– изследването е за собствена сметка. Прави се ранен скрининг – 11–13 седмица и късен скрининг – 16–19 седмица. В България те не се поемат нито от здравната каса, нито от програмите за детско и майчинско здраве.

Бъдещата майка и бебето са под постоянно лекарско наблюдение през 9-е месеца. Когато тестът покаже бременност е редно първото посещение при акушер-гинеколог да стане до 12-а гестационна седмица.

До 32-а седмица женска консултация се прави веднъж месечно, а от 32-а до раждането – 2 пъти месечно. При всяко посещение се проследява теглото, кръвното налягане, обиколката на корема и фундуса на матката. След 28 г.с. се слушат и детските сърдечни тонове. Ако жената преносва – 7 дни след определения термин консултациите при лекаря са всеки ден и се слушат тоновете на бебето.

По време на бременността лекарят води т. нар. обменна карта, наричана още картон. В нея той вписва всички резултати от проведените изследвания, кръвната група, как е протекла бременността, ако има странични заболявания. Един месец преди термина жената получава от лекаря обменната карта, която трябва да носиш със себе си при постъпване в болницата, където ще ражда.

По време на бременността се правят 2 пъти задължителните ехографските изследвания – при регистриране на бременността и през 20 седмица. При необходимост се прави трето между 28 и 32 седмица. Още при регистрацията на бременността се пуска пълна кръвна картина за захар, СУЕ, урина, васерман, австралийски антиген, кръвна група, влагалищен секрет и цитонамазка. В периода 17-20 седмица се прави отново за ПКК, кръвна захар, урина, антитела при Rh отрицателна майка и Rh положителен баща. От 29-32 седмица се изследва ПКК, кръвна захар, урина, антитела при Rh отрицателна майка и Rh положителен баща. През 34 седмица се взима за изследване влагалищен секрет, а към 37-а ПКК, кръвна захар, урина.

Автор: Силвия Николова

Източник: http://www.monitor.bg

345-те болници в страната разполагат с 51 816 легла

Източник: архив БГНЕС

345-те болници в страната разполагат с 51 816 легла. От тях 321 болници с 49 589 легла, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ), позовавайки се на данни, валидни към 31 декември 2016 година.

Заведенията за извънболнична помощ са 2 029 с 1 163 легла, а другите лечебни и здравни заведения – 140 с 2 193 легла.

Заведенията за болнична помощ включват болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани.

Към 31 декември 2016 г. многопрофилните болници са 181 с 36 083 легла, или в 56.4{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184} от тези заведения е съсредоточен 72.8{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184} от легловия фонд на всички болници в страната.

Леглата в болниците са с различен брой – от 15 до 1 479. Най-голям е делът на многопрофилните болници, които към края на годината разполагат с от 100 до 299 легла – 40.3{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184}.

До 99 легла има в 38.7{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184} от многопрофилните болници. С над 500 легла са 6.6{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184} от този вид лечебни заведения.

Към 31 декември 2016 г. специализираните болници са 140 с 13 506 легла. Разпределението им по видове е следното:

за активно лечение – 80 с 4 673 легла;

за продължително лечение – 1 със 140 легла;

за продължително лечение и рехабилитация – 16 с 1 921 легла;

за рехабилитация – 31 с 4 547 легла;

държавни психиатрични болници – 12 с 2 225 легла.

Към заведенията за болнична помощ се отнасят и центровете със стационар (бивши диспансери), които при регистрацията си като основна дейност са посочили „болнична“. В края на 2016 г. те са:

центрове за кожно-венерически заболявания – 5 заведения с 50 легла;

комплексни онкологични центрове – 7 с 1 145 легла;

центрове за психично здраве – 12 с 1 032 легла.

Според статистиката на НСИ в страната ни има 729.6 на 100 000 души от населението към края на декември м.г.

Най-много болнични легла има в Смолян (930.3 на 100 000 души от населението), Пловдив (920.5) и Стара Загора (838.0). Най-малко са болничните легла в Ямбол (355.8) и Перник (385.4).

Към 31 декември 2016 г. заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 029 с 1 163 легла за краткосрочно наблюдение и престой и в сравнение с 2015 г. нараства както броят, така и легловият фонд на тези заведения – съответно с 5.1 и 11.4{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184}.

Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология.

В края на 2016 г. тези заведения са 140 с 2 193 легла, като най-голям е броят на хосписите – 45 с 1 079 легла.

Към края на 2016 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 539 лекари. Зъболекарите са 8 011, като 7 174 от тях работят в практики, които имат сключен договор със Здравната каса (НЗОК). Медицинските специалисти по здравни грижи са 46 930, от които 30 976 медицински сестри и 3 254 акушерки.

В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 16 778 лекари и 47 лекари по дентална медицина. Медицинските специалисти по здравни грижи са 28 274, от които 20 107 медицински сестри.

В заведенията за извънболнична помощ на основен трудов договор работят 10 621 лекари и 7 602 лекари по дентална медицина. Тук се включват и всички лекари (7 292) и лекари по дентална медицина (7 174), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК. От другите заведения за доболнична помощ най-голям е делът на лекарите, работещи на основен трудов договор в медицински центрове (1 649) и диагностично-консултативни центрове (1 319).

В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) към 31.12.2016 г. на основен трудов договор работят 2 140 лекари и 362 лекари по дентална медицина.

Практикуващи лекари по пол и възраст

Към 31 декември 2016 г. разпределението на практикуващите лекари по пол и възраст е следното:

Мъже са 13 169 (44.6{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184}), жени – 16 370 (55.4{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184}).

Най-голям е делът на лекарите във възрастовата група 55 – 64 години – 9 975, или 33.8{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184}.

Младите практикуващи лекари – на възраст до 35 години, са 3 434, или 11.6{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184}, а най- възрастните (на 65 и повече години) – 4 477, или 15.2{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184}.

В структурата на лекарите по специалности най-голям е делът на общопрактикуващите – 4 407, или 14.9{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184} от всички лекари в страната. След тях, според статистиката на НСИ са медиците от Анестезиология и интензивно лечение – 1 615 (5.5{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184})

Припомняме, от години болничните директори уверяват, че в страната липсват анестезиолози.

Лекарите със специалност Хирургия са 1 469 (5.0{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184}), Педиатрия – 1 467 (5.0{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184}), Акушерство и гинекология – 1 453 (4.9{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184}).

Осигуреността на различните региони с лекари в края на 2016 г. общо за страната е 41.6 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина – 11.3 на 10 000 души от населението.

Осигуреността на населението с лекари по области варира от 26.3 до 56.3 на 10 000 души, като най-висока е тя в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници (фиг. 4). Стойности над този за страната има показателят в областите Плевен (56.3 на 10 000 души от населението), София (столица) (50.3), Пловдив (49.6), Варна (48.4) и Стара Загора (42.8).

Най-нисък е показателят за областите Разград (26.3 на 10 000 души от населението), Добрич (27.0) и Перник (27.3).

Към декември 2016 г. осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 6.2 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Плевен (8.2 на 10 000 души), Сливен (8.0), Добрич и Видин (по 7.1), Стара Загора, Ловеч и Перник (по 7.0).

Най-ниска е осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари в областите Разград и Кърджали (по 4.2 на 10 000 души от населението), и Търговище (4.4).

Статистическото изследване на лечебните и здравните заведения осигурява информация за здравната мрежа по видове лечебни и здравни заведения и териториалното им разпределение, както и за медицинския персонал по специалности и категории. Методологията на изследването е в съответствие с методологическите указания на Евростат за практикуващите медицински специалисти.

Данните от изследването се отнасят към 31 декември на съответната година.

Легловият фонд включва броя на действително разкритите и временно закритите за срок по-малък от шест месеца легла, но не включва временно разкритите легла.

При анализ на данните за здравната мрежа трябва да се има предвид, че броят на заведенията и легловият фонд се променят не само в резултат на разкриване и закриване на заведения, но и поради промени, свързани с преобразуване на заведенията от един вид в друг или обединяване на заведения.

При анализиране на данните за осигуреност на населението с медицинска помощ по области трябва да се имат предвид специфичните особености на медицинското обслужване.

Лечебните заведения не са свързани пряко само с обслужването на населението на едно населено място или община и достъпът до медицинска помощ е свободен, смятат от НСИ.

Голяма част от заведенията обслужват населението на една област или група общини, а специализираните заведения обслужват населението на няколко области. Заведенията с национален обхват независимо от тяхното местонамиране обслужват населението на цялата страна.

В броя на медицинския персонал (физически лица) се включват практикуващите в лечебните и здравните заведения независимо от ведомствената им подчиненост. Не са включени данни за работещите извън страната медицински специалисти и за тези, които не работят непосредствено в лечебните заведения – например във фармацевтичната промишленост.

Разпределението на лекарите по специалности е в съответствие с Наредба № 1 на Министерството на здравеопазването, публикувана в ДВ., бр.7 от 27 януари 2015 г. Тя се отнася до практикуваната специалност.

Показателите за осигуреност на населението с болнични легла и с медицински специалисти са изчислени с броя на населението в края на годината.

Данните за здравната мрежа са разработени на национално, областно и общинско ниво, а за практикуващите медицински специалисти по специалности – на национално и областно ниво.

Данните от изследването „Лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ и здравни заведения“ са достъпни в ИС „Инфостат“ – https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/module.isf7x 2=58  и на сайта на НСИ (www.nsi.bg), раздел „Здравеопазване“.

Източник: https://news.bg/

Бактериална вагиноза дебне от обществените WC-а

Може да тръгне от шезлонга на плажа и от басейна

Плажът край басейна и на морския бряг, плуването и йодните пари закаляват организма и зареждат с енергия, но крият и реални рискове, особено за женското здраве. Това е сезонът и мястото, откъдето човек може да се върне с куп гъбични инфекции, най-често с бактериална вагиноза и трихомониаза. Те се прихващат от басейни, при близък контакт в морето, ползване на общи хавлиени кърпи, хотелската вана или тоалетна чиния, както и от обществените WC-а. Затова, независимо от звездите на хотела и добрите отзиви, всяка камериерка може да пропусне да дезинфектира тоалетната чиния. Вие можете да го направите с тампон памук и спирт, купен от аптеката.
Гъбичките са микроорганизми, които нормално обитават влагалището. Количеството им обаче е незначително. При увеличаването им се развива инфекция. Микотичните инфекции са често оплакване при жените. Въпреки че създават неприятни усещания и дискомфорт, те обикновено не са сериозни. Обикновено растежът на гъбичките се подтиска от друг микроорганизъм на естествената микрофлора на влагалището Lactobacillus acidophilus. Под естествена микрофлора се разбират намиращите се в него микроорганизми, чийто баланс осигурява здравословна среда и киселиност. Тези условия са и бариера за навлизането на патологични микроорганизми. При отслабване на защитните сили възниква дисбаланс в съотношението им, което води до нарастване на някои от тях и става причина за инфекция. Това се случва лесно след настиване край морето и лечение с антибиотици. Затова, когато се пият антибиотици, трябва да се приемат и антимикотични средства, които да предотвратят растежа на гъбичките и предпазят от микотична инфекция.
Те водят до зачервяване на лигавицата и сърбеж във вагината. Възможно е да причини парене и болка при уриниране или полов контакт. Някои жени получават бяло течение с плътна, бяла консистенция с вид на извара или пресечено мляко.
Жените лесно разпознават микотична инфекция по симптомите и особеностите на течението. Диагнозата категорично може да се постави след преглед при акушер-гинеколог и микробиологично изследване на влагалищен секрет. Лекуват се с антимикотични средства – орални или локални. При положение, че симптомите са слабо изразени може да се изчака известен период от време. Понякога организмът успява да възстанови баланса на микрофлората и състоянието преминава от само себе си.
По време на бременност лекарствата се избягват. По време на лечението се изисква въздържане от полови контакти. Не се препоръчва използване на презервативи и диафрагми. Медикаментите за локално приложение съдържат съставки, които отслабват латексовия материал.

Автор: Силвия Николова

Източник: http://www.monitor.bg

Отспиването през уикенда помага за отслабване

Снимка: Shutterstock

Отспиването през уикенда помага за отслабване, защото недостигът на сън нарушава метаболизма и хормоналния баланс, съобщи Ройтерс, позовавайки се на корейски учени.

„Недостатъчният сън е неизбежен в много случаи, но е рисков фактор за затлъстяване, високо кръвно налягане, коронарна болест на сърцето, както и за смърт“ – каза ръководителят на изследването д-р Юн Чан-хо от болницата към Сеулския университет.

Сънят е по-полезен от дрямката, защото е по-дълбок и следва естественият ритъм на тялото.

За да определят как сънят през уикенда се отразява на теглото, учените са използвали данни от национално изследване, обхванало 2000 души на възраст от 19 до 82 години. Резултатите показват, че хората, които се успиват през уикенда (около 43{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184}), обикновено не си доспиват през работните дни. Тези, които стават и тогава рано, през седмицата често са на по-лек режим.

Индексът на телесната маса на поспаланковците обаче е по-нисък от този на ранобудниците. Разликата е малка, но статистически значима. Освен това, колкото повече спи човекът през уикенда, толкова по-нисък е индексът на телесната маса. Всеки допълнителен час сън води до 0,12 по-малък индекс.

„Хората, които спят по-малко, обикновено похапват повече през деня. Освен това те стоят по-дълго пред екраните“ – каза Жан-Пиер Шапю от университета на Отава, който не е участвал в изследването. Според него 30-минутни упражнения, натоварващи сърцето, помагат много за добър сън.

Източник: http://www.manager.bg

Лекари: Слабата физическа активност намалява обема на мозъка

Слабата физическа активност на хората в средна възраст може да е свързана с намаляване на обема на главния мозък в годините след това. Това допускат американски лекари в статия в списани Neurology.

Открихме пряка връзка между ниската физическа активност и намаляването на обема на мозъка след десетилетия, което показва ускорено стареене, пише Никол Спартано от Бостънския университет.

В изследването са участвали 1583 души на средна възраст 40 г. Нито един от тях нямал деменция и болести на сърцето. 20 г. по-късно учените проверили здравето им отново.

Участниците в опита преминали изследване с магнитно-резонансен томограф на главния мозък, а след това и измерване на показателите на физическата им активност, каквото е максималното потребление на кислород на бягаща пътечка. По този начин учените оценили състоянието на здравето и обема на главния мозък на наблюдаваните хора.

Изследването показало, че 20 години по-късно хората с лоша физическа подготовка имали по-малък обем на главния мозък в сравнение с по-активните.  Затова лекарите препоръчват на хората в средна възраст да спортуват по-често.

Медици от Дания осъществиха по-рано изследване, което доказва, че има пряка връзка между нивото на интелект при мъжете в ранната зряла възраст и физическата им работоспособност на средна възраст.

Източник: http://www.manager.bg

Лекарската тайна и нейният предел

Правото да се изисква спазване на лекарската тайна е един от основните аспекти на правото на зачитане на личния живот. Какво представлява лекарската тайна и докъде се разпростира?

Лекарската тайна засяга:

  • всички сведения, които съм споделил с лекаря за здравословното ми състояние, факти, открити при прегледа и изследванията, както и всичко, което лекарят е научил при упражняване на професията си относно мен като пациент. Това, което поверя на лекаря, е тайна и по отношение на членовете на семейството ми. Тя следва да бъде запазена от него дори и след смъртта ми.

  • цялата медицинска документация, а така също и данните и заключенията от извършени консултации. През време на моето лечение лекуващите ме лекари не са обвързани помежду си от лекарската тайна и тя не важи за тях освен при обосновано несъгласие на моя страна (например ако желая дадена информация да не достига до определен лекар). При използване на информация от медицинска документация за целите на научна и преподавателска дейност данните и илюстрациите, които подлежат на задължителна тайна, могат да бъдат съобщени, ако гарантират анонимността ми. Не трябва да се допуска възможност да бъда идентифициран от трети лица.

  • всяка друга информация, съдържаща се в медицинските рецепти, предписания, протоколи, удостоверения и в друга медицинска документация;

Горепосочените данни са лични данни и като такива могат да се предоставят на трети лица, когато са необходими:

  • за продължаване на лечението ми в друго лечебно заведение;

  • за предотвратяване на заплаха за здравето или живота на други лица;

  • при идентификация на човешки труп или за установяване на причините за смъртта;

  • за нуждите на държавния здравен контрол за предотвратяване на епидемии и разпространение на заразни заболявания;

  • за нуждите на медицинската експертиза и общественото осигуряване;

  • за нуждите на медицинската статистика или за медицински научни изследвания, след като данните, които ме идентифицират, са заличени;

  • за нуждите на Министерството на здравеопазването, Националния център по здравна информация, Националната здравно-осигурителна каса, регионалните здравни инспекции и Националния статистически институт;

  • за нуждите на застраховател, лицензиран като покриващ рисковете “живот”, „заболяване” или „злополука и заболяване”;

Лекарят е задължен да дава информация за състоянието ми на съответните институции в горепосочените случаи. Тогава той се освобождава от отговорност за опазването на лекарската тайна.

Ако почина, моите наследници и роднини по права и по съребрена линия до четвърта степен включително (майка, баща, деца, внуци, правнуци, брат, сестра, чичо, леля, племенник, първи братовчед) имат право да се запознаят със здравната информация за мен, както и да направят копия от медицинските ми документи, но без лекарят ми да има право да им разкрие доверените му лично от мен тайни.

Ако установя, че лекарската тайна е нарушена, мога да се обърна към комисията по професионална етика на районната колегия на Българския лекарски съюз (БЛС), съответно Български зъболекарски съюз (БЗС).

За нарушаване на лекарската тайна на лекарите и лекарите по дентална медицина може да бъде наложено наказание:

1. Председателят на районната колегия на Български лекарски съюз може да накаже лекар, нарушил лекарската тайна с:

  • порицание;

  • глоба в размер една до пет минимални работни заплати;

  • заличаване от регистъра на колегията за срок от 3 месеца до една година, т.е. отнемане на лекарски права;

2. Директорът на съответното лечебно заведение може да наложи на лекаря за неспазване на лекарската тайна дисциплинарно наказание:

3. За нарушаването на тайната на лекаря може да се търси наказателна отговорност за съобщаване на служебна тайна, т.е. информация, която му е поверена или достъпна по служба, като наказанието за това е лишаване от свобода до две години или пробация.

Ако съм претърпял някакви вреди (имуществени или неимуществени) като следствие от нарушаването на лекарската тайна, то мога да подам иск срещу нарушителя и да искам тези вреди да бъдат обезщетени. Имуществени вреди ще са налице например, когато съм извършил някакви разходи вследствие на нарушената тайна или пък ако като следствие от издаването на тайната не сключа важна сделка или бъда уволнен. Ако последствията от нарушаването на лекарската тайна засегнат достойнството ми, физическото и емоционалното ми състояние, аз ще имам възможността да претендирам обезщетение за неимуществени вреди, което съдът определя по справедливост. Преди да отсъди по справедливост съдът трябва да прецени характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето на пострадалия, причинените морални страдания и др. И в двата случая вредите трябва да се докажат.

Източник: https://pravatami.bg/

Не подценявайте остеоартрита

Остеоартритът е дегенеративно заболяване, което засяга ставите. Дължи се на износването на костната повърхност и се характеризира с неприятна болка и скованост. Това състояние може да засегне всяка една става в човешкото тяло, но най-често страдат коленете.

Много е трудно човек да разпознае, че има ранна фаза на остеоартрит. Симптомите на това заболяване се развиват постепенно във времето и в началото пациентите нямат някакви характерни и сериозни оплаквания. На по-късен етап, когато вече костната повърхност на ставите е сериозно разрушена, човек най-често се оплаква от ставна болка по време на движение или при покой, болезненост в областта на ставата дори и при най-малък натиск, скованост рано сутрин след ставане от леглото и сериозно ограничаване на двигателната активност. Остеоартритът е характерен за хората в напреднала възраст.

Най-често пациентите, потърсили лекарска помощ, са над 60 години. Малка част от тях развиват лесно забележими симптоми, които да ги накарат да се прегледат по-рано. Още повече че тежестта на самите симптоми зависи от засегнатата става, т.е. ако става дума за коляното, то боли много по-силно от ставите на пръстите на ръцете. Но пък пръстите се изкривяват и така човек по-рано разбира за проблема в сравнение с неусетно протичащите промени в коляното.

Добре е да се знае, че с напредването на годините ставите изпитват постоянно леко увреждане поради стреса и натиска, на който са подложени. Но в повечето случаи организмът успява да компенсира това увреждане. Ако то не бъде възстановено обаче, може да започне развитието на остеоартрит. Постепенно промените в ставите се задълбочават и пациентите започват да изпитват характерните за това състояние симптоми.

Някои фактори могат допълнително да допринесат за по-ранното развитие на заболяването и по-тежкото му протичане. Сред тях са травми в областта на ставите, липса на достатъчно дълъг покой след подобно нараняване, фамилна предразположеност към ставни заболявания и т. н. За съжаление затлъстяването също създава големи проблеми на ставите, тъй като с увеличаването на телесната си маса човек допълнително ги натоварва и това води до по-ранна проява на остеоартрит, който е и значително по-тежък като протичане.

Специалистите твърдят, че няма точно определено лечение на това заболяване. Ако то бъде диагностицирано навреме, може да бъде избрано най-доброто лечение и да бъде спряна прогресията на процеса. Но това се случва само при около 10-14{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184} от пациентите. При наличието на леки оплаквания процесите в ставите могат да се повлияят добре и само от промени в начина на живот – като например редовни тренировки, намаляване на телесната маса и носене на комфортни обувки. При по-тежките случаи на остеоартрит обаче може да се прибегне и до хирургична интервенция.

В случаите на значителни промени в структурата на засегнатата става, както и при трайна загуба на трудоспособност най-добре е да се направи коленно ендопротезиране, категорични са специалистите в тази област. Неотдавна експерти от Световната здравна организация провъзгласиха операцията за смяна на коляното за „безопасен и икономически изгоден метод за лечение, който премахва болката и възстановява двигателните функции“.

Тази интервенция обаче не е желателна при пациенти с по-високо телесно тегло, тъй като съществува повишен риск от усложнения в следоперативния период. В останалите случаи възстановяването е успешно и отнема не повече от три седмици, след което човек може да се върне на работа и да изпълнява без проблем ежедневните си дейности.

Източник: http://www.hospital.bg

Хората без здравни вноски – най-застрашени от дискриминация

Здравно неосигурените лица се определят като най-голямата група, подложена на дискриминация у нас. Това става ясно от проведено национално представително проучване, осъществено от Комисията за защита от дискриминация като част от проект „Предотвратяване на дискриминацията и създаване на равни възможности“. Изследването е проведено в шестте икономически региони на страната.

В него се посочва, че здравно неосигурените са в най-голяма степен в риск от дискриминация, като те представляват 44{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184} от участвали в изследването. Това е една нова група в подобен риск, посочи заместник-председателят на КЗД Баки Хюсеинов. Той обясни, че на практика става въпрос за хора, които работят без трудови договори и лица, които не са регистрирани в системата за социално подпомагане, чрез която биха могли да получат здравно-осигуряване.

„Хората, които не са осигурени здравно, считат, че са дискриминирани в областта на здравеопазването, което обаче не е така, защото те могат да бъдат регистрирани в системата на социално подпомагане и държавата да им поеме здравните осигуровки“, отбеляза той.  За затруднен достъп до здравна и медицинска помощ съобщават най-вече живеещите в трудно-достъпни райони лица, тези от по-малките населени места, както и обитаващите сегрегираните квартали. За финансови проблеми за закупуване на лекарства споделят предимно хората с ниски доходи, както и хронично болните и хората с увреждания.

Основните оплаквания, изразени от участниците в проучването, са били свързани именно със здравно осигурителния статус и факта, че не всеки български гражданин има еднакъв достъп до качествена медицинска помощ и здравно обслужване. Според тях, лицата, които в най-голяма степен са подложени на дискриминация в тази сфера, са именно здравно неосигурените и тя се отнася до достъпа им до спешна помощ, както и при постъпване в болница и последващо лечение. На противоположното мнение обаче са представители на различните институции като Агенция социално подпомагане, бюрата по труда и други, според които няма дискриминация по отношение на здравното обслужване независимо дали става въпрос за раса, пол или по някаква друга принадлежност, е разписано в доклад към проекта. Във всеки случай обаче открит остава въпросът лицата в активна възраст, които не работят, не са регистрирани в бюрата по труда и не внасят здравните си осигуровки.  Голяма част от тази социална група са представители на малцинствата, предимно ромското, от което се извежда признакът етнос е изведен като един от основните признаци на дискриминация, отбелязват в същото време от КЗД.

Хората с увреждания са също сред най-силно застрашените от дискриминация, по отношение на достъпност до здравните услуги, която се изразява в липса на специализирани линейки за лица с физически увреждания, ограничен или липса на безплатен достъп на придружител и др.

Най-често споменавани форми за дискриминация в здравната сфера са липсата на достъпна среда за здравни грижи и здравни услуги на лица с физическо увреждане, на хора от отдалечени населени места, отказ от направления, финансова дискриминация – например частните и специализирани линейки се заплащат, отказ от лечение или лошо отношение от страна на лекари към здравно  неосигурени лица, наличие на входна такса в някои болници или отказ от прием в спешно отделение, злоупотреби с телковите решения и други.

Като цяло в комисията постъпват много жалби от сферата на здравеопазването, заяви в отговор на Zdrave.net председателят на КЗД Ана Джумалиева. Сред най-честите жалби са тези на хора, страдащи от редки заболявания, които имат проблеми с достъпа до лекарства.

Източник: http://www.zdrave.net