Повече от месец продължи сагата с неработещите ТЕЛК-ове. Комисиите спряха нормалната си дейност на 22 май заради решение на ВАС, с което се отмени методиката в наредбата за медицинската експертиза, по която се смята процента инвалидност. Две седмици лекарите в комисиите спориха със здравното министерство дали могат или не да издават експертни решения. В крайна сметка се стигна до извода, че наредбата трябва да се приеме отново. Това обаче отне цял месец.

За това време болните хора продължиха да подават документи в комисиите. Според статиската на лекарите, които работят в 72-та ТЕЛК-а в страната на ден през тях минават над 700 души. Това означава, че за месец натрупаните документи за решения са над 20 000. Само в столицата за година издаваме 23 000 решения, сега имаме около 2000, които чакат да бъдат разгледани, каза преди ден за clinica.bg д-р Веселин Милев. С влизането в сила на наредбата, медиците ще трябва да работят два пъти повече, за да могат да обслужат забавените решения.

Многото работа и ограниченият капацитет за действие на комисиите не е единственият проблем. Лекари и пациенти настояваха и за нормативни промени в системата, които да облекчат работата и живота им. Такива обаче не се направиха. За сметка на това се създаде работна група, която тепърва трябва да избистри поредната концепция за реформа в ТЕЛК. Досегашният опит обаче показва, че вероятността такава да има е нищожна. Не е ясно и доколко положителни биха били потенциалните промени в системата, тъй като властта изхожда предимно от гледната точка на големите разходи, които реализра сега НОИ за инвалидни пенсии. По данни на осигурителния институт за миналата година пенсиите за инвалидност са над 450 000, а средният им размер е 238 лв. На година разходите за тях са около над 1.3 млрд. лв. Заради това досега държавата винаги е правила опити да намали броя на хората, които имат право на подобни доходи.

Автоп: Мария Чипилева

Източник: https://clinica.bg/

Здравната каса въвежда финансови рамки, на база на които ще заплаща т. нар. централизирани дейности, в които влизат ражданията, химиотерапията, хемодиализата и др. Това става ясно от решенията на последния надзорен съвет на касата, проведен на 20-ти юни.

От НЗОК категорично отрекоха пред Zdrave.net да става дума за налагането на лимити в тези дейности и обясниха, че с решението се определят „индикативни стойности“. “Ако се усети, че лечебното заведение надвишава тези стойности, ще се прави проверка от контролните органи на районната здравноосигурителна каса с цел да се изясни на какво се дължи това увеличение. След проверката ще се заплаща всичко“, увериха от фонда, като допълниха, че промяната цели да се контролира изразходването на парите по тези параграфи.

Заради тази промяна е възможно Българският лекарски съюз да не подпише анекса към НРД за тази година, научи Zdrave.net. Това обаче би означавало и че болниците няма да получат по-високите си бюджети, които според заявката на НЗОК средномесечно трябва да са в размер на 139 млн. лв., а не 133 млн. лв. По-рано днес от касата съобщиха, до момента ръководството на БЛС отказва да съгласува Анекса, което прави невъзможно утвърдените от Надзорния съвет на НЗОК стойности да достигнат до лечебните заведения.

От там припомниха и взетото в тази връзка решение на НС на 20-ти юни и допълниха, че три дни по-късно касата е подготвила за изпращане месечното разпределение на утвърдените по районни здравноосигурителни каси и болници стойности в размер на 1 млрд. 676 млн. лв., като стойността за юни е 141 млн. 819 хил.лв. Тази стойност е съществено увеличена в сравнение с досегашните бюджети на лечебните заведения, отбелязаха от касата.

Налагането на ограничения в плащанията за централизираните дейности обаче не се посреща позитивно от съсловната организация, научи Zdrave.net.

Въпрос за налагането на конкретни бюджети и за централизираните дейности е повдигнат наскоро от председателя на НС на фонда и заместник-финансов министър Кирил Ананиев, става ясно от стенограма от предпоследното заседание на надзорниците. По време на него той заявява: „Не може на централните плащания да няма индикативни стойности. Това ни вкарва в голям разход“, и настоява на следващата среща на надзора да бъдат представени предложения за промяна, които да дават на фонда „определени компетенции“.

Как точно ще бъдат определени рамките, в които трябва да се вмесят болниците за така съществените  дейности, без да подлежат на проверка, все още не е ясно.

Източник: http://www.zdrave.net

Само за четири месеца в Центъра за лечение на инсулти в „Св. Анна“ са спасили живота на 30 души със спешното състояние чрез прилагането на един от най-модерните методи – тромбектомия (изваждане на тромб). Този начин заедно с тромболизата (разтваряне на тромб) са „лидерите“ в лечението на исхемичните инсулти.

За сравнение през миналата година в цялата страна са направени едва шест тромбектомии, казва д-р Нурфет Алиоски, който е „виновникът“ за главоломното увеличаване на тази статистика. „Св. Анна“ обаче е водеща и по броя на другите модерни интервенции – тромболизите. За 2016 г. от 330 случая в страната, 87 са направени там, а тенденцията е аналогична и за тази година. Основна заслуга за развитието на болницата като водещ център за лечение на инсулти имат специалистите и добрата организация, която са изградили. Защото най-важно при лечението на инсулта е времето.

Имаме два прозореца, с които се съобразяваме

ако ги преминем, не можем да помогнем на пациента, казва д-р Алиоски. Първият е 4.30 часа, това е времето, до което може да се прави тромболиза. Вторият е до 6 часа, след като изтече, лекарите няма как да извършат тромбектомия.

Организацията е въпрос на желание, ние имахме много проблеми в началото, над половин година ни отнеха тренировките, за да постигнем момента, в който за 15-20 минути екипът ни може да се събере в болницата от всяка точка на София, ако има сигнал, че е дошъл пациент с инсулт, обяснява специалистът. Докато лекарите се придвижват към клиниката, колегите им правят нужните изследвания, за да преценят дали пациентът е за тромболиза или за тромбектомия. А те са много.

В центъра има спешно отделение с дежурен невролог и реаниматор

когато пристигне пациента веднага отива при тях. Протоколът в болницата е такъв, че при инсулт се слага червен печат на болния и той приоритетно минава през всички структури, за да се скъси времето до лечението.

Всички изследвания ни отнемат около 45 минути, колкото е записано и в европейския протокол, казва д-р Алиоски. За да се ориентират за големината на тромба и методът, който ще изберат за лечение, медиците правят скенер с контраст. Ако тромбът е малък, се разбива с тромболиза. Ако е голям обаче, се минава на тромбектомия. Това означава, че пациентът отива при д-р Алиоски. За съжaление наблюденията му показват, че българите са шампиони по запушени артерии.

Хората, които се вместват във времевите прозорци

обикновено са със запушвания на големи кръвоносни съдове и тромб в мозъка или с така наречените тандемни оклузии. В Европа броят им е около 10{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184} от всички, а при нас тези оклузии са около 25{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184}, казва д-р Алиоски и се шегува, че на международни конгреси не вярват на сложните случаи, които показват пред колегите си. Според него основните причини за тези аномалии са рядкото проследяване на хората с доплерова ехография и липсата на профилактични прегледи.

Заради това попадаме на пациенти, при които сънната артерия е запушена на 90{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184}, казва той. Тогава се налага комплексно лечение. Първо специалистите минават с много тънък водач, с който качват микрокатетър през артерията и правят ангиография, а след това и балонна дилатация – тоест разширяват съда.

Най-добрият вариант е изобщо да не се слага стент

в остарата фаза на инсулта, тъй като риска да тромбозира е доста висок, пациентът трябва да бъде наситен с хепарин, с аспирин протект, обяснява специалистът. Затова, ако е възможно, лекарите се опитват да решат проблема само с поставянето на балон, но, ако не стане, поставят и стент. След като отпушат артерията, те започват да махат тромба в главата. Това става със специални устройства – тромбретрийвъри, които се разперват като щипка и хващат тромба, за да го извадят. Всичко това трябва да приключи за шест часа.

Екипът ни е от шест души и е мултидисциплинарен –

има неврохирург, невролог, който е движещата сила, анестезиолози и реаниматор, казва д-р Алиоски. След като приключат с интервенциите, изчакват 24 часа и правят контролен скенер на пациента, за да видят дали има усложнения. Ако има, тогава се прави отворена операция. Досега сме имали само един пациент с усложнения, а в световен мащаб такива са около 10{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184} от случаите, казва гордо специалистът. Според него в основата на този успех е стриктното спазване на индикациите за лечение. Затова е и много важно тези центрове да не започнат да никнат като гъби в цялата страна, както вече сме свикнали при други специалности.

Има шанс и тук да се получи бум като инвазивните кардиологии, но няма да е полезно за пациентите, защото структурата на съдовете в мозъка е по-различна, мускуларният слой е по-слабо изразен и много по-лесно се получават кръвоизливи, казва др Алиоски. И ако тази дейност е оставена в ръцете на неопитен специалист, означава, че е произнесена смъртна присъда.

Същият обаче е ефектът за пациента

и ако не успее да дойде навреме в подходящата болница. Ако това се случи, той отива директно в неврологията, където нищо особено не може да се направи за него. Основните проблеми, за да се пропуснат времевите прозорци за лечение, са ниската здравна култура на българите, социалният ни модел и бавната Бърза помощ, смятат специалистите.

Много пенсионери живеят сами и близките им ги откриват няколко дни, след като вече е настъпил инсулта, казва д-р Алиоски. Или друг проблем е, че много хора смятат, че може да им мине от само себе си. Но това няма как да стане.

Ако при някого настъпят внезапна слабост в крайник, невъзможност за говорене, загуба на зрение, веднага трябва да отиде в болница, предупреждава д-р Алиоски. Обикновено инсултите настъпват при по-възрастни хора. Но за съжаление има и много млади пациенти. При тях рисковите фактори са пушенето, тромбофлебиите, атеросклеротичните изменения на фона на дислипедимията и затлъстяването. Редовните профилактични прегледи биха редуцирали броя на пациентите с 99.9{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184} запушени артерии, категоричен е д-р Алиоски.

В центъра обаче не лекуват само инсулти

Вродените малформации на мозъчните съдове и аневризмите са другите две чести патологии.

Съвсем наскоро той е спасил 35-годишна жена с дете на една годинка. Тя била с епилепсия и артериовенозна малформация, при която в мозъка се появява кълбо от съдове. За да може да се оперира или третира с гаманож, се наложи да направим две процедури на емболизация, тъй като малформацията беше много голяма, казва специалистът. Затова с много тънък катетър са вкарали смес, която е запушила опасните зони и ги е изолирала от действие. Беше много стресова ситуация, тъй като увредените места се намираха в зоната на мозъка, която отговаря за двигателните способности на човек и всяка грешка би означавала инвалидизация, допълва д-р Алиоски.

Аневризмите на кръвоносните съдове в мозъка

са другият бич за младите хора. Лекуваме обикновено пациенти на 35-40 години, казва специалистът. При тях проблемите настъпват внезапно. Най-често рано сутринта или на работа. Започват със силно главоболие, повръщане, което се получава в следствие на разкъсване на аневризмата. Тогава все едно се получава малък взрив в мозъка, казва д-р Алиоски. В 20-25 процента от случаите хората почиват на място. В останалите получават помощ – като лечението е индивидуално за всеки случай. Но най-често се слагат специални пружинки – койлове, които спират кръвта. Ако се наложи след това се добавят балон или стент, за да се реши проблема. Най-честата причина за появата на тези аневризми са високото кръвно, както и генетичната предикспозиция, тютюнопушенето, казва д-р Алиоски. И обещава да открие поне още един, докато пише дисертация по тази тема. А междвременно съветва всички, които не искат да стигат до нуждата от неговата помощ, да не пропускат ежегодните си профилактични прегледи при джипито.

Автор: Мария Чипилева

Източник: https://clinica.bg/