Пълна лудница при нереална децентрализация. Това е положението със спешната помощ по Южното Черноморие, което през летните месеци се пръска по шевовете – потокът от хора се увеличава главоломно, а травматизмът бележи рекордни стойности. Децентрализацията действа на думи, защото се оказва, че някъде между линейките на Здравното министерство и ангажиментът за обезпечаване на плажовете с медицински екипи на Министерството на туризма, се озовават кметовете на морските общини, които доброволно и от сърце трябва да помагат. Колко са линейките, колко са екипите медици и кой реално може да поеме отговорността за липсата на спешна помощ по места. Три въпроса, на които Станимир Димитров от Дарик – Бургас се опитва да открие отговора:

97. Толкова са официално регистрираните линейки и оборудвани леки автомобили, които обслужват над 50 населени места в морските общини край Бургас. Само в Несебър и Слънчев бряг, чието население достига 600 000 души през летните месеци, има две линейки, съобщиха за „Дарик“ – Бургас от Министерството на здравеопазването. Ако прибавим и тези в останалите морски общини, броят им набъбва до 11. С точно пет държавни линейки разполага областния център – Бургас, посочва краткият отговор на здравното министерство. Стигнахме до ведомството, защото от Спешната помощ на най-растящия през лятото областен град, отказаха да дадат информация. Нещо повече – насочиха ни към столицата. В разговори с кметове, наематели на плажове и отговорни институции стана ясно че две министерства знаят точната бройка екипи и линейки – Здравното и на туризма. Другите са доброволци. Само с по един специализиран автомобил се обслужват курортните селища в общините Созопол, Поморие, Царево и Приморско, където работи един екип – долекарски. Там общината сама опитва да се справи с проблема. Местната влас поема 80{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184} от разходите на спешната помощ, обясни кметът на Приморско Димитър Германов:

„Община Приморско е закупила линейка. Предоставили сме я на Спешна помощ, за да я използват. Ние даваме пари и за заплатите на шофьорите, които обслужват тази линейка. Отпускаме средства и за цялата материална база, така че обезпечаваме 80{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184} от средствата, необходими за спешната помощ. Има моменти, в които се налага да се изпращат и линейки от съседни общини. Няма как една линейка да е достатъчна, но правим каквото е възможно.“

През лятото, когато е пикът на спешните случаи, има райони, които остават без лекарска помощ, тъй като медиците не смогват да се отзоват на всички сигнали. Зависи на колко сигнала реагират медиците. Така например, през миналата година на к-г „Нестинарка“ край Царево 67-годишен мъж получи сърдечна криза и почина, недочаквайки спешната помощ. По същото време единственият медицински екип реанимира друг човек, на друг плаж. След инцидента от здравното министерство командироваха два допълнителни екипа – от Ямбол и Сливен. Днес в общината с най-голяма брегова ивица – Царево, работят 3 линейки, обясни кметът на Царево Георги Лапчев:

„Имаме медицински център, който общината дофинансира, за да може той да функционира. Задължение на наемателите на плажовете е да имат медицински екип. Имаме три линейки в Царево, които обслужват територията от Приморско до Резово. Миналата година осигурихме нощувките за медиците. Това не е наш ангажимент. Правим го от чисто човешка гледна точка, защото човешкия живот е най-важен.“
За медицинските пунктове по плажовете се грижи Министерството на туризма, което вече е започнало проверки. Изрядни ли са концесионерите ще стане ясно до дни. А относно линейките, областният управител на Бургас коментира накратко:

„При мен не е постъпвала информация за линейките по Черноморието. Не сме провеждали срещи по темата преди началото на сезона.“

Вече споменахме 11. Единадесет линейки обслужват морските курорти от Обзор до Резово. Всички останали до 97 са частни, ни съобщиха от Регионалната здравна инспекция в Бургас. Голяма част от тях работят в Слънчев бряг. Тарифите им са различни, според състоянието на пациента. Плаща се на ръка – по около два лева за всеки изминат километър до лечебното заведение. Ако в линейката се качи и реаниматор сметката скача двойно. Бармани, сервитьори и администратори пък работят на твърд хонорар за частните клиники в курорта, съобщи пред Дарик председателят на Регионалната туристическа камара Иван Иванов. По думите му, при повикана линейка, сезонните работници прибират по 50 лева. Линейките са в движение 24 часа в денонощието:

„Ако управител или сервитьор позвъни да се изпрати линейка, медицинският кабинет плаща на този човек 50 лева. Аз съм потресен от всичко онова, което в негативен аспект, става при нас.“

За Дарик от здравното министерство съобщиха, че към момента не се предвижда осигуряването на допълнителни екипи по Южното Черноморие. А помощ за спешна помощ и това лято по морето ще има, ама друг път, само ако се наложи.

Автор: Станимир Димитров

Източник: http://bestdoctors.bg

Лазерните процедури са нож с две остриета при пигментни петна, категорична е д-р Айлин Шеф. Въпреки че скъпите процедури щедро се рекламират от клиники и козметични салони като панацея, вместо да помогнат, могат сериозно да навредят. Особено, ако хиперпигментацията се дължи на хормонален дисбаланс. „В този случай процедурата може да доведе до временно подобрение след което да последва голямо влошаване“, предупреждава специалистът. Причината е, че третирането и с най-щадящия лазер предизвиква еритем (зачервяване). И в момента, щом UV лъчите видят зачервената кожа, моментално се стига до пигментация, обяснява специалистът от ВМА. Въпреки това, редица дерматолози и козметици препоръчват лазерната терапия, преследвайки бърза печалба. Не е тайна, че една процедура

струва около 150-200 лв., а за уж пълно „изчистване“ се препоръчват 3 или 4 сеанса

„Затова винаги апелирам моите пациенти да се въздържат от лазерна терапия. За съжаление, те веднага могат да отидат в друга клиника, където са съгласни да им я направят“, откровена е д-р Шеф. Единственият случай, когато лазерите се препоръчват в гайдлайните за третиране на пигментации, е при т.нар. слънчеви петна, които биха могли да се повлияят от еднократен сеанс – но задължително под контрола на дерматолог. И никога през пролетта и лятото, когато слънцето е силно. Правилото важи и за лазерната епилация. „Ако си я направим сега, след 1 седмица ще се сдобием с кафяво петно”, предупреждава д-р Шеф. Същото важи и за обезкосмяването с кола маска. „При процедурата, заедно с косъмчетата, се смъква и горният слой на кожата и мястото моментално се пигментира – докато отидем от салона до вкъщи”, напомня дерматологът. Така,

вместо с мъх над горната устна, можем да се окажем с кафяв мустак

При кои хора обаче рискът от пигментации е най-голям? При жените най-често петната по лицето са хормонално провокирани, уточнява д-р Шеф. Познават се по това, че появяват по изпъкналите части – челото, скулите, горната устна, брадичката. Бъдещите майки също са в рисковата група и стават жертви на мелазмата – т.нар. „маска на бременноста”. Противозачатътните и доста други лекарства, които са фотосенсибилизатори, също могат да отключат проблема. Добрата новина е, че досадните петна могат да бъдат победени, но е нужно доста постоянство, подчертава дерматологът. „Борбата трае дълго. Не става за месец, а може да продължи година-две. Затова казвам на пациентите си – искам да се въоръжите с търпение, ще си другаруваме дълго”, смее се д-р Шеф.

Най-силното „оръжие” срещу пигментните петна са избелващите кремове, които обаче задължително трябва да се предпишат от дерматолог. „Златен стандарт са продуктите с хидрохинон. През късна есен и зима можем да третираме с много силни кремове на тази основа”, обяснява специалистът. У нас не се предлагат готови продукти, затова дерматолозите изписват точната комбинация и

мазилата се приготвят в няколко аптеки

„Нанасят се под лекарско наблюдение, само вечер и са изключително ефективни”, уточнява д-р Шеф. Ако все пак пигментацията е много упорита, и кремовете с хидрохинон не подействат, се пробва и с други методи. „Тогава правим комбинации с различни дневни и нощни продукти. Можем да включим и избелващи пилинги – които са на основата на киселини – например азелаинова или коджкинова”, обяснява дерматологът. И подчертава – изключително важна за пациентите с пигментации е целогодишната фотозащита. Особено сега, през лятото, те трябва да са много внимателни, защото заради няколко часа под жарките лъчи могат да загубят целия прогрес от лечението си. Д-р Шеф обяснява, че на пазара има една-единствена серия избелващи кремове, подходящи за лятото. Тези продукти са без пилингов ефект и подтискат синтеза на меланин, без да лющят горния слой на епидермиса. Затова и са добър вариант за дамите с пигментации.

През ваканцията тези пацинетки не бива да подценяват и т.нар. механична фотозащита. Важно е на плажа да носят очила, шапка с голяма периферия, да се крият под чадър и да не се излагат на слънце между 10 и 14 часа, подчертава д-р Шеф. В града също

не бива да излизат без крем с UV фактор

При това – да не го пестят и да го поставят правилно, уточнява дерматологът. Как? Важно е да се знае, че слънцезащитният крем се поставя последен и най-добре – около 30 минути преди да се изложиш на слънце. Първо се нанася основният крем – независимо дали е за акне, против бръчки или хидратиращ. След 2-3 минутки, когато попие, се маже и слънцезащитният. Хубавото е, че тези продукти вече са във всякакви варианти. Гъстите бели текстури, които придаваха на лицето „мумия ефект”, са далеч в миналото. Слънцезащитните продукти 50-ти фактор вече се предлагат дори под формата на прозрачни спрейове, които могат да се ползват и от 0дами с фон дьо тен, върху грима. Има и тенирани пудри и кремове, които хем заместват декоративната козметика, хем защитават от слънцето, обяснява д-р Шеф.

Автор: Лора Симеонова

Източник: https://clinica.bg/

Министерство на здравеопазването в спешен порядък да пренапише стандарта за спешна медицина. За това настоя д-р Десислава Кателиева, председател на Националната асоциация на работещите спешна медицинска помощ.

Д-р Кателива изтъкна, че на практика след решението на Върховния административен съд за отмяната на част от стандарта за спешна помощ, спешните медици са оставени да действат без нормативна база и защита в случай, че пациентът си потърси правата пред съда.

Кателиева обясни, че стандартът, част от който бе отменен с решение на ВАС, е бил подкрепен и от Европейската асоциация по спешна медицина. Според нея е необходимо Министерството на здравеопазването да приеме в спешен порядък такъв стандарт, защото от 7-ми март тази година спешната медицина е оставена без нормативна база. По думите ѝ българският пациент не заслужава да бъде обслужван по-лошо от европейския, напротив той е много по-болен от европейския и заслужава да бъде обслужван както в просторни спешни отделения, така и с линейки тип a, b, c, както и да бъде обслужван съгласно триажните протоколи, даващи предимство на спешния пациент.

Председателят на националната асоциация на работещите спешна медицинска помощ настоя и за повече прозрачност за плановете на здравното министерство относно проекта за модернизация на спешната помощ по ОП „Региони в растеж“. Проектът предвижда 160 млн. лв. за закупуването на 400 нови автомобила и модернизацията на съществуващите филиали на Центровете за спешна медицинска помощ и оборудването им – 198 на брой в цялата страна.

Кателиева посочи и че през февруари 2016 г. тогавашното ръководство на МЗ е изразило становище, че не сме подготвени да стартираме проекта за закупуването на новите линейки и ремонтите на спешните кабинети и отделения. Те имали нова визия за стандарта по спешна медицина. „Съответно февруари проектът е отдалечен във времето за декември 2017 г. От слухове и някои медии разбрахме, че МЗ със служебен министър Илко Семерджиев не е подкрепил сключването на проекта и стартирането му. Още 12 месеца ще продължаваме да бъдем със старите линейки, при старите условия на труд„, допълни Кателиева.

Според председателят на спешните медици, ако след декември няма сключен такъв проект за спешните медици – няма да има и бъдеще.

Кателива попита кой и защо реши да отложи проекта за модернизация на спешната помощ. Тя припомни, че август месец миналата година в МЗ е имало наета фирма, която да изработи съответните проекти за ремонти и да подготви сключването на проекта с ЕК. Според нея тогава поредният министър решава, че този стандарт не е най-добрият, че тези пари са недостатъчни. „Научаваме, че ще се правят нови проекти и се отлага с 12 месеца. Знаете ли какво значи 12 месеца с тези линейки в тези условия на труд? Колко мислите, че ще останат от нас?“, посочи Кателиева.

Освен модернизацията на въпросните 198 филиала на спешна помощ е предвидено и изграждането на 34 спешни отделения в големите областни градове на страната. „Всяка година ние преглеждаме около 2,5 млн. българи, които са потърсили спешна медицинска помощ“, посочи Кателиева. Така анкетно проучване, проведено сред 296 спешни медици показва, че сред мерките, които биха ги задържали на работното им място, са подобряването на условията – над 50{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184}, както и мерки за безопасността ни заради нарастваща агресия.

„Държавата преди три години ноември месец 2014 г. МС прие концепция за развитие на спешната медицинска помощ. В продължение на две години имаше някаква последователност в изпълнението на тази концепция, беше приет стандарт по спешна медицина, стандарт, зад който застанахме всички ние, защото участвахме в написването му. Този стандарт беше подкрепен и от Европейската асоциация по спешна медицина„, припомни д-р Кателиева. Тя представи и писмо на Европейската асоциация по спешна медицина, в което подкрепя и препоръчва на Министерство на здравеопазването да се придържа към стандарта. По думите ѝ тогава са били взети мерки за безопасността на екипите. 2015 г. имаше 350 нападения, а през 2016 г. вече бяха 50.

Кателиева заяви, че през последните седем месеца, държавата е позволила на лобитата в здравеопазването да стопират глава 4 от стандарта по спешна медицина, в резултат на което четири месеца вече спешните отделения работят извън закона, тоест без нормативна база.

Отложила е с 12 месеца старта на проекта за модернизация на спешната медицинска помощ по ОП „Региони в растеж“, а подписаният през месец февруари 2015 г. проект ПУЛСС 2 по ОП „Развитие на човешките ресурси“ е на практика нефункциониращ. Проектът предвижда изграждането на Национален център за обучение по спешна медицина. Стойността му е 7 млн. лв.

Относно състоянието на автопарка тя констатира, че системата разполага с 663 автомобила, от които 159 са нови. „Изискването колите да бъдат тип А, Б, С влезе в сила с приемането на стандарта през 2015 г. Нито една от настоящите коли на спешна помощ в България не отговарят на изискванията на БДС и европейските стандарти за безопасност, оборудване и бързина на обслужване на пациентите„, посочи д-р Кателиева.

На реторичния въпрос: Какво е бъдещето ни? Д-р Кателиева отговори: „Напускаме“.

Автор: Десислава Антова

Източник: https://news.bg/