Д-р Мила Байчева е детски гастроентеролог и хепатолог в Специализираната болница за лечение на детски болести “Проф. д-р Ив. Митев” в София. През последните три години до март 2017 г. специализира в Клиниката по чернодробни заболявания в Детската болница в Бирмингам, както и е работила като детски гастроентеролог в “Great Ormond Street Hospital for Children” в Лондон, Великобритания. Разговаряме с д-р Байчева по време на Третата национална конференция по хепатология, която се проведе в София на 8 и 9 декември.

– Д-р Байчева, какво ново се случва на Националната конференция по хепатология?

– Тази година беше инициирана педиатрична сесия на форума. И тъй като темата е “Автоимунни заболявания на черния дроб”, бяха представени и новостите в лечението на тези заболявания в детска възраст. Наш гост лектор беше водещият детски хепатолог проф. д-р Дейдре Кели от Детската болница в Бирмингам, която има богат опит в терапията на чернодробни хронични заболявания. По своя инициатива проф. Кели прегледа в нашата клиника трансплантирани деца и с чернодробни заболявания. А на конференцията представихме клинични случаи от последните 25 години на български деца с автоимунни заболявания на черния дроб.

– От кои автоимунни заболявания на черния дроб страдат българските деца и колко са заболелите през тези 25 години?

– Тези заболявания са автоимунен хепатит, автоимунен склерозиращ холандит и автоимунен хепатит при трансплантирани болни. За България, както и в световен мащаб, автоимунните чернодробни заболявания са редки, но протичат тежко и се лекуват с години. Поради това те се отразяват и на качеството на живот на болните деца. Нашата клиника по гастроентерология е водещият център в страната за лечение на детски чернодробни заболявания. За последните 25 години имаме около 50 случая на деца с автоимунни чернодробни заболявания.

– Каква е причината за тях?

– Подобно на другите автоимунни заболявания в организма се случва нещо, което отключва имунологичен процес, който води до деструкция на чернодробните клетки и до тяхното унищожаване. А всяко унищожаване на чернодробната клетка води до нейното заместване с фиброза и напредване на чернодробното увреждане.

При прогресия на болестта децата стигат до краен стадий на чернодробно заболяване – цироза, и тогава се налага да се направи трансплантация.

– Обикновеният хепатит е следствие от инфекция с хепатитен вирус. А каква е причината за автоимунния хепатит?

– Освен вирусните хепатити в групата на възпалителните заболявания на черния дроб влиза и автоимунният хепатит. Но причината при него е имунологичен процес на клетъчно ниво, който води до възпаление и разрушаване на чернодробните клетки.

– На каква възраст се отключват тези заболявания?

– Всяка детска възраст може да бъде засегната. За съжаление някои деца се диагностицират, преди да навършат една годинка или през втората година от живота им. Но по-голяма част от случаите са след 10-годишна възраст или в юношеството. Не рядко обаче болестта се отключва в ранна детска възраст и това е свързано с по-трудно лечение, понякога и с повече усложнения. Автоимунните хепатити се разделят на първи и на втори тип. При пациентите с втори тип наблюдаваме по-ранно начало.

– Какви симптоми говорят, че става дума за автоимунни хепатити?

– Клиничната картина при автоимунните чернодробни заболявания е неспецифична – отпадналост, повишена температура, треска, отслабване на тегло. Понякога има и специфични симптоми като нарастване на корема поради наличие на асцид и увеличение на черния дроб, отоци и пожълтяване на кожата. И тук е ролята на общопрактикуващите лекари и на педиатрите да отсеят тези пациенти.

– Каква е терапията?

– Изключително важно е лечението да започне навреме, тоест диагнозата трябва да се постави възможно най-рано. В повечето случаи за правилна диагностика се налага чернодробна биопсия с хистологично потвърждаване.

Терапията започва с кортикостероиди, както при повечето автоимунни заболявания. За съжаление кортикостероидната терапия продължава доста дълго, което е свързано с много странични ефекти за болните деца. Но това лечение е доказало през годините, че успешно ги вкарва в ремисия. А нашата цел е ремисията да продължи дълго време и да предотвратим настъпването на рецидив. Освен кортикостероидите се прилагат и имуносупресивни средства, за да потиснем имунологичния процес, който е в основата на заболяването.

– При кои пациенти се налага трансплантация?

– Трасплантация се налага при пациентите, при които заболяването прогресира до краен стадий на чернодробна цироза. Друга индикация, която е рядка, но възможна, е остра чернодробна недостатъчност с тежки коагулационни нарушния, енцефалопатия, отоци. В тези случаи по спешност се прави трансплантация.

– Къде се трансплантират българските деца?

– В нашия център само уточняваме диагнозите, при  които е нужна трансплантация, и ги насочваме в европейските центрове, където имат повече случаи и резултатите са по-добри. Тъй като заболяванията са редки, случаите у нас годишно са малко, поради което предпочитаме да насочваме децата за трансплантации в европейски центрове. Това се случва чрез Фонда за лечение на деца и те определят къде да стане трансплантацията. Едни се трансплантират във Великобритания, други – в Германия и т.н. На по-голям интервал от време проследяването на децата се прави там, но основно ги следим ние.

– Какво е нивото на българската детска хепатология?

– Клиниката по детска гастроентерология е основният център за лечение на деца с хронични чернодробни заболявания. Нейната история датира от 70-те години на ХХ в., тоест повече от 45 години при нас се лекуват деца с остри хронични чернодробни заболявания. Като дигностика сме на добро ниво. По отношение на терапията е направено много през последните години. От помощ ни е съвместната работа с колеги от европейските центрове и това трябва да продължи. Основните проблеми идват, когато децата са в последна фаза на чернодробно заболяване и е необходима трансплантация. В България има център за чернодробна трансплантация в болница “Лозенец”, но този център не показва същите резултати като европейските центрове и ние предпочитаме да насочваме нашите пациенти в чужбина, стига да получим подкрепата на фонда.

– Вие сте работили и учили при проф. Кели в Бирмингам. Какво ви направи впечатление там?

– Имах шанса да работя шест месеца в центъра за хронични чернодробни заболявания в Бирмингам. По-различното са ресурсите, с които разполагат, и богатата здравна система във Великобритания. Иначе и там, и при нас се работи по едни и същи протоколи. Не изоставаме в диагностиката, но медицината изисква ресурси, с които за съжаление ние още не разполагаме.

– Това означава ли, че някои от терапиите липсват в България?

– Справяме се с лечението на автоимунните хепатити на този етап. Но не всички медикаменти се реимбурсират от Здравната каса, например имуносупресивните лекарства. За някои от терапиите на вирусните хепатити изоставаме с година-две от колегите на Запад, но има движение в правилната посока.

– Новото лечение за хепатит С прилага ли се на деца?

– Част от медикаментите са разрешени за употреба над 6 и над 12 г., но все още не са въведени в България.

Мара КАЛЧЕВА

Източник: http://zdrave.to

Д-р Зекерия Батмаз е специалист по уши-нос-гърло в София. Завършва Медицинския факултет на СУ “Св. Климент Охридски” през 2013 г. Придобива специалност по оториноларингология през 2017 г. Член е на Българското национално сдружение по оториноларингология, хирургия на глава и шия. Д-р Батмаз започва своята кариера в Университетска болница “Софиямед” и в “Токуда”. От 2013 г. работи и в УНГ-кабинета на МЦ “АмериМед”.

– Д-р Батмаз, синузитът е едно от заболяванията, които се обострят през студените месеци от годината. Какво представлява заболяването и какви са неговите симптоми?

– Синузитът е възпалително заболяване, което засяга едновременно лигавицата на носа и околоносните кухини. Заболяването протича в остра и хронична форма, като основните симптоми са затруднено дишане през носа и продължителна хрема. Проявява се със сутрешно главоболие, което е локализирано между очите, тежест при навеждане на главата напред в областта на горната челюст. Типичен симптом на синузита е и болка над веждите и повишена температура до 37.5 градуса. Заболявания на зъбите на горната челюст също могат да предизвикат симптоми, подобни на тези на синузита.

– Как се диагностицира?

– За да се диагностицира синузит, е необходим подробен разговор с пациента с цел лекарят да се информира за неговите оплаквания. Инструменталните методи на изследване са предна риноскопия и оглед на носа и отворите на околоносните кухини с помощта на микрокамери (подвижни и ригидни ендоскопи), рентгенография или скенер.

– Може ли синузитът да доведе до някакви по-тежки усложнения, ако не се проведе своевременно и адекватно лечение?

– Усложненията се дължат на разпространението на инфекцията по съседство или по кръвен път. Инфекцията може да се разпространи от синусите до окото и да предизвика загуба на зрението в резултат на притискане на зрителния нерв. Може да се усложни и до орбитален целулит (събиране на гной в орбитата на окото) и съсирване във венозните съдове (тромбоза на кавернозния синус), което е изключително тежко за лечение усложнение.

– Какви са предразполагащите фактори за развитието на синузита?

– Най-честата причина за развитието на синузит е затрудненото носно дишане, дължащо се на изкривена носна преграда. Носните полипи, хипертрофията на носните конхи, зачестилите през последното десетилетие алергични заболявания, лошият зъбен статус също са предпоставка за развитие на синузит.

– Съществува ли някакъв вид профилактика, която може да облекчи симптомите?

– Основната профилактика е предпазване от чести простудни заболявания, правилен хранителен режим, предпазване от климатизирани помещения. Необходимо е да се избягва излагане на тялото на големи температурни разлики и по възможност, избягване на онези фактори, към които подозираме, че сме алергични.

– Какъв съвет давате на вашите пациенти?

– Ако имате затруднено носно дишане, хрема, която продължава повече от месец и е съпроводена с главоболие, ако усещате стичане на секрети от носоглътката към гърлото и това причинява кашлица, вероятността да страдате от синузит е голяма. Правилното и навременно лечение на синузита в острия стадий предотвратява неговото хронифициране. В случаите на хроничен стадий провеждаме ендоскопска диагноза и еднодневно хирургично лечение за възстановяване на нормалната физиология на носа и околоносните кухини, като отстраняваме причините, предизвикали това социалнозначимо заболяване.

Милена ВАСИЛЕВА

Източник: http://zdrave.to