• Доц. Любомир Киров
  Монитор

  Доц. Киров, през зимата много жени се оплакват от цистити. Това ли е сезонът на заболяването?

• Съществува мнение, че циститът е зимна болест, но не е така. Той може да се появи целогодишно, няма нищо общо със студа. Механизмът на възпалението е свързан с други фактори. Много често той се проявява с тежест и болка при уриниране. Засяга както жените, така и мъжете, макар и по-рядко. Те са най-уязвими към третото и четвъртото десетилетие от живота. Оплакванията не винаги се свързват с цистит.
• Защо жените са засегнати повече от цистит?
• Защото уретрата (каналът, през който излиза урината от пикочния мехур) е много по-къс, отколкото при мъжете. Това дава възможност на микроорганизми да навлизат отвън и да предизвикват възпаление. В 80 – 90{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от случаите това е бактериална инфекция, която е проникнала от вън навътре към мехура. Близостта на входа на уретрата до ануса също е от значение. Там разстоянието е много малко и често възпалението се дължи на разположени около него микроорганизми, като ешерихия коли. Фактор може да бъде и промяна и в киселинността на урината.

• От какво се променя киселинността?

1. Някои хора просто така са устроени. В повечето случаи тя е в зависимост от хранителните навици. Ние, лекарите, препоръчваме в такива случаи да се пие сок от червени боровинки, тъй като той създава неблагоприятни условия за развитие на микроорганизмите, защото понижава киселинността на урината. Диабетът също създава благоприятни условия за развитие на микроорганизмите. Това заболяване като цяло води до отлични условия за развитие на всякакви инфекции. Някои хора, по природа, имат ниска защита по отношение на микроорганизмите, рискови към цистити са и тези с подтиснат имунитет. По–грубият сексуален акт също е предпоставка, както и при жени с възпаление на влагалището, т. е. с колонизация на микроорганизми в него. Те, от своя страна, могат да предизвикат уроинфекция. На малцина е известно, че контрацептивните кремове биха могли да допринесат за развитието на цистит и заразяване на влагалището.

• Защо, как действат тези кремове?
• Те правят средата до алкална, което е идеална предпоставка. Презервативите крият същият риск донякъде, но това не означава, че те не бива да бъдат използвани. Жените пият по-малко течности и по-рядко ходят до тоалетната по малка нужда. Правят го и някои мъже. Стискането води до застой на урината в пикочния мехур, което от своя страна, създава благоприятна среда за развитие на микроорганизмите, попаднали вътре, да се развиват.
• И тъй като жените са по-засегнати от цистити, какво трябва да правят, за да ги избегнат?
• Да пият повече течности и да ходят до тоалетната, когато е необходимо, а не да качат до последно. Личната генитална хигиена е от огромно значение. Измиването трябва да става с насочване на струята вода от пред назад, както и движението на ръката. Това се препоръчва, за да не попаднат микроорганизми от частта около ануса.
• Възможно ли е лечението на цистит с билки?
• В 80 – 90{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} циститът се причинява от бактерии и много малък процент от вируси. Затова, в повечето случаи се изписва подходящ антибиотик, като той трябва да се приема кратко време по лекарско предписание. Билките могат да бъдат добро съпътстващо лечение, но не би могло да се разчита само на тях.

Автор: Силвия Николова

Източник: http://www.monitor.bg

Д-р Мила Байчева е детски гастроентеролог и хепатолог в Специализираната болница за лечение на детски болести “Проф. д-р Ив. Митев” в София. През последните три години до март 2017 г. специализира в Клиниката по чернодробни заболявания в Детската болница в Бирмингам, както и е работила като детски гастроентеролог в “Great Ormond Street Hospital for Children” в Лондон, Великобритания. Разговаряме с д-р Байчева по време на Третата национална конференция по хепатология, която се проведе в София на 8 и 9 декември.

– Д-р Байчева, какво ново се случва на Националната конференция по хепатология?

– Тази година беше инициирана педиатрична сесия на форума. И тъй като темата е “Автоимунни заболявания на черния дроб”, бяха представени и новостите в лечението на тези заболявания в детска възраст. Наш гост лектор беше водещият детски хепатолог проф. д-р Дейдре Кели от Детската болница в Бирмингам, която има богат опит в терапията на чернодробни хронични заболявания. По своя инициатива проф. Кели прегледа в нашата клиника трансплантирани деца и с чернодробни заболявания. А на конференцията представихме клинични случаи от последните 25 години на български деца с автоимунни заболявания на черния дроб.

– От кои автоимунни заболявания на черния дроб страдат българските деца и колко са заболелите през тези 25 години?

– Тези заболявания са автоимунен хепатит, автоимунен склерозиращ холандит и автоимунен хепатит при трансплантирани болни. За България, както и в световен мащаб, автоимунните чернодробни заболявания са редки, но протичат тежко и се лекуват с години. Поради това те се отразяват и на качеството на живот на болните деца. Нашата клиника по гастроентерология е водещият център в страната за лечение на детски чернодробни заболявания. За последните 25 години имаме около 50 случая на деца с автоимунни чернодробни заболявания.

– Каква е причината за тях?

– Подобно на другите автоимунни заболявания в организма се случва нещо, което отключва имунологичен процес, който води до деструкция на чернодробните клетки и до тяхното унищожаване. А всяко унищожаване на чернодробната клетка води до нейното заместване с фиброза и напредване на чернодробното увреждане.

При прогресия на болестта децата стигат до краен стадий на чернодробно заболяване – цироза, и тогава се налага да се направи трансплантация.

– Обикновеният хепатит е следствие от инфекция с хепатитен вирус. А каква е причината за автоимунния хепатит?

– Освен вирусните хепатити в групата на възпалителните заболявания на черния дроб влиза и автоимунният хепатит. Но причината при него е имунологичен процес на клетъчно ниво, който води до възпаление и разрушаване на чернодробните клетки.

– На каква възраст се отключват тези заболявания?

– Всяка детска възраст може да бъде засегната. За съжаление някои деца се диагностицират, преди да навършат една годинка или през втората година от живота им. Но по-голяма част от случаите са след 10-годишна възраст или в юношеството. Не рядко обаче болестта се отключва в ранна детска възраст и това е свързано с по-трудно лечение, понякога и с повече усложнения. Автоимунните хепатити се разделят на първи и на втори тип. При пациентите с втори тип наблюдаваме по-ранно начало.

– Какви симптоми говорят, че става дума за автоимунни хепатити?

– Клиничната картина при автоимунните чернодробни заболявания е неспецифична – отпадналост, повишена температура, треска, отслабване на тегло. Понякога има и специфични симптоми като нарастване на корема поради наличие на асцид и увеличение на черния дроб, отоци и пожълтяване на кожата. И тук е ролята на общопрактикуващите лекари и на педиатрите да отсеят тези пациенти.

– Каква е терапията?

– Изключително важно е лечението да започне навреме, тоест диагнозата трябва да се постави възможно най-рано. В повечето случаи за правилна диагностика се налага чернодробна биопсия с хистологично потвърждаване.

Терапията започва с кортикостероиди, както при повечето автоимунни заболявания. За съжаление кортикостероидната терапия продължава доста дълго, което е свързано с много странични ефекти за болните деца. Но това лечение е доказало през годините, че успешно ги вкарва в ремисия. А нашата цел е ремисията да продължи дълго време и да предотвратим настъпването на рецидив. Освен кортикостероидите се прилагат и имуносупресивни средства, за да потиснем имунологичния процес, който е в основата на заболяването.

– При кои пациенти се налага трансплантация?

– Трасплантация се налага при пациентите, при които заболяването прогресира до краен стадий на чернодробна цироза. Друга индикация, която е рядка, но възможна, е остра чернодробна недостатъчност с тежки коагулационни нарушния, енцефалопатия, отоци. В тези случаи по спешност се прави трансплантация.

– Къде се трансплантират българските деца?

– В нашия център само уточняваме диагнозите, при  които е нужна трансплантация, и ги насочваме в европейските центрове, където имат повече случаи и резултатите са по-добри. Тъй като заболяванията са редки, случаите у нас годишно са малко, поради което предпочитаме да насочваме децата за трансплантации в европейски центрове. Това се случва чрез Фонда за лечение на деца и те определят къде да стане трансплантацията. Едни се трансплантират във Великобритания, други – в Германия и т.н. На по-голям интервал от време проследяването на децата се прави там, но основно ги следим ние.

– Какво е нивото на българската детска хепатология?

– Клиниката по детска гастроентерология е основният център за лечение на деца с хронични чернодробни заболявания. Нейната история датира от 70-те години на ХХ в., тоест повече от 45 години при нас се лекуват деца с остри хронични чернодробни заболявания. Като дигностика сме на добро ниво. По отношение на терапията е направено много през последните години. От помощ ни е съвместната работа с колеги от европейските центрове и това трябва да продължи. Основните проблеми идват, когато децата са в последна фаза на чернодробно заболяване и е необходима трансплантация. В България има център за чернодробна трансплантация в болница “Лозенец”, но този център не показва същите резултати като европейските центрове и ние предпочитаме да насочваме нашите пациенти в чужбина, стига да получим подкрепата на фонда.

– Вие сте работили и учили при проф. Кели в Бирмингам. Какво ви направи впечатление там?

– Имах шанса да работя шест месеца в центъра за хронични чернодробни заболявания в Бирмингам. По-различното са ресурсите, с които разполагат, и богатата здравна система във Великобритания. Иначе и там, и при нас се работи по едни и същи протоколи. Не изоставаме в диагностиката, но медицината изисква ресурси, с които за съжаление ние още не разполагаме.

– Това означава ли, че някои от терапиите липсват в България?

– Справяме се с лечението на автоимунните хепатити на този етап. Но не всички медикаменти се реимбурсират от Здравната каса, например имуносупресивните лекарства. За някои от терапиите на вирусните хепатити изоставаме с година-две от колегите на Запад, но има движение в правилната посока.

– Новото лечение за хепатит С прилага ли се на деца?

– Част от медикаментите са разрешени за употреба над 6 и над 12 г., но все още не са въведени в България.

Мара КАЛЧЕВА

Източник: http://zdrave.to