Най-лошият скрининг е по-добър от липсващия, така че трябва да се работи в тази насока

Българските експерти проф. Людмила Матева, доц. Йордан Генов и д-р Радин Цонев напомниха, че профилактиката, скринингът, ранната диагностика и лечението на вирусните хепатити ще предотвратят усложненията при развитие на болестта и така ще спестят огромни средства в здравеопазването. Хепатит С е основна индикация за трансплантация на черен дроб, за което се харчат многократно повече пари, отколкото за превенция.

Според специалистите България се нуждае от системна държавна политика в превенцията и лечението на хепатита. Тази тема коментира за в. „Доктор” гастроентерологът д-р Радин Цонев. 

– Д-р Цонев, как човек може да разбере дали е инфектиран с хепатит?
– В Дружеството по гастроентерология сме влизали в дебати още преди доста години кой да бъде основният скриниращ метод за откриване на хепатитно болни. Наложи се практиката да се започне с чернодробните ензими за откриване на хепатит В и С. Лично аз смятам, че антителата или серологичната диагностика е по-надеждна, независимо че е по-скъпа. Струва около 20 лв. Всеки пациент с гастрит или с колит, който влиза в кабинета ми, съветвам профилактично да си пусне хепатитни маркери, ако не го е правил скоро. Ще перифразирам по този повод Джон Кенеди – въпросът не е какво държавата или Здравната каса прави за теб, а какво ти ще направиш за себе си.

Обикновено започваме скрининга за хепатит В и С с изследване на чернодробните ензими – АСАТ и АЛАТ. Но това изследване е недостатъчно, защото много хора с нормални чернодробни ензими в действителност имат хепатит С и фиброза на черния дроб. За да е сигурна диагнозата, трябва да се изследват антителата, които имунната система произвежда срещу вируса. Това е серологично изследване, което е по-точно.

– Може ли да се доверим на тестовете, които се правят на улицата?
– Има експресни тестове за антитела, които се използват при кампании на пациентските организации. Единият тест е свързан с убождане на пръст и вземане на капилярна кръв. Макар че не е съвсем прецизен, дава наличие на антитела с точност 90{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58}. Другият тест е чрез вземане на бокална лигавица от устната кухина с абсолютно същата прецизност – около 90{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58}. Ако при тези скринингови методи имаме положителен резултат, отиваме на серологичните, които са по-точни. Трябва да се знае обаче, че когато антителата са положителни, това не означава 100{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} наличие на вирус. 20{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от инфектираните с хепатит С се самоизчистват от вируса и са на практика оздравели. Това се установява в процеса на вирусологичното изследване, което е втората стъпка. PSR – вирусологичното изследване се провежда в хепатологичните центрове на страната.

– То скъпо ли е?
– Вирусологичното изследване е безплатно за пациента, то се поема от Здравната каса. Цената му иначе е между 150 и 300 лв. Но не може всички пациенти да бъдат насочени да си направят PSR, ако нямат положителните антитела. Затова

винаги започваме от изследване на антитела 

и после отиваме към вирусологичната диагностика.

– Кои са следващите етапи, през които трябва да премине пациентът с хепатит, докато започне лечение?
– Следва чернодробната биопсия, която установява степента на фиброза на черния дроб. Документите на пациента се оформят и се предоставят на Здравната каса, след което започваме лечението. Диагностиката трае до месец и половина. Говоря за тези хепатологични центрове, в които работим експресно. Някои клиники може и да се позабавят. След като документите на пациента влязат в Здравната каса, тяхното административно обработване трае около два месеца. Самото лечение продължава от 6 до 12 месеца според генотипа на съответния болен. Някои по-богати хора държат да си плащат лечението, вместо да отидат на стандартната процедура по Здравна каса.

– Доколко ефективно е лечението на хепатит С?
– Още в началото правим прогноза за успеваемостта на лечението. При някои пациенти тя е 50{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58}, при други – 80{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58}, при трети – над 90{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58}. Тя зависи от генотипа – втори и трети генотип отговарят над 90{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} на лечението. В България най-разпространен обаче е първи генотип, при който има по-ниска успеваемост. Но дори и такъв пациент, ако на първия месец отговори на лечението и изчисти вируса, процентът на успеваемостта се вдига над 90{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58}. В тези случаи говорим за бърз вирусологичен отговор.

– Нещо по-особено, което разбрахте във вашата практика за хепатит С?
– Доказахме, че хепатит С се предава и по полов път. Имахме семейства пенсионери над 60-годишна възраст, които са се заразили с хепатит С в семейството.

Досега се смяташе, че когато се смърка кокаин или някаква друга дрога, няма опасност от заразяване с хепатит С, тъй като наркотикът не е венозен. Напротив –

лигавицата на носа е също толкова лесно ранима 

Затова една банкнота или тръбичка, минавайки през 7 – 8 носа в дадена компания, ще доведе определено до заразяване с хепатит С.

– Самонадеяно ли е да смятаме, че щом не сме от рисковите групи, няма да се заразим с хепатит С?
– Шарени са хората, които се заразяват с хепатит С. Не можем да кажем, че са само от рисковите групи. Има и наркомани, но има и хора с доста високо положение в обществото. Дори кръводарители се оказват с хепатитен вирус. Искам да обърна внимание на един проблем – нарушената обратна връзка у нас между хемотрансфузионните центрове и кръводарителите.

Практиката е такава – пациентът дарява кръв, след година или повече решава да повтори това благородно дело, но едва тогава разбира, че е болен от хепатит С. Никой не го е информирал за инфекцията и пациентът е загубил ценни години за лечение. Има някаква обратна връзка, но тя е далечна и опосредствана. Хемотрансфузионните центрове пращат информация за заразените кръводарители на съответната РЗИ, а оттам трябва да я подадат на джипитата, които най-накрая да се свържат с пациента. Липсва пряката пътечка, непосредствената връзка с кръводарителя. А чрез нея може да се спести цялата бюрократщина.

– На какво ниво е България в лечението на хепатит С?
– В момента в България сме в топ 10 в Европа за лечение на хепатит С, защото разполагаме с всички лекарства, които се използват в момента на Стария континет и в Америка. Тепърва предстоят новите лечения, свободни от интерферон, които ще са с по-малко странични действия, ще се понасят по-леко от пациентите, ще продължават много по-кратко и с изключително висок процент на успеваемост. Предстои тяхното регистриране в Европейския съюз и след това ще разчитаме да влязат и у нас. Разбира се, цената им е много, много висока.

– Каква е вашата надежда?
– Хепатит С ще изчезне, но няма да е скоро. Ще се преборим с този вирус може би след 10 години, но трябва да започнем сега. Трябва да се въведе Национален хепатитен план и масов скрининг на населението. Защото и най-лошият скрининг е по-добър от липсващия.

Мара КАЛЧЕВА

70{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от пациентите нямат симптоми

При 70{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от инфектираните хроничният хепатит С се изявява безсимптомно до появата на невъзвратимо заболяване. Хората работят и се веселят. Ако имат оплаквания, те са леки, неспецифични. Изпитват умора, тъпа болка в дясното подребрие, гадене, коремен дискомфорт, мускулни и ставни болки.

Но след години на тихо протекла чернодробна цироза вече се появяват вода в корема, кръвоизливи или първичен рак на черния дроб.

Рисковите фактори: венозно инжектиране на наркотици, кръвопреливане през 90-те години на ХХ век и органни трансплантации, хемодиализа, пиърсинг, татуировки, маникюр, ритуални обрязвания с нестерилни инструменти, секс между мъже, стоматологични манипулации.

Източник: http://zdrave.to

Миналата седмица главният държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев успокои, че няма да се допусне епидемия от морбили в нашата страна. Но призова личните лекари и родителите да проверят и попълнят имунния статус на децата си, в случай на неизпълнена имунизация. Това се наложи по повод разразилата се епидемия от морбили в съседни на България държави – в Гърция болните са повече от 900, в Македония и Сърбия, а дори и в Румъния, също има заболели.

Днес разговаряме по-подробно по темата с вирусолога д-р Татяна Николова от Медицинска лаборатория “Лина”. 

– Д-р Николова, съществува ли наистина опасност от “внос” на морбили от чужбина?

– Да, има опасност да се “внесе” морбили, но не само защото в някои съседни държави има епидимични взривове, а заради това, че сред някои деца има недостатъчно изграден имунитет. Ваксината против тази шарка се въвежда в 13-я месец от раждането, но много от родителите отказват да я прилагат. Отговорността за това не е на Министерството на здравеопазването. Самият либерален режим в момента предполага такива родители да изразяват несъгласие за поставяне на тази важна ваксина. Или да закъсняват прекалено много за имунизирането на децата си. В крайна сметка се стига дотам, че децата не се имунизират навреме. Оттам идва проблемът.

– Но тази ваксина нали е задължителна?

– Да, така е. Но знаете, че се появиха такива групи или дори движения от родители. Болестта морбили се възвърна през 2010 г. като всичко започна от Германия. Сега в съседни на нашата държава има случаи на морбили, а като се има предвид миграцията на хора, не е изключено този вид шарка да дойде и дотук. Тази инфекция е високо контагиозна, т.е., силно заразна. Боледуват всички възрастови групи. За съжаление, наистина съществува съвсем реална опасност.

– А как се предава заразата?

– Начинът на заразяване е един-единствен – въздушно-капков път на предаване на инфекцията през горните дихателни пътища. А също и през очните конюнктиви. По този начин вирусът може да проникне в организма. Първата виремия, т.е. навлизане на вируса в кръвния ток, се случва, когато от лигавицата той проникне в регионалните лимфни възли и оттам – в кръвта. А оттам се прехвърля и до всички органи и системи.

– Как започва заболяването, какви са първите признаци и симптоми?

– Първо започва с катарален период – това са първите 2-3 дни. И се проявява с обща отпадналост, с главоболие, с температура. Появява се кашлица – груба, неповлияваща се от обичайното лечение. На 2-3-ия ден се появява характерен обрив по лигавицата на небцето, сливиците, фаринкса. Децата стават апатични, плачливи, губят апетит. Изпитват много силно изразена светлобоязън поради конюнктивалния феномен (както споменах, вирусът може да проникне и през очните конюнктиви). И всичко това на фона на една не много висока температура. Да, може да стигне до 38,5-39 градуса, но не е като при грипа, където се достигат много високи стойности. И това е периодът, когато настъпва втората част на виремията.

Т.е., след като проникне през лимфните възли в кръвния ток, има втори тласък на заболяването. Тогава се получават характерните за морбили обриви. Става дума за т.нар. макулопапулозен обрив. Той е  характерен обрив и няма как да се обърка с друг вид шарка или с алергичен обрив. Характерен е с това, че първо се появява задължително зад ушите, след това по врата, челото, лицето. Като по-късно се разпространява вече към ръчичките и крайниците, минавайки през тялото. Общият вид на кожата наподобява географска карта като след изчезване на обрива остава кафеникава пигментация. През този период могат да се появят усложненията. Но предвид факта, че тази инфекция е преминала вече през няколко поколения, има и доста неспецифични форми на протичане.

– Как протичат тези неспецифични форми? 

– Неспецифични са именно защото не протичат по класическия начин, описан в учебниците. Например обривът може да е по-различен; периодът на температурата, на токсикоинфекциозния момент може да е по-кратък или по-дълъг; инкубационният период може да стигне до 28 дни, при условие, че обикновено е между 9 и 11 дни. Освен това използването на различните препарати в хода на лечение също може да измени самата клинична картина. Ако пък се съчетае с някакъв алергичен обрив от лекарствата, тогава може да се промени и обривната единица. И все пак, както споменах и по-горе, обривът е характерен и не може да бъде объркан с друго заболяване.

Специфичната профилактика е ваксината, това е единственото средство за защита от болестта. Искам да отбележа, че и ваксинираните деца също могат да боледуват. Но в тези случаи се предполага, че инфекцията е по-слабо застъпена, токсикоинфекциозният синдром е по-слаб, почти няма усложнения. Всъщност, на инфекцията морбили най-страшни са усложненията. А не обривът или температурата. Защото, ако се засегне мозъкът, могат да се развият енцефалити, менингити. Могат да се засегнат белите дробове с тежки кашлици, с пневмонии. Могат да се засегнат бъбреците с изява на пиелонефрити и т.н.

– Лесно ли се поставя диагнозата?

– Едва ли има лекар, който да не се досети, че става дума за морбили при възникнала вече инфекция.

Диагнозата се поставя при наличие на три симптома: генерализиран макулопапулозен обрив в продължение на 3-4 дни (брустница, дребна шарка), температура 38,5 градуса и наличие на кашлица, ринит, конюнктивит.

Важно е родителите да обръщат навреме внимание и да консултират децата си със специалист.

– Д-р Николова, в какво се изразява лечението и ефективно ли е?

– Лечението е ефективно. Разбира се, трябва да се овладява температурата, кашлицата също. Както споменах по-горе, за голямо съжаление, тя не се поддава на обикновените противокашлечни препарати. Но е важно основно този токсикоинфекциозен синдром да бъде овладян.

– Какви профилактични мерки трябва да се вземат?

– Основните предпазни мерки: да не се контактува с болни деца. Защото източник на инфекцията е болното дете, болният човек и той е заразен един-два дни, преди да започне клиничната картина. Още повече, сега сме в грипен период. Болните трябва да си стоят вкъщи, да не контактуват със здрави хора. И пак ще повторя, да не се пренебрегва фактът суха кашлица. Тя много често е показател за сериозни заболявания. Това е, важно е да се ограничават контактите. В т.ч. и в затворени помещения, когато процентът на заразяване всъщност е много по-висок.

Яна БОЯДЖИЕВА

Източник: http://zdrave.to