Младите родители не трябва да се страхуват от студеното време, а трябва да каляват своите деца, да използват чистия въздух и да ги извеждат по-често навън. Студеното време е здравото време, когато вирусите и бактериите не могат да живеят, подчерта в интервю за Дарик един от най-добрите неонатолози в България д-р Радка Масларска, която завежда Отделението по неонатология в столичната болница „Аджибадем Сити Клиник Токуда”. В предаването „Най-добрите лекари“ медикът добави, че недоносеността на новородените често продължава да тревожи и дори шокира българските родители, заради което те дори избягват да споделят с близките си, че детето им е недоносено.

Увеличава ли студеното време риска от инфекции при бременните жени?

Зимата е период, в който има повишена честота на инфекциите на дихателните пътища както при децата, така и при възрастните. Това е сезонът на грипа и на всички респираторни инфекции и определено рискът за бременните жени става много голям. Затова – профилактика и превенция на инфекциите са най-доброто оръжие срещу вирусите, което може да предотврати едно преждевременно раждане, например.

По-агресивна ли е външната среда към новороденото през зимата?

По-агресивна дотолкова, доколкото рискът от инфекции е по-голям. Това обаче не означава, че родителите не трябва да каляват своите деца, да използват чистия въздух, да ги извеждат по-често навън, когато времето позволява. Когато на една майка й е приятно да излезе и да се разхожда навън, тогава това ще бъде добре и за самото дете. Така че, моето пожелание към младите родители е да не се страхуват от студеното време. Това е здравото време, тогава и вирусите, и бактериите не могат да живеят. Затова тогава родителите трябва да извеждат своите деца в парковете, в планината, на разходка. Ако времето не позволява да се правят разходки, тогава детето може да бъде изведено на терасата, добре облечено, но да диша чист въздух.

Тревожи ли родителите недоносеността?

Може да се каже, че да. Все още родителите не могат да възприемат и са шокирани, когато се случи преждевременно раждане. Все още битува схващането да се срамуват, че са родили недоносено дете, понякога дори да не казват на близките си. Те задържат това в себе си, което е още едно допълнително емоционално напрежение. Но, всички неонатолози в цялата страна правим все повече опити да работим с родителите по тази тема, защото това, че детето се е родило преждевременно, не трябва да вменява някаква вина на самите родители. Понякога има причини, които не зависят от тях. Много от инфекциите, които могат да доведат до преждевременно раждане, при бременната жена могат да протечат съвсем безсимптомно или чрез леко неразположение, което да доведе до пукване на околоплодния мехур и започване на раждането. Понякога има и акушерски причини. Родителите не трябва да имат вина. С тази цел ние се опитваме да ги направим част от нашите екипи като ги караме да присъстват и да бъдат около бебето по-дълго време, особено в родилния дом, да бъдат съпричастни към един много важен момент при техните бебета. Част от успешното лечение на недоносеното новородено е храненето. Това до голяма степен зависи от самите майки.

Някъде споделяте, че много от най-честите краткосрочни и дългосрочни усложнения, характерни за недоносените, могат да бъдат предотвратени или значително редуцирани с правилни грижи веднага след раждането. Какво трябва да включват тези грижи?

Първото, което родителите трябва да знаят, е, че когато има риск за преждевременно раждане на едно бебе, най-добрият транспорт за него е утробата на майката. Тоест, първо тези родители трябва да изберат болница, в която веднага да може да се направи всичко за бебето след раждането. Целта е да не се налага новороденото да бъде транспортирано в друго лечебно заведение, защото това създава риск за допълнителни усложнения в развитието на детето. Това е изключително важно, когато се ражда едно бебе, болницата да има ниво на компетентност, квалифициран персонал, който да работи в екип, и апаратура. Така че, първите най-важни минути след раждането на едно дете, когато е с ниско или екстремно ниско тегло, трябва да бъдат направени по най-добрия начин – както се пише в световните протоколи. Едно такова дете трябва веднага да се поеме, да се направи преценка дали то да бъде поставено на изкуствена вентилация, да се прилагат неинвазивни методи за лечение, за разгъване на белия дроб, да се приложат медикаменти, които да стимулират неговия дихателен център и да имат протекция върху нервната му система, за да се предотвратят усложнения. Всичко това може да се случи в отделения, които имат по-високо ниво на компетентност, персонал и оборудване. Нашето отделение също е трето ниво на компетентност и в този смисъл е важно родителите да знаят какво трябва да изберат, когато предстои раждане на рискови деца.

Разбирам, че периодично организирате безплатни прегледи?

Вече повече от 10 години отделението провежда всяка последна събота на месеца безплатни профилактични прегледи, които са насочени към рисковите новородени, каквито са недоносените или пък доносените, претърпели интензивно лечение след раждането. Това са ултразвукови изследвания на централна нервна система, на коремни органи. В последните две години у нас има програма за масов скрининг на слуха при всички новородени. При децата, на които по някаква причина слухът не е изследван, могат да се възползват от нашите прегледи.

Тъй като заговорихте за родителите на недоносените деца, какво правите за тях?

Освен да ги приобщим като част от нашия екип и да ги накараме да се чувстват полезни и важни, една от съвременните тенденции в развитието на неонатологията е децата да бъдат лекувани без отделяне от родителите. В тази връзка ние имаме „семейна стая,” в която може от самото начало на раждане на дете, което е с проблем или има нужда от интензивно лечение, заедно с него да бъдат и неговите родители. Идеята е близките да не се отделят от недоносеното бебе, защото то също трябва да се третира като един човек, който е болен и има проблем. А, когато има проблем, близките са тези, които помагат за по-бързото оздравяване. Винаги стимулите, които има от майката – мирис, глас, близост – са много положителни фактори, които благоприятстват по-бързото лечение с по-добър изход. Да не говорим за далечната прогноза при тези деца, според която те стават по-спокойни, усещат присъствието на майката, това е много важно от психологична гледна точка и има своите позитиви както върху лечението, така и върху дългосрочната прогноза при тези деца.

Вашето послание към всички млади майки, които ни слушат и четат?

Да вярват на лекарите, да се вслушват в съветите им и да следват мечтите си.

Източник: http://bestdoctors.bg

Вирусът на хепатит В атакува безшумно – трудно е да се посочи времето на заразяване

Доц. д-р Иванка Маринова, д.м., завършва медицина във ВМИ – София. От 1977 г. е асистент в катедра “Вътрешни болести” във ВМИ – Плевен и в Клиниката по гастроентерология. Има специалност по вътрешни болести, гастроентерология и диететика. От 1997 г. е доцент. Научните интереси на доц. Маринова са в сферата на хроничните чернодробни заболявания, хроничните вирусни хепатити, карциногенеза на черен дроб, преканцерози на храносмилателната система. Членува в Българското научно дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография, в Асоциацията на хирурзите, на гастроентеролозите и онколозите, както и в Българската и Европейската асоциация по ултразвук в медицината. В момента доц. Маринова е началник на Клиниката по гастроентерология в Университетска болница – Плевен и ръководител на сектор по гастроентерология в МУ – Плевен. Днес на доц. Маринова задаваме въпроси, свързани с хепатита. Как става заразяването с вируса на хепатит В? Има ли начин да се открие рано инфекцията, за да се предотврати развитието на чернодробна цироза?

– Доц. Маринова, как става заразяването с вируса на хепатит В, питат наши читатели. Често срещана ли е тази инфекция?
– Известно е, че вирусът на хепатит В е разпространен само сред хората и шимпанзетата. Инфекцията с хепатит В вирус е една от най-честите в света. Една трета от населението на Земята, около 2,5 млрд. души, са имали контакт с този вирус, а 350 млн. са хронично инфектираните. Вирусът се намира в кръвта, слюнката, потта, сълзите, семенната течност, вагиналния секрет, урината. Кръвният и половият път са основните за предаване на инфекцията. Битовият път за предаване на заразата също не е за подценяване – основно се осъществява при използване на предмети на бита, като четки за зъби, самобръсначки, ножички. Така че основните рискови фактори за предаване на инфекцията остават биопродуктите, използване на нестерилни медицински инструменти и др.

– Кои са най-застрашени от заразяване с вируса?
– Рисковите групи при хепатит В са медицинският персонал, венозните наркозависими, пациентите на хемодиализа, бременните жени, позитивните на HbsAg, пациенти с трансплантирани органи и такива с хемофилия, хомосексуалисти, пациенти с безразборни сексуални контакти.

– Какви са тревожните симптоми, които могат да ни подскажат, че сме се заразили с вируса на хепатит В? Има ли определени характерни оплаквания, или единственият начин да се открие инфекцията е с помощта на изследвания?
– Много често острата инфекция протича незабелязано. Болните с хронична инфекция или нямат оплаквания, или те са неспецифични и не насочват към чернодробно заболяване. Клиничната картина е нетипична и не са малко случаите, при които при пациентите се диагностицира авансирала чернодробна цироза или първичен чернодробен рак. Така че единственият начин да се разбере

дали даден човек има изработен имунитет, 

ако е ваксиниран, дали е в някоя от фазите на репликация на вирус В или е т.нар. “неактивен НВV носител” е чрез изследване на серологичните маркери за хепатит В. Считам, че за пациентите в рисковите групи това е задължително.

– Ако диагнозата се открие късно, какви са рисковете и какво значи късно диагностициране при хепатит В?
– Много е трудно или невъзможно да се посочи времето на заразяване с вируса на хепатит В, така че към момента на диагностициране определяме вирусните маркери, уточняващи вида на НВV инфекцията, както и морфологичните промени на черния дроб. Спазваме изискванията за диагноза, лечение и проследяване на болните с хронични вирусни хепатити, отразени в Националния консенсус на БДГЕ. Може да се каже, че хроничният хепатит В е социално значимо заболяване, защото около 20{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от болните развиват чернодробна цироза с трайна загуба на трудоспособността и ранно инвалидизиране. Рискът от първичен чернодробен рак е 200 пъти по-висок при НВV инфекция в сравнение с останалото население.

– Какви са рисковете за бебето, ако майката страда от хепатит В? Може ли да се избегне и как предаването на инфекцията и на плода?
– В контекста на проблема е необходимо да отбележим, че изследването на всички бременни жени за HbsAg, а може би и за скрита хепатит В вирусна инфекция трябва да е задължително. При доказване на висока степен на виремия в третия триместър на бременността се обсъжда лечение с подходящ нуклеозиден/нуклеотиден аналог. Това ще намали риска от интраутеринно и перинатално предаване на НВV инфекцията от майката на плода.

След раждането е необходимо 

професионално отношение към жени с НВV инфекция. Що се отнася до новороденото, от 1992 г. у нас се извършва ваксинация на всички новородени деца. За ефективна защита от инфекцията се приемат стойности на анти НВbs над 100 IU.

– Безплатно ли е лечението на хепатит В в нашата страна? Какви са стъпките на пациента след откриване на инфекция с вируса?
– Лечението на хроничния хепатит В е напълно безплатно и изцяло реимбурсирано от НЗОК. Ние сме една от специализираните клиники по гастроентерология в страната за диагностично уточняване и лечение на хроничните вирусни хепатити. В клиниката работят високоерудирани лекари със специалност по вътрешни болести и гастроентерология. Пациентите, които желаят да се лекуват в клиниката, се насочват от семейните лекари или гастроентеролозите от доболничната помощ. Приемат се по надлежния ред за лечение.

– Как е организирано лечението на хепатита у нас?
– Лечението на хроничните вирусни хепатити у нас се провежда от специалисти – гастроентеролози от специализирана комисия в БЛЗ, сключило договор с НЗОК. Специализираните комисии се създават със заповед на директора на най-големите лечебни заведения у нас. Лечението на болни над 18 години с хроничен вирусен хепатит В, С или Д се осъществява след предварително определяне на критериите за него. Критериите за започване на първи курс от лечението, както и изключващите такива, са отразени писмено подробно в изискванията на НЗОК. Документите се подготвят от горепосочените специализирани комисии и се одобряват от експертния съвет на НЗОК.

– Какво лечение се прилага у нас при пациенти с хепатит В?
– Съвременното лечение на хроничния вирусен хепатит В се провежда с интерферон-алфа (конвенционален или пегилиран) и с нуклеозидни/нуклеотидни аналози. Медикаментите са регистрирани в България и реимбурсирани в НЗОК.

Факт!

Според български проучвания над 1.5{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от населението на страната е инфектирано с вируса на хепатит С, а носителството на вируса на хепатит В надвишава 8{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58}. Въпреки провежданата имунопрофилактика у нас и постигнатото понижаване на заболеваемостта, хроничната инфекция с вирусите на хепатит В и С остава сериозен социален и икономически проблем за обществото. В по-голям процент от случаите инфекциите с тези вируси протичат безсимптомно, поради което се установяват късно и във фаза на напреднало чернодробно увреждане, когато лечението е недостатъчно ефективно или не може да бъде проведено. Ранната диагностика на инфекциите с вирусите на хепатит В и С гарантира ефективно лечение и предотвратява риска от прогресиране на болестта в чернодробна цироза и чернодробен рак.

Милена ВАСИЛЕВА

Източник: http://zdrave.to