Проф. Иванов
Някои се кълнат в нея, други я считат за шарлатанство, аз мисля, че е спорна медицина
Проф. Иво Иванов e роден на 30 април 1943 г. в Карлово, в семейство на гимназиални учители. Завършва специалност “Химия – производствен профил” в Химическия факултет на Софийския университет.
Постъпва като специалист-химик в Института по органична химия на БАН, секция “Природни вещества”. От 1970 г. е преподавател по органична химия във Фармацевтичния факултет на Медицинския университет – София (МУС). Бил е на специализация в Университета в Щутгарт, Германия, като стипендиант на фондация DAAD. Защитава докторска дисертация на тема “Синтез и структура на някои производни на морфолина, пиридина и пиримидина”. През май 1985 г. е хабилитиран за доцент в Катедрата по органична химия. Защитава дисертация за доктор на химическите науки на тема “Приложение на полифункционални енамини за синтез на пиридини и пиримидини” и от юли 2000 до 2009 г. е редовен професор по органична химия във Фармацевтичния факултет на МУС. Гост-професор е по органична химия във Висшето училище за техника и икономика, гр. Аален, Германия, за участие в изследователски проекти. Има над 60 публикации в специализирани научни издания и участия в значими национални и международни научни прояви. Автор е на учебници и монографии. Бил е научен ръководител на трима докторанти. Пенсионира се на 1 май 2009 г., но не е спрял да работи – поддържа свой сайт и блог върху актуални теми. Една от тях е по нашумялата напоследък тема за хомеопатията.
– Проф. Иванов, заедно с учени от БАН, се обявихте срещу алтернативното лечение. Голяма група академици, сред които биолози, химици, физици и общественици, призоваха в писмо до ректорите на медицинските университети у нас да се прекратят всички форми на обучение по хомеопатия. Авторите на писмото твърдят, че хомеопатията е безполезен и лъженаучен метод за лечение. Нещо, което и вие пишете в статията “Хомеопатията – пари, хвърлени на вятъра!” в блога си. Бихте ли пояснили с думи прости защо не е за препоръчване болните да прибягват към този алтернативен метод на лечение, когато лекарите препоръчват обичайния?
– В своята статия “Хомеопатията – върховната измама” Стивън Барет, доктор по медицина, пише: Хомеопатичните лекарства се радват на уникален статут на лекарствения пазар –
те са единствената категория шарлатански продукти, законно търгувани в САЩ като лекарства Тази ситуация е в резултат на две обстоятелства. На първо място е Федералният закон за храните, лекарствата и козметиката от 1938 г. Той бил прокаран през конгреса от сенатор, който бил едновременно и лекар-хомеопат. Този закон признава като лекарства всички вещества, които са включени в т. нар. Хомеопатична фармакопея на САЩ. Второ: Федералната агенция за храните и лекарствата одобрила хомеопатичните продукти, макар и не въз основа на същите стандарти, които се прилагат за другите, “същинските” лекарства. Днес в САЩ хомеопатичните продукти се продават в магазините за здравословни храни, в аптеките, в лекарските кабинети, в офисите, от дистрибутори на различни нива, по пощата, а също и през интернет.
– Откъде идват все пак основните заблуди?
– Родина на хомеопатията е Германия. Главните принципи са формулирани в края на XVIII век от Самуел Ханеман, германски лекар. Ханеман бил основателно обезпокоен от кръвопускането (вкл. с помощта на пиявици), от прочистването със слабителни средства, както и от други медицински процедури от неговото време, които са донесли много повече вреда, отколкото полза. Разсъждавайки, че тези процедури се опитват да балансират организма чрез предизвикване на противоположен ефект, Ханеман създал “закона за подобието”, – тоест внушението, че симптомите на една болест могат да бъдат лекувани чрез приемане на изключително малки количества от същите вещества, които в по-големи дози при здрави хора предизвикват аналогични оплаквания. Думата “хомеопатия” произлиза от гръцките думи homoios (подобно) и pathos (страдание или заболяване). Ханеман и неговите ранни последователи организирали търсенето на доказателства, като прилагали на пациенти, включително и на себе си, различни билки, минерали и други вещества, предназначени за здрави хора, и съхранили в подробна документация това, което наблюдавали. По-късно тези записи били събрани в дълги справочници, които се използват като ръководство за това как за даден пациент да се подбере “най-съответстващото” лекарство. Ханеман заявява, че заболяванията представляват нарушения в способността на организма да се самолекува и че е нужен само един малък стимул, за да започне процесът на оздравяване. Той също така твърди, че хроничните заболявания са прояви на един потиснат “сърбеж” (“psora”), един вид миазма или зъл дух. В началото той прилагал малки дози от някои общоприети медикаменти. Но по-късно започнал да използва огромни разреждания и развил абсурдната теория, че колкото по-малка е дозата, толкова по-силен е ефектът – този принцип обикновено се нарича “закон за безкрайно малките количества“. Това, разбира се, е точно обратното на утвърденото от учените съотношение между доза и биологичен отговор.
– Как стоят нещата днес в Европа примерно?
– Имам някои съвсем преки впечатления. Преди година по обществената германска телевизия ARD бе излъчено предаването“Хомеопатията – ефективна медицина или пари, хвърлени на вятъра?”. Бяха обсъдени основни теми: Прекалено голяма част (60 на сто) от германците използват хомеопатични лекарства. Въпреки острите критики все повече и повече лекари предписват хомеопатични терапии. Хомеопатията е допълнително и доброволно лечение, но скъпоплатено. Състоянието на международните изследвания е единодушно – няма доказателства за някаква лечебна ефективност. Някои се кълнат в нея, а други я считат за шарлатанство. Така наречената “нежна медицина” е изключително спорна. Учени и хомеопати спорят от години дали тази форма на лечение въобще може да помага на пациентите. Или това е псевдомедицина? В същото време е факт, че хомеопатията се е превърнала в гигантски гешефт!
(Тук немската дума за бизнес сякаш е по-подходяща…) Над половината германци използват хомеопатични лекарства: перли, таблетки, капсули, капки. Към края на 2015 г. оборотът спрямо предходните четири години е нараснал с повече от 30 на сто, достигайки 600 милиона евро годишно! И това само в Германия! Тенденцията е да продължава да расте.
– Кое прави хомеопатията толкова успешна и въобще тя действа ли?
– Хомеопатичните лекарства, преди всичко белите топченца, наречени глобули, са силно разредени. Колкото по-силно е разреждането, толкова по-добре те действат – вярват хомеопатите. Те наричат разреждането “потенциране” на ефекта. Често т. нар. “лекарства” са разредени дотолкова, че по никакъв начин не може да се докаже дали е останала поне една молекула от активното вещество. Но кое ще е тогава онова, което все още действа?
Точно това се чуди и д-р Натали Грамс. Лекарката работила шест години като хомеопат в Хайделберг. Тя дълго време възразявала остро на критиците на хомеопатията. С времето обаче у нея се натрупали все повече и повече съмнения относно ефективността на тези средства. Някои хомеопати във вдъхновението си (или в умопомрачението си) твърдят, че дори и да не е останала нито една молекула от активното вещество, то “споменът за него” или пък “неговата енергия” продължава да действа! Понякога хомеопатите говорят за остатъчни “вибрации” на молекулите. За производството на хомеопатичните препарати се ползват включително някои биосуровини, като например цели пчели!
В други случаи се подлагат на разреждане откровено силни отрови, като например живачни съединения!
Хомеопатията не почива на никакви теоретични природонаучни основи. Някои я смятат за “фокус-мокус-препаратус”, а други – за своего рода религия. Хомеопатите създават дружества, последователите се обединяват в нещо като съзаклятнически организации – за да продължават да “поддържат огъня” на тази измама, като се вричат в нейната чудодейна лечебна сила. Хомеопатите дори издават специализирани уж “научни” списания!
Ето какво казва бившият хомеопат д-р Натали Грамс за хомеопатичните препарати: “Преди време си мислех, че те наистина може би действат и си въобразявах, че съм се убедила от собствен опит. Но днес вече знам, че те вероятно действат само поради плацебо ефект или поради онова приятно чувство, което получаваш, когато си мислиш, че си получил добра грижа и добро отношение”.
– Но този плацебо ефект действа!?
– Плацебо ефектът често се наблюдава в медицината. Всеки път когато лекарите се грижат добре за тях, пациентите остават с впечатлението, че са в добри ръце. Но само такива ефекти не са достатъчни за д-р Натали Грамс и затова тя изоставила практиката си на хомеопат.
Експертът по здравеопазване Юрген Винделер, директор на Института по качество и ефективност на здравеопазването, проследил многобройните проучвания за хомеопатията. Резултатите от международните изследвания са абсолютно ясни: “Единодушната оценка е, че хомеопатичните лекарства не надхвърлят ползите от плацебо ефекта”. При всеки опит за критика съзаклятниците на хомеопатията скачат като ужилени в защита на своята “медицина“. Има дадени много обещания в интернет от хомеопати за лечение, включително и за случаи на тежки заболявания от рак. Лекари от швейцарската клиника “Санта Кроче” на брега на Лаго Маджоре твърдят, че са прилагали успешно третиране на рак с хомеопатия, което можело да помогне на неизлечими пациенти. Научни доказателства обаче клиниката не може да представи. Съпругът на една бивша пациентка в тази болница съобщава, че хомеопатите не са могли да помогнат на съпругата му. Напротив, състоянието на жената в хода на хомеопатично лечение все повече и повече се влошавало. Една година след престоя й в болницата тя починала.
– В упътванията за различни лекарства има немалко посочени странични ефекти, вероятно затова родителите с малки деца предпочитат хомеопатични средства. Какво да им кажем?
– Доста тъжно и страшно е разбирането у нас, в България, че хомеопатичните препарати са по-щадящи, по-благи и по-малко вредни, поради което млади родители предпочитат да ги дават на децата си вместо същинските утвърдени и действително помагащи фармацевтични препарати! Тези родители не съзнават ли на какви рискове подлагат децата си?
Преди няколко години попитах един мой високообразован приятел, магистър-фармацевт и доктор, Матиас Грундман, който държи голяма аптека в гр. Фленсбург: как може да толерираш хомеопатията и да продаваш хомеопатични препарати, след като отлично знаеш, че от тях няма полза? Той леко се притесни, но каза, че докато те се търсят и докато се продават, той е длъжен да ги предлага в аптеката си. Гешефтът си е гешефт! Прави ми ужасяващо впечатление, че не само у нас, но и на много места по света по медиите масово се лее и проповядва антинаука! Има три категории: наука, лъженаука и антинаука. Най-вредна е последната, тя не е просто лъжовна, а се опитва да ни внушава точно обратното на истината от фундаменталните природни науки. Хомеопатията е само един частен случай на антинаука…
Учени се обявиха против преподаването на хомеопатия в университетите
65 изявени български учени – академици и член-кореспонденти на Българската академия на науките (БАН), са изпратили писмо до ректорите на висшите медицински училища у нас с призив да бъде преустановено обучението по хомеопатия в медицинските университети, съобщиха от академията.
Обръщаме се към вас с призив да вземете решение за прекратяване на всички форми на обучение по хомеопатия. В последните три години редица големи държави, а напоследък и Европейският съюз (ЕС) преминават от търпимост и безразличие за хомеопатията към активно неприемане и искания за ограничаване на разпространението на този неконвенционален и лъженаучен метод за лечение, се казва в писмото.
Допустимо ли е лекар да предписва хомеопатия, след като добре знае, че тя не действа при заболявания извън плацебо ефекта, питат още учените. Сред подписалите писмото има лекари, биолози, химици, физици, общественици. Обръщението на учените от БАН е подкрепено с официални писма от Съюза на учените и Националната пациентска организация.
Надя СТАМБОЛИЕВА
Източник: http://zdrave.to
