Сенната хрема е най-често срещаната пролетна алергия, казва алергологът доц. Мария Стаевска. Ако за хората от скандинавските страни най-разпространена е брезовата алергия, в Средиземноморието е по-ясно изразена алергията към маслиновите дръвчета, то за нашите географски ширини е характерна алергията към тревите. Вече настъпва пролетта – сезонът, в който се обострят алергиите. Първо ще се появят симтомите на алергичните към бреза пациенти, по-късно ще са появят проблемите на алергичните към полените на бука, дъба, върбата и вече през май и юни този проблем ще стане масов с изявата на тревната алергия, прогнозира специалистката. Следващите месеци до септември е времето на алергиите към пелина.

Малко география 

Всичко зависи от растенията в съответната географска ширина, казва доц. Стаевска. Въпреки това, тя и колегите й алерголози, не пропускат да попитат пациентите, които ги посещават за пръв път къде работят. Причината е, че доста българи живеят и работят в Гърция и в Испания и се случва те да развиват алергия към характерни за Средиземноморието растения. Европейците, които живеят на нашата географска ширина, страдат предимно от тревна алергия. В Америка обаче по-често се развива алергия към плевели, например към амброзията. „Тя започва да се разпространява и у нас с търговията и с глобализацията. Има теории, че със земеделските помощи от царевица преди 20-25 години у нас са донесени и семената на амброзията, която е „роднина“ на пелина“, обяснява доц. Стаевска.

Какви са симтомите

Най-характерните оплаквания, които са сигнал, че трябва да бъде потърсена специализирана медицинска са воднистата секреция от носа, кихането, сърбежа на носа и на очите, сълзенето на очите. Онова, което може да отличи една сенна хрема от вирусна хрема, е сърбежът, подчертава алергологът. „Важно е да се знае, че развитието на тази алегрия, ако засегне освен очите и носа и бронхите, може да се развие поленова астма. До 40{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от пациентите със сенна хрема може да развият и бронхиална астма“, предупреждава доц. Стаевска. Тя е категорична, че сама по себе си алергията не е болест, тя е причина за болест и припомня, че алергичната реакция е изкривен отговор на имунната система. Много е важно още в началото на оплакванията да се потърси специализирана медицинска помощ, защото тогава най-вероятно алергенът да е един или да са два и лечението е много по-лесно. Ако не се обърне внимание на състоянието и алергените станат много, и диагностиката, и лечението стават много по-трудни.

Кого повалят алергиите

Приблизително еднакво са засегнати мъжете и жените от алергии.

Най-малките деца все още не са сенсибилизирани. На човек му трябват няколко сезона, за да развие организмът му чувствителност към полените, например. Обикновено най-ранната възраст е 3-4 до 5-годишна възраст, казва специалистката. Но пикът е в юношеската възраст. Изследване на честотата на разпространение на сенната хрема в Англия показва, че в началото ХХ в. е била 0,1{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58}. Сега, 100 години по-късно, честотата сред английските юноши е 50{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58}. По принцип сенната хрема и алергичния ринит са най-често срещата алергия – при 15 до 20{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от неселението на планетата. Например в Нова Зеландия и Англия алергичният ринит е много широко разпрастранен. Случаите в България също се увеличават, но не толкова бързо. След юношеската възраст голяма част от пациентите имат по-лек ход болестта, но не са редки случаите, когато може да се случи и обратното. Предполага се, че когато човек е възрастен, тъй като има спад на имунната система, алергиите затихват. Но напоследък специалистите забелязали, че мнозина живеят здравословно, спортуват, а започват да имат доста алергии.

Причината е, че биологично са в добра форма, имунната им система е в добра форма, обяснява доц. Стаевска. Тя разказва за пациентка с алергия към домашен прах, която е правила имунотерапия на около 30-годишна възраст и повече от 20 години не е имала проблем, но на 66 години с нова сила се върнала алергията към домашния прах. Тогава лекарката отново й направила имунотерапия, след което състоянието й се подобрило.

Важно е къде живеем

По принцип градовете не са мястото, където има най-много полени. Но както почти всичко в алергиите, и тук „правилото“ е, че няма правила. Полени има повече на местата с повече растителност. В същото време няма да е вярно, ако кажем: „Колкото повече полени – толкова повече алергии“. Хората, които живеят в селата, имат най-малко алергии, защото организмът им е толерантен към това, което вдишват, обяснява доц. Стаевска. Тя е категорична, че една здрава имунна система разпознава, че това не е опасно и нищо не прави, не реагира враждебно към полените. Обаче хората, които имат склонност към развиване на алергии, вместо да са толерантни към полените, развиват алергича реакция. И тези хора по-често се намират в градовете. Това си има обяснение – фините частици, дизеловите частици се полепват по поленовото зърно и увеличават алергизиращата му сподобност. Тези данни дават донякъде обяснение защо хората, които живеят в градовете са много по-сенсибилизирани от тези, които живеят в селата. Но за да отговорим напълно на този въпрос трябва да отворим друга голяма тема – защо на съвременния човек му се увеличават алергиите – в края на XIX в. едва 0.1{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от хората са имали алергичен ринит, а сега – близо 25{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58}, което 250 пъти увеличение на алергиите, констатира доц. Стаевска.

Чистотата като порок

Високата хигиена и стерилният начин на живот обяснява склонността към алергии на съвременните хора. Това води до промяна в микробиома – съвкупността от всички микроорганизми в организма на човека. В медицинските среди се появи и термина „изчезващ микробиом“. Бактериите, които са свързани с по-мръсния начин на живот, който наследяваме от прадедите ни – земеделци, животновъди – все хора, които са имали близък контакт със земята и животните, са своеобразни учители на имунната система. И когато нашата имунна система не ги среща, тя не се развива правилно и това е предпоставка не само за алергии, но и за автоимунни заболявания, затлъстяване и карцином, казва специалистката. Тя обяснява, че хората, които живеят в контакт с крави имат много по-нормално развитие на имунната система, с много по-голямо биоразнообразие на микробите и от там – правилно развитие на имунната система. Кучетата в къщата също обогатяват микробиома. Те са новите крави, шегува се доц. Стаевска. По думите й те могат да ни помогнат да „възпитаваме“ по правилен начин имунната си система. Кучетата много повече обогатяват микробиома на дома, носят много по-голямо биоразнообразие. Котката е по-алергизиращия вид. Ако в къщата има една котка, тя не носи много микроби, но ако са повече, вероятността да донесат повече микроби и човек да развие в правилна посока имунната си система, е по-голяма.

Диагностика и лечение

Установяването на алергиите става освен по храктерните клинични прояви, и посредством кожно-алергични проби, които показват чувстителността на организма към алерген. Поленовата алергия е характерна за определени сезони.

Лечението е два вида. Целта на едното е да потисне оплакванията, а другото цели постигане на дълготраен резултат. При сенна хрема първото, което трябва да прави човек, са промивки на носната лигавица с морски води, от които има различни видове в аптеките, казва доц. Стаевска. Това прочиства лигавицата от полените. Антихистаминовите таблетки повлияват оплакванията от водниста секреция от носа, сърбеж и кихане. Предписват се и като назални щпрейове и очни капки. Когато носът е запушен, специалистите предписват и назални кортикостероиди. Специалистката предупреждава, че всички медикаменти трябва да бъдат изписани от лекар, който проследява състоянието на пациента. За дългосрочно лечение, алерголозите прилагат имунотерапия срещу конкретния алерген. Имунотерапията се провежда в 4-годишен курс, а ефектът от нея продължава и в следващите 7-8 години, казва доц. Стаевска. Тя предупреждава, че е най-добре имунотерапията да се провежда още когато пациентът е чувствителен към един алерген и да не се занемаряват нещата, защото с времето е възможно да стане алергичен към повече неща и тогава лечението е много по-трудно и скъпо.

Автор: Веса КАРАОЛАНОВА

Източник: https://clinica.bg/

„Работим много, за да образоваме както лекарите, така и пациентите. Усилията на нашата организация са насочени преди всичко към разпространение на повече информация за заболяването“, казва Данаил Димов, председател на Асоциация „Наследствен ангиоедем България“ и баща на момченце с такава диагноза. Тези дни по тяхна инициатива бе излъчен документален филм „Специална кръв“ на американската режисьорка и продуцентка Натали Мецгър. Прожекцията бе организира по случай Деня на редките болести. „Пронизващ, сърдечен документален филм, който описва живота на четирима пациенти с драматичното, рядко заболяване наследствен ангиоедем. Поради рядкостта на тяхното състояние, Ава, Ноа, Келси и Лора се сблъскват с неправилна диагноза, неправилно лечение и предотвратима трагедия в спешното отделение, тъй като се борят да живеят нормален живот. Стремейки се да бъдат чути от неосведомената и неподготвена здравна система, те обединяват усилията си, за да преодолеят заедно последствията на болестта и да променят системата към по-добро“, се казва в описанието на филма. „Направен е изключително добре, защото режисьорката също страда от това заболяване и знае с какви трудности се е сблъсквала“, разказва Данаил. Той и неговите съмишленици в момента преговарят с БНТ за ефирно време, за да може лентата да се появи и на малкия екран. „Искаме да образоваме както хората, така и лекарите. Дори двама, трима да запомнят нещо, пак е добре“, допълва той.

Наследственият ангиоедем

„Това е рядко заболяване, което се среща до веднъж на 50 000 души. За съжаление е животозастрашаващо и затова ранното му диагностициране е изключително важно“, казва Данаил. Симптомите на заболяването се изразяват с подувания в различни части на тялото – ръцете, краката, лицето, дихателните пътища, гениталиите. Пациентът може да се оплаква от стомашни болки, причинени от подуване на стомашната среда и на вътрешни органи. „Болният може да почине, ако получи оттоци в областта на дихателните пътища и дихателният тракт се затвори. Статистиката сочи, че смъртността при такива пациенти е около 30{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58}“, разказва още бащата.

„Пациентите с наследствен ангиоедем имат дефектен ген, който контролира кръвния протеин С1 инхибитор. Този дефект предизвиква биохимичен дисбаланс и резултатът е подуване в различни области на тялото. Заболяването се класифицира в два типа – 1 и 2. При първия пациентите имат много ниски нива на С1 инхибитора. При втория С1 инхибиторът е в норма, но не функционира правилно. В последните години беше открит и още един – трети тип, при които нивата на С1 инхибитора са нормални, но въпреки това пациентите се подуват. Изследванията показват, че този трети тип се среща при жените и лекарите подозират, че голяма роля играят женските хормони. Все още обаче липсват по-съществени изследвания. Факт е, че и третият тип, както и другите два се повлияват от наличните медикаменти“, обяснява Данаил.

Биохимичният дисбаланс в организма на пациента прави пропускливи стените на клетките. Така те пропускат течност, която се натрупва под кожата в меките части. „Това състояние може да е много болезнено особено, когато се наблюдават оттоци в стомаха или крайниците. На места кожата се опъва максимално“, допълва бащата.

Къде е диагнозата…

Данаил добре познава заболяването тъй като години наред се бори за живота на своя син – Александър. „Проблемите започнаха, когато беше на 2 годинки. Оттоците се появиха след много тежко вирусно заболяване. Изведнъж крачетата му се подуха до такава степен, че кожата му щеше да се пръсне. Не можехме да му обуем обувките, беше страшно“, разказва бащата. Така започва тяхната сага. Диагнозата на Александър отнела близо 2 години и половина. „Все пак имахме късмет, че попаднахме на страхотен лекар д-р Телчарова. Безкрайно сме й благодарни, че заподозря първа какво се случва с Александър. В момента, в който видя, че детето не се повлиява от стандартните алергични препарати ни насочи да направим изследване за наследствен ангиоедем“, споделя Данаил. За жалост обаче семейството претърпяло неуспех с опитите да потвърдят диагнозата на детето. „Отидохме при проф. Наумова в Имунологията на Александровска болница. Взеха кръв за изследване и това беше… Днес, четири години и половина по-късно все още не са ни се обадили за резултатите! И ние не сме единствените, които са преживели подобно нещо“, възмущава се бащата. След като не получават отговор от Александровска болница, родителите се успокояват. Две години Александър е добре, но на 4 той отново прави криза. Семейството се насочва към доц. Мария Стаевска от алергологията на Медицинска академия. „Невероятна жена. Оказа се, че има близо 20-годишен стаж с болестта. Специализирала е във Франция. „Лекарката веднага направи необходимите изследвания и диагнозата се потвърди. Детето започна да приема необходимите медикаменти и се подобри. В момента наш лекуващ лекар е д-р Валериева, прекрасен специалист и човек. Извадихме страхотен късмет, че попаднахме в Алергологията на Академията. Лекарите са страхотни, отношението невероятно“, категоричен е Данаил.

Всъщност диагностицирането на заболяването става изключително лесно стига лекарите да заподозират, че става въпрос за наследствен ангиоедем. В повечето случаи състоянието се бърка с алергични реакции, защото симптомите са много идентични – подуване, оттоци. Първото нещо, което може да предизвика подозрение у лекаря, е фактът, че пациентът не се повлиява от обикновените медикаменти за алергия – кортикостероиди, антихистамини. Наследственият ангиоедем се доказва с кръвен тест като се определят нивата на С1 инхибитора.

Между болестта и футбола

Заболяването е непредсказуемо, защото отключващите фактори са много и атаките няма как да се предвидят. Подуването може да се появи в резултат на спадане на имунитета, вирусни заболявания, хормони, стрес, травми, силни емоции – както положителни, така и отрицателни.
„Александър е имал периоди от по месец-два без никакви проблеми. През последните 30 дни обаче шест пъти направи криза. Може би е заради сезона, вирусите. Той ходи на детска градина, боледува, всеки един по-сериозен вирус сваля имунитета и това води до криза.
По-трудно е с децата, защото те искат да тичат, да играят, да ритат топка. За жалост всеки удар, травма, които при другите ще приключат с няколко сълзи, при нас приключва с оттоци и подувания. Той знае за какво става въпрос. Разговаряли сме с него, казвали сме му, че има специална кръв, по аналогията с филма, който излъчихме. Наясно е, че му липсва едно протеинче, че трябва да се пази, но се стремим да му осигурим един съвсем нормален живот и да не го лишаваме от нищо“, казва Данаил.

Лечението

След като Александър получава диагноза лекарите много бързо променят лечението му. В момента в България са одобрени два медикамента, които помагат за това състояние. И двата представляват проблемния протеин. „При едното лекарство той е извлечен от кръвна плазма т.е. с човешки произход, а при другия – протеинът е извлечен от млякото на генно-модефицирани зайци. На пазара навлизат и други медикаменти, които сами по себе си не са протеин, а блокират процеса на подуване на друго ниво. В случай на криза пациентът трябва да получи този протеин венозно и това води до бързо облекчаване на оттоците. Състоянието обаче се повлиява, ако се хване в началото. След това е изключително трудно“, разказва бащата.

За съжаление наследственият ангиоедем не се лекува напълно. Медикаментите, които пациентите приемат само успокояват кризите и улесняват живота им, предпазват от фатален край. „Лечението е изключително скъпо, както при повечето редки заболявания. Тук трябва да се кажат няколко добри думи за нашата здравна система. Най-често сме недоволни от нея, но когато говорим за наследствения ангиоедем лечението у нас е на европейско ниво. След като пациентът се диагностицира, здравната каса поема медикаментите. Те са осигурени, има ги на пазара, достъпът на пациентите е улеснен. Единствената трудност е поставянето на самата диагноза и познаването на болестта“, категоричен е Данаил. За съжаление той и семейството му са се натъквали на много медици, които не знаят за какво става въпрос. „Ако човек пътува или му се наложи да отиде при друг лекар, ако е нещо спешно, специалистите пак могат да объркат и да ти дадат противоалергични лекарства. Имали сме такива случаи – човек отива с епикризата, с лекарството при непознат лекар, а той отказва да постави медикамента, защото не познава диагнозата. Така животът на болния се поставя в риск. Статистиката сочи, че в световен мащаб на хората им трябват между 10 и 15 години да бъдат диагностицирани. Това е адски много. Причината е непознаването на заболяването“, обяснява бащата на Александър.

Към пациентите

Години наред Данаил Димов се е посветил на рядката болест в името на своя син. „Всички пациенти с наследствен ангиоедем трябва да се борят. Има лек, има препарати. Да, те не решават напълно проблема, но все пак облекчават живота им. Оттук нататък трябва всички да впрегнем сили, за да подобрим информираността и логистиката по отношение на това заболяване.
Медицината се развива с невероятна скорост. Разработват се нови препарати. Не бива да губим надежда. Смята се, че до 5-6 години ще има много по-добри лекарства, дори такива, които могат да се вземат ежедневно, за да предотвратяват кризите“, обръща се Данаил към всички страдащи от коварното заболяване.

Към лекарите

„В България има достатъчно добри специалисти. Въпросът е пациентите да попаднат на точното място и на точния човек. Ако семейството ми разчиташе на Имунологията на Александровска болница, сега можеше да е станало най-страшното. Моля лекарите да се информират, да проявяват съмнение, за пускат изследвания… Това може да спаси човешки живот“, призовава отдаденият баща.

Автор: Мая КОВАЧЕВА

Източник: https://clinica.bg/