Ген. проф. Венцислав Мутафчийски е роден на 20 август 1964 г. Завършва Медицински Университет – София, а през 1989 г. става офицер в Българската армия. Кариерата му във ВМА започва през 1993 г. като клиничен ординатор. Три години по-късно придобива първата си специалност „Обща хирургия“. През 2013 г. става началник клиника по „Ендоскопска, ендокринна хирургия и колопроктология“ във ВМА, а година по-късно и заместник-началник на ВМА по Диагностично-лечебната дейност. От месец май 2017 г. и досега е началник на болницата. Първоначално временно изпълняващ длъжността, а от февруари и постоянно. По повод Световния ден на здравето – 7 април пред Zdrave.net проф. Мутафчийски разказа за развитието на Военномедицинска академия, както и за това как лечебното заведение отговаря на идеята на СЗО за „универсално здравно покритие“.
Проф. Мутафчийски, какво представляват периферните структури на ВМА, които подготвяте?
Военномедицинска академия се състои не само от централната болница, която е в София, а и от много други болници – в Плевен, Пловдив, Сливен, Военноморската болница във Варна и двата санаториума – в Хисаря и в Банкя. Това е доста голяма структура. Освен това, на пряко подчинение и отговорност на Военномедицинска академия са и всички медицински пунктове, които са във военните части. Става въпрос за един много голям конгломерат от болници и лечебни заведения от най-различен ранг и с най-различен профил, които не могат да останат без вниманието на централното ръководство, а това дълги години не беше правено. Поради това те се намират в тежко материално състояние по отношение на ремонти, апаратура. Така че от поне две години и половина насам им обръщаме сериозно внимание и в резултат на това, въпреки оскъдните средства във всяко едно направление, успяхме да закупим три нови скенера, които са разположени във Варна, Сливен и Пловдив, ендоскопски апаратури за горна и долна ендоскопия в четири от болниците ни, ехографи, подмяна на операционна апаратура. Случва се бавно, но нуждите са много. Заради това в нашата програма има строго разработени приоритети в какво в тези болници ще се инвестира първо, кое може да изчака известно време.
Тези болници имат много специфични задачи в зоните им на отговорност. Разположени са на такива места в страната, че на практика покриваме цяла България. Някои от тях имат много важно регионално значение. Такава е например Военноморската болница във Варна. Там е единствената Клиника по изгаряния в цяла Източна България. Има отделение по хипербарна терапия, по токсикология – отделение, каквото няма няма разкрито нито в болниците в Бургас, нито в тези във Варна, а в този регион все пак има индустриални предприятия, в които много често авариите дават подобен вид травми. Така че тези болници изпълняват и функции по отношение на здравното осигуряване на цялото българско население в тези региони и не можем да пренебрегнем тези факти. ВМА винаги е била обърната и към нуждите на цивилното население, не само към военните нужди.
Как се справяте с проблема на неосигурените? Често това се оказва много голям проблем за достъпа до здравна грижа на много хора.
Това е сериозен проблем, но не бих казал, че е толкова фрапиращ. За миналата година ние сме обслужили 168 здравнонеосигурени, приети изключително по спешност. Защото в нашите структури и особено в софийската около 40{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от пациентите, които се приемат, са по спешност. Такива пациенти се нуждаят често от неотложни намеси, при които на първо място не стои здравната осигуровка, а да се спаси животът. Ние изпълняваме своите задължения от тази гледна точка. Освен това има редица механизми, по които да се потърси заплащане за тази услуга, например Социалното министерство, ако пациентът наистина е социално слаб. Разбира се, много често получаваме и отказ. Някой може да се изживява като социално слаб, но при проверка се оказва, че не отговаря на критериите. Но тук говорим и за една чиста недобросъвестност. Щом получим такъв отказ и уверение, че пациентът не е социално слаб, ние търсим правата си по съдебен път. Вече имаме три спечелени такива дела. Особено такива, които са приети с отложена спешност, да кажем, със счупване, което може и да не се оперира същия ден – те са подписали информирано съгласие и след това не заплащат например консумативите. Тогава си търсим парите по съдебен ред. Разбира се, дори само когато се предприеме това действие, около 60{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} реагират веднага и си ги заплащат. Това натоварва ВМА с неспецифични задачи, но администрацията е длъжна да се занимае с това, защото 168 пациенти за година, ако дължат дори само по 1000 лв. на болницата, това са близо 200 000 лв. Това не мога да си го позволя като началник на ВМА – да не потърся тези пари. Аз нося отговорност за това.
Можете ли да кажете, че ВМА със структурите си успява да покрие пълната нужда от специалисти във всяка една област?
Във ВМА нямаме единствено педиатрично отделение и кардиохирургия. Иначе във всички останали сфери на медицината имаме разкрити клиники и отделения. Но например изпълняваме редица манипулации за обслужване на деца. Мисля, че особен медиен интерес миналата година доби един инцидент с момченце, което си правеше селфи върху вагон и имаше дълбоки, тежки изгаряния. То беше спасено в нашата Военноморска болница. Наложи се много спешно да направим обществена поръчка, за да могат от Фонда за лечение на деца да ни финансират закупуването на изкуствена кожа – тя беше около 100 000 лв. Това е иновативен продукт, който в България се използваше за втори или за трети път – с невероятен успех.
Във ВМА имаше мода за пътуване на различни хора с откриването на частни структури и какви ли не още други лечебни заведения, с обещания за по-светло бъдеще. Но това вече не е проблем за нас. Не е проблем от тази гледна точка, че ние сме създали условия всеки добър специалист в своята област да получава достойно заплащане. Това са и средства, които касаят бюджета, и такива, които се разпределят като допълнително материално стимулиране, и в частта „избор на екип“, който пък не касае бюджетни средства. Така че нашите хора са съвсем удовлетворени от заплащането, включително и топ специалистите.
А лесният достъп, който имат пациентите до специалистите, наистина ли е такъв?
Абсолютно. В България достъпът до специалистите е най-лесен. Никъде в Европа няма такъв лесен достъп. Даже скоро имах една среща с италиански колеги, които казват – това е абсурд, да иска някой да се прегледа при хирург – дори не става въпрос за топ хирург – не му мърдат три месеца чакане. Ако иска срещу заплащане, може да стане веднага. Така че тези неща не са нещо екзотично за цивилизования свят. В България нашите пациенти са малко по-разглезени и искат да става от днес за вчера. Може би и заради това, че винаги са го получавали, има и такива конфликти ситуации, когато има известно забавяне, рестрикции и т.н.
Разбира се, има чисто обективни неща, които не ни позволяват моментален прием на пациенти. Нашата листа на чакащи, която обхваща непълния брой от пациенти, в момента наброява около 800 души. Всички пациенти, които наистина чакат, са записани и екзактно отбелязани там. До миналата седмица бяха 500 души, сега са над 800. Забавянето в хирургията е с две седмици до един месец, в гастроентерологията – до три месеца, в урологията е до два месеца. Това са неща, които няма как да ги избегнем. Там има напрежение, но колегите, които са толкова търсени, не могат да се разкъсат и да обслужат всички наведнъж. Има капацитет, който може да бъде използван и в самата клиника, а и самият човек има определен капацитет за работа. Така че горе-долу и ние вече вървим по пътя на западните клиники, като достъпът до най-изявените ни имена става все по-труден и то не от субективен характер, а от чисто обективни препятствия – поради голямото търсене на тези имена.
Споменавате, че имате рестрикции от Здравната каса.
Всъщност рестрикциите от Здравната каса са за всички болници. Става въпрос за лимитите. Те са един фактор, който пречи да се стимулира дейността в пълния обем, който може да даде една болница. Това също е един от факторите, които определят тази листа на чакащи. Например, миналия месец изчерпахме лимита някъде около 20-о число, задържахме болни, които не можем да изпишем, защото няма да ни бъде заплатена дейността. По мои изчисления това са загуби за поне около 700 000 лв. И това е само за централната болница. В другите болници положението стои по същия начин, и там горе-долу натрупването е сумарно за всички около половин милион. Това са сериозни проблеми, защото ние имаме потенциал да извършваме истинско лечение на българските граждани, но нямаме тази възможност, защото тази дейност не може да ни бъде заплатена.
Откъде идва пречката Здравната каса да реши въпроса с лимитите?
Когато има един бюджет, който е строго определен, би трябвало да има и някакво планиране в харченето. Разбирам това напълно, защото ми се налага да се сблъсквам с подобен вид прогнозиране на нашите разходи и с управление на разходите. След като има определена сума, която трябва да се изхарчи за болнична помощ, то не може да няма лимити. Поне моето усещане е такова, трябва да има някаква форма на регулация. В нашите болници се лекува както трябва да се лекува. Ние лекуваме нашите болни безкомпромисно – те пролежават в болницата, те получават всичко, което трябва да получат. Не бих казал, че навсякъде е така. Както казваме ние, хирурзите, ние си изкарваме парите със скалпел, а не с химикалка в ръка.
Готови ли сте за новата директива на ЕК, свързана с личните данни, която влиза в сила в края на май?
Кой според вас е готов за нея? В момента се извършва много мащабно проучване по отношение на това каква е готовността ни, с препоръки за отстраняване – и ние ги отстраняваме в ход, защото времето е малко. Разбира се, основните неща, които се изискват, касаят много финансови средства и аз не съм сигурен, че можем да ги поемем тези средства. Засега сме заплатили на фирма, която да ни направи такъв одит, да ни даде конкретните препоръки. Предложението на този одит е например да проведем обучение на всички, които се занимават с лични данни. Едно такова обучение струва около 70 лв. на човек. Няма да казвам колко хора се занимават с лични данни, но аз нямам такъв ресурс, предвиден в бюджета. Да не говорим, че компютрите трябва да са криптирани, че принтерите трябва да са криптирани и да се направят какви ли не други неща. Това не касае само софтуерен проблем – касае хардуерен проблем, касае много сериозни мерки, които аз с безпокойство ги наблюдавам с натрупването на информацията в одита. Трябва да се търси изход от тази ситуация, защото този проблем не може да бъде прехвърлено само върху главите на лечебните заведения.
Лекарите от ВМА участват в много военни мисии. Какъв е принципът на откриване на една военно-полева болница?
При една военна операция винаги има планиране на ресурса за нея – целия логистичен ресурс, целия медицински ресурс. Знаем колко хора ще участват, това може да прогнозира загубите и това определя точно каква болница да се разкрие и къде да се разкрие. Важно е и каква е интензивността на воденето на военни действия. Ако са много интензивни, не могат да се разкрият големи болници, разкриват се по-малки, по-близо до фронтовата линия и се залага на по-бърза евакуация. Докато ако е по-стациониран конфликтът, тогава може да се разкрият и по-големи, по-сериозни лечебни заведения. На този принцип се решава каква точно трябва да бъде болницата.
Нашите мисии в Афганистан не са осигурявани от наши болници. Бил съм например в Херат, Афганистан, където не е имало никакви други български войници, пък ние бяхме единствените хирурзи травматолози, които работехме там. Когато се прави една военна операция, независимо колко са съюзниците, проблемите се гледат по-общо. Не всяка нация си прави собствено медицинско осигуряване. Всъщност отговорността на нацията е само за най-непосредственото медицинско осигуряване, т. нар. „роля едно“, което върви заедно с военната част. Тези болници, които са от по-голям ранг – „роля две“ и „роля три“, могат да бъдат с международна отговорност.
Какво означават означенията „роля едно“, „роля две“, „роля три“?
Ние например сме „роля четири“. Това е най-висшето ниво. „Роля едно“ е един медицински пункт във войсковата част, „роля две“ е болница, която има две операционни маси, интензивно отделение, рентгенов апарат, лаборатория, банка кръв, което определя нейните способности с 26 единици кръв, което пък е стратегически ресурс за една такава болница. Има двама хирурзи, двама травматолози, двама реаниматори, един интензивист и още няколко други специалисти. А „роля три“ е малко по-висша, защото там има и скенер, и неврохирург, и очен лекар. Очният лекар е много особено нещо в бойна ситуация, защото един от принципите на военната хирургия е да се съхрани живота, крайниците и зрението на войниците. Това е американската формулировка на функцията на спешната военна хирургия. Животът – защото е безценен, а другото – за да се предотврати инвалидизирането на тези войници, защото те стават един доста сериозен социален проблем след това за самата държава.
Какво може да направи един военен лекар в ситуация като в Сирия, където има основно въздушни удари?
Може да приложи всичките си знания. Защото нараняванията носят същия характер, както едни военни наранявания. Въпреки че особено терористичните нападения имат все по-изменчив профил, те не могат да бъдат класифицирани, толкова са разнообразни. Самите терористични нападения напоследък като се използват камиони и какви ли не други средства, профилът на травмите вече става съвсем различен. Например при терористичния атентат в Ница и този на Коледния базар в Германия имаше размачквания и множество травматологични увреждания. Докато в концертната зала в Париж, Франция, се използва друга тактика – влизат въоръжени с автомат „Калашников“, изстрелват безброй патрони и като им свършват мунициите, се самовзривяват. Т.е. има и огнестрелни наранявания, и взривна травма, което досега не се беше случвало в такъв мащаб. Така че тероризмът използва все нови и нови похвати. И всъщност техните похвати са изключително евтини, трудно прогнозируеми и с огромен поразяващ ефект.
Източник: http://www.zdrave.net
