В съвременния свят, при начина на живот и бит, човешкото око е може би най-агресивно атакуваният орган. Човек би се учудил колко много видове са алергиите на очите. Но няма място за изненади – окото е изключително сложен орган. Очите ни доставят радостта от красотата на пролетта и лятото, но в същото време са застрашени от множеството алергени през тези красиви сезони. Как да ги пазим, разказа д-р Бисера Самсонова от Българо-Американски очен център ,,Пролайт“-София.
Най-честите заболявания на очната повърхност през пролетта и лятото са алергичните конюнктивити, в частност сезонният алергичен конюнктивит и верналният конюнктивит. Те представляват възпаление на конюнктивата, дължащо се на реакция на свръхчувствителност в резултат от сензибилизация и поредно излагане на въздействието на съответния антиген.
Правило в медицината е, че
няма алергична проява, ако няма оплакване от сърбеж.
Сърбежът е най-типичната проява на алергия. Дължи се на отделения хистамин и е много натрапчив и непреодолим. При разтриване на очите или клепачите от механичното дразнене се отделя още повече хистамин и се затваря порочен кръг, при който колкото повече разчесваме засегнатата зона, толкова повече сърби.
Очната алергия се съпътства с различно по тежест зачервяване на очите и трябва да се разграничава от други възможни причини за червено око, казва офталмологът д-р Бисера Самсонова. Червено око се наблюдава и при инфекциозните конюнктивити, които най-често са причинени от вируси и бактерии. Дори човек без медицинско образование може лесно да ги разграничи, ако знае някои тънкости, обяснява лекарката. Например, когато зачервяването е съпътствано с отделяне на мръсно жълт или мръсно бял секрет, който се отлага по основите на миглите и сутрин води до залепване на миглените ръбове, с положителност говорим за наличие на конюнктивит, причинен от бактерии. Ако не се наблюдава отделяне на обилен секрет, но е налице силно зачервяване с много изразена оточност на конюнктивите, по-често проявени първо в едното око, а след това и във второто, се касае с най-голяма вероятност за вирусен конюнктивит. Разбира се, това не означава, че сме наясно с диагнозата и можем да се самолекуваме, по-скоро означава, че трябва незабавно да потърсим лекар специалист, който
да определи с точност типа на конюнктивита
и да започне адекватното лечение. Защото с очите шега не бива – да не забравяме, че те са източник на около 80{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от информацията, която получаваме.
При алергията зачервяването е съпроводено със силен сърбеж и засяга в еднаква степен и двете очи. При синдром на сухото око също може да има зачервяване, придружено понякога със сърбеж, но и двата признака са изразени в много по-слаба степен, освен това водещо оплакване е паренето в очите и усещането за чуждо тяло в окото. Червено око се наблюдава и при глаукомен пристъп, но то е съпроводено с много повишено вътреочно налягане, болка и тяжест в очите и главата и по това се установява водещата причина. Съществуват и други причини, но те са обект на познанието на лекарите. За пациента е достатъчно да е запознат с тези основни постулати, за да може и сам да се ориентира за вероятната причина за зачервяване на окото, предупреждава д-р Самсонова.
За да постави диагнозата алергичен конюнктивит, офталмологът трябва добре да разпита пациента за това от колко време са оплакванията му, свързани с очите, има ли прояви на алергичен ринит или астма, имал ли е в живота си алергични прояви към лекарства, храни, козметични препарати, домашен прах, полени, прояви на атопичен дерматити и др., има ли в къщи домашни любимци – котка, куче, костенурки, рибки и др. При котката и кучето най-често козината води до алергични реакции у предразположени пациенти. При рибките
като алерген служи храната за рибки или отпадните продукти,
които остават по стените на аквариума. Същото се отнася и за костенурките. Важна информация за нас като диагностици е дали проявите на алергичен конюнктивит при пациента рецидивират всяка година и дали се явяват в определен сезон или се наблюдават през цялата година. За пациентите, които носят контактни лещи е важно да уведомят лекаря, тъй като алергия може да се развие и към самите лещи или по-често към разтворите за почистване на лещите.
Необходимо е след като сме разпитали добре пациент, при когото подозираме наличие на алергичен конюнктивит, да прегледаме детайлно очите. Някои специфични клинични прояви ни помагат да направим разграничаване на отделните видове алергичен конюнктивит.
Общите за всички форми на алергия са проявите на сърбеж, дразнене, повишено сълзене, зачервяване, лека оточност на клепачите и конюнктивите, обикновено симетрично в двете очи.
Кожата на клепачите може да загрубее и да се появи набразденост
във вътрешните ъгли, която след време се съпровожда със залющване на повърхностния слой.
При по-тежките случаи могат да се появят точковидни увреждания на роговичната повърхност, които водят до влошаване на зрението, дразнене от светлина, повишено сълзене и болка. При различните видове алергичен конюнктивит много характерно се променя релефа на конюнктивата на клепачите. Тази специфика на релефа в съчетание с информацията за начало и възраст на първа проява на алергията, продължителност на оплакванията, наличие на сезонност на проявите, наличие на алергичен ринит, анамнеза за прояви на обща алергия към някакъв агент или на атопичен дерматит, носене на контактни лещи и т.н ни дават основание да разграничим няколко вида алергичен конюнктивит, обяснява д-р Самсонова.
Диагностиката се извършва изключително на базата на много добре изяснена история на заболяването и детайлно изследване на очните структури с помощта на биомикроскоп. При тежките случаи се провеждат и кожно-алергични проби, с оглед установяване на конкретния алерген, обяснява специалистката.
Лечението на алергичните конюннктивити
се определя от тежестта и вида на формата. Една от най-достъпните терапии е студени компреси на очите за облекчаване на симптомите на сърбежа и използване на изкуствени сълзи. С тях се постига разреждане и отмиване на алергените, както и на медиаторите на възпалението, отделени по очната повърхност. Целта на лечението с очни капки е да се въздейства чрез различните групи лекарства на различни медиатори, участващи в алергичната реакция.
Антихистаминовите капки облекчават острите симптоми, дължащи се на взаимодействие на хистамина с Н1 и Н2 рецепторите. Локалните антихистамини облекчават сърбежа и зачервяването, но за кратко, тъй като не въздействат върху останлите медиатори на възпалението като простагландини и левкотриени, обяснява д-р Самсонова.
Локални съдосвиващи препарати биват самостоятелни или комбинирани с антихистамини. Служат за бързо, но кратковременно облекчаване на зачервяването. Те са неефективни при тежките форми на алергичен конюнктивит и при атопичен и вернален конюнктивит. Стабилизатори на мастоцитите са група медикаменти, които по различни механизми намаляват дегранулацията на мастоцитите и отделянето на хистамин. Те не облекчават проявилите се симптоми, затова е удачно да се използват продължително време за профилактика на мастоцитната дегранулация, преди периода на излагане на въздействието на алергена.
Нестероидните противовъзпалителни средства потискат продукцията на медиаторите на възпалението.
Кортикостероидите се явяват едни от най-ефективните средства при лечението на алергичните конюнктивити. Въпреки добрата им противоалергична активност, по правило локалните стероиди се прилагат за кратко време, при тежки случаи и такива, неподдаващи се на конвенционална терапия. Причина за ограниченото им използване са страничните ефекти като повишаване на вътреочното налягане, поява на катракта, предпоставка за вторично инфектиране.
Ако не се лекуваме, рискуваме да настъпят усложнения
от алергията, които в зависимост от вида на алергичния конюнктивит могат да засегнат различни очни структури. Едно от усложненията при всичките е засягане на епитела на роговицата с появата на точковидни увреждания в началото, които могат да прераснат в по-сериозни, включително и в роговични язви. Роговицата е онази структура на окото, която първа пропуска светлината към очното дъно и трябва да бъде в идеално здраве, за да виждаме добре. Най-малки промени в повърхността й могат до доведат до осезаемо влошаване на зрението. Освен това, ако веднаж допуснем заболяване на роговицата, сме обречени на продължителна терапия, защото тя е тъкан, която много трудно се възстановява, поради липсата на кръвоносни съдове в нея. При тежките форми като вернален и атопичен кератоконюнктивит, могат като усложнения да се наблюдават развитие на кератоконус и катаракта. Казано на непрофесионален език кератоконус е онова заболяване на роговицата, което е свързано с изтъняването й, промяна във формата и кривината й, а оттам и в пречупвателните й свойства. Резултатът за пациента е силно влошено зрение, което не може да се корегира с очила, поради появата на голям астигматизъм и на централна мътнина в напредналата фаза на заболяването. Катаракта е медицинския термин за вътреочно ,,перде“.
Кои са най-опасните алергени за очите?
Няма универсално опасни алергени за очите, защото всичко зависи от това как нашата имунна система риагира при контакта с алергените, а тази реакция е строго индивидуална и предразположението към алергии в повечето случаи е генетично предопределено. В съвременния живот всекидневно сме атакувани с най-различни химични агенти, съдържащи се в мръсния въздух, в хранителните продукти, в козметичните препарати, в перилните препарати, в лекарствените препарати. Всеки от нас може при поредна среща с някои от тези алергени да развие прояви на алергия. Никой не е застрахован. Всичко е въпрос на съчетаване на факторите човешка генетика и взаимодействието й с околната среда. Едно обаче е категорично: колкото по-честа и по-агресивна е атаката ни от алергените, толкова по-голяма е вероятността да развием алергия. Слънчевата енергия е също провокиращ фактор. Проявите на свръхчувствителност се засилват през пролетта и лятото и във връзка с усиленото слънцегреене. За мнозина е невъзможно да се движат по улицата без качествени слънчеви очила с УВ защита. Сухият въздух в съчетание с високите температури засилват усещането за дискомфорт, наличие на чуждо тяло, парене, глождене и сърбеж в очите, особено при хората с предшестващо заболяване на очната повърхност като синдром на сухото око или алергични конюнктивити.
За да се предпазим през пролетно-летния сезон от нежелани въздействия
препоръчителна е употребата на слънчеви очила с добра УВ защита,
както и използването на овлажняващи капки (изкуствени сълзи) и гелове, казва д-р Самсонова.
За да се избегнат проявите на сезонния и верналния конюнктивит обикновено са прави профилактика със стабилизатори на мастоцитите около 30 дни преди очаквания сезон на цъвтежа на полените, обяснява очната лекарка. По време на цъвтежа се използват главно антихистаминови препарати, които се редуват с кортикостероиди. Приемат се и общи антихистаминови препарати. Лечението е комплексно и продължително и обикновено се налага да се покрие с терапия целия критичен за пациента период.
Топла пролет като тазгодишната, както и лятото, са сезони, в които масово се използват климатици – те са неизменна част от бита ни. Най-сериозният ефект от тях е изсушаването на въздуха. А сухият въздух има свойството да отнема влагата от очната повърхност, което води до проява на т.нар. синдром на сухото око. Климатиците са само един от многото фактори, които причиняват очна сухота. Повечето от работещите хора се трудят всекидневно в условията на климатици. Продължителната употреба пред компютри и електронни устройства, взирането в екраните в съчетанието с климатиците са само един аспект от многофакторната агресия към очната ни повърхност. „Какви болестни единици ще се появят като последствие от това, времето ще покаже. Остава наш ангажимент да щадим очите си, да не ги излагаме на агресивна слънчева светлина без защитни очила, да не ползваме електронни устройства за игри или продължителна работа и четене безконтролно дълго време, защото така форсираме изчерпването на един функционален потенциал на окото, който не е безкраен, а няма нищо по-тъжно на света от човек, който е виждал и е загубил зрението си”, коментира д-р Самсонова.
