Някои хора смятат, че едва ли не е в реда на нещата, детето докато е малко, да боледува често. Споделящите това схващане обосновават теорията си с имунната система, която в ранна възраст още е незряла и затова не може да предпазва детето от болести. Учените обаче са на друго мнение. Според изследванията новороденото се ражда с изключително силен имунитет. Природата се е погрижила, докато човешкото същество е безпомощно, да бъде защитено от болести.

“Изключително рядко ще чуете за бебе, което се е разболяло от шарка или заушка или друга тежка инфекциозна болест през първата година от живота си, дори и да е било в контакт със заразата. Статистиката също подкрепя факта, че бебетата като цяло не боледуват. Повечето майки, ако ги разпитате за болестите, които е прекарало детето им, споделят, че в бебешка възраст не е боледувало, с изключение на невинна хрема, и че е започнало да боледува с тръгването си на ясла или на детска градина”, обясни за в. “Доктор” известният детски педиатър проф. д-р Пенка Переновска, национален консултант по педиатрия, началник на Клиниката по детски болести на Александровска болница.

Клиниката е база за диагностика и лечение на деца с остри инфекции на дихателната система, бронхиектазии, муковисцидоза, чужди тела в дихателните пътища, генетично детермирани белодробни заболявания, вродени малформации на дихателната система, бронхиална астма.

– Защо детето боледува често от остри респираторни заболявания, проф. Переновска?

– Много майки, след като са минали 5 дни от лечението, смятат, че всичко с него е наред и си взимат бележка от лекаря, за да пратят хлапето в детската градина. В повечето случаи родителите не могат да бъдат убедени, че остатъците от болестта не трябва да се оставят на самотек, защото могат да доведат до усложнения или до хронично заболяване. По принцип след респираторни инфекции са нужни поне още 5-7 дни да ограничите контактите с други деца, а и с възрастни – така че никакви гости, пътувания с градския транспорт, ходене по магазините. В противен случай рискът е голям детето отново да се разболее. Имунната система се нуждае от време, за да се възстанови.

Вирусите, които причиняват респираторните заболявания, са твърде много – повече от 200. При едно боледуване се получава имунитет към един вид, при друго – към друг вид. Освен това има и бактерии – стрептококи, стафилококи, които също могат да предизвикат респираторни заболявания. Ако детето посещава детска градина, имайте предвид, че попадайки в новата обстановка, то ще се срещне и с нови вируси и микроби. По-скоро логичен е въпросът защо едни деца не се разболяват, а други не спират да ходят по доктори. Всичко това много зависи доколко ефективно работи имунната система на детето.

– Все пак защо много хлапета често боледуват, тръгвайки на ясла?

– Защото възрастта, в която става това събитие, е най-уязвимата. Детето обикновено тръгва на ясла между една и три години. Тогава вече не съществува пасивният имунитет, получен от майката преди раждането и с кърменето. Тепърва организмът му е започнал да изработва свой собствен имунитет, но той все още е незрял и неизграден.

После, в яслата децата попадат в среда, която е много по-враждебна, отколкото тази, осигурявана им у дома. Отглеждат се в семейства с едно, две деца. Това определя ограничено излагане на неблагоприятни фактори. А и в тази възраст се проявяват грешките при отглеждането – изнеженото дете, късно лягащото дете. Всичко това дава отражение върху здравния статус на децата.

– И имунната система на децата ни ли е зависима от стреса, в който живеем?

– Всеки човек разполага с имунна система, чиято роля е да го предпазва от болести. Когато човек не е под стрес, имунната система функционира адекватно и изпълнява добре своята функция. В резултат на това човекът остава здрав, въпреки вирусите и бактериите, с които е в контакт. Когато обаче човек е изложен на стрес, функциите на целия му организъм се променят. Забелязали сте, предполагам, как в моменти на силен стрес човек може да се изпоти, да пребледнее, сърцето му да забие учестено, да си загуби съня и апетита – все примери за нарушено функциониране на органите и системите в тялото вследствие на стрес. Имунната система и при децата не прави изключение. В състояние на стрес тя също не функционира адекватно и не може да върши своята основна роля. В резултат на нарушеното функциониране на имунната система поради стресови фактори, тя не е в състояние да предпази детето от вирусите и бактериите, с които всеки от нас влиза в контакт, и тогава и децата, и ние, възрастните, се разболяваме.

Затова и стресовата промяна при тръгването на ясла или детска градина води до често боледуване. Детето ще възвърне здравето си, ако му помогнете да се адаптира към новата среда и да не страда от прекомерен стрес. Колкото и сиропи, капки или антибиотици да изпие, докато не му помогнем да овладее стреса, трайно излекуване няма да има.

– Кое е най-честото детско заболяване на белите дробове?

– Бронхиалната астма е най-честото хронично заболяване на дихателната система в детска възраст, като причината за него е предимно алергичен компонент. Тя е на първо място като социалнозначимо заболяване в България, от което страдат между 8 и 10{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от децата.

Бронхиалната астма представлява мултифункционално заболяване, в основата на което стои алергично възпаление на дихателните пътища и хиперактивност на бронхите – остър бронхит в съчетание с астма. Заболяването се отнася към болестите с наследствена предразположеност и по правило се развива при деца, в чиято семейна анамнеза присъстват болни от алергични заболявания.

При 80{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от случаите на астма при децата до 3 години преобладава атопичната астма – астматичните симптоми са свързани предимно с вирусни провокации. При по-големите деца и младите хора преобладават алергичните стимули, докато при възрастните вече се намесват много допълнителни фактори и алергичните стимули остават на заден план, т.е. става дума за неатопична астма.

– Кой е основният рисков фактор за отключване на болестта?

– Един от основните рискови фактори е наследствената предразположеност към алергията. Когато страда единият от родителите, вероятността заболяването да се предаде по наследство е около 50{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b}. Когато са болни и двамата родители, този процент достига 80. Смятаме, че по наследство се предава не конкретното заболяване, а податливостта на организма да прихване някаква алергия. За съжаление, е невъзможно предварително да се определи към какво точно ще възникне алергичната реакция на детето.

За правилната диагностика на бронхиалната астма от значение са данните за фамилна обремененост, други алергични прояви у детето в миналото или в момента, липса на инфекциозен синдром, бърз ефект от бронходилататори и предпазен ефект на антиалергичните средства.

– Обяснете, моля, какво представлява бронхиолитът?

– Бронхиолитът е остро, инфекциозно, възпалително заболяване на белодробнитe бронхиоли, характеризиращо се с прояви на обструкция на малките бронхи – бронхиолите. Заболяването се среща предимно през зимата и пролетта. Приблизително 15{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от децата боледуват от бронхит поне веднъж през първите 2 години. От остър бронхиолит боледуват най-често деца до 2-годишна възраст. 80{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от бронхиолитите се срещат през първата година от живота. Най-често се засяга възрастовата група от 2 до 6 месеца. При по-тежко протичане се налага хоспитализация на децата и провеждане на интензивно лечение.

– Коя е най-честата причина за проявата му?

– Най-честата причина са вирусните инфекции. Инфекциозните причинители атакуват епитела на бронхиолите и предизвикват възпалителен процес, съпроводен от некроза на епителни клетки и деструктивни промени в ресничките. Образуват се много секрети, които запушват бронхиолите, стесняват просвета на малките дихателни пътища и предизвикват основните клинични прояви на заболяването. Вирусът индуцира възпаление и дори смърт на клетките в респираторния тракт, което води до обструкция на въздушния поток и в двете посоки. Тогава се появява и характерното свиркащо дишане.

– Какво е лечението на това заболяване?

– Бронхиолитът изисква по-специфичен подход. Става дума за възпаление на бронхиолите, съпроводено от спазъм. Много важни за лечението са бронходилататорите, чието приложение най-често е с инхалация. Някои деца са предразположени към такъв спазъм и антибиотиците изобщо не им помагат При тях се чува кашляне и свиркане в гърдите. Подобрение настъпва едва след инхалаторно приемане на бронходилататори. Тези препарати позволяват на бронхиалното дърво да се отпусне и да се отделят секретите.

Родителите трябва да предвидят поне три седмици за възстановяване на детето. Връщането веднага след боледуване в градината или яслата, където се обменят много вируси, често води до ново заболяване. Така имунните сили на детето се изтощават, по-лесно стига до пневмония.

– Как да се справим с детската кашлица?

– Кашлицата е един от най-често срещаните здравословни проблеми при малчуганите на всяка възраст и през всички сезони. Причините за появата й са различни – вирусни инфекции, алергии, рефлукс и др. Нормално е появата на кашлица при детето да ни притесни, особено когато продължава няколко дни. Важно е да се знае, че кашлицата сама по себе си не е заболяване, тя е симптом със защитен характер.

Кашлицата е защитен рефлекс на организма, с който белите дробове изхвърлят влагата и се изчистват от дразнещи частици, попаднали в тях. Затова, когато лекуваме кашлицата, не се стремим да я потиснем, а да я овладеем и облекчим. Лекува се заболяването, което я причинява.

Продължителната кашлица, която не отминава в продължение на седмици, може да се дължи на различни заболявания – като астма, алергия и хроничен синузит. Не са редки и случаите, в които постоянната кашлица е в резултат на застъпващи се вирусни инфекции. Посъветвайте се с лекар, който ще назначи нужните специализирани изследвания, като преглед при алерголог и др. Неотминаващата кашлица може да бъде предизвикана и от психологически проблем, затова се опитайте внимателно да разговаряте с детето, за да разберете дали нещо го тревожи.

Почти всички типове кашлици се влошават през нощта. Причината за това е в стичането на секретите от носа и синусите в гърлото на детето. Дихателните пътища на малкото са по-чувствителни на раздразване през нощта. Кашлечните пристъпи зачестяват и нарушават съня на детето. Докато потърсите съвет от лекар, може да помогнете на детето, като го обърнете на една страна и смените възглавницата му с по-висока.

Не можете да се изолирате в стерилна капсула

Ако се грижим за здравето си, като избягваме контакт с вируси и бактерии, постоянно си мием ръцете, не общуваме с хора, които подсмърчат, стоим на топло и не ядем сладолед през зимата, то всъщност не правим почти нищо истински ценно за здравето си, защото не сладоледът или вирусите ни разболяват. Разболява ни слабата ни жизнена сила, която поради слабостта си не успява да се погрижи за нас. Ако успеем да подсилим жизнената си сила, така, че тя да ни поддържа в състояние на здраве, то няма да се налага да се изолираме от близките си, когато са болни, нито ще се притесняваме от вирусни инфекции, обяснява проф. Переновска. 

Сигурно сте виждали хлапета, които ядат когато и колкото си искат сладолед, и никога не ги боли гърлото, ходят без шал и шапка в студа и не се разболяват. Общуват с кашлящи и подсмърчащи дечица в детската градина, но не прихващат техните сополи и кашлици. Тези деца просто имат силна жизнена сила и тя е силна не поради някаква случайност или защото има свръхестествени сили, а защото живеят по здравословен начин, по начин, който укрепва, а не потиска жизнената сила на организма. Това е единственият работещ вариант за силна имунна система. 

Ако се впуснете в това да пазите детето си от вирусни инфекции, от настинки, от алергизиращи храни, от стрес, от болка, мислите ли, че сте в състояние да успеете?! Как ще предпазите детето си или вас самите от вирус, при положение, че вирусите са навсякъде около нас и са толкова малки, че дори не можем да ги видим?! Не можете да се изолирате в стерилна капсула и да не излизате от там до края на живота си. Ако искате да живеете, а не да вегетирате затворени сами, в стерилен свят, то ще ви се наложи да влизате постоянно в досег с микроби, бактерии, вируси, студ, вятър, болка, стрес, колкото и да се опитвате да ги избегнете. Затова вместо да хабите напразни усилия да избегнете това, което е ясно, че е невъзможно да бъде избегнато, много по-ефективно и по-щадящо за вас би било да насочите усилията си там, където можете да повлияете и да се радвате на живота.

Високопланинското климатолечение може да даде благоприятно отражение при децата. В България има места, в които част от астматично болните се чувстват значително по-добре, като Трявна и Сандански, където има изградени и санаториални лечебни заведения. На болните от астма се препоръчва да се разхождат на чист, но не и на студен въздух.

Накарайте децата да се движат повече

Децата, които са живеели в селата преди 20-30 години, са можели да се похвалят с по-добро здраве, отколкото възрастните днес. Защо ли?! Ами, защото не са спирали зиме и лете да играят навън на разнообразни детски игри, с много движение, в смях и закачки. А сега децата се движат все по-малко, седят пред телевизора или компютъра с пакет чипс в ръка. Няма как децата ни да бъдат здрави, ако това продължава. Всеизвестен факт е, че физическата активност стимулира дихателната система, увеличава капацитета на белите дробове, подобрява вентилацията на организма. Колкото по-бързо и енергично е вашето дете, толкова по-здраво ще бъде.

Люба МОМЧИЛОВА

Източник: https://zdrave.to/

Д-р Росен Георгиев е специалист по ортопедия и травматология в Университетска болница “Св.Анна” в София и в Медицински център “Витоша”. Интересите на д-р Георгиев са в сферата на сколиозата, микроинвазивната хирургия, гръбначните фрак тури, лечение на фрактури в детска възраст, контрол на хроничната болка, плоски стъпала. Има специализации и курсове в Чехия, Швейцария, Англия, Ирландия. 

В какво се изразява съвременната терапия на коксартроза със стволови клетки? Какъв е нейният механизъм и начин на приложение при това заболяване? И най-вече – какъв е ефектът от тази нова за България лечебна методика?

Отговор на тези и още въпроси вижте в интервюто с д-р Росен Георгиев.

– Д-р Георгиев, преди да преминем по същество, моля ви накратко да обясните какво представляват стволовите клетки, каква е тяхната функция, какво е тяхното предназначение, в какво се изразява тяхната уникалност?

– През 21-ви век стволовите клетки намират огромно приложение. Това са уникални клетки, от които стартира всяка следваща клетка. Те имат способността да се превръщат в други клетки. Най-общо казано, те се делят на два вида: ембрионални стволови клетки, които се срещат изключително само при новородени. Знаете, че вече е много разпространена процедурата за вземането на стволови клетки от пъпната връв и използването им в лечението на различни онкологични заболявания. И другият вид стволови клетки са т.нар. постнатални, които са соматични стволови клетки или мултипотентни стволови клетки. Именно те са предмет на нашия разговор. Всъщност, възрастният организъм е богат на такива клетки в определени локализации. Ние, специалистите, които се занимаваме с тази материя, знаем къде са тези локализации. Тези мултипотентни стволови клетки са първоизточникът най-вече на клетките на опорно-двигателния апарат – на костната и на хрущялната тъкан. И благодарение на това им свойство да се превръщат в клетки на опорно-двигателния апарат, ние можем да проведем лечение на дегенеративните промени на нашите стави и кости.

– Може ли достъпно да се опише механизмът, по който се провежда терапията със стволови клетки? Сложен ли е той?

– Не бих казал, че самият механизъм е толкова сложен. Една такава терапия отнема няколко часове от началото до приключването й. Естествено, не може да пропуснем един предварителен преглед, с който да се види точната диагноза, да се обясни какво представлява терапията, да се направят редица изследвания – рентгенови снимки, ехографско изследване на опорно-двигателния апарат, ехографско изследване на ставите, кръвна картина също така. След което тези клетки се извличат и се изолират по специален начин, което отнема около час. През този един час нашата лаборатория подготвя клетките да бъдат отново върнати в тялото на същия пациент, само че в друга локализация на засегнатата става. И в рамките на още половин час  ние връщаме тези клетки

Най-често локализациите, от които се вземат тези клетки, са тазовите кости и големият пищял. И, както вече споменах, пренасят се в лабораторията, където се подготвят, активират се и чрез инжекционни способи ги поставяме в тазобедрена става, в колянна става, за да свършат своята работа и да започне процес на изграждане на нова структура там, където е нужно.

– Всички стволови клетки ли са подходящи за насърчаване на тези регенеративни процеси?

– Ние вземаме определени клетки, за които знаем, че могат да въздействат на увредената структура. Ако искаме да лекуваме например скъсване на ахилесовото сухожилие, вземаме клетки от едно място. Ако искаме да лекуваме артрозни промени, например гонартроза, коксартроза, вземаме тези постнатални клетки от друга локализация. Т.е., ние знаем откъде да вземем съответните клетки, къде са прокурсорите на клетките, така че да послужат за съответната имплантация и да бъдем максимално полезни за пациента.

Началото на тази методика е поставено в Америка, след което се пренася в Ирландия и оттам идва и в други страни от Европа. Ние вече от известно време поставяме тези стволови клетки в България. Мога да кажа, че имаме изключително добри резултати, защото проследяваме възстановяването на пациентите.

– Какви са вашите наблюдения от гледна точка на ефекта? Или още е рано да се каже?

– Разбира се, ние вече имаме наблюдения. Искам да кажа, че  винаги, не само при това състояние, а и при много други,  сме в изключително тесен контакт с нашите пациенти. Защото пациентът и докторът трябва да играят от един отбор. Когато си помагаме и имаме взаимна информация, резултатът е невероятен. Т.е., ние активно се чуваме с нашите пациенти, за да ги информираме как се променя състоянието в динамика. И не само това, през този период, когато пациентът си е вкъщи, го търсим активно, виждаме се и проследяваме възстановяването му ежеседмично чрез метода на изследване. Което означава определяне дебелината на хрущяла, за да видим дали има промяна. В предварителния преглед, за който ви казах, ние предварително измерваме определени компоненти – тяхната характеристика и качество. А когато вече сме приключили нашето лечение, активно продължаваме да изследваме дали има действително увеличаване на ставния хрущял например при една коксартроза или гонартроза. Ние проверяваме  дали има промяна, дали са намалели болките, дали е намален дискомфортът. Като в момента на тези изследвания всичко това се въвежда по определени параметри в специална европейска база данни, програма. Т.е., дали нашата услуга отговаря на европейските стандарти. Защото смятаме, че е крайно време в България да се дава на нашите пациенти европейско здравеопазване. Затова се радваме, че нашият център е първи в България, който активно се занимава с тази съвременна терапия. Ще се радваме, ако и други колеги започнат да я прилагат.

– Какво споделят пациентите? Каква оценка дават от гледна точка на своето състояние?

– Най-дългият период, който проследяваме в момента, е 8-месечен. През този 8-месечен период пациентите с дегенеративни заболявания например с коксартроза и с гонартроза, казват, че нямат абсолютно никакви болки и дискомфорт в ставата, в която сме направили тази трансплантация със стволови клетки. Т.е., ефектът бих казал е изключително добър, защото до момента имаме само положителна оценка от пациентите.

– Това ли е най-новата алтернатива за лечение на дегенеративните заболявания в опорно-двигателния апарат, в случая – коксартроза?

– Това е най-новата не само за България, но и в световен мащаб алтернатива за лечението на това заболяване.

– Да припомним основното за това заболяване – кои са рисковите групи, как се проявява? 

– Коксартрозата или артрозата на тазобедрената става е едно от най-разпространените и значими заболявания. То обхваща пациенти в трудоспособна възраст

Средната възраст, за която е характерно това заболяване, е 57 г. Това са хора, които още активно работят. Приблизително изравнено е засягането на жени и мъже, като превес имат мъжете – 56{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b}. Това са данни от Световната здравна организация за 2017 г. Коксартрозата първо се проявява с болка в засегнатия крайник, която рентгенологично се характеризира с промяна на ставната цедка, наличие на остеофити, т.е., шипове. Също и субхондрални кисти, което е промяна на плътността на субхондралната кост. И това довежда неизбежно до усилване на болката и до ограничение на движенията. Което означава невъзможност за изпълняване на ежедневните задачи на съответния пациент.

– До какви усложнения може да се стигне, ако се неглижира състоянието?

– Усложненията, които могат да се случат при нелекувана артроза, категорично в дългосрочен план водят до тежки инвалидизации.

Яна БОЯДЖИЕВА

Източник: https://zdrave.to/