Рубрика: Новини

„За да постигнем напредък в дадена сфера, е необходимо да разполагаме с ясни измерители. В родното здравеопазване липсват обективни критерии за оценка на качеството, поради което непрекъснато нарастващият бюджет се насочва към неефективни структури.“ Това заяви д-р Александър Симидчиев, специалист по белодробни болести. Според него финансовият ресурс се фокусира основно върху лечението на вече възникнали заболявания, вместо да се инвестира целево в превенция и профилактика.

Относно натрупаните задължения на държавните и общинските лечебни заведения, възлизащи на 426 милиона евро, д-р Симидчиев изрази позиция, че простото им покриване няма да доведе до трайно решение. Той подчерта необходимостта от фундаментална трансформация във философията на финансиране, като призова за драстично увеличение на средствата за извънболничната медицинска помощ. По думите му, амбулаторният сектор обслужва най-голям брой пациенти – 38 милиона прегледа годишно, спрямо едва 2 милиона хоспитализации.

Основното перо в извънболничната помощ остава кадровото обезпечаване, но здравната система не успява да привлече млади специалисти там, където биха имали най-съществен принос за общественото здраве. Медикът е категоричен, че ефективността и качеството трябва да бъдат водещи принципи в управлението на сектора, като всеки инвестиран лев в доболничната помощ носи много по-висока добавена стойност за пациента в сравнение с болничния сектор.

На въпрос за евентуално прекратяване на договорите между Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и частните болници, д-р Симидчиев възрази остро срещу разделението на лечебните заведения въз основа на тяхната собственост. Той припомни, че НЗОК заплаща за реално извършена медицинска дейност, като водещи критерии трябва да бъдат качеството на здравната услуга и нейната достъпност. Евентуална рестрикция спрямо частните болници би ограничила достъпа до медицинска грижа за над една трета от населението. Създаването на адекватни нормативни условия би стимулирало разкриването на лечебни заведения дори в по-малките населени места, а наличието на конкурентна среда е основен гарант за повишаване на качеството на лечение.

Рубрика: Новини

Експертният борд на СОНМ-МОРЕ 2026 провежда своята втора серия от работни заседания, чиято основна цел е изработването на съвременни национални препоръки за лечение на хепатоцелуларен карцином (рак на черния дроб). Мултидисциплинарният екип включва 42-ма изтъкнати специалисти от осем медицински направления: гастроентерология, патология, образна диагностика, чернодробна хирургия, медицинска онкология, лъчелечение, нутрициология и фармакология. Заседанията ще се състоят на 24 и 25 юли 2026 г. в Гранд хотел „Милениум“ – София. Основната задача на форума е да финализира тазгодишното клинично ръководство и прилежащата му учебна книга. Тези основополагащи документи ще бъдат официално представени по време на 17-ата Национална онкологична конференция МОРЕ, която ще се проведе в рамките на Годишната асамблея на СОНМ 2026 от 1 до 4 октомври в хотел Hyatt Regency – София.

В състава на експертния борд са представени водещите онкологични школи в страната. Сред тях са специалисти от Българската академия на науките (акад. Драга Тончева), Военномедицинската академия (проф. Никола Владов, проф. Ивелин Такоров, проф. Васил Михайлов, доц. Александър Кацаров, доц. Деница Стефанова), УМБАЛ „Александровска“ (проф. Атанас Йонков, доц. Весела Иванова, доц. Валерия Хаджийска, доц. Елена Арабаджиева) и УСБАЛО „Проф. И. Черноземски“ (проф. Иглика Михайлова, проф. Елена Пиперкова, доц. Лидия Чавдарова, доц. Ася Консулова). Участват също експерти от УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда, УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив, УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – Плевен, медицинските университети в София и Варна, Болница „Тракия“ – Стара Загора и други авторитетни лечебни заведения.

Ежегодно формираните експертни бордове са ядрото на инициативата МОРЕ и имат за задача практическото реализиране на нейната научна продукция – базирани на доказателства клинични ръководства, учебни помагала и пленарни презентации. Тези неправителствени, мултидисциплинарни структури обединяват национални експерти от всички специалности, ангажирани в диагностиката и лечението на специфични злокачествени тумори. Съставът на всеки борд се обновява ежегодно спрямо фокуса на локализацията на заболяването, но задължително включва представители на поне 8 до 12 специалности, наброявайки между 30 и 40 хабилитирани онколози. Работният процес на всеки новосъздаден борд включва две присъствени срещи годишно, посветени на дискусии и коректури на подготвяните материали.

Проектът МОРЕ (Мултидисциплинарни онкологични разговори и екстракти) стартира през 2010 г. като неправителствена инициатива за провеждане на национални конференции. На тези форуми екипи от български онколози представят и обсъждат създадени от тях клинични ръководства за различни видове злокачествени тумори, като ежегодно публикуват и учебни сборници за продължаващо медицинско обучение. За периода 2010–2026 г. МОРЕ е сформирал 24 национални експертни борда, които са разработили и публикували 24 базирани на доказателства клинични ръководства за 24 различни онкологични заболявания. Важен етап в развитието на проекта е 2019 г., когато експертните бордове въвеждат системата GRADE (Grading of Recommendations Assessment, Development, and Evaluation) – най-обективният и прозрачен съвременен метод за оценка на научни доказателства и формулиране на медицински препоръки.

Съвместната онкологична национална мрежа (СОНМ) е неправителствен клъстер, учреден през 2022 г., който обединява медицински организации и експерти, ангажирани с онкологичната помощ в България. Организацията провежда ежегодни асамблеи, посветени на дискусии по ключови проблеми в националната и европейската онкологична мрежа. Като официален представител на България в европейската организация ECHoS, през март 2026 г. СОНМ проведе учредителния форум на Българския национален хъб на Мисията срещу рака. Тази инициатива, подкрепена от Европейската комисия по програма „Хоризонт Европа“, е основен инструмент за стимулиране на дейностите по Европейската мисия срещу рака и изпълнението на Европейския план за борба с рака.

Рубрика: Новини

Българският лекарски съюз (БЛС) настоява за спешна работна среща с изпълнителната власт с цел обсъждане на критичните проблеми в сектор здравеопазване и предлагане на конкретни мерки за засилен контрол и оптимизация на системата. Председателят на съсловната организация, д-р Николай Брънзалов, изрази загриженост относно продължаващото неоснователно критикуване на медицинското съсловие, въпреки ежедневните усилия на 34 хиляди лекари в страната, и призова за конструктивен диалог с държавното ръководство.

Д-р Брънзалов подчерта категоричната подкрепа на БЛС за всяка инициатива, която реално повишава прозрачността и ефективността при разходването на публичните средства. Той обърна внимание на факта, че България отделя най-нисък процент от брутния вътрешен продукт за здравеопазване в рамките на Европейския съюз, но въпреки това осигурява медицински услуги, съизмерими с тези в останалите европейски държави, и изрази надежда за устойчиви и правилни реформи.

По отношение на дискутираното предложение за задължително провеждане на търгове за лекарствени продукти от всички лечебни заведения, включително и частните, от БЛС изразяват сериозни резерви не толкова към самата идея, колкото към крайните резултати от подобна мярка, настоявайки за допълнителен експертен дебат.

Официалната позиция на съсловната организация е, че Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) трябва да регулира цените и да закупува онкологичните медикаменти по същия механизъм, по който заплаща останалите лекарства и медицински дейности. Според председателя на БЛС, основната функция на болниците е да лекуват пациентите, а не да администрират обществени поръчки и да търпят безпринципни обвинения, предвид факта, че лечебните заведения префактурират тези медикаменти към касата без да реализират търговска печалба.

Коментирайки бюджета на НЗОК, д-р Брънзалов отбеляза, че новите финансови параметри по-скоро узаконяват досегашните реални разходи. Той посочи съществуващия дисбаланс между декларирания фокус върху превенцията и реалността, в която най-големите разходи продължават да се абсорбират от болничната помощ и лекарствената терапия. БЛС изразява неудовлетворение, че предвиденото увеличение на бюджета не отговаря на реалните нужди за нормалното функциониране на здравната система, определяйки това като политическо решение.

В заключение бе акцентирано върху острата необходимост от подобряване на контролните механизми в сектора, като д-р Брънзалов припомни ключовото предложение на съюза за въвеждане на система за предварителна пациентска верификация на всяка извършена медицинска дейност.

Рубрика: Новини

По случай Световния ден на мозъка – 22 юли, фондация „Съвет за мозъчно здраве“ се присъединява към глобалната инициатива, призоваваща за навременна диагностика и равнопоставен достъп до терапия за всички пациенти. В световен мащаб над 3,4 милиарда души, представляващи повече от 42% от населението, страдат от различни неврологични състояния. Тази статистика утвърждава заболяванията на нервната система като водещ фактор за влошено качество на живот и инвалидизация в глобален мащаб. Въпреки съвременния медицински напредък, милиони хора все още са лишени от адекватен достъп до диагностични процедури, лечение, рехабилитационни програми и продължителни грижи.

Според данните на Brain Health Atlas за 2021 г., най-сериозна тежест за обществото в България носят мозъчните инсулти, общите неврологични патологии, психичните разстройства и черепно-мозъчните травми. През 2022 г. регистрираната заболеваемост от болести на нервната система у нас надвишава 1,27 милиона случая, докато свързаната с тях смъртност възлиза на над 33 000 души.

Неврологичните заболявания в България са отговорни за загубата на приблизително 732 000 години живот, коригирани спрямо инвалидността (DALYs) – показател, отразяващ годините, изгубени поради преждевременна смърт и тези, прекарани с увреждания. Мозъчният инсулт заема водеща позиция както по показателя смъртност, така и по загубени години живот в добро здраве. Статистиката на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) сочи, че през 2025 г. пациентите с исхемичен инсулт в страната са били 40 892. Сред останалите неврологични заболявания с най-висока социална значимост се нареждат болестта на Алцхаймер и други форми на деменция, болестта на Паркинсон, туморните образувания на нервната система и епилепсията.

Социално-икономическите последици от мозъчните заболявания надхвърлят значително рамките на здравния сектор. Въз основа на данни от Националния осигурителен институт (НОИ), експертите от фондация „Съвет за мозъчно здраве“ изчисляват, че само в рамките на една година тези патологии са довели до загубата на близо 16 000 работни места. За българския бизнес това се изразява в 226 милиона евро пропуснати ползи от непроизведен труд, а за националната икономика – в спад на брутния вътрешен продукт с близо половин милиард евро.

„Грижата за мозъчното здраве обхваща широк спектър от мерки, надхвърлящи терапията на вече клинично изявено заболяване. Фундаментът се гради върху първичната профилактика, ранното разпознаване на симптомите и осигуряването на безпрепятствен достъп до високоспециализирана медицинска помощ. Не по-малко значими са адекватната неврорехабилитация, дългосрочните грижи и социалната подкрепа за пациентите и техните семейства. За повишаване на качеството на живот на засегнатите лица е наложителен стратегически подход, който да изведе мозъчното здраве като приоритет в националната здравна политика. Това е и основната мисия на нашата организация“, подчертава чл.-кор. проф. Николай Габровски, председател на фондация „Съвет за мозъчно здраве“.

През настоящата година глобалната кампания на Световната федерация по неврология преминава под мотото „Мозъчно здраве: равен достъп за всички“ (Brain Health: Access for All). Фокусът е поставен върху преодоляването на съществуващите диспропорции в медицинските грижи и гарантирането на качествен здравен сервиз, независим от географски, финансови, възрастови или социални фактори.

Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ застава зад ключовите послания на Световния ден на мозъка 2026 и апелира за целенасочени усилия в България в няколко основни направления. На първо място е осигуряването на равен достъп, при който качеството на лечение не е обусловено от социално-икономическия статус или местожителството на пациента. Вторият ключов приоритет е ранната диагностика чрез оптимизиране на клиничния път от появата на първите симптоми до започването на специфична терапия. Насърчава се и превенцията през целия живот, включваща стриктен контрол на модифицируеми рискови фактори като артериална хипертония, захарен диабет, тютюнопушене, обездвижване и нарушения на съня. Необходими са още децентрализация на грижите чрез развитие на извънболничната помощ, телемедицината и регионалните неврорехабилитационни услуги, както и предприемане на конкретни политически действия, свързани с реализирането на Националния план за мозъчните заболявания, осигуряване на адекватно финансиране и създаване на специализирани национални регистри за проследяване на резултатите.

Рубрика: Новини

Известният ортопед д-р Христо Мазнейков насочи общественото внимание към сериозни ценови дисбаланси на българския фармацевтичен пазар. Чрез публикация в социалните мрежи медикът направи съпоставка между цените на един и същ антибиотик у нас и в съседна Гърция, съобщава вестник „24 часа“.

Поводът за коментара на специалиста е лична ситуация, при която, забравяйки медикаментите си в София, му се налага да закупи популярния антибиотик „Аугментин“ от гръцка аптека. Разликата в стойността се оказва фрапираща.

„Аугментинът, закупен в България във вариант от 14 таблетки, струва 14,90 евро. За сравнение, същият медикамент в Гърция, но в опаковка от 12 таблетки, се предлага на цена от едва 5 евро“, отбелязва лекарят.

Д-р Мазнейков обръща внимание и на макроикономическия аспект на проблема, подчертавайки, че Националната здравноосигурителна каса отделя над 40% от бюджета за здравеопазване за покриване на лекарствени продукти, докато оптималният дял не би трябвало да надвишава 25%. „Фактът е налице – налице е трикратно оскъпяване на един обикновен антибиотик в рамките на страната ни“, категоричен е той.

В заключение медицинският специалист предупреждава, че това не е прецедент и съществуват редица подобни примери в родната фармацевтична мрежа. Той отправи директен апел към отговорните държавни институции да преустановят практиката на бездействие и да вземат отношение по наболелия проблем с ценообразуването на медикаментите в България.

Рубрика: Новини

Тежкото финансово състояние на Четвърта МБАЛ – София, задълбочено от решението на Столичния общински съвет (СОС) за вливането ѝ във Втора МБАЛ, предизвика остри дискусии сред членовете на здравната комисия към общината.

Към момента лечебното заведение на практика е преустановило нормалния си ритъм на работа. Данните показват, че при месечен лимит от 119 000 евро към Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), през юни болницата е усвоила едва 28 000 евро. По договора със Столична община дружеството е отчело дейност за 26 500 евро при заложен лимит от 50 000 евро.

„Първият ми работен ден като управител на дружеството бе на 29 май. Оттогава се сблъсквам единствено с негативи, за които нямам вина, но те ще останат и след мен. Предоставил съм пълни данни за фонда за работна заплата, осигуровките, обезщетенията и числеността на персонала за периода от 1 януари до 30 юни 2026 г. От 157 трудови договора, регистрирани в НАП, статутът на 58 остава неясен. Към днешна дата в Четвърта МБАЛ има 99 активни трудови договора“, заяви управителят на лечебното заведение д-р Чавдар Еленков.

Той допълни, че разходите за персонал са намалели плавно от 190 000 евро в началото на годината до 118 000 евро за текущия месец. „От средата на май досега са напуснали 57 служители, като все още изпитваме остра нужда от анестезиолог“, подчерта д-р Еленков.

Пред здравната комисия управителят съобщи, че текущите задължения на болницата възлизат на близо 500 000 евро. Поради критичното финансово състояние и невъзможността дружеството да обслужва разходите си, д-р Еленков официално поиска от Столична община отпускането на нов паричен заем за обезпечаване на възнагражденията на персонала. Неизплатеният остатък за заплати за месец май 2026 г. е 33 000 евро (като са покрити 60% от възнагражденията), а дължимите средства за заплати и осигуровки за юни 2026 г. са в размер на 118 000 евро.

Ситуацията провокира политически дебат в комисията. Общинският съветник от ГЕРБ-СДС д-р Антон Койчев отбеляза, че лечебното заведение очевидно не може да се справи самостоятелно и е изправено пред реална опасност от декапитализация преди планираното вливане във Втора МБАЛ. Той повдигна въпроса за целесъобразността на освобождаването на предишния управител д-р Стоян Маджаров, който също е поискал заем, но е получил отказ.

В отговор Дияна Тонова от БСП аргументира смяната на ръководството с необходимостта да бъдат спасени имотите на болницата от евентуална разпродажба.

Ваня Тагарева от ГЕРБ-СДС разкритикува управлението на д-р Еленков, посочвайки, че не са постигнати реални икономии, а болницата губи ключови специалисти. „В момента сме принудени да изплащаме възнаграждения на лекари, които на практика не работят. Вие съсипахте тази болница и д-р Еленков е длъжен да представи конкретен план за оздравяването ѝ“, заяви тя, обръщайки се към представителите на левицата.

В края на дискусията д-р Еленков отговори категорично на критиките: „Избран съм за изпълнителен директор, а не за фокусник. Декапитализацията на болницата не е започнала на 29 май, а месеци преди това. Ако очаквате за един месец да компенсирам всички натрупани проблеми, не мога да ви го обещая. Ако смятате, че е възможно – заповядайте и го направете“.

Въпреки острите спорове, здравната комисия даде принципно съгласие за отпускането на заема, като окончателното решение предстои да бъде гласувано от Столичния общински съвет.

Рубрика: Новини

От месец септември 2026 г. Университетската многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) „Лозенец“, съвместно с Центъра за психологична помощ, разширява възможностите за практическо обучение в сферата на клиничната психология. Обновената програма се отличава с увеличен хорариум, въвеждане на ускорени обучителни формати и по-голяма гъвкавост, съобразена с индивидуалните цели и професионалната подготовка на курсистите.

Обучението е фокусирано върху психичното здраве и психологичните аспекти при лечението на хоспитализирани пациенти с остри, хронични, соматични и психосоматични заболявания. Програмата интегрира клинични наблюдения, дискусии на реални случаи, групова работа и специализирана супервизия. По този начин участниците усвояват ценни практически умения, свързани с ролята на клиничния психолог в болничната среда и взаимодействието му в рамките на мултидисциплинарни медицински екипи.

В рамките на актуализираната структура, хорариумът за наблюдателния стаж е повишен от 10 на 16 учебни часа, докато интензивният курс вече обхваща 32 учебни часа. Към традиционните формати са добавени ускорена супервизирана практика, както и разширена професионална програма с продължителност от 152 учебни часа.

Практическите занятия ще се провеждат всяка сряда (09:00 – 12:00 ч.) или петък (10:00 – 13:00 ч.). Записаните в ускорените формати ще посещават болницата и през двата дни, което осигурява възможност за по-бързо и интензивно завършване на курса.

Актуалните стажантски програми са: „Наблюдение на ролята на клиничния психолог в болница“ с продължителност 16 учебни часа (четири последователни седмични срещи по три астрономически часа); „Клинична практика – интензивен курс“ с обем от 32 учебни часа (осем последователни седмични срещи); „Разширен стаж по клинична психология – супервизирана практика“ в рамките на 100 учебни часа (25 ежеседмични срещи).

Предлагат се още „Разширен стаж по клинична психология – ускорена супервизирана практика“ от 100 учебни часа (две срещи седмично за 12 седмици и една финална среща), както и „Разширена клинична практика – професионална програма“, която включва 152 учебни часа (38 срещи по три астрономически часа, два пъти седмично за 19 седмици).

Всеки участник, преминал успешно практическото обучение, получава официален сертификат.

Обучението на новите групи стартира на 25 септември 2026 г. За кандидатите, които се запишат до 21 август 2026 г., ще важат досегашните финансови условия, след което влизат в сила новите такси за участие.

Кандидатстването изисква изпращане на актуална автобиография и телефон за контакт на електронен адрес: [email protected]. Окончателното записване в програмите се осъществява след провеждане на предварително събеседване с екипа от клинични психолози на УМБАЛ „Лозенец“.

За допълнителна информация и въпроси, заинтересованите могат да се свържат на телефон 02 960 73 47, всеки работен ден от 10:00 до 15:00 часа.

Рубрика: Новини

През изминалата седмица в страната са регистрирани нови 24 случая на лаймска болест, което представлява двукратно увеличение спрямо същия период на предходния месец. Най-висока е заболеваемостта в София и Габрово, като отделни случаи са потвърдени и в областите Стара Загора, Сливен, Благоевград, Видин, Кюстендил, Ловеч, Перник и Плевен.

Според инфекциониста доц. д-р Трифон Вълков, лаймската болест е класическа бактериална инфекция, предавана чрез кърлежи, която традиционно достига своите пикови стойности през пролетно-летния сезон. Той подчертава, че заболяването е добре проучено в медицинската практика и не бива да предизвиква излишна тревога сред населението.

„Инфекцията има ясно дефиниран диагностичен алгоритъм и съвременната медицина разполага с високоефективна етиологична терапия за нейното лечение“, обяснява специалистът. Основен и най-ранен клиничен белег е появата на мигрираща еритема на мястото на ухапването. Този специфичен кожен обрив може да варира по размер от няколко до 30-40 сантиметра в диаметър.

Доц. Вълков уточнява, че в повечето клинични случаи еритемата протича безсимптомно – липсват болка, повишена телесна температура или други изразени системни прояви. Той обръща специално внимание на факта, че обилните валежи и повишената влажност на въздуха водят до активизиране на кърлежите като вектори на заразата, което правопропорционално увеличава риска от ухапвания и последващо предаване на инфекцията.

По отношение на епидемичната обстановка с вируса на Ебола в Демократична република Конго, където са отчетени над 2300 заразени и над 900 смъртни случая, инфекционистът е категоричен, че рискът от разпространение на болестта в Европа е практически нулев. Евентуални изолирани случаи биха се ограничили единствено до лица, пътували в ендемичните региони, или до медицински персонал, пряко ангажиран с лечението на заразените там.

Рубрика: Новини

Министерството на здравеопазването (МЗ) предложи нови текстове за изменение на Наредба 10 и Наредба 2, публикувани за обществено обсъждане. Промените целят да регламентират реда, по който лечебните заведения ще провеждат обществени поръчки за доставката на неразрешени за употреба медикаменти, лекарства за състрадателна употреба (off-label) и терапии за редки заболявания (лекарства-сираци).

С измененията в Наредба 10 се въвежда водещият критерий „най-ниска предложена цена“ за единица лекарствено вещество (по международно непатентно наименование) при избор на доставчик. Предвидени са и изключения – болничната комисия, отговорна за предписването на тези продукти, ще може да взима предвид и други фактори като срок и организация на доставката, качество, ефикасност и безопасност на терапията. За да бъдат приложени тези допълнителни критерии, комисията ще трябва да изготви подробна и мотивирана писмена обосновка.

Проектът задължава лечебните заведения да адресират поканите за оферти до неограничен кръг търговци на едро, като ясно посочват минималните изисквания, критериите за избор и нужните документи. Въвежда се и фиксиран минимален срок за получаване на предложения, който ще може да се съкращава само при доказана спешност, свързана с животозастрашаващо състояние на пациента. Информацията за търговете ще бъде публична на страниците на болниците, МЗ и Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ).

Нов момент е изискването към комисиите да доказват наличието на пазарна конкуренция чрез проучвания, отговарящи на конкретни критерии. Всички постъпили оферти ще подлежат на строга регистрация, а сключените договори ще се обявяват публично в Регистъра на обществените поръчки, съгласно Закона за обществените поръчки (ЗОП).

Документооборотът също се модернизира – протоколите за предписване на неразрешени медикаменти вече ще се издават като електронни документи и ще се утвърждават от директора на лечебното заведение. ИАЛ ще разшири обхвата на регистъра на съгласувателните протоколи, добавяйки детайли за доставчика, терапевтичния режим, заболяването по МКБ и конкретната болница.

Всяко лечебно заведение ще бъде задължено да създаде своя Стандартна оперативна процедура (СОП) за получаване, съхранение и отпускане на тази специфична група лекарства. Въвежда се и механизъм за отчетност – ако вече доставен медикамент не бъде приложен на конкретния пациент и се пренасочи към друг, болницата трябва незабавно да уведоми МЗ.

За търговците на едро се предвиждат по-строги изисквания за прозрачност. Те ще трябва да предоставят декларации за спазване на Добрата дистрибуторска практика по цялата верига на доставка, документи за реално закупените количества и точна информация за остатъчния срок на годност на продуктите.

Съществени промени се залагат и в Наредба 2, касаеща финансирането на терапии за деца извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Предлага се Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да изпраща заявленията за плащане и медицинската документация по електронен път към МЗ. В тридневен срок министерството ще изготвя становище за финансовото отражение на лечението. Това становище обаче ще има само уведомителен и прогностичен характер, и няма да може да бъде основание за отказ или забавяне на лечението на детето. МЗ поема и ангажимента да извършва текущ финансов анализ и да прогнозира необходимите бюджети за неразрешените педиатрични лекарства.

Рубрика: Новини

Ръководството на МБАЛ – Силистра пое категоричен ангажимент за възможно най-бързото възстановяване на работата в четирите ключови структури – педиатричното отделение, отделенията по нервни и инфекциозни болести, както и ревматологията, съобщиха от Министерството на здравеопазването.

Решението бе потвърдено по време на среща в МЗ, ръководена от министър Катя Ивкова. В дискусията се включиха политическото ръководство на министерството, подуправителят на НЗОК д-р Асен Меджидиев, както и ръководните кадри на лечебното заведение – председателят на Съвета на директорите Росен Димитров, заместникът му д-р Десислава Велковска-Панкова и изпълнителният директор д-р Васил Славов.

По време на разговорите стана ясно, че ескалацията на напрежението в болницата е следствие от сериозни разногласия сред членовете на Съвета на директорите. От здравното ведомство бяха категорични, че подобни вътрешноуправленски конфликти не бива да се пренасят върху медицинските екипи и да възпрепятстват достъпа на пациентите до навременна грижа.

„Медицинските специалисти и пациентите не могат да бъдат заложници на подобни спорове. Очакваме от болничното ръководство не взаимни нападки, а незабавни и ефективни действия. Детското здравеопазване е абсолютен приоритет и компромиси в тази насока са недопустими“, подчерта здравният министър.

От своя страна, изпълнителният директор д-р Васил Славов увери, че лечебното заведение е финансово стабилно. По думите му, извън подадените оставки в резултат на създалата се ситуация, не съществуват други кадрови или икономически пречки за нормалното функциониране на болницата.

В резултат на срещата, ръководството на МБАЛ – Силистра се ангажира с предприемането на спешни организационни мерки за възобновяване на дейността в засегнатите отделения. Успоредно с това, членовете на борда ще продължат диалога за преодоляване на кризата и възстановяване на спокойната работна атмосфера.

Министерството на здравеопазването ще продължи да следи ситуацията отблизо и запазва готовност да се намеси съобразно своите правомощия.