За жалост, като всички туморни клетки и тези на меланома са с едни гърди пред медицината. Хормоните са от огромно значение за меланома, категоричен е дерматохирургът проф. Георги Чернев от МВР-болница. Сред причините за проява на болестта може да са редица генетични мутации в определени протеини, които може да бъдат установени в туморната тъкан или серологично. „Ако в рамките на диагностиката на даден пациент се установят определени мутации, определено се създават предпоставки за приложението на редица медикаменти, чрез които на практика се стартира процесът на унищожение на туморната клетка. Мутациите може да са придобит или вродени. При меланома по-често се наблюдават придобитите. Това е полигенно хетерогенно заболяване, т.е. проблематиката се състои в обстоятелството, че като цяло туморът е неподатлив за дълги периоди на лечение. Туморните клетки се препрограмират, когато усещат, че са атакувани. Поради този факт е важно иновативните терапии да бъдат въвеждани повсеместно и при по-голям брой пациенти с оглед по-доброто повлияване на последните.

Сходна е и проблематиката при пациентите със синдром на диспластичните невуси. Напълно идентични клинично, дерматоскопски и хистологично бенки, при един и същ пациент, показват коренно различна тенденция или склонност към преминаване в меланоми. Това определя и проблематиката при определяне на по-нататъшния подход – да наблюдаваме или да третираме хирургично. Последното дава поне гаранция за унищожаване на риска от потенциално развитие на меланом в бъдеще.

Може да бъде блокирано развитието му

за определен период от време, но туморните клетки се адаптират бързо и „измислят“ нови механизми да се преборят с таргетната терапия“, обяснява проф. Чернев. При меланома нещата зависят от слънчевата радиация, от типа на кожата, както и превантивните методи, които се използват в последно време. Докато в Австралия заболеваемостта е доста по-висока, в България новорегистрираните случаи са около 400-500, но не се знае с точност колко са нерегистрираните, казва специалистът. „Данните от регистрите според мен не са реални. Пациентите, които са оперирани в амбулатории или в частни структури, а заболяването е било в начални стадии и 60-80{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от тях са излекувани, дори не се регистрират в онкодиспансер. Т.е. статистиката регистрира тези, които са в напреднали стадии и са регистрирани в онкодиспансерите“, обяснява Проф. Чернев. По думите му е трудно да се каже дали при някой от половете заболяването превалира. И въпреки това, проф. Чернев подчертава, че

рисков фактор може да бъде и хормоналният статус

и психиката на пациентите. Той подчертава и друга новост в световната медицина – меланомът има връзка с шизофренията и с болестта на Паркинсон. „Известно е, че шизофренията е свързана с високо ниво на допамин (прекурсор на тирозина и меланина), т.е., ако има пациент с шизофрения и не е лекуван, а допаминът му по правило е висок, рискът от развитие на меланом е значително увеличен. Когато се лекува шизофренията с невролептици и анидопаминергични медикаменти, се постига добра превенция по отношение развитието на меланом. Това се потвърждава от редица международни проучвания. При паркинсона е обратното – пациентът е с ниско ниво допамин и му се дават медикаменти за стимулиране на допаминовата синтеза. Това увеличава риска от развитие на меланом при лекуваните от паркинсон пациенти. При нелекуваните такава тенденция не е налична.

При лекуваната шизофрения допаминът спада съответно и това води до намален риск от развитието на меланоми. Колкото повече меланин (вещество, което придава на кожата и косата естествения им цвят) има в организма, той отива най-вероятно в базалния слой на епидермиса, като индиректно потенцира меланогенезата. Когато има по-голям брой меланоцити (специални клетки, които съхраняват и произвеждат в кожата на човек меланин), рискът от развитието на рак под влиянието на слънчевата светлина е увеличен. Т.е. по-голяма е вероятността от развитие на меланоцитни тумори за разлика от керацинотитните. И обратното – когато лекуваме шизофренията, има риск от развитие на повече керацинотитни тумори“, обяснява специалистът. Той изтъква и друга зависимост, неотдавна установена от световната медицинска общност.

Аспиринът – рисков фактор за меланом 

при определени групи. Медикаментите също повлияват дисрегулацията на фината меланинова синтеза. Оказва се, че определени групи от пациенти, които продължително време вземат аспирин, са в риск от развитие на меланом. Дори в клиниката на МВР-болница, екипът на проф. Чернев установил тази зависимост при двама пациенти, които от няколко години вземали аспирин и развили кожния рак, меланома. Любопитното е, че тази зависимост засега се наблюдава само или по-скоро при мъжете. При жените – напротив, аспиринът има протективен ефект. „Механизмите на всичко това не са напълно изяснени. Аспиринът блокира отделни ензими, свързани с възпалението и очевидно при жената и при мъжа играят различна роля хормоналните фактори, а те все още не са напълно проучени“, казва дерматохирургът. Между другото, авторите на изследването подчертават, че това не означава, че мъжете трябва да спрат терапията с аспирин, който вземат, за да намалят риска от инфаркт. Те просто трябва да избягват излагане на слънце или солариумите и да посещават редовно дерматолог за профилактични прегледи. Възможно е и да се премине на друг сходно действащ медикамент с оглед минимализиране на риска.

Вижда се колко е

„богата“ патогенезата на меланома,

какви молекули участват в регулацията и риска от развитието на това заболяване. Засега медицината е наясно с част от брънките в системата: медикаментите повлияват хормоналния статус, хормоналният статус повлиява меланиновата синтеза, тя заедно и разпределението на меланоцитите в комбинация със слънчевата светлина определят риска от развитие на меланом или кератиноцитни тумори. Това са нови или последни тенденции от дерматооноколгичните новини. И очевидно са предмет на психоневроендокринната онкология – Psycho/ Neuro/Endocrine/Oncology- (P.N.E.O). Това е понятие, въведено за първи път в световната литература пак от представителите на българската дерматохирургична школа, прието за публикация към момента в международно списание.

Генезата на меланома не е напълно изяснена, но е безспорно, че рискът от развитие на болестта се увеличава под влияние на ултравиолетовите лъчи. Хората, които работят като плажни спасители, земеделците, строителите, пастирите и др. професии, при които са изложени продължително на слънце, трябва да са внимателни.

Очевидна е генетичната предразположеност, влиянието на външни фактори, но защо едни, които изгарят на слънце по 10-12 пъти не развиват меланом, а други, които изгарят и 1 път – развиват, предстои да изясни медицинската наука.

Като цяло случаите на меланом се увеличават, което може да се дължи и на по-добрата диагностика, но и на всичко споменато, казва проф. Чернев.

Как хората да се предпазят

от коварния кожен рак? „Редовни дерматологични прегледи за рисковите контингенти – ако човек е със светла кожа, сини очи, рижа коса, ако има интензивно излагане на слънчева светлина, ако има роднини с меланом, специфични генетични заболявания и пр. Всичко това определя индивидуалния план за проследяване на пациента. Но като цяло всяка новопоявила се пигментна лезия трябва да е обект на по-сериозно внимание от специалист, който наистина се занимава с меланом“, категоричен е лекарят. По думите му едва няколко са специалистите от българската дерматологична хирургична общност, които знаят как да подходят към заболяването. Той обяснява, че когато пациент има първичен меланом, прави се ексцизия с малко поле на оперативна сигурност, но до 2 седмици след това, трябва да се направи вторична ексцизия със съответното поле на оперативна сигурност, в зависимост от установената хистологично туморната дебелина. Това гласят в момента европейските и световни медицински ръководства. „Ако минат тези 2 седмици, ефектът от тази операция се губи“, уточнява проф. Чернев. Според него проблемът у нас е в това, че хистологията след първичната ексцизия рядко е готова до 2 седмици – обикновено идва след трета-четвърта седмица, с което се губи ценно време. Проф. Чернев счита за целецъобразно, че лекарят, направил първичната туморна ексцизия, трябва да е сигурен, че хистологичното изследване ще бъде готово до 4-5 дни, след първата операция, за да изработи план за действие при конкретния болен. „В 80{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от случаите в България след първата операция за отстраняване на засегнатата тъкан хистологията идва след 3-4 седмици, пациентът започва да търси второ мнение, минават между 1-3 месеца и нещата се изпускат от контрол“, казва лекарят. Според него точно това у нас трябва да се подобри.

Автор: Веса КАРАОЛАНОВА

Източник: https://clinica.bg/

Става въпрос за едностепната меланомна хирургия, въведена за първи път в света от екипа на проф. Георги Чернев, началник на Клиниката по дерматология и венерология към Медицинския институт на МВР. Чрез него в 40 до 50{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от случаите лекарите са успели да съкратят тази ненужна операция. Резултатите от 6 -7 пациента пък са публикувани в международни научни медицински списания и намират широко одобрение.
„Оперативното лечение на меланома по международно установените гайдлайни е или поне до скоро беше свързано с 2 стъпки – първата е хирургична ексцизия с 0.4-0.5 см. поле на оперативна сигурност и в зависимост от туморната дебелина се прави повторна резекция.

Когато туморната дебелина е между 1-2 мм. резекционната зона е 1 см. допълнително във всички посоки, ако е над 2 мм, то тази зона е 2 см. във всички посоки и т.н. Определянето на така наречения стражеви лимфен възел е задължително при туморна дебелина над 1мм. А когато първичните тумори са с дебелина над 4 мм. и регионалните лимфни възли са незасегнати, то определянето на този дрениращ лимфен възел донякъде се обезсмисля“, обяснява той.

Промените

За първи път в България и в света специалистите вземат решение туморната дебелина да се премери предоперативно при 2 случая на пациенти с меланоми и в зависимост от нея да бъде определен хирургичния подход.

„При тумори под 1 мм. (установено ехографски), бе предприета резекция с поле на хирургична сигурност от 1 см. във всички посоки, като пациентът бе подложен на една единствена хиругична ексцизия. Установената хистологично туморна дебелина съвпадна с премерената предоперативно ехографски туморна дебелина, като по-този начин пациентът не бе подлаган на задължителната втора хирургична интервенция. Това бе плод на нашите дългогодишни наблюдения. Успяхме да оптимизираме този подход. И не само – имаме и успехи при приложението му“, казва проф. Чернев.

Неприятното е , че уредът за премерване на туморната дебелина не е наличен в институцията, а бе необходимо пациентът да бъде препратен на друго място с оглед провеждането на изследването. Но планираното изследване стана факт и пациентите са живи и здрави към момента. При тумори с клинична и дерматоскопски характеристики на меланом и туморна дебелина над 1 мм., но под 4 мм., препоръчваме едновременното премахване на приариуса заедно определянето и отстраняването на стражевия лимфен възел, добавя специалистът.

Благодарение на дългогодишната медицинска практика лекарите са успели да съкратят броя на хирургичните интервенции при 40 до 50{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от случаите с тънки меланоми (при налични ясни клинични и дерматоскопски критерии за меланоми) само на една.Дори без да е необходимо предоперативното измерване на туморната дебелина да бъде направено ехографски. Данните са официализирани в международни списания. И са достъпни в цял свят.

Резултатите

Едностепната меланомна хиругия не е правена досега в световната практика, т.е. пациентите са подлагани само на една вместо на две операции. „Създадохме и определени алгоритми за хирургично лечение на меланоми с различни туморни дебелини и стадии. Иновация, която би следвало да направи бум в световната медицина. Спестена е 1 операция на пациентите заедно с неволите и тревогите, спестени са пари на данъкоплатците. Втората хоспитализация в Америка например е оценена по неофициални данни на около 12 хил. долара. Ние установихме, че тези пари не е необходимо да се дават, защото правим само 1 операция“, казва проф. Чернев. По този начин не се спестяват само разходи, но се редуцира броя на възможните допустими грешки (от страна на пациент и медицински персонал) и всичко това е базирано само на соновите на логическото медицинско мислене и съгласувано с добрата медицинска практика и постулата да не вредиш!

Засега обаче лекарите не срещат подкрепа от здравните институции, въпреки че това, което правят е уникално за световната и българската медицина.

Парадоксите

Въпреки иновацията, операциите в МВР – болница на злокачествени кожни тумори са спрени поради новите правила на касата от 2017 г., с които се въвежда изискването да е наличен екип от 6 специалиста, за да се изпълнява пътеката за лечение на злокачествени кожни тумори. Затова проф. Чернев е принудени да извършва операциите само в частна клиника, където те се радват на завиден интерес от страна на пациентите и на колегите от научната международна общност.

„Интересно е дали новият шеф на НЗОК ще бъде словоохотлив за тези проблеми? След като няма осъдени при изписани пациенти с по5 стента, а установени да кажем 2 налични или липсващи въобще стентове на сърцето не мога да съм прекомерен оптимист“, казва проф. Чернев.

Източник: https://clinica.bg/

Над 1.88 млрд. лв. ще бъде бюджетът на здравната каса за болнична помощ през тази година. Близо една четвърт от него – 23{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b}, или 441.5 млн. лв. се очаква да попаднат в болниците без лимити, показва справката на здравната каса за плануваното разпределение на средствата й до края на годината.

Онкологията се оказва, че е основното перо,

което гълта тези средства. Над 63 млн. лв. са парите, планувани само за модерно лъчелечение и позитронно-емисионна компютърна томография. Отделно от това са средствата за химиотерапия и по-конвенционално лъчелечение. На този фон никак не е странно, че в десетте болници (виж таблицата), които ще усвоят най-много средства тази година без лимити няма нито една, която да е без онкология. Повечето от тях като собственост продължават да бъдат държавни, единствените представители на частните клиники сред тях се оказват „Аджъбадем Сити Клиник“ и „Аджъбадем Токуда“. В първата болница основна част от дейността й заема онкологията, а втората също осъществява химио- и лъче – терапия. Единственият представител на общинското здравеопазване сред десетте болници по тези приходи е КОЦ Пловдив.

Средствата за онкология сред безлимитните

плащания очевидно заема толкова голям дял, че дори спешната болница на България – Пирогов, която би трябвало да получава солидно финансиране за интензивни грижи, изпада от редичката на първите десет с годишните си приходи от 6.73 млн. лв. по приложение едно. Най-голямата АГ-болница в страната – „Майчин дом“, в която всяка година проплакват най-много бебета и се гледат най-много деца в отделението по неонатология също е по-назад с очакваните 7.84 млн. лв. за 2018 г. Тя не успява да се нареди сред „отличниците“ въпреки че цените на пътеките, по които тя работи варират от 700 лв. за раждане до 3600 лв. за новородени под 1499 грама. Дори и те обаче не са съизмерими с най-скъпите пътеки за лъчелечение и радиохирургия, които стигат и до 9000 лв. Цените на процедура за диализа или парентерално хранене пък са едва по 144 и 155 лв.

На опашката в усвояването на безлимитните

средства очаквано се нареждат малките общински болници и центрове за рехабилитация. При 26 болници сумите, които ще получат за годината по приложение едно не стигат и 20 000 лв. Най-малко средства – 1870 лв., ще заработи болницата в Ардино, следвана от МБАЛ „Скин Системс“ в с. Доганово с 1 969 лв. и МБАЛ – Елин Пелин с 2 152 лв. Сред другите подобни клиники са „МБАЛ Велики Преслав“, МБАЛ – Белене, СБДПЛР – Костенец, СБР – НK ЕАД филиал „Павел баня“ и др. Доколко справедливо е подобен тип финансиране оставаме да кажат експертите.

Автор: Мария ЧИПИЛЕВА

Източник: https://clinica.bg/