Д-р Гергана Мичева завършва Факултета по дентална медицина в Пловдив през 2005 г. Посещава множество международни конгреси и курсове в областта на пародонтологията и възстановяване на правилната дъвкателна функция. Д-р Мичева е част от екипа на дентална клиника и Център по дентална медицина-1 в Русе.

– Д-р Мичева, как да разберем дали всичко е наред с венците ни?

– Искам да ви помоля да се усмихнете и да се погледнете в огледалото… Какво виждате? Обърнете специално внимание на областта между зъбите ви. Триъгълната част от венеца изпълва ли цялото междузъбно пространство? Или се е отдръпнал и на негово място има черен триъгълник? А венецът ви с какъв цвят е? Коралово розов или различен нюанс на червеното? А формата му? Като дантела ли е около зъбите ви или е доста по-безформен? А ако леко го масажирате с четка, лесно ли кърви? Или ако въведете конец между зъбите – кърви ли? Смятате ли, че всичко е наред с вашите венци или ви се струва, че има някакъв проблем? Ако сте отговорили положително поне на един от тези въпроси, време е да се консултирате със специалист и на първо място да се погрижите за натрупаната зъбна плака.

– На каква възраст започва да се образува плаката? Всички сме чували за зъбната плака, но какво представлява тя?

– Нека се върнем назад във времето – някъде към втория час след като сте се родили. Това е времето, в което в устата ви се заселват бактерии – вашето тяло е като нововъзникнала планета в тяхната пренаселена вселена. Броят на бактериите постепенно расте като резултат от излагането на вашето тяло на различни източници на бактерии от външната среда.

– Но на тази възраст все още нямаме зъби… Т.е., бактериите няма къде да се закрепват…

– Повечето бактерии могат да оцелеят върху вас само ако са закрепени за някаква повърхност. В устата те се закрепват за все още беззъбите ви челюсти – върху венците и по лигавицата на езика, бузите. Но да се задържат за тези повърхности не е никак лесно. Лигавицата непрекъснато се обновява, като най-горният й слой се излющва и заедно с него закрепените бактерии. Освен това ситуацията им се затруднява заради слюнката, движението на езика.

С други думи, все още беззъбата бебешка уста е много нестабилна среда и на вашите бактерии не им е никак, ама никак лесно… Това коренно се променя, когато бебето стане на 6 месеца. Тогава пробиват първите зъби – обикновено долните предни. Това е повратен момент в живота на вашите микроорганизми – те вече могат да се закрепят за твърда повърхност, която не се лющи. Е, пак има излив на слюнка и движение на език, устни, бузи, но… мястото върху зъба е много, много по-спокойно.

В този период започва формирането на зъбна плака (често я наричаме и биофилм). Този процес ще се случва непрекъснато в живота ви – като дишането и биенето на сърцето ви – поне докато имате зъби и твърди повърхности в устата си.

Прескачаме бързо до втората-третата година на детето. Тогава се формира пълната ви микрофлора, която обхваща много сложен сбор от стотици различни видове бактерии – не само в устата, но и по кожата, в червата. Общият брой на тези малки същества върху и вътре във вас е 10 на степен 14.

За сравнение, броят на звездите в Млечния път е малко над 10 на степен 10, а броят на клетките в собственото ни тяло е около 10 на степен 13. Общото тегло на нашите бактерии е около 2 кг. На мозъка ни – 1,4 кг! По това време вече има пълен комплект млечни зъбки – 20 броя. Колкото повече зъби в устата, толкова повече места за закрепване на вашите бактерии, като разнообразието им може да варира между 50 и 150 вида.

– Възможно ли е и как да унищожим всички тези бактерии и микроорганизми в устата ни?

– Преди да се захванете педантично да отстраните това огромно множество микроорганизми от вас, нека ви предупредя: това не е възможно, не е здравословно и … води до развитието на гъбички. Обратното също не е добре – ако се развият прекомерно много бактерии, те могат да предизвикат заболяване. Бактерии върху нас и в нас винаги ще има. Това, което трябва да правите с вашите бактерии, е да поддържате здравословен баланс между тях и вашето тяло.

– Колко време, след като сме почистили зъбния си камък при стоматолог, може да сме спокойни за този здравословен баланс в организма ни?

– Представете си, че току-що сте станали от зъболекарския стол – почистили са ви зъбния камък и са ви полирали зъбите. Усещането сигурно е леко неприятно, но ако опипате зъбите си с език, те са гладки. За съжаление, още докато оправяте сметката за процедурата – няколко минути след професионалното полиране – по зъбите ви започва да полепва ципица, образувана от белтъците във вашата слюнка. Тази ципица наричаме пеликула.

Веднъж полепнала по зъбните ви повърхности, към нея започват да се присъединяват бактерии. Някои от тях имат специални молекули, които се свързват с точно определени участъци от пеликулата – все едно свързвате отделни елементи от “Лего”. Тези микроорганизми се прикрепват към зъбната пеликула и стават първите колонизатори.

Веднъж закрепени, те дават възможност на други видове бактерии да се свържат към тях (други две елементчета “Лего”) и така започва размножаването и разпространяването им. След като станат достатъчно много, бактериите се организират в микроколонии – както в зората на човешката цивилизация ние, хората, сме заселвали нови територии и вече установили се, започваме да се групираме в отделни племена. Някои видове бактерии образуват специална лепкава маса, която покрива и защитава цялото множество от клетки. Микроколониите образуват сложни групи, в които клетките се облагодетелстват при получаването на хранителни вещества, при защитата им. Дори обменят генетичен материал.

От един момент по-нататък и бактериалната плака по нашите зъби започва да се държи като сложен организъм – в нашия организъм…

Добре, добре, преди да си представите сцена от “Хищникът”, нека пак се върнем на момента, когато току-що сте станали от зъболекарския стол след почистване и полиране на зъбите. Както вече казахме, много скоро след това започва натрупване на зъбната плака. Идва време за вечеря и след това, преди да си легнете, време за почистване на зъбите. Четка, паста, по-съвестните – конец, но… пропускате едно място.

– Къде се намира това място?

– Повечето от нас имат такова – обикновено е назад в устата, много ни е трудно да го достигнем. Например някъде между шести и седми зъб долу вдясно или между седмия зъб и мъдреца долу вляво – толкова е назад. Или пък има ръбче на пломба или на корона, или е много тясно мястото между двата зъба…

– Ако сме почистили добре цялата устна кухина, едва ли има толкова голямо значение, ако пропуснем едно малко място?

– Да видим дали нещата са толкова невинни. На това място – между седми и осми зъб долу вляво, някъде между контакта им и венеца, вашите първи колонизатори остават не обезпокоени от конеца. И продължават да се размножават. Сами разбирате, че мястото е изключително ограничено – нещо като да живеят 20 души в боксониера. В един момент става и крайно не уютно за тези първи колонизатори – изчерпали са си ресурсите – най-вече кислорода, променили са условията в това спокойно кътче на устата между вашия седми зъб и мъдрец долу вляво. Това със сигурност ще им коства живота. Но преди да си отдъхнете и да си кажете: “Природата си знае работата, какво ще ми разправя оня зъболекар врели-некипели за разни конци и междузъбни четки!”, трябва да ви споделя една подробност. Променените условия ниско долу под контакта и над венеца между седми зъб и мъдреца вече са доста по-благоприятни за едни други видове бактерии, които никак не се разбират с вашите тъкани. С други думи – там започва война.

– Как да разберем за нея?

– И отново: усмихнете се! Не, малко по-широко… Дръпнете с пръст лявата буза и погледнете венеца между мъдреца и седмия ви зъб долу вляво. Всичко ли е наред? Или венецът е малко зачервен, подут и когато най-накрая решите да пъхнете ужасния конец там, кърви? Ето това е лицето на “войната”.

– Кой тогава е най-добрият начин да поддържаме здравословния баланс в устната кухина?

– Поддържането на здравето е нещо, което се учи, понякога, цял живот. Ние, зъболекарите, можем да помогнем с професионално отстраняване на зъбната плака на подходящите за конкретния пациент интервали.

Милена ВАСИЛЕВА

Източник: https://zdrave.to/

Д-р Петър Чипев е пулмолог и сомнолог, част от екипа на Медицински център “Ин спиро”. Д-р Чипев е член на Европейското респираторно дружество и на Европейското дружество по медицина на съня. Специално за в. “Доктор” пулмологът обясни лечебните ефекти на халотерапията в солна стая. Методът придоби голяма популярност в последните години.

– Д-р Чипев, какво представлява методът халотерапия?

– Методът е заимстван от практики, прилагани в бившия Съветски съюз и по-специално в Русия и в Украйна, където има солни пещери (солни мини). Установено е, че при пребиваване на пациенти с различни заболявания в солни мини те получават облекчение на своите проблеми. Халотерапията се използва не само за заболявания на дихателната система, но и за други хронични болести. Около 1985 г. по подобие на солните пещери се създават солни стаи с аналогичен микроклимат. Това се постига с разпрашаване във въздуха на сол (натриев хлорид) в определена концентрация, която се диша даден период от време от човека, провеждащ халотерапия. Курсовете на лечение продължават седмица и повече, за да се натрупа ефектът от терапията.

– Какъв е лечебният ефект на халотерапията и при какви заболявания той е най-добър?

– Има много проучвания за лечебния ефект на халотерапията, най-вече на различни хронични белодробни болести като астма и хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), при които заболявания настъпват патологични промени на дихателните пътища вследствие на хронично възпаление, което от своя страна води до образуване на секрети в дихателните пътища и до повишена чувствителност на бронхиалното дърво. Халотерапията успява да облекчи състоянието на пациентите с тези патологични отклонения.

Халотерапията като лечебен метод е проучена най-добре при астмата. Установено е, че намалява бронхиалната хиперактивност – основният патогенетичен и патофизиологичен елемент на бронхиалната астма. Тази повишена реактивност на дихателните пътища се понижава.

– Колко време е необходима халотерапия при лечение на астма? И може ли да се използва в период на астматичен пристъп?

– Този тип лечение е  допълнение към основната медикаментозна терапия и по време на астматичен пристъп не се прилага. Използва се при стабилно състояние на пациента. Вследствие на халотерапията намаляват честотата на пристъпите и симптомите на астма. Що се отнася до това колко време и с каква честота да се посещава солна стая, съществуват различни протоколи за прилагането на метода. Нямам опит в конкретното прилагане на халотерапия, само насочвам пациенти за допълнително лечение в солни стаи. Има специалисти по халотерапия, които спазват конкретните протоколи според състоянието на пациента и неговата възраст. В зависимост от болестта се разпрашава различна концентрация сол във въздуха и се определя колко минути на сеанс да прекара пациентът в солната стая и колко дни в месеца да я посещава. Назначаването на курсове на халотерапия се определя индивидуално. Най-често обаче лечението се провежда през ден, като процедурите продължават 40 минути при пациенти над 12 г. и 30 минути при деца под 12 г. Продължителността на целия терапевтичен курс и концентрацията на аерозолираната сол зависят от диагнозата на пациента, клиничната картина, стадия на болестта и др.

– Какви са впечатленията ви от халотерапията при ваши пациенти?

– Използвам я от близо две години при мои пациенти и имам доста добри отзиви. Най-добре се повлияват деца и млади хора. Пристъпите на астмата се разреждат, а между тях пациентите се чувстват по-добре. При алергичен ринит и хъркане също препоръчвам халотерапия.

– Ако халотерапията е допълващото лечение на бронхиална астма, какво е основното?

– Основното лечение на астма е с инхалаторни медикаменти които се разделят на две групи. Едните са за поддържаща терапия и целят на разредят пристъпите, като намалят възпалението в дихателните пътища. Вторите лекарства са при пристъп и облекчават симптомите. Това са предимно бронходилататори, които разширяват дихателните пътища и намаляват задуха и кашлицата. Лечения като халотерапията са допълнителни и подпомагат основната медикаментозна терапия.

– Нещо ново при лечението на астма и подобен тип хронични заболявания има ли?

– Имунотерапията е сравнително най-новият метод за лечението им. При него се използват антитела, които свързват антителата, предизвикващи алергични пристъпи при астма. В момента се изобретяват нови и нови антитела, за да се прекъснат патологичните вериги, водещи до възпаление.

– В България прилага ли се тази имунотерапия?

– Здравната каса реимбурсира два медикамента за имунотерапия. Те се изписват от комисия. Не всеки пациент обаче е подходящ за имунотерапия. Тя се прилага най-вече при тежка астма, която по-трудно се поддава на лечение с конвенционалните методи.

– И при деца ли се използва имунотерапия или само при възрастни?

– По-често се прилага на възрастни пациенти. При децата е ефективно стандартното медикаментозно лечение.

– Каква е връзката между астмата и алергичните ринити?

– Става дума за един и същ тип възпаление, който се развива на две различни места в организма. При астмата имаме възпаление при контакт с алерген на лигавицата на белия дроб, а при ринита – на назалната лигавица (на носа). Алергените, които предизвикват астма, могат да попаднат навсякъде по хода на дихателните пътища и да предизвикат възпаление. Не че алергичният ринит води до бронхиална астма, а и двете заболявания имат еднакъв причинител и една и съща патогенеза.

– Какво причинява астмата?

– Най-вече различните алергени във въздуха и предразположеност на организма да реагира на тези алергени с възпаление. Това не се случва при всеки човек, но когато имунитетът е настроен по-агресивно към някои алергени, предизвиква възпаление при контакт с тях. Астмата се отключва най-често в детска възраст. Случва се при израстването симптомите да изчезнат, но може и с времето болестта да хронифицира – да продължават характерните симптоми и периодични пристъпи. Среща се и астма с късно начало, към 40 – 50-годишна възраст. Патогенезата е същата, но са налице и генетични фактори, които все още не са установени.

Лечебните свойства на пещерите

Спелеотерапията е природен метод за лечение, при който се използва уникалният микроклимат на пещерите. Разпрашеният сух натриев хлорид е основният лечебен елемент във въздушната среда на солните мини. Той се отделя от техните стени. Терапевтичният ефект на въздуха в този подземен микроклимат се усилва от неговите температурни, хипобактериални и хипоалергенни качества.

Първия здравен център в солна мина отваря полският лекар д-р Феликс Боцковски през 1838 г., а първото устройство за халотерапия е създадено през 1985 г. в Одеса.

Халотерапията (от гр. halos – сол) е форма на спелеотерапия за лечение на остри и хронични проблеми на кожата, горните и долните дихателни пътища, нервната система и др. Тя се прилага в климатично контролираната въздушна среда на така наречените солни стаи. В тези помещения се пресъздават условията в солните мини чрез генератори на аерозолирана суха сол. 

След разпадането на Съветския съюз през 1994 г. тайната за солните стаи постепенно се разпространява из целия свят и днес халотерапията е популярен допълнителен метод в лечението на хроничните болести на дихателната система в Европа, САЩ, Австралия и Канада.

Мара КАЛЧЕВА

Източник: https://zdrave.to/