Д-р Анелия Ботева е специалист оториноларинголог в УНГ отделението на известна частна болница в Стара Загора. Завършва медицина в Тракийския университет в града на липите през 1996 г. През 2007 г. придобива специалност по оториноларингология.

– Д-р Ботева, може ли горещините през летните месеци да предизвикат неразположения при повече хора във вид на шум в ушите и световъртеж?

– Възможно е хората да изпитат такъв дискомфорт през летните месеци. Заради жегите става разширяване на периферните съдове в организма и съответно леко оттегляне на кръвта от мозъчното кръвообращение, което може да е причина за спадане на кръвното налягане. А това е повод да се раздразни и вестибуларният анализатор. В случая дразнителят е намаленият приток на кислород.

Отделно, причина могат да бъдат и вирусите, които не секват и през лятото. Но тези оплаквания в практиката ми не се наблюдават като тенденция през лятото. Все пак едно ниско кръвно налягане се отразява на целия организъм и предизвиква дискомфорт, което не означава наличие на конкретно заболяване.

Всъщност появата на постоянен или периодичен шум едностранно или двустранно в ушите, т.нар. тинитус, може да се дължи както на съвсем безобидни причини (като задържан церумен – ушна кал във външния слухов проход, някои физиологични – не свързани с патология шумови ефекти), така и на сериозни възпалителни процеси, засягащи структурите на средното и вътрешното ухо, където е поместена периферната част на слуховия и вестибуларния анализатор.

В някои случаи този дискомфорт е първа проява на туморни процеси, ендокринни заболявания, проблеми на сърдечносъдовата система, травми или промени в областта на главата и шията и др. Затова появата му не трябва да се подценява и чисто по български да чакаме да ни мине.

– Кога тези симптоми, придружени от други оплаквания, показват за наличие на по-сериозен проблем?

– Обикновено когато наличният в ушите шум се съчетава с болка или отделяне на секрет, това е по-сигурен стимул за пациентите да потърсят помощ. Разбира се, нормално е пациентът първо да се консултира с личния си лекар. Една от най-баналните причини може да се окаже натрупана ушна кал, която успешно се отстранява в амбулаторни условия. За всеки, перистиращ в проявите си тинитус, е необходимо да се потърси мнението на УНГ-специалист.

– Заглъхването на ухото – също ли е признак за здравословен проблем – нали така?

– Причината за заглъхването може да е вследствие от най-невинен повод, до проблем с евстахиевата тръба – когато тъпанчето не е достатъчно треперливо и не достатъчно добре може да проведе звуците, които достигат до него. На всеки един етап от провеждането на звука може да имаме чисто механичен стоп за чуването – било от ушната кал, било то от ригидността на тъпанчевата мембрана, от възпаление или втвърдяване на прехода между вътрешното и средното ухо, засягане на мембраните, които би трябвало да са по-подвижни, а те стават ригидни. И чак след като се отхвърлят споменатите по-горе причини, може да се търси дали не е увреден нервът. Анамнезата и специфичните изследвания, според проблема на пациента, е това, което може да ориентира специалиста.

– Начинът, по който се проявява шумът в ушите, може ли да покаже причината за оплакването?

– По принцип, да. Има такива особености, които от разговора с пациента да ни насочат за проблема. Някои споделят: когато се чувствам напрегнат и ми е нервно, шумът се засилва. Тогава, определено го свързваме и с кръвотока, и с проблеми с нервната система като цяло.

От друга страна, има пациенти, които казват, че някои звуци с по-силни вибрации, които са по-груби и дразнещи, или например по-нискочестотните, им се набиват в съзнанието. Или пък ги притеснява микрофония – чуват гласа си в ухото. Има ги такива по-особени състояния за трайни чувания. Тогава най-вероятно проблемът е на ниво средно ухо, самото провеждане на звуците е затормозено от един или друг проблем.

Тези по-странни чувания се оправят с упражнения. Нарича се метод на Валсалва. Притискаме с пръсти ноздрите и при затворена уста изтласкаме въздуха към ушите, но не много силно, за да не увредим тъпанчето. По този начин може да проверим проходимостта на евстахиевите тръби.

Ако усетите промяна в ухото, че нещо спира въздуха в едното или другото ухо, това показва наличие на проблем. След това се прави и тест за шума в ухото – дали се е променил, дали продължава да съществува или се е успокоил. Това означава, че мембранката, когато се изравни налягането от двете страни, се е нормализирала – открили сме виновника за шума.

Човек трябва да е постоянен и да прави упорито тези упражнения ежедневно, за да нормализира налягането в тръбата.

Разбира се, ако се наложи, се включват и други средства – общо въздействие върху лигавицата, за да я успокоят от евентуално възпаление, което е довело до дисфункция на тръбата. Като цяло тази информация ни ориентира къде да търсим проблема. Когато шумът е постоянен, звукът е тънък, определено си мислим за засягане на слуховия нерв.

– Много от нашите читатели споделят, че дълги години се опитват да се справят с проблема, но без успех. Кои са правилните стъпки към решаването на проблема с шума в ухото? И защо се оказва толкова трудно да се овладее успешно?

– За съжаление, доста от пациентите с такива проблеми чуват от колеги: така ще е, нищо не може да се направи повече! Аз в такива случаи съм убедена, че лечение трябва да се проведе – всичко, на което може да се заложи, си струва да се опита.

Първо, своевременно започване на лечението, след това – съдоразширяващи, неутропни средства, които да подобрят работата на тези нервни структури. Ако шумът и влошеният слух са заради засягане на слуховия нерв, отдавна е прието да се смята, че нервите не могат да се възстановят. Като цяло, точно защото е нервна структура и трудно се регенерира, тръгва примирението, че заболяването трудно се лекува и човек трябва да се адаптира и да свикне с проблема си. Въпреки това аз съм отворена към новостите в медицината. Има и алтернативни начини за лечение – като акупунктура, хранителни добавки…

В тези случаи просто искам да съм сигурна, че пациентът е получил правилната информация за проблема си и е наясно, че има някакви пътища, които да извърви, или да се откаже и да не направи нищо, за да реши проблема си.

Затова винаги съветвам пациентите, дори докато още се лекуват, докато чакаме да стане подобрението, да не се изнервят, защото наистина може да бъде много събарящ този постоянен шум в главата. Стресът само ще влоши нещата

Да се стараят да избягват идеално тихата обстановка. В идеална тишина човек няма да се чувства комфортно – шумът в ухото ще го преследва още по-натрапчиво, ще се набива в съзнанието, усеща се по-неприятно. Дали ще ромоли вода, дали ще звучи тиха музика…, но да не остава в идеално тиха среда, за да понася по-лесно шума в ухото.

По отношение на вестибуларния проблем има упражнения, които могат да се правят за тренировка на вестибуларния анализатор, който така или иначе е дал някакъв дефект, и да подпомогнем така лечението, а не само да чакаме на лекарствата да подействат.

Ако говорим за правилните стъпки, първата и основна в тази посока е точното идентифициране на проблема с помощта на щателната анамнеза, при която ще се изясни характерът на шума (субективност – дали се усеща единствено от пациента или може да бъде регистриран и от околните, интензивност, променливост, честотна характеристика, моменти на проявление, импулсност), съчетаност с други оплаквания (понякога пренебрегвани от самия пациент). Това е от голямо значение, за да се насочим към правилното провеждане на диагностичния и лечебния процес.

– Получава ли се и отслабване на слуха?

– Много често оплакването може да се комбинира и с отслабване на слуха, и със световъртеж както заради пространствената близост, особено в началните отдели на слуховия и вестибуларния анализатор – периферните им структури са разположени във вътрешното ухо, така и заради споделената им зависимост от добрата микроциркулация. Затова понякога хората с шум в ушите усещат нестабилност и дезориентация.

Една “обикновена” хрема или болки в гърлото биха могли да влошат провеждането на звука от външното през средното ухо, за чието комфортно функциониране се грижи евстахиевата тръба чрез регулярното изравняване на въздушното налягане и дрениране на секрецията от тъпанчевата кухина. Така се затруднява нормалната стимулация на рецепторните клетки във вътрешното ухо.

Друг момент е, че при такова принудително вакуумно фиксиране на костиците в средното ухо и на самата тъпанчева мембрана тя получава формата на фуния. Това пречупва неправилно околните звуци и пациентът ги чува като неприятен шум, без да има някакво сериозно заболяване на ухото. Състоянието отшумява с нормализиране на налягането от двете страни на тъпанчето след правилно проведено лечение.

Вирусните инфекции могат и по токсичен път да увредят фините нервни структури на слуховия анализатор. Същото може да се причини и от т.нар. ототоксични медикаменти (групата на аминогликозидните антибиотици например). Причина за шума в ушите могат да бъдат и турболенции, предизвикани от високо кръвно налягане. Такива могат да възникнат и при патология на сънната артерия или големите венозни съдове в областта (като атеросклероза, аневризми).

Остеохондроза (т.нар. ошипяване) може също да е причина, която да предизвика шум в ушите. В този случай се намесват невролозите, които най-добре установяват дали е намален потокът в каротидните артерии чрез доплерова сонография. Аудиометричното изследване допълнително може да покаже дали левият или десният слухов анализатор не страда от липса на достатъчно кислород и това да е причината за шума в ушите.

Много често страданието е свързано с излагането на стрес, предимно психически, тревожни, депресивни състояния. При тумори, особено ангажиращи слухово-вестибуларния черепно-мозъчен нерв или съдове, свързани с отделите на ухото или съседни структури, също може да има проявен шум с пулсиращ характер.

След добре снетата анамнеза, естествено, следва рутинен оториноларингологичен преглед. Последващите камертонално, аудиометрично, тимпанометрично изследвания имат за цел да довършат първоначалната картина за реалното състояние на оплакващия се от шум в ушите пациент. Те дават допълнителна ориентация за степента и характера на настъпилите увреждания, засегнат ли е и доколко невросензорният апарат.

Милена ВАСИЛЕВА

Източник: https://zdrave.to/