Д-р Емилия Янева е педиатър с над 35-годишна практика. Повече от 15 години лекува с хомеопатия. В момента е пенсионер, но изнася лекции за пренатално възпитание на бъдещи родители. Следващата е на 25 септември от 18:30 ч. в йога  център “Мetta” в София.

Разговаряме с д-р Янева за подготовката на младите хора да създадат поколение, да износят бременността и да родят здрави деца. Коментираме и медицинския стандарт за водене на раждане по повод случаите на починали родилки.

– Д-р Янева, как ще коментирате извода от международно изследване сред половин милион родилки и техните бебета, наблюдавани до петатата им годинка, че интервенциите по време на раждане са свързани с дългосрочен здравен риск за децата?

– Споделям този извод. Затова се води кампания за връщане към природността при раждането. В последните години има голям напредък в разбирането за живота на бебето в утробата. Преди се смяташе, че то не усеща нищо и че едва след като се роди,  може да възприема външни въздействия. Но след масовото въвеждане на видеозона в акушеро-гинекологичните практики стана ясно, че плодът реагира на глас, на интонация, на шум, на химически субстанции, вземани от майката, и т.н.  Изключително важно е какво се случва с жената през цялата бременност и при раждането, защото събитията през този период маркират бъдещето на човека. Младите хора трябва да поддържат здравословен начин на живот,  както преди решението за зачеване, така и по време на бременността.Обкръжението на бременната да осигурява спокойна психо-емоционална среда, без агресия. Защото каквото усеща жената, това усеща и бебето. При живот и работа в стресова среда в кръвообращението на бременната се изръсват хормоните на стреса, които преминават и в бебето. В неговата клетъчна памет се записва всичко това, което е минало през организма на майката, и детето се ражда с определен код за поведение. При раждането си имаме вече 9-месечен житейски опит.

Не е достатъчно само младите да са в час с това, което се случва с бебето в утробата, а и държавните институции. Ако няма условия бременните жени да работят в нестресова среда, ако законодателно не се осигурява смяна на работното място, когато то е травмиращо за бременната, нещата няма да се оправят. Може да се осигури също базов доход за млади хора, които искат да имат дете. Така ще получават и социална сигурност, и психологически комфорт, отсъствие на стрес в ежедневието. В резултат на това ще създават здрави бебета.

Ако жената е била подложена на стрес през бременността, детето ще бъде или изнервено, или с някоя от модерните диагнози – хиперактивен синдром, дефицит на вниманието, аутизъм и др. Макар че за това допринасят и други фактори – нездравословните храни с подсладители, подобрители на вкуса и консерванти в храната на родителите и на децата, a може би и някои от ваксиналните съставки.

Много хора зачеват инвитро, 

защото решават да създават поколение в твърде късна възраст, когато е поизчерпан герминативния потенциал. Добрата възраст за раждане е между 22 и 30 г. Младите организми, респективно детеродни клетки и органи, са много по-жизнеспособни и биха създали по естествен начин  жизнеспособно поколение както физически, така и психически.

Когато тялото остарее, има проблеми  със зачеването, с износването на плода, раждането и дори с отглеждането на детето. Ако младият човек, който ще става родител, е добре информиран за тези особености, разбира и приема отговорността да стане родител, то ще оздрави и психиката, и физиката си, или не я уврежда с нездравословен начин на живот, а това ще е добре и за бъдещото поколение.

– В последния смъртен случай с родилка- напълно здрава жена си беше платила за планово секцио, след което настъпва непоправимото. Как ще коментирате това?

– Ако бременните знаеха, че колкото по-естествено е раждането, толкова по-добре ще е за бебето и родилката, нямаше да бъдат толкова масови тези случаи. По статистика от 2016 г. ражданията с цезарово сечение в България са били 43{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b}, което е почти половината от всички раждания – това е невъзможно висок процент. В Европа със секцио завършват  около14 – 17{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от ражданията.

Не знам дали основният мотив е финансов, но в родилните отделения в България “забравиха” как се водят естествени раждания. Това е резултат и от омаловажаването на акушерската професия. В последните 20-ина години в протоколите за водене на раждане стана задължително присъствието на лекар и масово започна да се

прилага включване на синтетичен окситоцин за предизвикване на раждането.

– Каква е ролята на окситоцина?

– Окситоцинът се произвежда нормално от женския организъм, но когато му дойде времето, когато тъканите са подготвени да се отвори изходният път на бебето. Окситоцинът активира маточните контракции, за да може маточната мускулатура да изтласка бебето навън. Но ако тъканите отдолу не са готови да се отворят безболезнено и без разкъсвания, ако не спазваме натуралния ритъм на раждането и добавим окситоцина в неподходящ за тялото момент – в по-ранен етап, поради неправилна преценка или поради необходимост да се ускори раждането, засилените маточни контракции могат да доведат до влошаване на детските тонове.

Такава ситуация налага спешни процедури за родоразрешение, за да не се задуши детето – разширяване на изходния път чрез епизиотомия (рязане на тъканите на тазовото дъно); натиск върху корема (метод Кристелер), за да излезе бебето по-бързо, защото тоновете му се влошават. Тялото на бременната много добре “знае“ кога и колко окситоцин да си произведе и изръси в кръвообръщението. Човешкият организъм е съвършена система, в която всеки орган, жлеза и клетка знае точно какво и колко да секретира, за да функционира синхронно всичко. От грубата намеса във физиологията на раждащата жена следват куп неблагоприятни последици. По-успешно ще помогнем на една родилка като  създадем комфортна, уважителна обстановка във физически и психоемоционален аспект, подкрепяне с любов, такт и търпение, съобразяване с езика и нуждите  на тялото, приглушена светлина, тишина – раждането е свещен акт, не публично представление. Една котка е по-уважавана  и зачитана в стремежа си да се усамоти на тихо и закрито място, когато ще ражда, отколкото една жена.

Трябва да се реабилитира ролята на акушерките в родилната зала. Исторически е доказано, че няма по-добра помощ за раждащата жена от тази на акушерката, когато става въпрос за нормално протичаща  бременност и раждане, при което  не се очакват усложнения. Акушерката може да прецени кога има нужда от лекарска намеса, просто в това трябва да повярват и държавните институции, които определят правилата и стандартите за родилна помощ. Според  световна статистика патологичните раждания са около 14 – 17 {533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от всички, ако се разчита на компетентността  на акушерката за проследяване на бременността и водене на раждането.

Мара КАЛЧЕВА

Източник: https://zdrave.to

Метаболизмът е процес, с който тялото разполага, за да може, преработвайки приетата храна, да извлече от нея всички необходими вещества. Метаболитно заболяване възниква, когато са налице необичайни химични реакции, които нарушават нормалната преработка. В такива случаи се стига до липсата на някои вещества или излишъка на други, което нарушава здравето на организма. За най-често срещаното костнометаболитно заболяване – остеопорозата, разговаряме с  д-р Наталия Темелкова, ендокринолог в Клиниката по дензитометрия и костни заболявания на УМБАЛ “Александровска”.

– Кои заболявания са свързани с костния метаболизъм, д-р Темелкова?

– Това са заболявания, свързани с промените в костната структура, и остеопорозата е едно от тях. Другото е остеомалация. Това е генерализирано костно заболяване, настъпващо в резултат на нарушения в минерализацията на костната тъкан, поради което костите губят своята устойчивост и много по-лесно се стига до травматични увреждания и деформации. В детска възраст това заболяване се означава като рахит. Болестта на Пейджет представлява хронично заболяване на костите, заемащо второ място по честота след остеопорозата, предимно при възрастни пациенти. Касае се за структурно ремоделиране на костите, което води до тяхната деформация и е свързано с поява на болка и повишена склонност към чупливост. Заболяването засяга най-вече аксиалния скелет – в това число гръбначния стълб, черепа, тазовите кости и костите на долните крайници – фемур и тибия. Има първичен и вторичен хиперпаратиреоидизъм – заболявания, които също водят до промяна в структурата на костта.

– Приема се, че остеопорозата е болестта на менопаузата. Така ли е наистина?

– До голяма степен – да, защото основният контингент на засегнати са жените. Това се дължи на естрогеновия дефицит, който настъпва в менопаузата. Естрогените имат пряко и непряко протективно действие върху костите. Те намаляват костното разграждане, като се свързват с рецептори, разположени по костните клетки. При липсата на естрогени костните клетки стават по-чувствителни на паратхормона, чието физиологично действие е да извлича калция от костите и да го насочва към серума. Резултатът е повишено костно разграждане заради липсващата функция на яйчниците (естрогенов дефицит) през менопаузата и нарушено минерализиране на костта. Жените, при които менопаузата е настъпила по-рано, са още по-застрашени. Обикновено постменопаузалната остеопороза засяга жени между 50- и 70-годишна възраст.

– Обикновено се сещаме, че сме застрашени от остеопороза, когато започнат да ни болят ставите на краката. Те ли са основната “жертва” на заболяването?

– Остеопорозата засяга целия скелет. В организма има два типа кости. Едните – като прешлените, които наричаме трабекуларна кост, зависят много повече от половите хормони и затова обичайно първите промени след менопаузата се свързват с намаляване на костната плътност именно на прешлените. Откъдето следват понякога и счупванията, смачкванията на прешлените.  30-40{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от хората с прешленни счупвания не знаят, че имат такава травма, защото прешлените се намачкват постепенно.

Другият тип кост е т.нар. кортикална – каквато е бедрената кост или костта на ръката. Но счупванията може би ги свързваме повече с бедрената кост, защото те са по-видими, от една страна, от друга страна, те инвалидизират много хората и са голяма причина за смъртност.

– През 2000 г. остеопорозата бе определена като третото социалнозначимо заболяване в света (след сърдечносъдовите и онкологичните), с прогноза тя да заеме второ място през 2020 г. Каква е профилактиката срещу заболяването?

– Винаги, когато са ми задавали този въпрос, казвам, че профилактиката срещу остеопорозата започва от детството. Съвременните млади хора имат лош стил на живот от гледна точка на хранене и стремеж към много ниско телесно тегло, тютюнопушене и обездвижване. Това са нещата, които са риск в перспектива. Т.е. един млад човек трябва да приема достатъчно млечни храни и съдържащи калций продукти, да се движи много – защото физическата активност подобрява здравината на костта. Тютюнопушенето, пиенето на много кафета, злоупотребата с алкохол са факторите, които влошават костното състояние.

Негативно отражение върху костите дават и някои заболявания и лекарства. От друга страна, остеопорозата има много голяма наследственост. Ако някой знае – това се отнася в по-голяма степен за жените, че има майка или баба със счупване на бедро или бедрената шийка, означава, че за него генетично рискът от счупване е по-голям. Дамите, които имат наследствена обремененост, трябва задължително около менопаузата да следят за костната си плътност, да се взимат мерки по отношение на достатъчния прием на калций и витамин D, както и поддържането на добра физическа активност, за да не се стига до счупванията, от които практически ние се опитваме да предпазим пациентите.

– Слънцето не ни ли осигурява достатъчно витамин D в организма?

– В повечето случаи не, по различни причини. Най-често, защото все пак слънцето у нас е силно няколко месеца в годината. Освен това, ако един човек работи цял ден в офиса, това че навън има много слънце, не му помага.

От друга страна, страхът от кожни лезии води до това, че много хора, когато са на плажа или в планината, използват мазила с висок протективен фактор. А когато си намазан с фактор 50, това че си на слънце, не синтезира нищо в кожата.

Другата голяма слабост на нашата нация е, че българите ядат малко риба – вторият основен източник на витамин D. Затова е препоръчително риба да се яде поне два пъти седмично. Третата опция е да се добавя витамин D – както при малките деца, така и при възрастните.

– Лекува ли се остеопорозата, или както казват: “Ще си я носим до гроб”?

– Лечение има. За радост, ние разполагаме с всички възможни медикаменти, които има по целия свят. Мисля, че лечението на остеопорозата у нас теоретично е на добро ниво. Проблемът е по-скоро, от една страна, финансов – доколкото измерването на костната плътност е платено изследване.

От друга страна, Касата реимбурсира 50{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от стойността на медикаментите. Независимо че се проведоха много кампании и малко се промени отношението към остеопорозата, все още малка част от пациентите се  лекуват де факто. Включително, за голямо съжаление, и много лекари смятат, че това е естествена еволюция и че не налага лечение, което е абсолютно невярно. Нали се стремим към дълголетие, а това във всички случаи изисква и медицинска намеса. Така че би трябвало много повече хора да се лекуват, защото по-лесно е да предотвратиш една фрактура, отколкото след това да се бориш с последиците й.

– Много се говори и за лечение със стволови клетки. Прилага ли се то при костните заболявания?

– В момента това е абсолютен експеримент. Няма нищо реално, което да може да се приложи в практиката. Стволовите клетки се коментират във всички области на медицината, но за момента това не е факт.

– Бомбардирани сме от реклама на всевъзможни медикаменти срещу остеопорозата. Да им вярваме ли?

– Въпросът е да не говорим за добавки. Това не са сериозни неща. Никой от тези т.нар. медикаменти не е подложен на каквото и да е изследване, защото добавките не изискват регистрация с факти. За голямо съжаление хората са склонни да вярват повече на всякакви такива писания и телевизионни реклами, отколкото на лекарите, защото се страхуват от лекарствата.

А всъщност лекарствата са изследвани много по-задълбочено и повече от всички тези рекламирани добавки. Освен това искам дебело да подчертая – лекарствата за остеопороза не водят до рак, както прокламират някои псевдоучени по популярните предавания по телевизията. За голямо съжаление те не носят отговорност за това, което говорят.

– Има ли връзка появата на остеопороза с други заболявания в организма?

– Има такава връзка. Това е така наречената вторична остеопороза. Основните лекарства са кортикостероидите, които се използват дълго при различни хронични заболявания – като например тези на щитовидната жлеза. От друга страна, пиенето на голямо количество антидепресанти може да доведе до проблем с костите.  Взимането на лекарства за повлияването на стомашната киселинност също води до промяна в костите. Някои от лекарствата за диабет се доказа, че повишават чупливостта на костите. Така че има серия от медикаменти, които могат да повлияят негативно на костното здраве.

 Румяна СТЕФАНОВА 

Изто