дом блог страница 772

Заекване при възрастни – основни причини и проблеми

Заекване при възрастни или защо „внезапно“ заекваме в зряла възраст, и защо е важно да не се губи време за корекция на речта?
Наистина заекването е по-често в детството и през годините, обикновено минава. Има обаче пациенти, при които то продължава да съществува или дори се появява за първи път в зряла възраст.

Заекването е нарушение на флуктуацията под формата на закъснение в произношението или повтарянето на звуци, срички, думи. Всъщност това са принудителни излишни движения на мускулите, участващи в произнасянето на звуците (мускули на лицето и дишането).

Известно е, че рисковите фактори включват – мъжки пол и наследственост.
Самото заекване се развива в резултат на действието на много фактори. Заекването често се появява в детството (от 2 до 6 години) и постепенно се преминава с възрастта – благодарение на „съзряването“ на мозъка и лечението (например, работа с логопед).
За съжаление, ако заекването не се лекува, то може да продължи да съществува за цял живот и тогава пациентът ще се затрудни да общува и да живее нормално.
Често заекващото лице се опитва да говори по-малко, затваря се в себе си. В допълнение, с течение на времето може да се увеличи безпокойството и дори да се развие депресия.

При възрастните, както при децата, има два основни механизма за развитието на тази патология.
Заекване, което се развива на фона на стресиращо събитие, се нарича логоневроза. Обикновено се комбинира с тревожност, нарушения на съня и други прояви на невроза.

Ако нарушението на речта настъпва в резултат на увреждане на мозъка (например, при дете – поради хипоксия по време на раждане, или при възрастен – след инсулт, травма, инфекции), заекването се нарича органично. Тя може да се комбинира с други признаци на увреждане на мозъка (например с отслабване на крайниците, епилептични припадъци, принудителни движения в различни части на тялото).

При случаи на развитие на нарушения на говора след травма, инсулт, инфекция, се прави изследване на мозъка.

Въпреки това, в ситуации, при които заекването се е развило на фона на стресова ситуация или е тревожност от детство, е необходимо също така да се направи изследване, въпреки очевидната очевидност на причината.

В такива случаи трябва първо да се обърнете към невролог.
Особено внимание е нужно да се отдели вниманието на случаите, когато заекването се развива без видима причина при възрастни. Такова разстройство на говора може да бъде знак за мозъчен тумор и изисква незабавен контакт с невролог и изследване.Основните трудности при лечението на логоневроза при възрастни обикновено са свързани с продължителността на заболяването. Ако човек страда от заекване от детството, прекъсването на речта води до множество други проблеми – тревожност, страх, несигурност, нарушения на съня и апетита.

Източник: https://www.zdrave.ws

Белият шум може да уврежда мозъка

Белият фонов шум, например от сешоара или телевизора, след като свърши програмата, може да уврежда мозъка, предупредиха американски учени, цитирани от в. „Мейл он сънди“.

Причината е, че белият шум разрушава някои химически сигнали и намалява способността на мозъка да се адаптира към идващата информация.

Белият шум е произволен сигнал с равна сила на различни честоти. Напоследък е модерно той да се използва за заспиване. С него успокояват дори бебета. Препоръчва се и на страдащи от тинит, за да замаскира звъна в ушите им.

Тинитът се появява, когато мозъкът не може да филтрира различните звуци, улавяни от ушите. Анализирайки изследвания с животни, учените от университета на Айова стигнаха до извода, че подобен механизъм се задейства и от белия шум, дори и той да не е силен.

Ефектът от белия шум върху хора обаче още не е изследван.

Автор: БТА

Източник: https://novini.bg

Сдружения искат спешни промени в две наредби, свързани с деца с хронични заболявания

Министерството на здравеопазването да направи спешно промени в Наредбата за здравните кабинети в детските заведения и училищата, както и в тази за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни. Това поискаха с писмо до здравния министър Кирил Ананиев представители на сдружения, защитаващи правата и интересите на деца с различни увреждания, които посещават или имат желание да посещават детски заведения или училища.

От организациите припомнят, че от началото на 2017 г. е в сила промяна в Закона за здравето, свързана с осъществяването на подпомагащи здравни грижи в здравните кабинети на детските заведения. „А именно – създаде се законова възможност в тях да се осъществяват дейности по подпомагане на процеса на наблюдение и лечение на деца с хронични заболявания, назначено от лекар от лечебно заведение“, посочват от сдруженията.

От там подчертават, че над година и половина от влизането в сила на промените Здравното ведомство все още не е направило нужните изменения в двете наредби, свързани с детските ясли, градини и училища. „Моля да имате предвид, че става въпрос за деца с хронични заболявания, които нямат друга пречка да посещават тези заведения, освен невъзможността сами да извършат т.нар. подпомагащи медицински грижи, които иначе извършват техните родители в къщи – напр. поставяне на инжекция инсулин, смяна на памперс, катетри при децата със Спина бифида, даване на медикаменти и/или други подобни действия, които не представляват каквато и да е трудност или прекомерна грижа от страна на медицинския персонал в съответното заведение“, обръщат се от организациите към министъра.

„На  практика, въпреки че детските ясли, градини и училища в България са може би най-добре обезпечените откъм медицински персонал заведения в сравнение с другите страни-членки от ЕС, все още за децата с хронични заболявания, изискващи медицинска грижа, е обективно невъзможно да посещават ясли и градини, а посещаващите училище деца се грижат сами за себе си, доколкото могат, без да разчитат на медицинска помощ“, посочват представителите на сдруженията и призовават министър Ананиев за спешно извършване на промените в двете наредби.

Писмото е подписано от „Сдружение „Асоциация Хипофиза“, „Сдружение  За инсулинови помпи”, „Сдружение Докосни дъгата“, „Сдружение Спина бифида и хидроцефалия”, „Фондация Живот със синдром на Даун“ и „Сдружение Диабет, предиабет и метаболитен контрол“.

Източник: https://www.zdrave.net

Д-р Иван Геров: Индивидуални импланти за кости се изработват на 3D принтер

Д-р Иван Геров

Д-р Иван Геров завършва медицина през 1999 г. в Медицинския университет в София. Седем години работи в “Пирогов” и взема специалност ортопедия и травматология. Специализира също в Япония при проф. Итой Ейджи в Университетската болница в Сендай. Д-р Геров работи и една година във Великобритания като консултант по професионални заболявания. От 2010 до 2012 г. е ортопед в болница “Токуда”, а до 2015 г. е ортопед в Клиниката по артроскопска травматология във ВМА-София. 

В момента работи във Франция. Паралелно с това е началник на отделението по ортопедия и травматология в “Уни Хоспитал” в Панагюрище и оперира в столичната болница “Св. Панталеймон”. Д-р Геров посещава всяка година конгреси и обучения по своята специалност, за да следи новостите в тази област на медицината. На тях е посветено това негово интервю за в. “Доктор”.

– Д-р Геров, какво ново научихте тази година на конгресите и обученията в ортопедията и травматологията?

– Голямата новост е, че много от имплантите могат да се принтират, да се изработят на 3D принтер. След изследване със скенер или томограф се правят индивидуални импланти (протези или плаки). Принтира се протезата или плаката, дори инструментите, с които да оперираме. Това облекчава много работата на хирурга и подобрява прогнозата за пациента, защото имплантът е индивидуален. Ако пациентът се пригажда към стандартните импланти, то принтираните импланти са пригодени към него. Те са и много евтини, за да си ги позволят всички нормални здравни системи, а материалът е същият като на стандартните импланти.

– А нашата здравна система ще си ги позволи ли?

– Нашата здравна система не е нормална. В България всичко е от три до пет пъти по-скъпо, отколкото в Европа, по причини, които са извън медицината. Това много пречи на лекарите да си практикуват нормално професията, а пациентите да са добре лекувани.

Сега работя във Франция, където виждам по-добра организация, по-добра методология и задължително обучение, каквото ме карат да правя всяка година и в Англия, където също практикувам. Там всяка година лекарят е длъжен да се ресертифицира, без значение дали е млад или стар. Моето ресертифициране в Англия предстои тази седмица. Ще ме изпитват три часа, ще ме проверяват на какви обучения съм ходил, какво съм научил, а аз ще показвам сертификати от курсове и мнения на пациенти, които съм оперирал. Ако не събереш необходимите точки,

не ти дават лиценз да практикуваш 

Докато в България научаваш веднъж нещо и цял живот го работиш рутинно. Ако го научиш грешно, го правиш грешно цял живот. А от това страдаме всички. В медицината трябва учене до живот, защото непрекъснато излизат нови неща.

– Да продължим с новостите в ортопедията. Какво още можете да кажете?

– Огромен тласък има в лечението на костните инфекции – така наречените едномоментни операции. Тук все още ги лекуваме по старата методика – махаме метала от инфектираната става или кост, мием я, слагаме антибиотични перли и чакаме да се повлияе. Понякога обаче пациентът не се повлиява от тази методика. А се налагат поредица от операции и всяка следваща е по-скъпа.

При новия метод на мястото на инфекцията се слага като присадка с антибиотично обогатена кост от донор, специално обработена и импрегнирана с антибиотик. От присадката се излъчват огромни количества антибиотик в околната тъкан в продължение на 3 – 4 месеца. Когато се слагат конвенционално използваните в България спейсъри – антибиотични пръчки от цимент или метал, само за няколко дни те се покриват с фин налеп, който препятства връзката на кръвта с тъканта. Поради тези налепи костните инфекции не се лекуват. Но ако обработиш самата костна присадка с антибиотик, кръвният поток носи антибиотика и състоянието рязко се подобрява. Излекуването е напълно в над 90{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от случаите. Сегашната методика ни дава 30 до 40{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b}.

Въвеждането в България на тази авангардна методика е въпрос на организация и на пари. Преди три седмици във Франция оставих трима пациенти с костни инфекции, които лекувах с антибиотичните присадки. Днес говорих по телефона с колегите – и тримата вече са с нормални показатели. Предимството е, че ги оперираш само веднъж, без да се правят поредица от ревизии.

Има голям напредък и в използването на нови материали, заместващи ставните повърхности. При износен леко хрущял, начална артроза и болки много помагат хиалуронови инжекции. Те забавят износването на ставите. Действието им трае 6 месеца, 9 месеца или една година. Днес сигурно ще направя десет такива инжекции. Методът е много добър, ако се прилага на правилния пациент, тоест в правилния стадий на болестта. Груба грешка е да се поставят инжекции при силно износен хрущял.

У нас по финансови причини всеки се лекува с хиалуронови инжекции, 

независимо от стадия на артрозата. Логиката на масовия лекар е: ще го направя, защото ми носи пари.

– Как се лекува пациент с напреднала артроза, когато хрущялът е напълно износен?

– Прави се протезиране – премахва се износената част от ставата и се слага имплант. И по света това е начинът. Ако износването е много силно – трета степен или четвърта степен, хрущялът липсва на над 2-3 кв. см, а останалият хрущял не е компетентен да носи тежестта, протезата е единственото решение. Трябва да отбележа, че протезиране се прави само на активни хора, които се движат. Да се направи операция на слабоподвижен пациент е груба грешка. За тях може да се направи само обезболяване с обезболяващи инжекции и двигателен режим, който да намали схващанията на мускулите. Подходяща е кинезитерапия. Пациентите изпълняват комплекс от упражнения, които да поддържат подвижността на ставата. Когато ставата се движи, дори да е износен хрущялът, много по-малко ще боли.

 Обикновено обаче хората не разбират, че боли по-малко, когато се движат.

– Проблемът е, че голяма част от лекарите ги съветват да щадят ставите си. Много често се изписват ортези, патерици, проходилки. Помощните средства обаче вместо да увеличат подвижността, я намаляват. А като намалиш подвижността, болката идва от липсата на функция. Въпреки артрозата хората трябва да се движат – да стават, да излизат. Ако са на легло, могат да правят активно достатъчно упражнения и в легнало положение. Активно означава, когато пациентът сам си ги прави, когато е обучен за това. Пасивни са движенията, които се правят на пациента от кинезитерапевт. При всички случаи движението на ставите трябва да се поддържа.

– Какви са най-честите операции, които правите в България?

– Търсят ме за всякакви проблеми, но най-често хора със ставни оплаквания – износени тазобедрени, коленни стави. Лекувам често и глезенни стави.

Търсят ме спортисти

Оперирах волейболиста Вальо Братоев, а преди седмица консултирах и брат му Георги Братоев. Ако той реши, ще оперирам и него. Сега е на консервативно лечение.

– По-добри ли са условията за тази операция във Франция?

– Като условия е същото като в “Св. Панталеймон”. И тук, и там е създаден затворен цикъл от приемането до изписването на пациента, включително постоперативните грижи – раздвижването. Голямата разлика между България и страните, в които работя, е абсолютната свързаност на социалната и на здравната система. Пациентът се изписва само ако отговаря на медицинските критерии за оздравяване – раната е зараснала, няма инфекция и крайникът се движи. Но трябва да е съгласен с изписването и социалният работник, който е проверил, че има къде да се прибере пациентът и че там условията са подходящи за него.

Например стъпалата са обезопасени с перило или има елеваторче, за да може да се качва. Третият, който решава за изписването на пациента, е кинезитерапевтът. Лечението е успешно, ако е комплексно, и няма ограничение във времето.

В Англия, ако на пациента банята и тоалетната е на втория етаж, му правят ремонт на къщата, свалят банята и тоалетната на първия етаж и тогава го изписват. Защото, ако се качва на втория етаж, протезата ще се луксира. Това ще струва много по-скъпо на здравната система. В тези страни е по-приятно да си лекар, защото изписваш пациентите си здрави и много хора ти помагат да си свършиш работата.

Мара КАЛЧЕВА

Източник: https://zdrave.to

Как да предпазите когнитивния капацитет на мозъка

Ново изследване откри, че има 5 ключови фактора, свързани с остаряването на мозъка. Но оставането на работа в сферата на образованието или поемането на лидерска роля в работата може да помогне на хората да запазят своите мозъци здрави и във форма за по-дълъг период от време, пише Psy Blog.

Впускането в предизвикателни дейности в по-зрелите години от живота може да помогне на хората да се преборят с деменцията на по-късен етап.

“Неизбежна е загубата на мозъчни способности в даден момент от живота. Знаем че можем да вземем мерки, за да увеличим шансовете да поддържаме интелектуалното си здраве като водим здравословен начин на живот и се занимаваме със стимулиращи дейности“,обяснява проф. Линда Клер. “Важно е да се разбере как и защо се случва това, за да можем да дадем конкретни съвети кои мерки да предприемат хората като най-ефективни така, че при напреднала възраст да водят активен и пълноценен живот”.

“Хората, които се занимават със стимулираща дейност, която тренира мозъка и го предизвиква да използва различни стратегии, имат по-голям и по-силен когнитивен резерв,” изяснява тя. “Това изгражда буфер в мозъка, който го прави по-устойчив. В този случай признаците за западане на когнитивната функция могат да станат видими само след определен по-висок праг на болест. Има спад на когнитивната функция, когато този буфер липсва.”

Изследването е дошло след проучването на данни от 2315 души на възраст над 65 години.

Учените са открили, че следните фактори са били директно свързни със здравословното остаряване на мозъка:

  • Умерена консумация на алкохол – приемането на алкохол в умерени количества, което не означава, че въздържателоте трябва да започнат да пият.
  • Умствено стимулиращи дейности
  • Физически дейности
  • Социална активност
  • Здравословна диета

“Хората с подобен стил на живот показват по-добри резултати на тестовете за интелектуални способности и до голяма степен това се е дължало на техния добър когнитивен резерв.”

Източник: Psy Blog/https://www.obekti.bg

Западнонилската треска – митове и истини

© Gettyimages

Да се разболееш от западнонилска треска звучи страшно, екзотично. Или пък не. Оказва се, че заразата не е толкова опасно, дори напротив. За западнонилската треска, начините, по които може да я пипнем и превенцията, разговаряме с д-р Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор.

„И двата случая на хора, заболели от западнонилска треска в Бургас и Пловдив, са потвърдени. Лабораторните резултати са категорични. За съжаление през последните седмици има много спекулации във връзка с тази болест. За мен това е едно от най-леките заболявания, което обаче не значи, че трябва да се подценява. То може да се окаже опасно за възрастни хора или такива с хронични заболявания. При тях треската може да доведе до усложнения, които да са животозастрашаващи“, казва д-р Кунчев. Според него необичаен е фактът, че в съседна Сърбия регистрират толкова висока смъртност. В останалите европейски страни в повечето от случаите пациентите дори не разбират, че са болни.

Без симптоми

Вирусът на западнонилската треска се пренася с ухапване от заразени комари и не е задължително те да са т.нар. тигрови, преносител може да бъде и най-широко разпространеният у нас вид. Едно от много показателните неща е, че болестта протича без симптоми при над 80{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от хората, които са се заразили. Едва при 15 до 20{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} може да се забележат леко покачване на температурата, главоболие, обща отпуснатост, понякога и стомашни проблеми и диария. „Много хора дори не разбират, че се разболели, освен ако не се направи специфично лабораторно изследване. Именно това е причината да не регистрираме повече случаи, защото често пациентите не търсят лекарска помощ. Повечето хора с изявени симптоми ги приемат като сигнал за летен грип, който отшумява за няколко дни. Убеден съм, че ако тръгнем да правим специални изследвания на всички болни с подобни симптоми, със сигурност ще се появят и други случаи на западнонилска треска. Но това няма да има особена стойност, защото за момента не съществува нито ваксина, нито специфично лечение на това заболяване. Треската не се предава от човек на човек и дори да имаме още потвърдени случаи, то болните ще се излекуват след ден-два“, обяснява д-р Кунчев.

Превенцията

За съжаление единственото, което може да се направи в момента е да се опитаме максимално да намалим възможността от заразяване. Според експертът това трябва да стане по две направления. От една страна всеки човек сам за себе си да се опита да намали опасността от ухапването на комари. „Знам, че е лесно да се каже и много по-трудно да се направи, но западнонилската треска се предава именно чрез тези насекоми. Само по себе си заболяването покосява птиците. Комарите са просто негови преносители. Добре е да се поставят мрежи на прозорците и вратите, да се използват репеленти, когато излизате навън или дори вътре в помещението, да носите дрехи с дълги ръкави. Ако попадате в рисковата група – възрастни или хронично болни, бъдете особено предпазливи, особено ако в близост до водоем, където се развъждат комарите“, съветва д-р Кунчев.

Вторият начин за превенция е като се прави обща дезинфекция. Една от основните причини да се наблюдават повече случаи на западнонилска треска на Балканите, а и в цяла Европа е изключително дъждовното време през пролетта и есента. „Много места се заблатиха, а и често не е необходим голям водоизточник, за да стане развъдник на комари. Има случаи, при които дори някоя локва метър на два може да е причина за увеличената популация на насекомите. Ето защо е абсолютно наложително да се прави дезинфекция и то не веднъж, а няколко пъти. Само така може да намалим риска“, допълва лекарят.

Според д-р Кунчев няма абсолютно никаква причина за паника или нужда от масови изследвания за заболяването. Западнонилската треска често се открива едва след като лекарят е изправен пред проблем да постави диагноза на свой пациент. В тези случаи се пускат няколко изследвания, едно от които е за западнонилската треска. „Такива тестове се правят в Центъра за заразни и паразитни болести. В 99{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от случаите болестта минава без усложнения само след няколко дни. Все пак трябва да бъдем внимателни, с по-рисковите пациенти. И при двата случая в Бургас и Пловдив става въпрос за хора с допълнителни заболявания. При мъжа от Пловдив има неврологични прояви, които в момента се лекуват. И двамата са без опасност за живота“, допълва лекарят.

Какво следва

През миналата година е регистриран един случай на западнонилска треска. Фактът, че до момента са регистрирани два за 2018 г. в никакъв случай не трябва да ни плаши. „Комарите не се интересуват от държавните граници. Те могат да прелетят 15, дори 30 километра в търсене на жертва. Как няма да открием треска в България, когато има вече регистрирани случаи в Гърция, Сърбия и Румъния. Западнонилската треска не е смъртоносно заболяване, но ние работим с лекарите, за да им напомним за него и да им дадем още една опция при поставяне на правилната диагноза. Добрата новина е, че сезонът на комарите вече отминава. Опасността от западнонилската треска ще отшуми до края на септември“, обяснява специалистът.
Есента обаче е времето, в което се увеличават драстично случаите на Хепатит А. „Горещият период“, продължава до края на годината, а след това идва време и за острите респираторни заболявания. „Не е рано да започнем да се подготвяме за грипа. Хората трябва да знаят, че докато при западнонилската треска няма друг начин от предпазване освен превенцията от комари, то при грипа ваксините са много добро средство, за предпазване“, допълва още лекарят.

Лечението

То не е специфично, обикновено се провежда симптоматична терапия. Тъй като треската прилича като протичане на настинка и грип, това означава, че се е аналогично. Трябва да се вземат лекарства, които да облекчат температурата, главоболието, както и мерки да преборите отпаднолостта. Повечето течности и сънят със сигурност са сред тях. Ако се получат усложнения обаче, което става в 1-2 процента от случаите, човек веднага трябва да отиде на лекар и да постъпи в болница. Защото тези заболявания са опасни и могат да доведат дори до фатален изход.

Автор: Мая Ковачева

Източник: https://clinica.bg

 

Не грипът убива хората, а собственият им организъм

Източник: Wikipedia

В световен мащаб случаите на тежки заболявания от грип са между три и пет милиона годишно, а смъртните случаи са между 291 000 до 646 000, според Световната здравна организация и американските Центрове за контрол и превенция на заболяванията. Стойностите се различават значително всяка година.

Но как убива грипът? Краткият и болезнен отговор е, че в повечето случаи тялото се убива само, опитвайки се да се излекува, подчертава Ферис Джейбр (Ferris Jabr) на страницата на ScientificAmerican.com.

„Смъртта от грип не е като смърт от куршум или ухапване от паяк черна вдовица“, отбелязва Амеш Адалия (Amesh Adalja), лекар, специалист по инфекциозни заболявания от Университета Джонс Хопкинс. „Присъствието на самия вирус не е това, което убива. Инфекциозното заболяване винаги е сложно взаимодействие със самия заразен организъм“.

След като навлезе в тялото обикновено чрез очите, носа или устата, грипният вирус започва да кара човешките клетки в носа и гърлото да правят негови копия. Натрупаните вируси предизвикват силен отговор от имунната система, която изпраща батальони от белите кръвни клетки, антитела и молекулярни медиатори, за да се елиминира заплахата. Т- клетките атакуват и унищожават тъканта, приютила вируса, особено в дихателните пътища и белите дробове, където обичайно се загнездва вирусът. При повечето здрави възрастни този процес работи и те се възстановяват в рамките на дни или седмици. Но понякога реакцията на имунната система е твърде силна, унищожава толкова много тъкан в белите дробове, че те вече не могат да осигурят достатъчно кислород в кръвта, което води до хипоксия и смърт.

При други случаи не самият грипен вирус предизвиква мощния и потенциално смъртоносен имунен отговор, а по-скоро вторичната инфекция, която се възползва от изтощената имунна система. Обикновено бактерии от вида Streptococcus или Staphylococcus инфектират белите дробове. Бактериалната инфекция в респираторния тракт може потенциално да се разпространи в други части на тялото и кръвта, което води до септичен шок – опасен за живота, обхващащ целия организъм, агресивен възпалителен отговор, който вреди на много органи.

Въз основа на изследвания при аутопсии, Катлийн Съливан (Kathleen Sullivan), шеф на отдела по алергология и имунология в Детската болница във Филаделфия, казва, че около една трета от хората, които умират от свързани с грипа причини, издъхват, защото вирусът претоварва имунната система; друга трета умират от имунния отговор към вторични бактериални инфекции, обикновено в белите дробове; а останалата трета загиват поради увреждане на един или повече органи.

Освен бактериалната пневмония, вторичните усложнения на грипа са много и варират от сравнително леките инфекции на синусите и ушите до много по-тежки, като например възпаление на сърцето (миокардит), мозъка (енцефалит) или мускулите (миозит и рабдомиолиза). Те могат също така може да включват синдром на Рей, загадъчна болест на мозъка, която обикновено започва след вирусна инфекция и синдром на Гилен-Баре, друго, предизвикано от вирус заболяване, при което имунната система атакува периферната нервна система. Понякога синдромът на Гилен-Баре води до частична или почти пълна парализа, което от своя страна налага механична вентилация, за да може пациентът да диша. Тези усложнения са по-рядко срещани, но могат да бъдат фатални.

Броят на хората, които умират от имунен отговор към първоначалната вирусна инфекция в сравнение с вторичната бактериална инфекция, зависи отчасти от вирусния щам и чистотата на помещенията, в които са настанени болните. Някои проучвания показват, че по време на прочутата глобална грипна пандемия от 1918 г., повечето хора са починали от последващи бактериални инфекции. Но по-вирулентни щамове, като например тези, които предизвикват птичия грип, по-често убиват от собствения отговор на имунната система. „Хипотезата е, че вирулентните щамове предизвикват силна възпалителна реакция“, обяснява Адалия. „Също така зависи от възрастовата група, която е засегната. По време на пандемията H1N1 от 2009 г.,  предимно засегнати бяха млади хора и видяхме много случаи на първична вирусна пневмония.“

Повечето смъртни случаи, свързани с грипа, са сред децата и възрастните хора, две групи, които са твърде уязвими. Имунната система е адаптивна мрежа от органи, които се учи как най-добре да разпознава и реагира на заплахите с течение на времето. Тъй като имунната система на децата е още „необучена“, тя не може да реагира оптимално. Имунната система на пациентите в напреднала възраст пък често е отслабена от възрастта и основни заболявания. Както много младите, така и най-възрастните по-трудно прекарват и се възстановяват от атаката на собствената си имунна система. Освен децата на възраст между 6 и 59 месеца и хората над 65 години, тези, които са подложени на най-голям риск от развитие на потенциално фатални усложнения са бременните жени, здравните работници и хората с определени хронични заболявания, като ХИВ/СПИН, астма и др.

Най-ефективният начин да се предотврати грипа и неговите многобройни потенциално смъртоносни усложнения е да се ваксинирате.

Източник: https://nauka.offnews.bg

Проф. Червенякова: Няма обявен случай на стафилококус епидермис у нас

Кадър БНТ

Не знам за обявен случай на стафилококус епидермис в България.

Това коменитра проф. Татяна Червенякова.

„Това се следи и е под контрол. Има стандарт за контрол на вътреболничните инфекции“, увери проф. Червенякова.

По думите ѝ бактерия, която може да предизвика нелечими инфекции, се разпространява в болници в целия свят.

„Става дума за една резистентност към известни антибиотици, които се прилагат в интензивни отделения, в отделенията за недоносени деца“,  коментира тя.

По-обезпокоителното е, че бактерията „проявява резистентност спрямо две основни групи, които атакуват грам-положителни и грам-негативни бактерии“.

Автор:Веселина Спасова

Източник: https://novini.bg

 

Обучение по акупунктура ще се проведе във варненската „Св. Марина“

От 17 до 28 септември изтъкнатият специалист по традиционна китайска медицина д-р Фенни Юнита, преподавател към Медицинския факултет на Tarumanegara University в Джакарта и Факултета по фармация в Индонезийския международен институт по естествени науки, ще гостува във Варна по покана на Медицински университет – Варна в Университетския център по източна медицина. Това съобщиха от висшето учебно заведение.

Д-р Юнита ще проведе обучение по акупунктура, ориентирано към медицински специалисти. Лекциите и практическите демонстрации ще се осъществят в УМБАЛ „Св. Марина“, а завършилите курсисти ще получат международен сертификат. В рамките на практическите демонстрации д-р Юнита ще консултира и пациенти от Варна и страната.

Изисквания към участниците в обучението е да бъдат дипломирани лекари, лекари по дентална медицина или медицински специалисти от професионално направление „Здравни грижи“. Работният език на обучителния курс е английски.

За да се запишат в курса, участниците трябва да попълнят регистрационната карта и да я изпратят на имейл [email protected].  След като бъде одобрена регистрацията, желаещите да се включат в обучението, ще получат потвърдителен имейл от организаторите. Последната стъпка на записване е превеждане на таксата, която е в размер на 200 лв.

Желаещите могат да се запишат и на място в Университетския център по източна медицина  – от понеделник до петък, от 8.00 до 19.00 ч. на адрес: бул. „Цар Освободител“ 84 (в сградата на Медицински колеж на МУ-Варна).

Източник: https://www.zdrave.net

Подлежа ли на диспансерно наблюдение от личния лекар при хипертония и сърдечна недостатъчност?

Имам захарен диабет и съм на лечение с инсулин. Диспансеризиран съм при ендокринолог. Освен това страдам и от есенциална хипертония и сърдечна недостатъчност. Моля да уточните дали е възможно за последните две заболявания да бъда диспансеризиран при личния ми лекар?

Калоян Стефанов Мирчев, гр. София

Съгласно чл.124, ал.2 от НРД за медицинските дейности за 2012 г. в случаите, в които пациентът е със заболявания, класифицирани в един клас, но с различни МКБ кодове, за едни от които подлежи на диспансерно наблюдение при общопрактикуващия лекар (ОПЛ), а за други – при специалист, то този пациент подлежи на диспансерно наблюдение (медицински дейности и изследвания по вид, обем и честота) за всички заболявания изцяло от ОПЛ, освен ако пациентът не заяви изрично желание за извършването му от специалист.

Видно от гореизложеното, в случай че страдате от заболяването есенциална хипертония (МКБ код I10), за което подлежите на диспансерно наблюдение от общопрактикуващия (личния) лекар, и от застойна сърдечна недостатъчност (I50.0) или левокамерна недостатъчност (I50.1), за което подлежите на диспансерно наблюдение от кардиолог, следва да бъдете диспансерно наблюдавани за тези заболявания изцяло от личния лекар, освен ако не заявите изрично желание за извършването на диспансеризацията от кардиолог. Това няма отношение към диспансеризацията при лекаря ендокринолог, който ви наблюдава за заболяването захарен диабет.

Източник: https://zdrave.to/