Д-р Георги Ангов, д.м., е специалист невролог и отоневролог. Той е главен асистент към Клиниката по нервни болести на Университетска болница “Александровска”. Д-р Ангов е специализирал в Италия и Германия и има над 30 научни публикации в България и чужбина, както и издаден собствен учебник.

– Болест или симптом е световъртежът, д-р Ангов?

– Световъртежът не е болест, но той е симптом на много заболявания, като най-често те са свързани с нарушения във вестибуларния апарат. Разбира се, и заболяванията на много други органи и системи в човешкото тяло могат да протекат със световъртеж. Например, едно спадане на кръвното налягане, сърдечна аритмия, някаква тежка инфекция също може да доведат до замайване. Но основно замайването и световъртежът са две различни понятия, симптоми, които говорят за увреждане на вътрешното ухо.

– Какви изследвания се правят, за да се установи заболяването, причинило световъртежа?

– Вече разполагаме с апаратура, която ни позволява да направим много прецизна диагностика на вестибуларния апарат. Разбира се, всеки преглед започва с т.нар. анамнеза. Диагнозата се поставя след внимателен разговор с пациента за това как протича оплакването, кога се е появило и има ли нещо друго, което го притеснява.

След това се провежда клиничен преглед, в който чрез специална апаратура се изследва равновесието на пациента и функцията на вестибуларния апарат. По време на отоневрологичното изследване пациентът бива провокиран с различни стимули, за да се установи реакцията на вестибуларния му апарат, след което специалистът прави извод дали той работи добре, в каква степен и къде точно се намира увреждането.

Един от най-съвременните начини за тестване на вестибуларната система е с Video Head Impulse Test (VHIT). Знаем, че вестибуларният апарат се състои от три полуокръжни канала, които се намират в различни равнини. Досега с повечето методи на изследване можехме  да проверим само хоризонталния, който наистина е най-важният и дава най-много информация. А сега виждаме и трите. Така информацията е по-пълна.

И всъщност тази технология VHIT плюс още едно изследване – вестибуларни предизвикани потенциали, доведоха в последните години до революция в отоневрологията

За щастие ние имаме възможност да участваме в тази революция.

– Лечими ли са нарушенията на вестибуларния апарат?

– В огромната си част са лечими. Но понякога световъртежът е симптом наистина на опасна болест. В смисъл, в малък процент от случаите се касае за мозъчен инсулт, за кръвоизлив, за множествена склероза, за тумор на мозъка, за дегенеративно заболяване на нервната система. За щастие, пак казвам, тези случаи са много по-редки. Подходите в лечението на вестибуларните разстройства са два.

Първият начин е чрез медикаменти, а вторият с помощта на упражнения, изработени специално, за да излекуват вестибуларния апарат. Той представлява структура, намираща се във вътрешното ухо, която има връзки към централната нервна система. Функциите, които апаратът изпълнява, са да държи стабилен погледа по време на движение на главата, като за тази цел предизвика движение на очите, което е противоположно на движенията на главата и участва в поддържането на равновесието.

Когато вестибуларният апарат е увреден, се получава дискомфорт – нарушено равновесие, видими неволеви движения на очите, които се наричат нистагъм. Доброкачественият позиционен световъртеж например, може да изчезне след изпълняването на специални упражнения, свързани преди всичко с въртеливи движения на главата и наклони на тялото, които стимулират възстановяването на вестибуларния апарат. В лечението място намират и различни видове психотропни медикаменти – антидепресанти, тъй като често хората, страдащи от световъртеж, са напрегнати, докато не им се изясни положението, и смятат, че той е предвестник на тежко заболяване.

– Споменахте доброкачествения позиционен световъртеж. Какво представлява той?

– Доброкачественият позиционен световъртеж е изключително често срещано заболяване, от което страдат около 30{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от пациентите. То се проявява при промяна в позицията на главата – когато болният се обърне на една страна, лежейки или в изправено положение, или когато повдигне глава.

Продължителността на световъртежа е не повече от 1 минута, но е интензивен, а понякога придружен и от гадене. Това е състояние, при което кристалчета калциев карбонат се откриват на място, което не е характерно за тяхното разположение, а именно в полуокръжните канали на равновесния апарат, намиращ се във вътрешното ухо на човека.

При промяна на позицията на главата те предизвикват движение на ендолимфата, изпълваща вътрешността на полуокръжните канали, и водят до дразнене на рецепторите, намиращи се там. Това от своя страна става причина за възникването и провеждането на погрешни сигнали за движение към мозъка, водещо до появата на чувство за световъртеж. Та този вид световъртеж има сезонност, защото това състояние е свързано с нивата на витамин D в кръвта. А витамин D се произвежда в организма под въздействието на слънчевите лъчи. Т.е. витамин D е най-висок през лятото и по това време тези състояния са по-редки. Когато навлезем в зимата и витамин D стане по-малко като концентрация, тогава зачестяват този вид световъртежи. Но както вече споменах, с т.нар. репозиционираща процедура – с различни движения на главата, тези кристалчета се изчистват от канала със 100-процентов ефект.

– Световъртежът има ли възрастови предпочитания?

– Принципно честотата на световъртежа нараства с напредване на възрастта. При над 60-, 70-годишните хора например, те са водеща причина за падания и инвалидизация. Интересното е, че световъртежът има “слабост” към нежния пол – като дамите страдат два пъти повече от мъжете. Често срещани при децата пък са кинетозите – замайване по време на пътуване. В такива ситуации е възможно детето и да повърне. При голяма част от малчуганите този проблем изчезва с годините.

– Кога говорим за Мениерова болест, д-р Ангов?

– Мениеровата болест не е толкова често срещано състояние, колкото е споменавано. То е сериозно, тежко заболяване, което уврежда както вестибуларната система, така и слуха на пациентите. Но е сред по-редките причини за световъртеж. Тя се характеризира както с епизодичен световъртеж, така и със слухови нарушения. На пациентите, освен че им се вие свят, се оплакват, че им бучат ушите и че им е намален слухът. Същността на Мениеровата болест е хидропс на ендолимфата.

По принцип, вътрешното ухо е пълно с течности. Има сложна система, която регулира налягането на тези течности. В един момент по неясни причини налягането на тези течности се увеличава, те притискат рецепторите – слухови и вестибуларни, само от едната страна, и предизвикват този тип симптоми. После настъпва нещо, което намалява налягането рязко и изведнъж, и болните се подобряват.

През 2015 г. от една международна отоневрологична организация бяха поставени диагностичните критерии на Мениеровата болест. И независимо, че съвременните разбирания за Мениеровата болест са еволюирали значително от времето на откривателя си – д-р Проспер Мениер, известно объркване има и в наши дни. Едва ли не всеки световъртеж се кръщава “Мениерова болест” или пък съвсем недопустимото “мениероподобен” синдром. Всъщност истинската болест на Мениер е сравнително рядко заболяване, което засяга в еднаква степен и мъжете, и жените, като най-често те са в средната възраст.

– Лекува ли се Мениеровата болест?

– Лечението на Мениеровата болест включва на първо място строга безсолна диета, която в някои случаи е достатъчна за овладяване на състоянието. Прилагат се диуретици и медикаменти, разширяващи кръвоносните съдове на вътрешното ухо (Betahistine dihydrochloride). В много редки случаи се стига до оперативно лечение – въвеждане на медикаменти през тъпанчевата мембрана в средното ухо и операции на вътрешното ухо.

Румяна СТЕФАНОВА 

Източник: https://zdrave.to/

Доц. д-р Юлиан Ананиев,дм, e специалист по обща и клинична патология, Медицински факултет, Тракийски университет. Сред интерсите на доц. Ананиев са гастроинтестиналната патология, нефропатологията, патологията на туморния растеж и туморно микрообкръжение, молекулярната патология. Специално за Medical News  той даде следното интервю:

Доц. Ананиев, наскоро се върнахте от  Европейския конгрес по патология. Кои са новостите от събитието и какви са вашите лични впечатления?

Тридесетият Европейски конгрес по патология се проведе през втората седмица на месец септември в Билбао, Испания. В пет поредни дни водещи специалисти по патология, или общо около 3500 души от 87 страни дискутираха някои от най-бързо развиващите се подобласти в тази специалност, като едновременно бяха проведени 150 сесии разпределени в 26 топика на патологията. Постерните участия – 616 на брой пък дадоха възможност на всички млади лекари и учени да представят някои от най-интересните случаи и проучвания открити или провеждани в различните бази по цял свят.

За пореден път акцентът на конгреса беше поставен върху „прецезирането на патологичните изследвания“ с цел подобряване диагностиката и лечението при отделните случаи, а на преден план бяха дискусиите върху онкопатологията, значението на молекулярнодиагностичните методи, промените в международно приетите класификации на туморите и други.

Четири пленарни лекции на водещите в своите области лектори бяха представени на аудиторията: Мануел Серано от университета в Мадрид и Испанския национален център за проучването на рака ; Анна Мей Диел от САЩ с лекция, чиито акцент бе върху усложненията на затлъстяването и промените в черния дроб; Професор Патрик Тан – един от най-ерудираните лекари и учени работещ в Сингапур и водещ в редица проучвания върху геномните и епигеномните профили на гастроинтестиналните неоплазми и не на последно място д-р Хан ван Крикен – холандски патолог и учен с изключителен опит и стаж в областта на хематопатологията и онкопатологията.

Какви бяха основните изводи за практиката от Конгреса?

За разлика от редица други научни форуми, Европейските конгреси по патология са силно насочени към „работещите патолози“, към онези, които в ежедневната си практика имат нужда да „сверят часовниците си“ и да се облегнат на новите методи, класификации и протоколи, така, че работата им да бъде улеснена. И на този конгрес за пореден път бе направен опит да бъдат систематизирани и добре представени нозологичните единици в различните области на патологията, методите им за доказване, класифицирането им, както и значението на морфологичната оценка в последващото лечение. Не бяха пропуснати и някои фундаментални въпроси свързани с методиките за обработка на взетия от клиницистите хистологичен материал, значението на аутопсионната дейност и други.

Бихте ли ни разказали за Вашето участие на Конгреса?

Представянето на нашия екип включваше няколко постерни презентации с резултати от дългогодишни изследвания провеждани в лабораториите по молекулярна патология, имунохистохимия и имунофлуоресценция на Медицински факултет в Тракийски университет.  Екипът ни активно работи върху значението на туморната микросреда и някои полиморфизми в развитието на неоплазми с произход от стомаха, дебелото черво, щитовидната жлеза и черния дроб. Във връзка с натрупаните световни данни през последните няколко години и значението на тези промени, ние се опитваме да допринесем за изясняването механизмите и ролята на тези фактори, като по този начин вярваме, че бъдещите таргетни терапии и оценка за развитието на неоплазмените заболявания биха се подобрили.

Всички добре знаем колко е важна връзката между патолога и клинициста. Кои са основните предизвикателства в тази насока?

Това не е първото ми интервю за Вас и честно казано макар и не големият ми опит, връщайки се назад във времето откривам разлики в тези предизвикателства. За щастие през последните години клиницисти и патолози, поне на повечето места в България,  изградиха изключително добри взаимоотношения, което оказва и влияние в прецизирането на работата, а с това и в лечението и помощта, която оказваме на пациентите си.

Ако забелязвате дори тези международни форуми, стават в колаборация не само да речем на патологичната гилдия, но много повече: съсловни организации и работни групи от клинични специалности, други лабораторни специалности, биоинформационни форуми, правни организации и т.н. работят редом с останалите, така, че това, което се случва на един форум и достига до  заинтересованите да бъде в унисон с работата на другите специалисти. Днес вече един клиничен лекар добре познава материята с която се сблъсква патологът и знае какви точно маркери и класификации да изисква от него. От своя страна клиничният патолог има възможността за широка дискусия с колегите си и достъп до важни клинични и други лабораторни данни, така, че наистина да бъде по-прецизен в работата си.

Източник: http://medicalnews.bg