Ревматичните заболявания се изострят в студеното време. Какво да направят болните, за да облекчат страданията си, попитахме проф. Златимир Коларов от Клиниката по ревматология на Медицински университет-София.
Лечението на ревматичните заболявания е комплексно и включва медикаментозна терапия, спазване на определен режим и диета, физиотерапия, лечебна физкултура, в някои случаи дори оперативна намеса и т. н. Добре е пациентите да се възползват от възможностите, които предлагат санитарно-курортното лечение, балнеологията и минералните води и извори при лечението и профилактиката на ревматичните болести, обясни проф. Златимир Коларов.
На латински „курорт” означава лечебно място, а „балнеум” – баня. При санаторно-курортното и балнеолечението се използват природните климатични фактори за лечение и профилактика на голям брой заболявания. Това са температурата и влажността на въздуха, скоростта на вятъра, слънчевото греене /инфрачервените и ултравиолетовите лъчи/, йонизацията на въздуха, атмосферното налягане, наличието на минерални води с техните различни физико-химични свойства и др. Използват се също така възможностите за съчетаване на климатичните фактори с подходящи физиотерапевтични и рехабилитационни процедури, както отделянето на болния от обичайната битова и трудова среда. Съчетанието между различните метеорологични фактори на отделните курорти въздейства по различен начин върху тъканите и органите и върху организма като цяло, подчертава професорът. Според него при правилно дозиране, прецизно преценена продължителност и добро състояние на организма, те влияят благоприятно, в противен случай – болестотворно. Поради това, преди да отиде на почивка в многото саниториални комплекси, с които разполага страната ни, всеки ревматично болен /това се отнася и за всеки друг болен/ трябва да се консултира със своя лекуващ лекар и
при възможност – с физиотерапевт
Те са хората, които могат най-точно да определят в конкретния момент точните нужди на пациента. Те могат да бъдат лечебни или профилактични и зависят от състоянието на болния орган и на организма като цяло, от формата, активността и стадия на болестта. Отново специалистите са тези, които трябва да преценят климатичните фактори и физиотерапевтичните възможности на дадения курорт. Определят се точно и вида, дозировката и продължителността на физиотерапевтичните и рехабилитационни процедури, както и промяна на техните дозировки.
Повечето курорти са разположени около минерални извори, така че към специфичните климатични фактори се добавят и физико-химичните въздействия на минералните води, следствие от техните уникални свойства. Това са температура, киселинност, наситеност с газ, йонизираност, радиоактивност, казва проф. Коларов. И припомня, че в зависимост от състава минералните води в България са няколко основни вида:
1. Слабоминерализирани термални води: Горна баня, Княжево, Софийска централна баня, Банкя, Панчарево, Вършец, Баня – Панагюрско, Баня – Карловско, Белчин баня – Самоковско, Вельова баня, Чепино и Каменица – Велинград, Марикостиново – Благоевградско, Сандански, Столетово, Сулица и Железница
2. Хидрокарбонатно-натриеви /алкални/: Горна баня, Софийска централна баня, Банкя, Павел баня, Биримирци, Куманица, Илиянци, Мрамор, Гниляне
3. Хлорни минерални води: Мирово – Провадия, Ново и Старо Оряхово, Сланотрън. Тук се включват и солените йодно-бромни води край Черноморието
4. Сулфатни минерални води: Харманли, Брезник, Шипково, Баня – Панагюрско, Брястово, „Овча купел”. Тук се включват и т. нар. миришещи води и радиоактивни извори – Наречен, Момин проход, Пчелин, Чепинци
5. Натриеви минерални води: изворът в Ямбол е единствено находище в България
6. Води със сложен анийонен състав
Минералните води се използват за лечебни и профилактични цели при различни заболявания на храносмилателната система, жлъчния мехур и жлъчните пътища, бъбреците, кожата, нервната система и други чрез пиене, обливане на тялото, киснене във вана, обтриване, масажи и т. н. Преди прилагането им под каквато и да е форма, болният трябва да се консултира с лекуващия лекар, категоричен е професорът.
По думите му, в ревматологията се използват най-вече алкалните хидрокарбонатни води за пиене за профилактика на подагрените кризи. Прилагането на термални минерални води при ревматично болните за бани и киснене във вана трябва да се прецени много внимателно поради риск от обостряне на възпалителните ставни заболявания. Имат
благоприятен ефект при мускулни спазми
и мекотъканни болки, при които липсват клинични данни, че могат да предизвикат възпалителен ефект, категоричен е специалистът.
Трябва да се знае, че престояването на минералната вода продължително време променя нейния състав поради въздействието на светлината, окисляването и т. н., казва още проф. Коларов. Освен това продължителното пиене на един и същи вид минерална вода не е препоръчително, тъй като в организма постъпват едни и същи химични вещества и съществува, макар и минимален, риск от натрупване /предозиране/. Затова е желателно всеки болен да се консултира със своя лекар, преди да използва даден вид минерална вода за пиене или за вана.
Автор: Лиляна Ламбева
Източник: https://clinica.bg/
