Д-р Георги Лазаров е специалист по андрология, началник на Отделение по урология в частна болница в София.

Защо почти не се говори и не се знае за андропаузата при мъжете? Сериозен проблем ли е тя? Само възрастта ли е определяща за това състояние? Какви са проявите й, налага ли се лечение, как се преодоляват симптомите? Отговор на тези и още въпроси вижте в интервюто с д-р Георги Лазаров.

– Д-р Лазаров, защо толкова малко се говори и се знае за андропаузата при мъжете? 

– Трудно ми е да кажа защо толкова малко се говори за андропаузата. Може би защото все още няма специалисти, които конкретно и целенасочено да се занимават с това. Понеже става дума за комплексен проблем в медицината (обхващащ както сърдечносъдовата, така и ендокринната система, и естествено половата система при мъжа), всеки специалист се концентрира в неговата си медицинска област и може би не гледа цялостно на нещата.

А истината е, че трябва да се тръби за това и мъжете да вземат мерки навреме. Относно тенденцията, искам да отбележа, че първото проучване върху андропаузата е публикувано в „Журнал на Американската медицинска асоциация” още през 1940 г., едва в последните години лекарите започват да обръщат по-сериозно внимание на това състояние. Доскоро на тези промени при мъжете не се отдаваше достатъчно внимание. Те се приемаха като естествен процес на стареене при мъжа, т.е., примирението с този дълъг период на дегенеративни промени е нещо обичайно и неподлежащо на корекция.

Хубавото е, че в света все повече лекари отделят сериозно внимание и се ангажират с проследяване и коригиране на нарушения хормонален баланс при мъжа. И този подход успешно заменя стандартното симптоматично лечение.

– На каква възраст горе-долу настъпва андропаузата?

– Нормално нивото на тестостерона започва да спада към 38-40-годишна възраст, като на всеки 5 години оттам нататък намалява с по 10{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b}. А при някои мъже нивото на тестостерона започва да спада доста рязко, още преди 40-годишна възраст като причина за това е стресът, на който са все по-често и максимално са подложени те.

– Т.е., възрастта и стресът са определящите фактори за проявите на андропаузата – така ли?

– Да, освен нормалната биология, т.е. настъпването на определена възраст (между 40 и 60 години), стресът е следващият определящ фактор за това състояние. Искам да отбележа, че андропаузата, макар и не по-малко сериозен проблем от менопаузата, дълго време остана извън полезрението на специалистите и обикновените хора, но също изисква много грижи от страна на лекарите. Както споменах и по-горе, в последните години те все повече признават промените, които настъпват при много мъже на средна възраст – от загуба на енергия, до депресия, от загуба на либидо, до сексуални дисфункции За съжаление, повечето мъже опитват да се справят с това състояние, избирайки погрешния път – пият много кафе, злоупотребяват с алкохола и цигарите, започват да вземат сънотворни лекарства, често прибягват до прием на медикаменти за временна стимулация на ерекцията и др. Всичко това влияе негативно на нервната система. Намалява способността за концентрация, а паметта отслабва. В крайна сметка, основна причина за настъпването на андропаузата е намаляването на нивото на мъжкия полов хормон – тестостеронът, което настъпва около 50-годишна възраст.

– Голяма ли е разликата с проявите на менопауза при жените?

– Освен, че при жените в менопаузата спира цикълът, разликата е в това, че този период при тях трае доста по-кратко, отколкото андропаузата. Тя, за разлика от менопаузата, е разтеглена във времето – 15, 20, 25 години. Зависи от начина на живот на мъжа и от това доколко той се стреми да поддържа своето тяло в нормално здравословно състояние. И при мъжа не означава изведнъж край с неговия активен полов и въобще нормален живот. Забременяване може да се получи и от мъж, който е много над 60 години.

– Д-р Лазаров, с какви симптоми се проявява андропаузата?

– Не е кой знае колко по-различно от менопаузата, в смисъл това състояние пак е свързано с напълняване, с промяна в мускулната маса, с по-лесна умора и т.н. Проявите в андропаузата са свързани с прогресивно намаляващи нива на свободния тестостерон, докато в същото време нивото на естрогените (женските полови хормони) остава същото или относително нараства. Това е част от естествения процес на стареенето на мъжкия организъм. Едновременно с това, влияние оказва и друг фактор в организма на мъжа: нараства свързващият половите хормони глобулин.

Относно конкретните симптоми – те са:

►понижено либидо – нежелание за полов контакт;

►затруднено получаване на ерекция или възбуденият член не е така твърд, както е бил преди;

►липса на енергия;

►депресия;

►раздразнителност или промяна в настроението;

►загуба на сила и мускулна маса;

►повишено количество на телесни мазнини;

►горещи вълни;

►натрупване на голямо количество мастна тъкан в областта на корема;

►увеличение на простатната жлеза със или без смущения в уринирането;

►увеличение на честотата на сърдечносъдовите заболявания.

-В какво се изразява терапията при това състояние?

– Изразява се в проследяване, в лечение на отделната симптоматика, но и в комплексно лечение. Като цяло, аз винаги казвам на моите пациенти – 50{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от тази терапия зависи от лекаря и 50{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от пациента. Стандартният подход доскоро включваше лечение на отделните симптоми на андропаузата, без да се отдава нужното внимание на хормоналния дисбаланс. Например, ако мъж в андропауза е диагностициран с депресия, му се предписват антидепресанти. От друга страна, ако този човек има още симптоми, като влошено либидо, проблеми с ерекцията, проблеми с уринирането, тези антидепресанти само ще влошат всички останали оплаквания. Затова са необходими щателен преглед, изследвания и цялостен подход при лечението на това състояние. Преди започването на каквото и да е лечение, пациентът се разпитва внимателно за неговите оплаквания – настоящи и прекарани в миналото заболяванията. След което се провежда общ преглед и на половата система. И не на последно място – ехография на коремни органи, изследване на костната плътност. Ако е необходимо, се правят допълнителни консултации с други специалисти.

– Какво е лечението обикновено?

– Относно самото лечение, освен хормонално заместителната терапия, в зависимост от степента на нарушенията може да се проведе терапия с фитопрепарати, прием на витамини и микроелементи, лекарства, повлияващи простатната жлеза и др. Много е важно, както споменах и по-горе, участието в терапията на самия пациент. Защото ежедневните физически натоварвания, спортът и туризмът влияят както на костно-мускулната система, така и за поддържане на нормално тегло. Разбира се, мъжете на тази възраст, през този макар и дълъг период, трябва да променят до известна степен и начина си на хранене като наблягат на растителни храни основно. А наред с това и ограничената употреба на алкохол доказано повлияват повечето симптоми на андропаузата.

Няма мъж, който да избегне андропаузата. Само дето при някои тя протича постепенно и не създава почти никакъв проблем, ако човек живее по-здравословно. Това, което споменах по-горе – да има движение, да внимава с храната и т.н. И, разбира се, ако животът им е свързан с по-малко стрес.

Ноември е месец на мъжкото здраве и в тази връзка пак ще извършвам безплатни профилактични прегледи на мъже от 40 до 60 години. Прегледите ще се извършват в болница „Здравето”, след предварително записан час.

Яна БОЯДЖИЕВА

Източник: https://zdrave.to/

Здравейте. На мой близък му поставиха диагноза пулмофиброза. Моля компетентен специалист да обясни що за заболяване е това? Какви са причините за неговото появяване и дали се лекува успешно?

Марин Марков, ж.к Обеля, гр. София

За отговор на въпросите на нашия читател потърсихме за коментар д-р Атанас Янев от Клиниката по белодробни болести към ВМА – София. Д-р Янев е специалист по белодробни болести и фтизиатрия; вътрешни болести; военно-полева терапия и ехография на гръден кош.

– Д-р Янев, що за заболяване е т.нар. идиопатична белодробна фиброза? Как започва и как протича болестта?

– Ходът на това заболяване е постепенен и трудно доловим като клинични оплаквания. То се развива постепенно и обикновено се диагностицира в доста напреднал етап. Но така или иначе, идиопатичната белодробна фиброза е заболяване с много богата патология. В смисъл, крайният ефект е развитието на уплътняване на белия дроб, което се нарича още пулмофиброза, склерозиране на дроба. Искам да отбележа обаче, че до това се стига по различни начини. В основата на пулмофиброзата стои едно асептично възпаление, което води до разрастване на съединителната тъкан. И, както споменах, като краен резултат е развитието на пулмофиброза на белия дроб.

– Като казвате, че в основата на заболяването е възпаление, това означава ли, че може да се сбърка с други възпалителни белодробни заболявания? 

– Поставянето на диагнозата е много трудно, ние все още се затрудняваме в това отношение. В общи линии, особено благодарение на скенера и то високорезултатен скенер, а не обикновен, се приближаваме към диагнозата. Разбира се, окончателната диагноза се поставя с извършването на биопсия и хистологична верификация на заболяването.

Белодробната фиброза е рядко заболяване. Повече жени се разболяват, но процентът не е чак толкова по-голям от този при мъжете. Искам да отбележа, че това е заболяване за хора над средната възраст. Засяга най-вече 50-60-годишни.

– Могат ли да се посочат причините за пулмофиброзата?

– Не, причините не са установени Както споменах в началото, в основата на това заболяване стои асептично възпаление. Но понякога може да става дума за автоимунно заболяване, защото пулмофиброза се среща често и при болните с различни колагенози. Всъщност, и при колагенозите не се знае каква е причината.

– А можете ли да опишете клиничната картина на пулмофиброзата?

– Клиничната картина е в зависимост от тежестта на заболяването. Но то започва незабележимо, защото и промените в белия дроб се случват по-бавно. С напредване на заболяването болният започва да изпитва задух, отпадналост, бърза уморяемост – това всъщност са симптомите. Протичането на заболяването пак е много индивидуално. Понякога за 5-6 месеца се стига до летален изход, друг път болестта продължава по-дълго. На този етап терапията е симптоматична

Искам да отбележа, че вече се появиха нови антифибротични медикаменти. Те обаче са все още в етап на начално натрупване на опит, бих казал. Да, те са преминали нужните изпитателни срокове и вече се прилагат. Две фирми внасят в България такива медикаменти. Но първо – те са много скъпи, второ – поставят се венозно и трето – ние все още нямаме опит с тях. Аз например, никога не съм ги прилагал досега. Създават се две специални комисии и центрове, които ще се занимават с тази терапия.

– Но до пълно излекуване не се стига, такава ли е прогнозата?

– До пълно излекуване няма да се стигне, но да се спре ходът на заболяването, това никак не е малко.

– Какви препоръки бихте дали относно поддържането на здравето на белия дроб?

– Препоръките са същите, които винаги даваме: природосъобразен начин на живот; здравословно хранене и, разбира се, избягване на тютюнопушенето. Освен това, да се избягват, доколкото е възможно ноксите (вредителите) в околната среда, в работната среда и въобще в средата, в която човек се движи и живее. Да, ние трудно можем да почистим все по-мръсния въздух в града, в който сме приели да живеем, цигарите обаче е възможно да откажем. Пък и в работната среда можем да се опитаме да избягваме по някакъв начин вредните вещества.

Яна БОЯДЖИЕВА

Източник: https://zdrave.to/