– Д-р Найденов, съвсем скоро представихте на европейските си колеги разработка за комплексно лечение на мултиформен глиобластом, как стигнахте до тук?

– Поканата от страна на организаторите дойде като логичен завършек на общото ни сътрудничество, което изграждаме от 2012 г. с клиники в Белгия, Германия, Швеция и Норвегия, с помощта на което успяхме да приложим и развием някои авангардни методи на лечение на мозъчните тумори. Поканата им е признание за това, че те добре разпознават качеството на клиничната и научна дейност, която ние реализираме в България.

– Що за болест е мултиформеният глиобластом? В какво се изразява разработката ви?

– Характерно за този мозъчен тумор е това, че се развива при хора в зряла, трудоспособна възраст – средно на около 55 години. Това е най-честият първичен злокачествен тумор на централната нервна система. Годишно в България средно заболяват между 3 до 5 души на 100 000 души население, което означава, че всяка година у нас тази диагноза става реалност за около 300 семейства. Заболяването е изключително агресивно. В рамките на един месец, то може да се развие от нищото. Характерна е много бързата прогресия, с тежка обща мозъчна и огнищна симптоматика, и ако остане нелекувано, в рамките на 2-3 месеца предизвиква смърт.

– Каква е симпотоматиката и какви са причините за възникването му?

– Причините за самото заболяване, както и в онкологията като цяло са все още неизвестни. Разбира се, познати са редица механизми, които при възникнало заболяване спомагат неговото развитие. Повлияването на част от тези механизми е обект и на самото лечение, като прекъсването им може да помогне за овладяване на ситуацията. Имайки предвид, че заболяването се развива толкова бързо, един от най-честите симптоми е главоболието. Разбира се, не всяко главоболие означава мозъчен тумор, но, когато то не се повлиява адекватно от провеждано симптоматично лечение, винаги следва да се има едно на ум и целенасочено да се отхвърли възможността за тази страшна диагноза, посредством съответни образни изследвания. Друг симптом, който може да се развие е отпадната неврологична симптоматика, например прогресираща слабост в ръка или в крак. Понякога може да се стигне и до епелептични припадъци. Това, което е известно до момента е, че от проявата до поставянето на диагнозата обикновенно минава един месец. Този период е същият и в България, и в световен мащаб. Не може да се говори за ранна диагностика. Когато вече е поставена диагнозата, а това става посредством прецизно магнитно-резонансно изследване, пациентът трябва да бъде насочен за комплексно лечение. Всяка отделна модалност на това лечение, взета поотделно не е достатъчна за трайно овладяване на ситуацията. Винаги трябва да има комплексен и многостранен подход, с ангажирането на различни специалисти, които да превърнат острото заболяване в хронично. Идеята в онкологията и специално при този вид тумори е не да се излекува пациента, тъй като това е невъзможно, а заболяването да остане в дълга ремисия. Последната може да бъде с различна продължителност. За съжаление при мултиформения глиобластом ремисията, изразена в средна продължитеност на живота, с прилагането на стандартно лечение е около 14 месеца. Съществуват изключения, пациенти, които живеят с години, но това определено не е правило. Интересен факт е, че класическите подходи – хирургично отстраняване, радио- и химио- терапия в последните 30 години не са допринесли съществено за удължаване на живота на тези пациенти. Това означава, че концепцията не е правилна и трябва да се търсят нови механизми в туморната генеза, които да бъдат повлияни. И наистина, напоследък се получават данни за нови терапевтични подходи, които показват впечатляващи успехи.

– Какво е приложението на имунотерапията, като част от комплексното лечение на този вид тумори?

– До момента има ясни доказателства от приложението на имунотерапия при болни, които имат рецидив на тумора. Новото е, че се правят опити за приложение на този метод като първа линия на лечение, т.е. веднага след оперативната намеса да се започне процедура по имунотерепия. Съответно, при успех от нея и постигната ремисия да бъде отложена конвенционалната радио- и химио- терапия. Последната да се включи едва при данни за рецидив на тумора.

– Вие докладвахте за такъв случай на ваш пациент пред европейската неврохирургична общност, така ли?

– Да, бях поканен от организаторите да изнеса тематична лекция в майсторски клас за обучение на тесни специалисти. Касае се за жена на 56 години, която беше оперирана високо-технологично у нас. Туморът беше отстранен радикално, използвайки метод за интраоперативна флуоресценция. Веднага след това, посредством тясна колоборацията с колеги имунолози от клиника в Кьолн, при нея започната първа линия на лечение с дендритно-клетъчна имунотерапия. До момента са изминали над 70 дни от проведената операцията, като няма данни за рецидив на заболяването. Този резултат е повод за размисъл и за разчупване на съществуващаите канони на конвенционално лечение. Пациентката се проследява много стриктно. Разбира се, този случай предизвика задълбочено обсъждане, както и промяна в модела на мислене на голяма част от присъстващите на събитието колеги.

– Това първият пациент в Европа, на който е приложен този иновативен подход на лечение ли е?

– Това е третият пациент в Европа и първият в България. Първите двама са германци. Впечатляващи са резултатите при всеки един от тях. Разбира се, необходимо е много повече болни да бъдат лекувани по този начин, за да могат да се направят генерални заключения, но за момента резултатите изглеждат обнадеждаващи.

– Какво е финасовото изражение на това лечение?

– Благодарение на разбирането, че ние далеч не сме от богатите страни в Европа, и на подкрепата на колегите от Германия, тази българка се лекува безплатно.

– Какво е общото между имунотерапията при меланома, за която бе присъдена Нобеловата награда за медицина за 2018 г. и тази, приложена от Вас?

– Това е много интересно сравнение. Наградата беше връчена за откриването на допълнителен механизъм, чрез който туморът потиска имунната система на организма, която иначе следва да не допуска развитието му. Екипът, получил наградата е установил медикаментозен начин за повлияване на един конкретен механизъм. В случая, за който разказах с нашата пациентка, имунната система е обучена да разпознава конкретния тумор и да го атакува специфично, т.е. да противодейства активно на самото заболяване.

– Какво представлява този вид имунотерапия?

– При оперативната интервенция, част от извадения тумор се обработва по много специфичен начин, като се образува суспензия от антигени. Последните са много специфични за този конкретен пациент. След това, имунокомпетентни клетки от болния се обработват в среда, която съдържа получените антигени. Така клетките се обучават да разпознават специфично тумора. Активираните бели кръвни телца се връщат по схема в тялото на болния, подпомагайки активно собствената му имунна система в поддържането на баланс, който не позволява на заболяването да се развие. Целта е постигане на трайна ремисия.

– Възможно ли е този метод да стане универсален в лечението на този вид заболявания у нас?

– Това, на което мога да се надявам в момента е, че нещата, които се откриват и прилагат в развитите европейски страни, почти на момента ще могат да бъдат приложени и тук, в България, именно благодарение на сътрудничеството, което имаме с работещите там екипи. Според мен, все още е далеч времето, когато този иновативен подход ще стане част от стандратно лечение. При всички случаи резултатите, които се получават са обещаващи. Убеден съм, че ще бъдем живи свидетели на това как стандартното, конвенционално лечение на всички онкологични заболявания ще се промени. Нужни са още много доказателства обаче за да стигнем до този момент. Хубавото е, че ние можем да бъдем активна страна в целия този процес.

– Друг различен подход в онкологията са нанотехнологиите. Какво е специфичното при тях?

– Това е разработка на колеги от Мюнстер, с които ние подържаме много добри връзки от години. Благодарение на съществуващите контакти, например, преди време бяха обучени български специалисти, които да прилагат метод на интраоперативна флуресценция при хирургичното отстраняване на този вид мозъчни тумори. В момента колегите разработват и прилагат нов метод, включващ нанотехнология. Идеята е, че те използват малки, феромагнитни частици, които селективно могат да се натрупат в тъканта на тумора. На следващ етап главата на пациента се поставя в магнитно поле, което селективно реагира с наночастиците и генерира топлина, която унищожава тумора. Подходът е доста иновативен, а резултатите са впечатляващи. Това, което може да очакваме, благодарение на изграденото сътрудничество е, много скоро да има лекуван и български пациент с този метод.

– Има ли български пациенти, които са подходящи за прилагането на тази нанотерапия?

– За съжаление, повечето пациенти с глиобластом развиват рецидив и стават потенциални кандидати за такова лечение. Въпросът е да можем да им го предложим тук, а не да се налага да пътуват до Германия, например.

– От какво имаме нужда, за да може това да се случи?

– Необходимостта от специфично техническо оборудване е категорична. Това касае и двата метода. Добрата новина е, че имаме необходимия човешки фактор, като обучени специалисти. Необходимо е обаче да се помисли и откъде ще идва финансирането за реактиви и консумативи, които далеч не са евтини. Напълно споделям идеята, че при условие на финансов дефицит, какъвто обективно съществува в нашата здравна система, не трябва въвеждането на тези иновативни технологии да бъде за сметка на ресурса, необходим за лечението на редица други, социално-значими болести.

Автор: Гергана Добрева

Източник: https://clinica.bg/

Световната седмица за повишаване на осведомеността за растежа, като част от кампанията “GrowInform”, стартира преди една година в Университетска болница “Св. Марина“ във Варна и наскоро се проведе за втори път в България. До момента в рамките на кампанията детските ендокринолози са прегледали безплатно пациенти в 10 града в страната, които имат над 110 000 детско население – до 18 години. Освен Варна екипите са посетили градовете Шумен, Разград, Бургас, Габрово, Велико Търново, Горна Оряховица, Бургас, Сливен и Ямбол, като са прегледани общо 146 деца на възраст от 2 до 18 години. При 52 от тях са установени отклонения. 34 от тези деца са със заболявания, при 22 се налага допълнително проследяване, а при 12 хлапета е започнало успешно лечение.

УМБАЛ “Света Марина”, благодарение на Медицински университет – Варна, е единственото лечебно заведение в България, където цялостната диагностика на децата с проблеми в растежа се извършва без заплащане от страна на семейството.

Д-р Росица Стойчева е детски ендокринолог. Завършила е Медицинския университет в гр. Варна. През 2016 г. взема специалност по детска ендокринология. През по-голямата част от времето се е квалифицирала и обучавала в УМБАЛ “Св. Марина”. Към момента приема пациентите си в ДКЦ “Св. Марина” и е единственият детски ендокринолог, който практикува в Спешното отделение на болницата.

Д-р Стойчева е основен изпълнител на кампанията “GrowInform“. Заедно с мобилния си екип е обиколила десетки градове в страната.

– Д-р Стойчева, доколко актуален е проблемът за България с недиагностицираните деца с проблеми в растежа?

– Много актуален е, защото честотата на децата с проблеми в растежа в България е недостатъчно ясна. Едва 1/3 от тях са диагностицирани. Останалите остават недиагностицирани, откриват се в доста по-късна възраст, или – никога. Но като цяло, този проблем го има по целия свят. По принцип, в някои от държавите има по-строга система: данните за ръста и теглото на децата се анализират директно от детски ендокринолог.

– Защо акцентирате и на прекалено късното диагностициране?

– Защото, с приключване на пубертета се “затварят” костите и не могат да растат след това. И специално по отношение на растежа не може да се направи нищо след определена възраст. Това е едното, и второто е, че зад ниския ръст много често се крие недиагностицирано заболяване, което не се лекува.

Затова най-големият успех за нас от кампанията е снижаването на възрастта при диагнозата. Средната възраст на диагностицираните чрез проекта “GrowInform” е 7-8 години.

– Кои са тези заболявания, които може да предизвикат проблеми в растежа при децата?

– Могат да бъдат непоносимост към храни, вродени синдроми, хормонални проблеми… По принцип, всяко заболяване на всяка система може да се отрази на по-бавното израстване. Няма как, ако при едно дете всичко е наред, то да не расте. Това е много силен маркер за проблеми със здравето.

– Как да разберат родителите, че детето им има проблеми в растежа? Например, има родители, които са с по-нисък ръст и не би ги притеснило, че детето им също е по-нисичко от останалите му връстници.

– Не може да разберат това, защото наистина децата приличат на родителите си И съответно при родителите, които са с по-нисък ръст, се очаква и с децата им да е така. Има родители, които са били по-нисички като деца, но в последствие израстват. Това също е модел на растеж, който се унаследява. В крайна сметка, и двете неща не са болест.

Но нито родителите, нито личните лекари няма как да знаят дали дадено дете израства нормално. Има нисички деца на по-ниски по ръст родители, но се оказва, че при някои от тях също има проблеми в растежа. И това е причината родителите да изчакат дълго време, преди да се консултират със специалист. Няма как родителите да разберат на по-ранен етап, например на 5-6- годишна възраст, дали детето им ще унаследи родителския модел и ще бъде в норма или ще има някакво отклонение. Това може да го прецени само детски ендокринолог.

– Една консултация със специалист достатъчна ли е и на каква възраст трябва да се направи?

– Обикновено, една консултация е достатъчна, стига да е изпълнено следното условие: родителите да ни предоставят точни данни за ръста и теглото на детето назад в годините. Защото, основният и най-важен инструмент, с който си служи детският ендокринолог, е растежната скорост. Ние не сравняваме едно дете с всички останали, а само по себе си как расте. Трябва да видим какъв е бил темпът му на растеж, за да предвидим как ще продължи да расте и по-нататък.

За целта нанасяме специални точки в растежните криви и правим преценка. Ако нямаме точни предишни измервания, тогава не ни е достатъчна една консултация. Налага се да проведем и още 1-2, докато запълним тази липсваща информация. Това отнема обикновено половин година

И затова е толкова важно по време на профилактичните прегледи да се мерят коректно децата. Не може, когато детето е било на пет години, да е с отразен по-нисък ръст, отколкото на три. Акцентирам върху коректността на тези данни, защото в един момент те може да се окажат много важни. Дори детето да има хормонално или друг вид заболяване, то може да се отключи на по-късна възраст, а преди това да си е било добре. Точно при тези деца профилактичните прегледи, които провеждаме, са най-ефективни – откриваме заболяването на много ранен етап, което гарантира и успешният изход от прилаганото лечение.

– Сега лекувате около 20 деца. Какви заболявания сте открили при тях и какви са възможностите за лечение?

– Имаме открити деца с дефицит на растежния хормон, с непоносимост към глутена, няколко хлапета с генетични синдроми. Имаме и едно момиченце с Търнър синдром. Разбира се, имаме и няколко деца, които са за наблюдение, не за лечение. Те най-вероятно ще унаследят родителския модел. Но след април тази година дойдоха и деца с костни заболявания и с вродени синдроми. Като е много важно да спомена тук, че тези вродени синдроми подлежат на корекция. И в крайна сметка, лечението води или до много голямо подобрение в състоянието им или със заместителна терапия практически до това децата да бъдат здрави.

В кампанията сме акцентирали и на децата, които са родени по-мънички. По-голямата част от тях след това си израстват добре, но при малка част се появява проблем с израстването. И точно тези деца, когато дойдат по-рано при нас, на 2-3-годишна възраст (имаме вече и такива малки пациенти) и когато им се включи терапия (имаме такава, осигурена ни от “Българската Коледа”), ръстът им се нормализира.

Като цяло, терапията на децата с проблеми в растежа е много скъпа, особено, когато става дума за лечението с растежен хормон. Но в България тя е безплатна И е грехота, когато имаме целия ресурс от специалисти и осигурено напълно безплатно лечение, единственото, което да ни пречи да лекуваме децата, да е пропуснатото за това време.

Преди това имахме и друга кампания, за съжаление, неуспешна. Идеята беше да достигнем по-рано до децата. Разработихме и софтуер, който вградихме в компютрите на лични лекари с повече педиатрични пациенти във Варна. Този софтуер при отклонения в растежа издава сигнал и лекарят трябва да насочи пациента към специалист. Тези колеги бяха и обучавани. Очаквахме 3{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от хората – толкова са с нормално нисък ръст и с отклонения в растежа да бъдат насочени към нас за консултация. Вместо това, процентът им беше едва 0.14. И си зададохме въпроса: къде са останалите деца? В същото време, в клиниката дойдоха родители с две дечица, които се диагностицираха с дефицит на растежен хормон. Те не бяха насочени от личните лекари, а са разбрали, че най-вероятно детето има такъв проблем от интернет форум. И тогава разбрахме, че пътят в 21 век да стигнем до родителите не е чрез личните лекари, а през медиите.

– Прочетох за една странна мода при родителите: да си направят “дизайнерски деца”. Какво означава това?

– “Дизайнерските деца” са плод на амбициозни родители, които искат да изваят децата си по техните представи за “хармонично” развитие. Това са деца, които нямат никакво заболяване. Например, при баща с ръст 160 см и майка – 148 см, родителите им желаят тяхното дете да стане високо 180 см. Което не може да се случи, но те го искат и търсят начини да го “лекуват” с растежен хормон и други терапии, само и само да порасне много по-високо от това, което му е заложено генетично. Първо, това, както казах, няма как да се случи и второ, не е правилно, защото детето е здраво. И трето, опасно е на здраво дете да се дава растежен хормон

Той се предписва само в случаите, когато има установен дефицит в организма или детето има вродено заболяване, при което няма такъв дефицит, но лечението с този хормон помага много. Така например, е при синдрома на Прадер-Вили. Там децата са с изключително голямо затлъстяване. Дори сега, преди няколко дни, при нас дойде едно момиченце на 4 години с екстремно затлъстяване. Оказа се, че страда от този синдром. Родителите не подозираха, че детето им има Прадер-Вили, дойдоха на консултация заради наднорменото тегло. Това заболяване също се повлиява от терапията с растежен хормон, защото той има и метаболитен ефект, освен че повлиява ръста.

– Предвиждате ли кампанията да продължи и следващата година?

– Да, продължаваме кампанията. Освен това, в сайта на кампанията сме посочили специалистите и от другите градове, с които родителите може да се свържат, тъй като тя излиза вече на национално ниво.

А с нашия мобилен екип ще продължим да обикаляме градовете и всеки родител, без направление, може да се консултира с нас. Следващите градове, в които предвиждаме да отидем тази година, са Пловдив, Бургас и Кюстендил.

Най-важното, което родителите трябва да знаят, е: ако имат съмнения, че детето им расте по-бавно или по-бързо, че не наддава на тегло или наддава прекомерно, нека да си вземат само едно направление към детски ендокринолог и да се консултират, за да получат експертна оценка дали състоянието му е нормално, или не. Това не коства много, а тези отклонения не могат да се коригират, ако се пропусне времето за прилагане на нужното лечение.

Какви са последиците?

“Има синдроми, които, ако не се лекуват, децата остават като големи с краен ръст 135 см. И тогава проблемът е повече козметичен. Но има състояния, които са опасни за живота, защото причина за ниския ръст може да се окаже например тумор. По принцип, палитрата е много богата и могат да бъдат всякакви заболявания – както безобидни, така и опасни. Например, едно от най-опасните състояния е наддаването на тегло и спирането на растежа. В детската възраст това е много опасна индикация и насочва към проблем с надбъбречните жлези или тумор. Но ако се хване навреме, е с много добра прогноза за излекуване”, обясни специалистът.

 

Милена ВАСИЛЕВА

Източник: https://zdrave.to/