Ирена Славкова е дипломиран магистър-психолог и консултант в когнитивно-поведенческата парадигма. Дипломира се в магистърската програма “Психологическо консултиране”, ВСУ “Черноризец Храбър”, гр. Варна. Завършила е обучение по “Личен опит”, “Базови умения” и “Специализирани умения” в сертифициран център “Спектра” за обучение в областта на когнитивно-поведенческата терапия. Работи под супервизия.

Депресията и тревожните разстройства струват на глобалната икономика един трилион долара годишно. Всеки долар, инвестиран в разширяване мащабите на лечението на депресията и тревожните разстройства, се връща като печалба от 4 долара под формата на подобрено здраве и способност за работа. Това се доказва от ново проучване, проведено под ръководството на СЗО, което за пръв път оценява ползите от инвестирането в лечението на най-разпространените форми на психичните заболявания в световен мащаб не само за здравето, но и за икономиката. Резултатите от проучването, публикувани в престижното научно издание “The Lancet Psychiatry”, убедително свидетелстват в полза на разширяването на инвестициите в психично-здравните услуги в страни с всички нива на доходи.

– Г-жо Славкова, какво състояние е генерализираното тревожно разстройство?

– За да разберем какво представлява генерализираното тревожно разстройство, е необходимо да правим разграничение между тревожност и страх. Страхът е базова емоция, чиято функция е да сигнализира за опасност и да подготви човека за ответна реакция (“бий се или бягай”). Той се появява винаги по конкретен повод. За разлика от него тревожността е афект, който е породен от неясна и неопределена заплаха.

– Защо толкова много хора днес страдат от повишена тревожност?

– Причините са различни, но могат да се обобщят в две групи: индивидуални и обществени. В психологията отдавна е установено, че съществува пряка връзка между мисловните модели, вътрешния емоционален фон и телесните реакции. Всеки от нас е това, което мисли и чувства. Не си даваме сметка в каква голяма степен житейският ни път отразява това твърдение. Ако се опитате да проследите връзката между онова, което сте си мислели за себе си преди години, и сегашното си положение, ще установите, че последното е пряко производно на тогавашните ви мисли и чувства. Ако сте възприемали себе си като способен, деен и уверен човек, със сигурност днес разполагате с плодовете на такова мислене. Ако сте подхождали в живота с опасения, свръхпредпазливост и преподсигуряване, настоящият ви житейски момент е в ясна връзка с този начин на мислене и действане.

Когато човек има много опасения как ще се справи, дали ще се справи, какво ще кажат другите, какво ще стане, ако не успее и т.н., той изпитва страх непрекъснато. Този страх не е силен, но постоянен и действа във фонов режим. Това всъщност е тревожността. Тя е постоянен фонов страх, който въздейства върху тялото по неуловим начин. Тя го напряга, стяга мускулите, привежда раменете, превива гръбнака в очакване на някакви неблагоприятни събития. Така може да се живее години наред. Тревожната нагласа се придобива, но по-често се онаследява. Ако двамата или единият от родителите е по-тревожен, този модел се възприема от детето в процеса на възпитание. Защото какво е възпитанието, ако не предаване на родителския мироглед за света и как да се държим в него.

– Кога тази тревожност преминава в тревожно разстройство?

– Когато тревожността пречи на нормалния живот, е налице тревожно разстройство. Но докато при фобиите (страх от животни, височини, летене със самолет, клаустрофобия, агорафобия, социална фобия) тревожността се проявява във връзка с определени обекти или обстоятелства, то при паническото разстройство и генерализираната тревожност тя се явява състояние.

При генерализираното тревожно разстройство, което се нарича още “страхова невроза”, тревожността е почти постоянна. Тук отсъстват пристъпите на силна уплаха, които са характерни за паническото разстройство, обаче е налице постоянен и неопределен страх, който не се влияе от обстоятелствата. Тоест човек непрекъснато си намира поводи за безпокойство и ако спре да се притеснява за едно, скоро вниманието му се прехвърля върху друго и страхът започва отначало.

– Какво е най-характерното за тревожния човек?

– Характерно за тревожния човек е фокусирането върху негативната интерпретация на събитията. От всички възможни варианти той предвижда най-лошия и това го държи в постоянно напрежение. Това са буквално черногледи хора, но не поради песимизъм или липса на борбеност, а тъй като им е трудно да допуснат или забележат, че съществува алтернативен, не толкова заплашителен сценарий. Така е устроено мисленето им.

Най-мъчителното им преживяване е свързано с неопределеността на бъдещето. Невротикът не е в състояние да се довери на течението на живота и да остави нещата да се случват, без да ги дирижира. Тъй като се страхува по принцип, неясното бъдеще му изглежда особено заплашително и той се опитва да се подготви, да го планира, да предвиди най-малките детайли, за да не се остави да бъде изненадан. Това са силно контролиращи хора, които са в състояние да стигнат до срив, ако бъдещето не се развие по техния план. Впрочем, както обикновено се случва. За да се подготвят за “опасността“, те я предвиждат в най-лошия вариант и я преживяват предварително в ума си, но това не ги прави по-подготвени, а ги изнервя и изтощава до степен, в която стават неспособни да контролират страховете и притесненията си.

Изобщо тревожните хора живеят в миналото, като се страхуват преживяното да не се повтори. На тях им е непознато какво означава да живееш “тук и сега“ и да се наслаждаваш на момента. Затова едно от най-важните умения, които се налага да усвоят, е да се научат да ценят и живеят в настоящето, където не ги заплашва нищо, което се е случило или може евентуално да се случи. Това силно облекчава тревожното напрежение.

– С кои характерни симптоми се свързва генерализираното тревожно разстройство?

– Обичайните симптоми, с които се свързва генерализираното тревожно разстройство, са лесна уморяемост, затруднена концентрация, раздразнителност, безпокойство или усещане за безизходица, мускулно напрежение и нарушения на съня като трудно заспиване или недостатъчен сън като време и пълноценност. Тялото се намира в постоянен стрес поради преживяването на преувеличени поводи за тревога, като с времето състоянието хронифицира.

– Кои са причините, които формират такава тревожна реакция?

– Причините за формирането на тревожна реакция може да са различни, но обикновено се свързват с унаследен родителски модел на тревожност, свръхопека от страна на родителите, които в желанието си да предпазят детето му внушават идеята за опасностите, с които е пълен светът, стресови травматични събития, несигурна привързаност в детството.

– Може ли и как да се променят моделите, които пораждат тревожността?

– С индивидуалните модели и вярвания, които пораждат тревожността, може да се работи и те подлежат на промяна. Отнема време, но резултатите са трайни. Лично моето мнение е, че ако страдате от повишена тревожност, от паническо или друго тревожно разстройство, което ви пречи да живеете комфортно, разполагате с голям шанс да оправите живота си. Колкото по-рано се е случило, толкова по-добре, защото няма да прахосате години наред в такива страхове.

– Какво имате предвид под “шанс”?

– На първо място, разполагате с ясно очертана посока, която да следвате. И второ – дискомфортът е голям, следователно имате силен мотив за действие и промяна.

Целта на терапията е да идентифицира онези вярвания, които лежат в основата на тревожната реакция и да работи с тях, за да се формира адекватна реакция на стимулите и нормална оценка на реалността. На по-следващ етап може да се работи с невротичната стратегия като цяло и с фокус върху самооценката.

Какви са проявите на това състояние?

Тревожността се проявява в четири посоки:

• телесни прояви – ускорен пулс, затруднено вдишване, изпотяване, отмаляване, тремор;

• емоции – безпокойство, нервност, напрежение; 

• поведение – бурна или забавена реакция на стимула, натрапливости, избягване;

• когнитивни симптоми – вярвания от типа “няма да се справя”, “ще се проваля” и т.н.

Милена ВАСИЛЕВА

Източник: https://zdrave.to/

Месецът на хипофизната жлеза стартира от 11 октомври в Университетска болница “Св. Иван Рилски” в София. До 13 ноември всеки вторник и четвъртък (от 14 до 16 ч.) лекари от Клиниката по неврохирургия ще преглеждат безплатно и без направление. Поводът за инициативата е и Световният ден за борба със затлъстяването, тъй като в повечето случаи то е причинено от дисфункция на хипофизата.

По този повод предлагаме експертното мнение на д-р Асен Хаджиянев – началник на сектор в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ “Св. Иван Рилски” и главен асистент в Катедрата по неврохиругия на Медицинския университет в София.

– Д-р Хаджиянев, кои са заболяванията на хипофизната жлеза? 

– Най-често това са доброкачествени новообразувания – аденоми на хипофизата. Засягат и двата пола, но рядко деца. Аденомите са или хормонално активни (секретиращи един или повече хормони) и неактивни (несекретиращи). За щастие, в хипофизата по-рядко се срещат злокачествени новообразувания, като карциноми или разсейки от друг вид тумори. Възможно е новообразувания да проникват по съседство и да притискат хипофизната жлеза, като така да наподобят клиничното протичане на хипофизен аденом. Такива тумори могат да бъдат менингиоми, краниофарингеоми, хордоми, кисти, аневризмални разширения на вътрешната сънна артерия.

Хормоналноактивните аденоми най-често са пролактиноми с повишена секреция на пролактин. Соматотропиномите са с клинична проява на активна акромегалия и секреция на растежен хормон – СТХ, както и с  повишено отделяне на инсулиноподобен растежен фактор IGF-1, а болестта на Къшинг е с активна секреция на аденокортикотропен хормон АКТХ. По-рядко се срещат тиреотропни аденоми и такава, които причиняват болестта на Нелсон.

– Колко често се срещат аденомите и как се диагностицират?

– Хипофизните аденоми са около 10{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от туморите на централната нервна система. Насочването към диагнозата може да стане по клинична изява или по установени отклонения от нормите при преглед от офтамолог, ендокринонолог, неврохирург, невролог и специалист по образна диагностика. При наличие на специфични за всеки аденом симптоми, задължително се прави хормонален анализ, магнитнорезонансна томография (МРТ) с контрастно усилване и пълен очен статус с изследване на зрителната острота и периферното зрение.

– Какви са симптомите за аденом на хипофизата? Съвпадат ли със симптоми за други заболявания?

– На практика симтомите са разообразни и припокриват други заболявания, като маскират основния проблем и забавят поставянето на диагнозата. Първият и най-чест симптом е главоболието. Но не всяко главоболие е признак, че пациентът има хипофизен аденом. Абнормната секреция на хормони променя функциите на различните органи и системи. Настъпват промени в метаболизма, като следствие се повишава телесното тегло, появява се хипертония, захарен диабет, импотентност при мъжете, стерилитет и в двата пола, задебеляват костите, нарастват вътрешните органи, увреждат се ставите, сърдечните клапи, а в някои случаи се образуват и преканцерози. Хормонално неактивните аденоми, като достигнат големи размери, унищожават нормалната структура на жлезата и притискат зрителното кръстовище. Затова намалява зрението. Пациентите са адинамични, лесно се уморяват при всяко физическо усилие, кожата избледнява и отпада окосмяването.

– Кога се налага отстраняване на аденома оперативно?

– Големите размери на тумора с притискане на зрителното кръстовище и хормоналната активност, която не може да бъде потисната от медикаменти, налагат оперативното лечение. Това е първа линия на терапевтично поведение. Малките по размер тумори – микроаденомите, които не предизвикват хормонален дисбаланс и зрителни смущения, могат само да се наблюдават и проследяват с магнитен резонанс и периодични прегледи от специалист.

Част от съвременното лечение на пролактиномите е медикаментозната терапия с допаминови агонисти: Достинекс или Бромокриптин. При соматотропиномите и болестта на Къшинг първа линия на терапевтично поведение задължително е хирургичното лечение. Соматотропиномите, които не могат да бъдат премахнати напълно по хирургичен начин, се лекуват със сандостатини. Това е скъпоструващо лечение, което в някои случаи може да не доведе до желания ефект за контрол над заболяването. За съжаление, за болестта на Къшинг все още няма открит медикамент, който да повлияе на абнормната секреция.

– Какво представлява ендоскопската операция на аденом на хипофизата? 

– Това е модерна методика, която цели по-голяма ефективност от хирургичното лечение, като нанася минимална травма на тъканите и съседните структури. Ендоскопската техника дава по-добър панорамен оглед на анатомичните структури и по-добра осветеност на хирургичното поле. По този начин осигурява възможност за радикалното отстраняване на аденома.

– Колко бързо пациентът се възстановява и до каква степен?

– Възстановяването е относително бързо. Обикновено пациентите се раздвижват активно един ден след операцията. Понасят по-леко процеудрата, скъсен е болничният престой и могат да се върнат към ежедневния си ритъм на живот по-бързо.

– Какви са преимуществата и рисковете?

– За пациента това е минимална хирургична травма, възможност за радикално отстраняване на тумора, бързо възстановяване и възможност за активен начин на живот и работоспособност. За хирурга преимуществото е по-добрата видимост на анатомичните структури, докато отстранява туморната лезия.

Рискове винаги съществуват, тяхното свеждане до минимум се базира на правилната предоперативна оценка на риска, на планирането на хирургичния достъп, на използването на подходящи за целта инструменти, на обособени хирургични зали и не на последно място на хирургичния опит на екипа, специализиран и сертифициран да извършва такива операции.

– Каква е целта на безплатните прегледи, които ще правите, за метаболитни нарушения, свързани с нарушена функция на хипофизната жлеза?

– Много често в клиничната практика могат да се пропуснат симптоми, насочващи към диагнозата. Промените настъпват постепенно и пациентите не ги свързват с това заболяване. Затлъстяването и адинамията, промените в костната система, отслабването на зрението могат да насочат пациента към лечение на отделните симптоми, без да мисли, че зад тях се крие друго заболяване. Прегледите в нашата болница са, за да можем да открием рано заболяването и да започне комплексното лечение.

– Какви са рисковете за тези хора, ако не се лекуват?

– Забавянето на диагнозата води до бавно и постепенно инвалидизиране на пациента. Трайните смущения във функциите на органите и системите могат да са необратими. Нарастването на размерите на тумора и навлизането му по съседство правят неговото пълно отстраняване невъзможно. Хроничната компресия на зрителното кръстовище може да доведе до трайно увреждане на зрението. Увеличаването на телесното тегло натоварва ставите и скелета и може да предизвика ставни болки и дископатия. Акромегалията, която води до увеличаване и задебеляване на костите с проява на костна стеноза и органомегалия, също е необратима. При болестта на Къшинг остеопоротичните промени в костите причиняват фрактури на прешлените тела. Като цяло хронифицирането на симптомите при хипофизните аденоми води до прогресивно увреждане на целия организъм.

– Какво е лечението?

– Лечението винаги е комплексно и в него участва неврохирург, ендокринолог, офталмолог, а в случаите, когато не е възможно  пълното му отстраняване по хирургичен начин, се използва и радиохирургия. Пациентите подлежат на продължително проследяване, за да се контролира заболяването и се прави превенция на евентуалните рецидиви. В някои случаи може да се наложат и повторни хирургични интервенции.

Мара КАЛЧЕВА

Източник: https://zdrave.to/