Д-р Илияна Вълканова е завършила Медицинския университет в Пловдив. Специалист е по вътрешни болести, пневмология и фтизиатрия. Има придобити специализации по интензивна терапия в МБАЛ “Св. София” в столицата и по бронхоскопия в УМБАЛ “Св. Георги” в Пловдив. От 1991 до 2004 г. работи в интензивно отделение (ОСИТ) в Белодробната болница в Пловдив, като последните 2 години е началник на отделението. Д-р Вълканова има преминати специализирани курсове по интензивна терапия, фтизиатрия, функционално изследване на дишането и др. В ДКЦ-2 работи от началото на 2004 г. Лекува пациенти и в отделението по пулмология и хематология в МБАЛ – Пловдив. Участва във всички конгреси на Европейското дружество по пулмология.

– Д-р Вълканова, има ли промяна в пиковете на вирусните заболявания през последните години? Все още не е настъпила грипната епидемия, а отделението ви е пълно с болни с тежки пневмонии.

– Грипът вече далеч не е само есенно-зимна инфекция. Определено има необичайна активност на пиковете при респираторните заболявания, която не сме наблюдавали в предишни години. Интересното е, че и през лятото имахме тежки пневмонии, когато се изолира характерният за този сезон вирус на грип А. Сега, през есента – също… Оказва се, че няма период, в който да липсват. Може би с изключение на началото на лятото.

Причина за тежките пневмонии при сега постъпилите в отделението пациенти е вирус с насложена бактериална инфекция. Засяга сравнително млади хора – между 40 и 55-годишна възраст, при които болестта започва с температура, драскане или леки болки в гърлото. Обикновено по препоръка на личните лекари те започват лечение с парацетамол и хапчета за гърло, с което постигат известно облекчение. След седмица обаче болестта сякаш отново се завръща, като симптомите вече са много по-тежки – вдигат висока температура, която не спада с никакви лекарства. При прегледа се установява, че са развили пневмония.

– Причината в променливото време ли е?

– Причината наистина може да е в променливото време, но едва ли е само тя – просто е паднал общият имунитет. Нямаме изолирани причинители и затова не можем да определим точната причина. Човек се заразява с вируса и след една седмица вече е с тежка пневмония, която продължава от една до две седмици. По-тежките могат да продължат и до 20 дни – трудно се резорбират по-активните пневмонии. Хората, засегнати сега от тях, дори не са от групата на имуносупресираните пациенти – нямат такива тежки заболявания, които да потискат имунитета

Разбира се, имуносупресивните пациенти преживяват много по-тежко всяка вирусна инфекция, но нямаме сега толкова много такива болни. Може би защото активните хора смятат, че ще се самоизлекуват.

– Какви са индикациите, че човек е развил усложнения от една вирусна инфекция?

– Ако няма подобрение за около седмица, редно е да се провери какво се случва. В смисъл, задържат се оплакванията като отпадналост, кашлица, понякога – повишена температура, която в началото е по-висока, но след започване приема на парацетамоли и аналгини спада, обаче човек не оздравява. Тогава вече се вижда, че има и пневмония.

Освен пневмониите сред най-често срещаните усложнения са и синузитите. Хората с бъбречни проблеми правят пиелонефрити… Т.е. вирусът удря всеки по слабото му място. Така че вирусът сам по себе си не е толкова страшен, колкото усложненията му.

– Предстои да ни връхлети след един-два месеца и грипна епидемия…

– Не знам дали ще е след един-два месеца. По-рано бяхме свикнали да е след Нова година. Сега обаче се оказва, че няма такова правило. Хората боледуват от началото на есента. Но въпреки че тази година нямаше прекъсване на грипа, екипът ни се готви за новия сезон, който започва с първите мъгли и дъждове и завършва по Великден. Една от предпоставките за разпространение на грипа е и топлата зима, а голяма част от прогнозите са идващата да е точно такава.

– Напоследък се обсъжда ролята на витамин D по отношение на имунитета. Какво е вашето мнение?

– Преди години се заговори, че тези пикове на тежки респираторни заболявания може да се свържат с изчерпването на витамин D в организма през по-студените месеци в годината. Но това е един от факторите. Все пак в края на зимата повечето хора са с потиснат имунитет. Не бих казала, че за това е виновен само витамин D.

– Освен да следим за нивата на витамин D и да предприемем мерки за компенсирането му какво още може да се направи, за да си подсилим имунитета?

– Ние, лекарите, препоръчваме прием на имуномодулатори, имуностимулатори, противогрипни и антибактериални ваксини. Честно казано, някои хора го правят и въпреки това се разболяват. Това до голяма степен е чисто индивидуален процес. Но при всички положения една профилактика, проведена с противогрипна или антибактериална ваксина (имам предвид пероралните препарати) все пак дават възможност за по-лесно преболедуване на тези респираторни инфекции.

Нека хората да се имунизират срещу грип, за да посрещнат по-спокойно коледните празници. Особено важна е тази мярка за тези, чиито професии са свързани с много контакти, като лекари, учители, кондуктори. В риск от заразяване са и пациенти с хронични заболявания. До края на октомври и началото на ноември е най-подходящият момент да си поставят ваксината и организмът да си изгради защита.

– Какво е вашето впечатление, има ли определено недоверие към противогрипните ваксини?

– Това според мен е медийна история. Има недоверие, разбира се, защото ние, лекарите, не гарантираме 100{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b}-на защита, докато рекламите я дават и оттам се получава разминаването. Никой лекар няма да ви каже, че противогрипната ваксина на 100{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} ще ви предпази от вирусните инфекции. Не, тя не предпазва, тя повишава имунитета така, че съответният човек по-леко да преболедува инфекцията.

– А от усложненията предпазва ли?

– В по-голямата си част усложненията са предизвикани от бактериално насложена инфекция. От тях предпазват антибактериалните ваксини. Те са направени на базата на най-често срещаните бактерии. При тях има малко по-голяма ефективност по отношение на усложненията след вирусно заболяване. Прилагат се по схеми, които са почти идентични. Обикновено ги даваме на често боледуващи пациенти, защото знаем, че при тях усложненията са по-големият риск.

Милена ВАСИЛЕВА

Източник: https://zdrave.to/

Съществува ли ефективно лечение на безсънието? Може ли да бъде излекувана напълно сънната апнея? Какви са основните фактори, провокиращи хроничното безсъние? До какви усложнения може да доведе неглижирането и подценяването на проблемите със съня?

Отговор на тези и още въпроси вижте в интервюто с доц. д-р Кирил Терзийски – патофизиолог, невролог и специалист по медицина на съня в Лабораторията за изследване на съня към Университетска болница “Св. Георги – База 1” в Пловдив. Д-р Терзийски е главен асистент в Катедра “Патофизиология” към Медицински университет – Пловдив.

– Д-р Терзийски, кога става дума за сериозни нарушения на съня и се налага специализирана помощ?

– Сънят е изключително важен за ежедневното ни съществуване и за това да бъдем бодри и активни през деня. Изобщо за здравословното ни състояние. Така че, когато се появи какъвто и да е проблем, свързан със съня (който, разбира се, не е еднократен), а продължава да персистира във времето и това по някакъв начин смущава живота на човек, трябва да се потърси помощ. Ако изпитвате сериозна сънливост през деня; ако усещате, че е намалена паметта ви; ако човекът, който спи до вас, ви каже, че хъркате, и то силно -всичко това са симптоми за проблем, свързан със съня.

– Много хора опитват да се справят сами с този сериозен проблем -било то с хапчета или с народна медицина. Какво мислите за такъв подход?

– Аз смятам, че самолечението никога не е удачно, независимо за какво състояние става въпрос. Когато говорим за подходи, които можем да определим като народно лечение или промяна в стила на живот към по-здравословен, те са изключително ефективни, но по-скоро като профилактика, а не когато вече е възникнало сериозно заболяване. Относно медикаментите категорично грешен подход е да се купуват от аптеките самоволно и безразборно. Би трябвало голяма част от тях да се отпускат с рецепта.

– Кои са най-честите и сериозни нарушения на съня? Какви са техните прояви?

– Най-честите заболявания на съня са обструктивната сънна апнея (ОСА) и безсънието. Според различните проучвания ОСА засяга между 4 и 18{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от възрастното население. За съжаление, за България няма статистически данни, но като се има предвид, че основни фактори за възникването на ОСА са наднорменото тегло и липсата на физическа активност, като меродавна по-скоро може да се приеме по-висока честота. Безсънието също е много често срещано. Проучванията сочат засягане от хронично безсъние на около 10{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от населението. Трябва да се има предвид обаче  феноменът на айсберга, сиреч това са само пациентите, които търсят лекарска помощ. Една немалка част от болните, за съжаление, опитват самолечение Разбира се, най-големият проблем от това е усложняването на заболяването и трудното лечение впоследствие.

– Кои са най-честите причини или провокиращи фактори, водещи до хронично безсъние?

– По отношение на хроничното безсъние има три групи фактори, които определят хода на заболяването. Както при голяма част от съвременните заболявания, винаги има някаква генетична предразположеност към развитието на безсъние. И заради това много често във фамилията има и други роднини, които споделят сходен проблем.

Когато се комбинират генетичната предразположеност и някакъв стресов фактор – било то проблеми в работата, в личния живот или пътуване през няколко часови зони, или каквото и да е друго, нарушаващо съня, може да се предизвика остро безсъние. Все още обаче това не е хроничното заболяване безсъние. А това, което води до хронифициране, дори при отстраняване на провокиращия фактор, най-често е т.нар. маладаптационно поведение.

– В какво се изразява това поведение в случая?

– Това са неща, които хората правят, опитвайки се да се справят с острото безсъние, които не само че не помагат, а дори задълбочават проблема. И конкретен пример е четенето на книга в леглото. Ако не страдате от безсъние, обичайно четенето на книга ще ви приспи. Ако обаче сте пациент с безсъние, четеното на книга води до когнитивно натоварване на мозъка, той се възбужда и заспиването става дори още по-трудно. Общо взето, това са групите фактори.

Обичайно има някакъв пусков фактор, но оттам нататък това, което е проблем, е фактът, че хората променят поведението си по начин, по който всъщност задълбочават допълнително този проблем. Понякога провокиращият фактор не може да се отстрани. Ако това е стрес от работата, независимо дали той е обективен или в субективното възприятие на човека; ако вечер, когато си легне, той отново преживява целия работен ден и проблемите; ако, докато заспи, прави планове за следващия работен ден, разбира се, всичко това вреди.

Понякога безсънието може да бъде израз и на друго заболяване. Например заболяване на съня, както се случва при обструктивната сънна апнея, особено при жени. Може да бъде израз и на психиатрично заболяване. Най-често обаче безсънието се асоциира с депресия, те вървят ръка за ръка. И не на последно място -сърдечна недостатъчност, бъбречно заболяване и други хронични болести.

– Д-р Терзийски, трябва ли на всяка цена да правим усилия да заспим, да стискаме очите, въпреки че не се получава?

– Това всъщност е една от контрапродуктивните стратегии, които хората се опитват да възприемат. А истината е, че заспиването трябва да бъде пасивен процес. Когато се опитваме активно да заспим, всъщност възбуждаме допълнително мозъка и пречим сами на себе си. Един от съветите, които даваме на пациентите, предполага точно обратното -да опитват да релаксират мозъка си. Може да звучи по-скоро като парамедицина, но е изключително застъпено, особено на Запад, като част от поведенческата терапия при безсъние. Става дума за различните техники за релаксация -йога, медитация, въобще всичко онова, което може да намали напрежението и паразитните мисли. Относно въпроса ви дали е удачно да лежим и стискаме очите без резултат или да станем, искам да отбележа следното: препоръчва се да пребиваваме в стаята, която е определена за сън, т.е. в спалнята, в леглото, само по време на сън. Така че ако легнем и не ни споходи сънят в рамките на 20-ина, 30 минути, е препоръчително човек да отиде в друга стая, където да се занимава с някаква ненатоварваща и невъзбуждаща активност до момента, в който му се приспи.

– До какви усложнения може да доведе едно хронично безсъние?

– Хроничното безсъние води до негативни последици, като на първо място това са промени, свързани с настроението, с работоспособността, с познавателните функции, с паметта, концентрацията. Неслучайно казах, че безсънието и депресията вървят ръка за ръка, т.е. процентът на депресията е многократно по-висок при безсъние и обратно -при депресия много по-често има безсъние. Но освен това има повишен риск за всяко друго заболяване, което можете да свържете по някакъв начин със стреса.

Т.е. високо кръвно налягане, сърдечна недостатъчност, мозъчносъдова патология, атеросклероза. Дори, ако щете, повишен риск от карциноми Тъй като хроничното безсъние се отразява на функциите на целия организъм.

– В какво се изразява същинската терапия на хроничното безсъние?

– Лечението на безсънието е изключително голям проблем в световен мащаб. И успеваемостта в това отношение е далеч от идеалната, дори и в най-развитите центрове, тъй като генезата е многофакторна. Има два подхода, за които към момента се счита, че са с еднаква ефективност. Единият е чисто медикаментозният подход, когато се използват многобройни различни медикаменти от различни групи, които в повечето случаи трябва да бъдат предписани от лекар. Често се използва и мелатонин, който е със статут на хранителна добавка, но той в никакъв случай не би могъл самостоятелно да помогне при безсъние.

Когато обаче говорим за медикамент с рецептурно изписване, дозировката е критична в голяма част от случаите от гледна точка на това да не се получи възбуждащ ефект, а тъкмо обратното. Другият подход е т.нар. когнитивно поведенческа терапия, която включва разнообразни мерки. Да започнем с т.нар. рестрикция на съня, която се прилага от лекар, който се занимава с медицина на съня. Той изготвя съответния режим, с който се позволява на пациента да спи в един по-тесен от нормалния прозорец. Идеята е, че по този начин се натрупва напрежение, нужда за сън и на следващата, по-следващата вечер и т.н. той се инициира по-лесно.

Другият подход е същите техники за релаксация, за които вече споменах -медитация, йога и т.н. И не на последно място, общи съвети по отношение на рутината, т.е. преборване на онези стратегии, които правят пациентите, а те всъщност са маладаптивни. В крайна сметка това е комплекс от терапии, който е полезен според Европейското общество за медицина на съня. Тази година излезе ръководство, което съветва в посока именно поведенческа терапия като първа линия и едва впоследствие опитва с лекарства, тъй като се счита, че този подход дори е по-ефективен от медикаментите.

– Вярно ли е, че можете да излекувате сънната апнея на 100{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b}, за разлика от безсънието?

– Като риск за здравето сънната апнея е доста по-сериозна. Тя предполага риск от пътнотранспортни произшествия, нарушено качество на живот и други неприятни последствия. Но за щастие ефективността от терапията е почти стопроцентова. Ако, разбира се, човек знае какво прави. Лечението на сънната апнея се осъществява с апарати тип СРАР. Това е апарат, който има компресор. Посредством един маркуч се подава въздух от стаята под леко налягане към дихателните пътища на пациента. И по този начин се осигурява те да са отворени през цялата нощ и съответно пациентът да може сам да диша, без паузи по време на сън.

Много често сънят остава на заден план като нещо, което касае здравето на хората просто защото го приемат за даденост. Човек няма спомен за това, което се случва през нощта по време на сън. Но ако се замислим, една трета от живота ни преминава в сън. Нека хората да запомнят, че сънят не е пасивен процес, той е изключително важен за функционирането на всяка част от нашия организъм. И проблемите, свързани с него, не трябва да се подценяват. Трябва да се потърси компетентна помощ.

Лечението на сънната апнея не се поема от Здравната каса

“За съжаление, лечението на сънната апнея не се поема от Здравната каса. България и Румъния са единствените държави от Европейския съюз, при които това е така. Целият диагностичен процес започва с полисомнографско изследване, което е златният стандарт. То може да постави диагнозата сънна апнея, да я охарактеризира като тежест и като вид, тъй като има различни нарушения на дишането по време на сън – обструктивна сънна апнея, централна сънна апнея. Подходите за лечение са различни при тези две състояния.

Също така чрез това изследване може да се отграничи и всичко друго от широкия спектър на медицината на съня, което би могло да води до съответни симптоми. След като е поставена коректно диагнозата, се подхожда към подходящото лечение. Златният стандарт в лечението е именно с апарати, които подават въздух под налягане и държат отворени дихателните пътища. По този начин се ликвидират почти на 100{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} спиранията на дишането. Пациентът има нормален сън и почти във всички случаи изчезват симптомите, които проявява заболяването. Ще припомня, че освен дневната сънливост сънната апнея се проявява още и с нощно изпотяване и лош контрол на кръвното налягане, лош контрол на кръвната захар. И още нещо характерно. Страдащите от това заболяване много често стават да уринират през нощта. Много от тях си го обясняват с пиене на много течности, с вземане на лекарства, с проблеми с простатата при мъжете. Но всъщност в голяма част от случаите става въпрос за стреса, който съпътства всяка една апнея”, обясни специалистът.

Яна БОЯДЖИЕВА  

Източник: https://zdrave.to/

Ирена Славкова е дипломиран магистър-психолог и консултант в когнитивно-поведенческата парадигма. Дипломира се в магистърската програма “Психологическо консултиране”, ВСУ “Черноризец Храбър”, гр. Варна. Завършила е обучение по “Личен опит”, “Базови умения” и “Специализирани умения” в сертифициран център “Спектра” за обучение в областта на когнитивно-поведенческата терапия. Работи под супервизия.

Депресията и тревожните разстройства струват на глобалната икономика един трилион долара годишно. Всеки долар, инвестиран в разширяване мащабите на лечението на депресията и тревожните разстройства, се връща като печалба от 4 долара под формата на подобрено здраве и способност за работа. Това се доказва от ново проучване, проведено под ръководството на СЗО, което за пръв път оценява ползите от инвестирането в лечението на най-разпространените форми на психичните заболявания в световен мащаб не само за здравето, но и за икономиката. Резултатите от проучването, публикувани в престижното научно издание “The Lancet Psychiatry”, убедително свидетелстват в полза на разширяването на инвестициите в психично-здравните услуги в страни с всички нива на доходи.

– Г-жо Славкова, какво състояние е генерализираното тревожно разстройство?

– За да разберем какво представлява генерализираното тревожно разстройство, е необходимо да правим разграничение между тревожност и страх. Страхът е базова емоция, чиято функция е да сигнализира за опасност и да подготви човека за ответна реакция (“бий се или бягай”). Той се появява винаги по конкретен повод. За разлика от него тревожността е афект, който е породен от неясна и неопределена заплаха.

– Защо толкова много хора днес страдат от повишена тревожност?

– Причините са различни, но могат да се обобщят в две групи: индивидуални и обществени. В психологията отдавна е установено, че съществува пряка връзка между мисловните модели, вътрешния емоционален фон и телесните реакции. Всеки от нас е това, което мисли и чувства. Не си даваме сметка в каква голяма степен житейският ни път отразява това твърдение. Ако се опитате да проследите връзката между онова, което сте си мислели за себе си преди години, и сегашното си положение, ще установите, че последното е пряко производно на тогавашните ви мисли и чувства. Ако сте възприемали себе си като способен, деен и уверен човек, със сигурност днес разполагате с плодовете на такова мислене. Ако сте подхождали в живота с опасения, свръхпредпазливост и преподсигуряване, настоящият ви житейски момент е в ясна връзка с този начин на мислене и действане.

Когато човек има много опасения как ще се справи, дали ще се справи, какво ще кажат другите, какво ще стане, ако не успее и т.н., той изпитва страх непрекъснато. Този страх не е силен, но постоянен и действа във фонов режим. Това всъщност е тревожността. Тя е постоянен фонов страх, който въздейства върху тялото по неуловим начин. Тя го напряга, стяга мускулите, привежда раменете, превива гръбнака в очакване на някакви неблагоприятни събития. Така може да се живее години наред. Тревожната нагласа се придобива, но по-често се онаследява. Ако двамата или единият от родителите е по-тревожен, този модел се възприема от детето в процеса на възпитание. Защото какво е възпитанието, ако не предаване на родителския мироглед за света и как да се държим в него.

– Кога тази тревожност преминава в тревожно разстройство?

– Когато тревожността пречи на нормалния живот, е налице тревожно разстройство. Но докато при фобиите (страх от животни, височини, летене със самолет, клаустрофобия, агорафобия, социална фобия) тревожността се проявява във връзка с определени обекти или обстоятелства, то при паническото разстройство и генерализираната тревожност тя се явява състояние.

При генерализираното тревожно разстройство, което се нарича още “страхова невроза”, тревожността е почти постоянна. Тук отсъстват пристъпите на силна уплаха, които са характерни за паническото разстройство, обаче е налице постоянен и неопределен страх, който не се влияе от обстоятелствата. Тоест човек непрекъснато си намира поводи за безпокойство и ако спре да се притеснява за едно, скоро вниманието му се прехвърля върху друго и страхът започва отначало.

– Какво е най-характерното за тревожния човек?

– Характерно за тревожния човек е фокусирането върху негативната интерпретация на събитията. От всички възможни варианти той предвижда най-лошия и това го държи в постоянно напрежение. Това са буквално черногледи хора, но не поради песимизъм или липса на борбеност, а тъй като им е трудно да допуснат или забележат, че съществува алтернативен, не толкова заплашителен сценарий. Така е устроено мисленето им.

Най-мъчителното им преживяване е свързано с неопределеността на бъдещето. Невротикът не е в състояние да се довери на течението на живота и да остави нещата да се случват, без да ги дирижира. Тъй като се страхува по принцип, неясното бъдеще му изглежда особено заплашително и той се опитва да се подготви, да го планира, да предвиди най-малките детайли, за да не се остави да бъде изненадан. Това са силно контролиращи хора, които са в състояние да стигнат до срив, ако бъдещето не се развие по техния план. Впрочем, както обикновено се случва. За да се подготвят за “опасността“, те я предвиждат в най-лошия вариант и я преживяват предварително в ума си, но това не ги прави по-подготвени, а ги изнервя и изтощава до степен, в която стават неспособни да контролират страховете и притесненията си.

Изобщо тревожните хора живеят в миналото, като се страхуват преживяното да не се повтори. На тях им е непознато какво означава да живееш “тук и сега“ и да се наслаждаваш на момента. Затова едно от най-важните умения, които се налага да усвоят, е да се научат да ценят и живеят в настоящето, където не ги заплашва нищо, което се е случило или може евентуално да се случи. Това силно облекчава тревожното напрежение.

– С кои характерни симптоми се свързва генерализираното тревожно разстройство?

– Обичайните симптоми, с които се свързва генерализираното тревожно разстройство, са лесна уморяемост, затруднена концентрация, раздразнителност, безпокойство или усещане за безизходица, мускулно напрежение и нарушения на съня като трудно заспиване или недостатъчен сън като време и пълноценност. Тялото се намира в постоянен стрес поради преживяването на преувеличени поводи за тревога, като с времето състоянието хронифицира.

– Кои са причините, които формират такава тревожна реакция?

– Причините за формирането на тревожна реакция може да са различни, но обикновено се свързват с унаследен родителски модел на тревожност, свръхопека от страна на родителите, които в желанието си да предпазят детето му внушават идеята за опасностите, с които е пълен светът, стресови травматични събития, несигурна привързаност в детството.

– Може ли и как да се променят моделите, които пораждат тревожността?

– С индивидуалните модели и вярвания, които пораждат тревожността, може да се работи и те подлежат на промяна. Отнема време, но резултатите са трайни. Лично моето мнение е, че ако страдате от повишена тревожност, от паническо или друго тревожно разстройство, което ви пречи да живеете комфортно, разполагате с голям шанс да оправите живота си. Колкото по-рано се е случило, толкова по-добре, защото няма да прахосате години наред в такива страхове.

– Какво имате предвид под “шанс”?

– На първо място, разполагате с ясно очертана посока, която да следвате. И второ – дискомфортът е голям, следователно имате силен мотив за действие и промяна.

Целта на терапията е да идентифицира онези вярвания, които лежат в основата на тревожната реакция и да работи с тях, за да се формира адекватна реакция на стимулите и нормална оценка на реалността. На по-следващ етап може да се работи с невротичната стратегия като цяло и с фокус върху самооценката.

Какви са проявите на това състояние?

Тревожността се проявява в четири посоки:

• телесни прояви – ускорен пулс, затруднено вдишване, изпотяване, отмаляване, тремор;

• емоции – безпокойство, нервност, напрежение; 

• поведение – бурна или забавена реакция на стимула, натрапливости, избягване;

• когнитивни симптоми – вярвания от типа “няма да се справя”, “ще се проваля” и т.н.

Милена ВАСИЛЕВА

Източник: https://zdrave.to/