Началникът на Клиниката по медицинска онкология в “Сити Клиник Онкологичен център” – София проф. д-р Асен Дудов е утвърдено име в медицината със солидна професионална биография. Специализирал е в “Сейнт Джоунс Колидж” в Оксфорд, Великобритания; Институт “Жул Борде”, Белгия; “Тораксклиник”, Германия; “Гюстав Роси”, Франция; “Институто Ди Тумори”, Италия; “Комприхенсив Кансър Сентър”, САЩ; “Харвард Медикал Скул”, САЩ; “Масачузетс Дженерал Хоспитал”, САЩ; “МД Андерсън Кансър Сентър”, САЩ. 

Проф. Дудов членува в Европейската организация за изследване и лечение на рака (EORTC); Европейската асоциация по медицинска онкология (ESMO); Европейската организация за изследване и лечение на невроендокринни тумори (ENETS); Американската асоциация за изследване на рака (AACR). Председател е на Българското онкологично научно дружество (БОНД). Интересите му са насочени към терапия на солидни тумори и в частност подходи за преодоляване на лекарствената резистентност. Специалист е и в областта на прицелната терапия на рака на млечната жлеза, невроендокринни тумори на дебелото и правото черво, бъбрека и простатата. От 2005 г. той е национален консултант по медицинска онкология.

– Статистиката показва, че все повече млади хора влизат в онкокабинетите, проф. Дудов. “Подмладява” ли се ракът?

– Не, не бих казал, че ракът се подмладява. За съжаление, не пропуска нито една възраст. Както най-млади хора – дори и днес съм гледал пациентка, която е на 21 години с рак на млечната жлеза, така и хора в дълбока старост. По-скоро стават все по-добри възможностите за диагностика на болестта и тя се открива и в ранни възрасти. За такава статистика, която ми казвате, няма как да се даде точна цифра. По принцип ракът обхваща всички възрасти. За щастие по-малко в най-младите възрасти и повече във възрастта около 45-50 години до около 70, когато е пикът на болестта.

– Ваши думи са: “За съжаление, националните данни за онкоболни пациенти в България са “замръзнали” и не дават адекватно измерване на най-честите локализации на рака.” Това значи ли, че не знаем каква е точната цифра на болните от рак в България?

– Да, за съжаление, това е точно така. Тъй като в Националния раков регистър има данни, които са от последните измервания от 2011 – 2012 г. След това има само препечатвания. Получиха се и неблагополучия, тъй като някои от безбройните ръководители, които се изредиха в Министерството на здравеопазването, решиха да се закрие Раковият регистър, както и някои други регистри и тази функция да се изпълнява от Националния център за информация и контрол на заболяванията. Те нямаха, а и не зная дали и в момента имат съответен софтуер, специалисти с познания за конкретната област на медицината. При рака е необходимо не само да знаем колко са болните, а и в какви стадии са.

Освен това много години вече говорим, че Раковият регистър трябва да съдържа данни относно хистологията, а не само дали има или няма рак, както беше досега. Със съвременните възможности с един компютър се прави това, което преди се вършеше на томове хартия, картончета, безкрайни помещения с хартиени данни и огромно количество персонал, което сега в 2019 г. става с натискането на един бутон. И това всеки може да го  направи и го прави, когато се налага да използва една или друга програма в интернет. Но да се върнем на регистъра.

Идеята беше да се включат данни като хистология, като стадий на болестта, различни други данни, които са важни. Например при жените с рак на млечната жлеза – колко от тях са с положителни хормонални рецептори, колко са HER позитивни и други важни белези. И, разбира се, видът на проведеното лечение – ендокринна терапия, химиотерапия, прицелна терапия, лъчево лечение, хирургия и тяхната последователност… За съжаление, ние нямаме дори регистър, който да дава цифрата, та камо ли другата информация.

– Не може да се отрече обаче, че болните от рак с всяка година се увеличават. Каква е причината за това?

– Не само сред българите, ракът е втората причина за болестност и смърт при човека изобщо в индустриалното общество. На първо място това са мозъчно- и сърдечносъдовата болест – инсултите и инфарктите. На второ място е ракът, от който за щастие пациентите боледуват вече дълги години, а не краткотрайно, както в миналото. И това е нормалното разпределение. Ненормалното би било, ако имахме структура на болестността, да кажем като в Африка. Ако имаше повече инфекциозни заболявания или травматизъм, или нещо друго. Разбира се, когато човек получава все пак адекватно здравеопазване, се предполага, че живее и по-дълго.

Професор от Хайделберг посочи 3 начина за предпазване от рак

Може да не живеем по-добре от германците или французите, но така или иначе ние влизаме в златния милиард на човечеството. В този милиард, който живее най-добре от цялото население на планетата. Той има най-добри медицински грижи, има възможност да се освободи, да хронифицира максимално останалите болести – ендокринните, травматичните и други, от които може животът да приключи по-рано. И остават другите две основни причини за болестност – това са съдовата смърт и ракът. Но тук искам да уточня, че няма някакви причини в средата, които да водят до бум, до някакво главоломно развитие на раковите заболявания. Обикновено след тези думи веднага ми се задава въпросът: “А какво стана след Чернобил?”.

– Какво стана с Чернобил?

– Ами всички не се разболяха от рак, както може би се очакваше. За сметка на това почти всяка втора българка има поражения на щитовидната жлеза. Не ракови, а това са най-често автоимунни заболявания – тиреоидити, някои от тях на Хашимото, други с различен характер. Една сериозна заболеваемост, която наистина се свързва с тази лъчева натовареност, която беше тогава. Знаете, че тя се случи и по време на дъжд, който смъква голяма част от изотопите, които преминаха над страната. Така че дали се е проявило точно с рак или тиреоидити – не бих казал, че това е по-приятно заболяване.

– Лекарите посочват сред основните причинители на заболяването злоупотребата с алкохол, тютюнопушенето. Но и непушачи се разболяват от рак. Има ли въобще превенция срещу тази болест?

– Точно така. Това дава отговора, че всъщност реална превенция на рака няма

Превенция, казано на разбираем от повечето хора език, означава предпазване. Няма как човек да се предпази от 200 различни заболявания, по-голямата част от които имат генетично кодиране в нашите организми. Има гени, наречени онкогени, които съществуват в организма, както и потискащи ги гени, наречени тумор-супресорни гени. След 2000 г., когато геномът на човека започна да се разчита, се установи, че има много генетични дефекти. Установиха се специфични от тях при дадените локализации на рака. Така че причината е основно с генетичен характер.

Разбира се, идва въпросът: “Какво става при хора, които нямат фамилна обремененост?”. Не са имали раково болни в рода си – родители, близки роднини. Ами това са т.нар. спорадични, епизодични генетични мутации, които водят до началото на раков клон.

– Какво обаче може да се направи на държавно ниво, за да се ограничи заболеваемостта от рак?

– Превенция от страна на държавата може да има, ако се работи в насока чиста околна среда – вие знаете какво дишаме, особено в София. Превенция може да има по отношение на някои от храните – с намалението на излишни химични вещества в тях, особено на такива, които са вредни. Това обаче надали драматично би променило с нещо картината. По-скоро това, което го няма от страна на държавата и което е особено тъжно, е скринингът.

Скринингът или пресяването, какъвто е българският превод на думата, означава национална политика, в която държавата отделя средства за пресяване на тези групи хора, при които може да се подозира онкологично заболяване. Скрининг например има при рака на маточната шийка. Това е първият скрининг, който пречупи съдбата на много жени в скандинавските страни. Там в рамките на около две десетилетия смъртността от рак на маточната шийка намаля 3 пъти.

Скринингът представлява дългосрочна, дългогодишна програма от страна на правителството, която се финансира от държавата, тъй като тя изисква колосални средства, понеже не касае единични, епизодични или кампанийни изследвания, а обхваща цялото население.

Да кажем, ако се реши, че ще се изследват жените за рак на млечната жлеза – от 45 до 65 години, трябва да се обхванат всички жени, на популационен принцип. Това означава скринингът и реално дава много добри резултати. Така че превенцията, т. е. предпазването е едно. То до голяма степен е и лично дело, защото човек, живеейки по-адекватен живот, по-физиологичен, с повече движение, с по-малко вредни навици, естествено, ще има и по-добро здраве. Не само по отношение на рака, а изобщо.

От друга страна, скринингът дава възможност няколко вида рак – на маточната шийка, на млечната жлеза и на простатата при мъжа, да се контролират в голяма степен, но и да има по-голям ефект при тези, които вече са се разболели. Иначе друг измерител, това е ранната диагностика.

– Много често ракът започва без всякакви странични симптоми. В какви стадии идват пациентите при вас?

– Пациентите идват във все по-ранни стадии и това е прекрасно. А и със съвременните методи успяваме дори понякога да ги диагностицираме в съвсем субклинични стадии, т.е., без да има каквато и да е проява на болестта. Една част от тях са попаднали на високотехнологични изследвания просто защото са имали и други заболявания или съмнения за такива. При което се е намерило съвсем ранно раково заболяване. Не бих казал, че пациентите идват късно, освен при някои локализации, при които това, за съжаление, е традиционно и то не е само в България. Това е ракът на панкреаса, който дава късно симптоматика и е много труден за доказване. Това са някои форми на рак на белия дроб, където има много пространство, в което той да расте и за съжаление, се диагностицира в стадии, в които може единствено да се удължава животът. Има и някои други по-редки форми на рак, при които също така дълго време липсва симптоматика. Така че пациентите вече не идват в напреднал стадий, особено жените с рак на млечната жлеза.

Преди 20-25 години идваха пациентки с огромни тумори на млечната жлеза, с прорасната кожа. Дори съм виждал самоампутация – на пациентка, която се събличаше за преглед, гърдата, която изцяло беше обхваната от туморна формация, се откъсна, проядена от самия тумор. Такова нещо вече не може да се види. Но това не значи, че картината е овладяна или розова, защото ракът представлява група от 200 различни заболявания, които са обединени под общото име – рак, и които ги свързват някои общи признаци. Като например това, че раковите болести дават склонност за метастазиране – т.е. поселване и развитие в други органи и системи. Дават склонност за прорастване, което го няма при доброкачествените тумори – т.е. преминаване по съседство в други органи и системи. И най-важният показател, това е един уникален биологичен феномен – загубата на програмирана смърт. Т. е. раковите клетки са безсмъртни.

Ако те имат пространство, храна и кислород, могат да живеят вечно и това ги отличава от всички видове нормални клетки както в човешкия организъм, така и във всички останали организми. Навсякъде има програмирана клетъчна смърт, наречена апоптоза. Така например клетките на червената кръвна редица при човека живеят определено време, тези на покривния слой на кожата – епидермиса, живеят друго време. Но клетките, които са злокачествено изродени, на практика са безсмъртни.

– И какво е бъдещето? Докога медицината ще бъде безсилна пред безсмъртието на раковите клетки?

– Аз не бих гледал толкова в бъдещето, колкото в настоящето. Даже по отношение на този техен белег – безсмъртността, наречена апоптоза, има антиапоптозни лекарства, или т.нар. чекпойнт инхибитори. Това са определени представители на едно от най-новите направления на онкологията – имуноонкологията, или имуноонкологичното лечение на рака. Те се включват като ключ в ключалка в тези генетични особености на раковите клетки, които ги правят безсмъртни. Това е един маркер, който се нарича PD-L 1 и там тези лекарства работят, като такива регистрирани има и в България, а в нашата практика и клиника те се използват рутинно.

Основната локализация на рака, за която те влязоха в клиничната практика, това е един много коварен и тежък вид рак на кожата – наречен малигнен меланом. Впоследствие се оказа, че те работят отлично при някои видове рак на белия дроб, в който наистина направиха изключително дълга преживяемостта на фона на доста скромната дотогава, постигана само с химиотерапия. Също така се оказа, че са активни при туморите на пикочния мехур, на бъбречното легенче, на главата и шията. И има няколко много обещаващи вече клинични изпитвания пред завършване, които ще отворят и още няколко локализации пред тях.

Друга група лекарства са т.нар. прицелните, които избирателно атакуват туморните клетки. Те също са на базата на познаването на генетичните дефекти на отделните видове рак и представляват биологични терапии, които се прилагат и в нашата страна. Някои от тях са много удобни за приложение, тъй като са под формата на таблетки и могат избирателно да повлияват някои видове туморните формации.

Румяна СТЕФАНОВА  

Източник: https://zdrave.to/