Проф. д-р Божидар Попов, д.м., д.м.н., е председател на Българското дружество по хранене и диететика. Защо фибрите намериха своето място в здравословното хранене? В какво количество е нужно да ги приемаме всеки ден? Каква е схемата за балансирано хранене от гледна точка на науката? Защо родните плодове и зеленчуци са за предпочитане пред вносните екзотични? Отговор на тези и още въпроси вижте в интервюто с проф. Божидар Попов.

– Проф. Попов, каква е ползата от фибрите от гледна точка на здравословното хранене?

– Допреди повече от 20 години фибрите се смятаха за някакви баластни вещества, едва ли не излишни, от които организмът няма нужда, тъй като не се усвояват от него. Т.е. нямат отношение към здравословното хранене. Постепенно обаче се натрупаха много данни и понастоящем категорично нашата наука ги препоръчва като изключително полезни за здравето. Въпреки че не се усвояват, те имат много полезни и благоприятни ефекти върху храносмилателната система в частност, както и върху здравето като цяло. По принцип ние ги разделяме на два вида: едните са разтворими, другите – неразтворими.

Неразтворими фибри – това е основно целулозата, която се съдържа в пълнозърнестите изделия най-вече. Именно целулозата подобрява перисталтиката и помага на организма да се изчиства от различни вредни вещества, включително холестерол и някои тежки метали. А те, ако се усвоят от организма, ще окажат неблагоприятен ефект върху здравето.

Към разтворимите фибри спадат главно пектините, които се съдържат в плодовете, особено в ябълките. Те имат свойството да свързват част от токсичните вещества, включително холестерол, тежки метали и други химични контаминанти, постъпили с храната. И с ускорената перисталтика, благодарение на неразтворимите фибри, те също допринасят за тяхното извеждане от организма по най-бързия начин. Така предотвратяват тяхното усвояване от организма и предпазват от неблагоприятния им за здравето ефект. Световната здравна организация нормира, че човек всеки ден се нуждае от 25 до 30 грама фибри

В такова количество ще бъдат гарантирани позитивните ефекти от фибрите.

– Само храносмилателната система ли подобрява функцията си благодарение на фибрите?

– Не само. Предотвратявайки навлизането на вредни вещества в организма, фибрите се отразяват благоприятно и на сърдечносъдовата, и на дихателната, и на отделителната система. Това е един от начините за отделяне на излишните, токсичните вещества в организма, попаднали с храната, със замърсения въздух включително – все неща, с които човек ежедневно се сблъсква.

– Освен в пълнозърнестите изделия и ябълките в кои други продукти се съдържат фибри?

– Пектините се получават главно от ябълките, но по принцип всички плодове са богати на тях. Ние фаворизираме до известна степен ябълките, понеже там са най-добре застъпени. Дори индустриално полученият пектин, който се продава в аптеките, се приготвя от ябълки. Но аз лично препоръчвам както фибрите, така и витамините, и минералните вещества да се приемат от натурални продукти. Тогава ефектът е по-добър.

– Проф. Попов, наскоро попаднах на първия рейтинг на 5-те най-добри диети, съставен от СЗО, в който на първо място поставят средиземноморската диета. Но веднага след нея нареждат подход на хранене, чиято същност е високо съдържание на белтъчини и съединителна тъкан. Като ви слушам, си мисля, че се доближава до препоръките за прием на фибри, които вие давате.

– Много е важно организмът да получава най-важните, есенциални, съставки на храната. Освен фибрите – да, донякъде ги фаворизираме, но такава ни е темата в момента, важни за организма са витамините и минералните вещества, които имат отношение към правилния метаболизъм на приетата храна. И те също трябва да се приемат ежедневно в достатъчни количества, тъй като имат отношение и към имунитета, и към антиоксидантната активност, и към забавяне на стареенето на организма.

Разбира се, не по-малко важно е да се приемат и достатъчно белтъци, тъй като те изграждат всички по-важни клетки като имунните тела, всички ензими и хормони. Затова особено важен е пълноценният белтък, който се съдържа в животинските продукти – яйцата, млякото, месото, рибата.

– Защо въглехидратите имат толкова лоша слава?

– Балансираното хранене удовлетворява потребностите на организма от калории, които приемаме на ден от белтъци, мазнини и въглехидрати. Например потребността от белтъци като процент калории е между 10 и 20{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} от всички калории; на мазнините се падат между 20 и 30{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978}. А потребността от въглехидрати е 50 – 55{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978}.

Което означава, че повече от половината калории на практика ние препоръчваме да се приемат от въглехидратите. Друг въпрос е за какви въглехидрати говорим, тъй като ги делим на прости и сложни. Но така или иначе не може без въглехидрати. Нови изследвания показват, че ако организмът остане на режим с прием под 100 грама въглехидрати дневно, сериозно се засягат нервната и сърдечносъдовата система. Т.е. въглехидратите основно ни дават енергията.

Организмът има нужда и от захарозата, която обаче също е нормирана. Затова не я изключваме напълно. Имайте предвид, че захарта има отношение към функциите на черния дроб, както и към функциите на мозъка. Но с нея не трябва да се прекалява, защото в големи количества захарозата се превръща в резервна мазнина, теглото се увеличава, дори до известна степен се разстройва и мастната обмяна. От тази гледна точка злоупотребата с въглехидрати е по-негативна, отколкото злоупотребата с мазнини. През последните години има реабилитация на мазнините като фактор, особено на ненаситените мастни киселини.

– Относно биодобавките искам да ви попитам само за две от тях. Например в последно време хората масово употребяват магнезий, вярвайки, че е полезен за нервната система. Така ли е наистина?

– Магнезият е много важен минерал. Наши проучвания за храненето на българина действително показват, че около 50-60{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} от хората имат дефицит на магнезий. Не го приемат в достатъчни количества може би защото се съдържа главно в пълнозърнестите изделия, в растителните продукти. А българинът все още не е свикнал да ги консумира достатъчно. Освен на фибри пълнозърнестите изделия са богати и на магнезий

А той има широкоспектърно позитивно действие: има отношение към нервната система, към храносмилателната система, дори към сърдечносъдовата система. Така че хранителната добавка с магнезий може да запълни този недостиг, въпреки че каквато и да е тя, не се усвоява така добре, както натуралният продукт. Има голяма разлика. Но понякога се налага, за да се преодоляват дефицити на такива важни елементи, да се приемат и хранителни добавки.

– Защо не бива да се прекалява с така популярния витамин С, който много хора масово употребяват и дори предозират. 

– В нашата наука всичко е нормирано. Всички витамини, минерални вещества, белтъци, мазнини, въглехидрати са нормирани според възрастта, пола,  професията. За всеки човек има средно определени потребности, които трябва да задоволява. Всичко излишно, свръхприемът дори и на най-полезната съставка, започва да вреди. Винаги давам препоръка за витамин С: потребностите на човек от него са нормирани точно на 70 милиграма. Ако започне да се приема повече от един грам, особено сега през сезона на епидемиите, смятайки го за най-добрата профилактика, може да възникнат рискове за бъбреците. Има рискове и за панкреаса. В този смисъл имаме случай на провокиране на диабет тип 2. И фибрите трябва да се приемат в определени количества – 25 до 30 грама, защото ако човек приема повече, например 50-60 грама и повече, те пречат на усвояването на минералните вещества и витамините.

– Какво ще препоръчате като подход на хранене през настъпващата пролет? 

– Ние все още излизаме от зимния период и навлизаме от по-студените към по-топлите месеци. Много характерна проява е т.нар. пролетна умора. Доскоро тя се обясняваше само с дефицита на витамин С, но става дума за комплексен дефицит на много от минералите и витамините, които се приемат с ежедневната храна през зимата. По принцип през зимните месеци продуктите, богати на витамини и минерални вещества, са по-малко застъпени. Ежедневно трябва да се приемат 500 – 600 грама зеленчуци и плодове в пресен вид. Всеки може да избегне пролетната умора, набавяйки си достатъчно от ранните зеленчуци, както и от цялото изобилие на цитрусови плодове. Нека те присъстват всеки ден в храната.

Яна БОЯДЖИЕВА

Източник: https://zdrave.to/

Уважаема редакция, майка ми е на 65 години. След много ходене по доктори, като се започна от зъболекар, й откриха, че има синузит. Наскоро (преди 3 месеца) друг доктор установи, че заболяването й е невралгия на троичния нерв. Болките са неописуеми, траят по 3-4 часа всеки ден и обхващат цялата лява страна на лицето – слепоочието, зъбите и ухото. По нейните думи, все едно се парализира тази част на главата й.

Докато беше в болница и я лекуваха там, нямаше болки, но след като се прибра, те отново започнаха. Изписаха й болкоуспокояващи, но така ли ще трябва да търпи вечно?

Много неща изчетохме за това коварно заболяване. Четох също за алтернативно лечение, например със СКЕНАР и иглотерапия. Какви са препоръките ви за тях? Може ли да помогнат за облекчаване на болките? Вярно ли е също, че трябва да се приема много витамин В?

Много се надявам на отговор от ваша страна.

С уважение, Мария Петкова

На въпросите на нашата читателка потърсихме да отговори д-р Георги Петрешковски, специалист по неврология. Д-р Петрешковски има и допълнителна квалификация по неврофизиологични диагностични методи, което му дава възможност да провежда неврофизиологични изследвания по електромиография, електроенцефалография и отоневрология.

Завършва медицина през 2000 г. в Медицински университет, гр. София. През 2009 г. придобива специалност по нервни болести, 2011 г. – по ЕМГ, 2012 г. – по електроенцефалография, а през 2018 г. – по отоневрология.

Управител и практикуващ лекар е в престижен медицински център в София.

– Д-р Петрешковски, симптомите, които описва нашата читателка, характерни ли са за невралгията на троичния нерв?

– Симптомите на този вид невралгия по-скоро са резки, стрелкащи, кратки болки като ток, които са наистина трудно поносими и отиват към различни части на лицето – обикновено към челото и окото или към долната и горната челюст. Могат да се чувстват и към ухото.

Парализа не е точен термин, защото тригеминалният нерв е сетивен нерв и при него нямаме моторна (двигателна) компонента. Много пациенти така го описват, но това е субективно усещане.

Може да засегне както лявата, така и дясната страна – т.е., само едната страна на лицето. А пристъпите могат да се повторят от 1 до над 100 пъти през деня. Могат да продължат от секунди до минутка и да се появят сякаш от нищото. Но е възможно да се провокират и от дъвчене, от говорене, от вятър, от рязък звук или светлина, от студено, от топло…

– През зимните месеци обострят ли се симптомите?

– Обикновено се появяват повече през студените месеци. Но това не е задължително – не е като при другите невралгии. В случая не се говори толкова за сезонност на заболяването. Трябва да уточним също, че заболяването засяга и двата пола, но жените – по-често.

– Има ли различни видове невралгия?

– Ние делим невралгията на два вида. При първия вид – идиопатичната невралгия, не откриваме никаква причина. Тя е по-често срещаната. Най-вероятно се провокира от възпаление на нерва, неясно от какво. И е по-характерна за женския пол, по-често след 50-годишна възраст.

Имаме и втора, много по-рядка, симптоматична форма. Тя се дължи обикновено на локални причини, които анатомически достигат, възпаляват и притискат троичния нерв. И това могат да са например тумори в мозъчната база, т.е. в базата на черепа, възпалителни заболявания, диабетна полиневропатия, разширен кръвоносен съд в близост до нерва – т.нар. аневризма. Възможно е и да е една от проявите на множествена склероза или други автоимунни заболявания. Или да е вследствие на травма – рядко, но също е вариант. А и много пъти трябва да изключим и заболявания локално на синусите, на ухото, на челюстта, на зъбите и на ставата, която свързва горната челюст с черепа – т.нар. темпоромандибуларна става. Така че това са другите, по-редки форми, които трябва да се изключат.

– Какви изследвания трябва да се направят, за да се уточни точната причина за заболяването и да се изключат останалите болести?

– Много е важно такъв пациент да се насочи към невролог, който да направи специфичен преглед с неврологичен статус. Защото е важно дали при тригеминалната невралгия се откриват само сетивни симптоми на възбуда или има и други, неврологични симптоми и още белези от засягане на различни тъкани и структури, които биха подсказали, че се касае за симптоматично заболяване.

Когато имаме такива съмнения, по-правилно е неврологът да назначи директно магнитен резонанс на главния мозък. Чрез него оглеждаме не само главния мозък, но и някои от структурите в околност, отворите и каналите, през които преминава този нерв в лицевия скелет. Те също са свързани със засягането на троичния нерв.  Това е най-важното изследване – то отхвърля по-сериозните форми на заболяването – тумор, множествена склероза, аневризма и др.

Често пъти прибягваме и до второ изследване, което също може да е от полза. Това е неврофизиологично изследване на проводимостта на нерва – електромиография с изследване на мигателен рефлекс.

– Каква информация ви дава това изследване?

– То изследва дали нервът е засегнат анатомически, т.е., дали има засягане на ствола или ядрата на нерва Ако няма данни за такова засягане, по-вероятно е да се касае за идиопатичната форма, която обикновено е безопасна и отшумява след няколко седмици, макар че може да се повтаря след това в годините. А има и по-рядка, хронична форма, която е с тенденция да продължи с месеци и по-дълго време.

– Каква е терапията при заболяването?

– Тригеминалната невралгия е пример за вид специфична болка в неврологията, наречена невропатна болка – свързана е със засягане на периферната и на централната нервна система. Заради това се използват препарати, които потискат механизма на такава невропатна болка. Това са обикновено противоепилептични препарати – антиконвулсанти, които успокояват функцията, работата, възбудата на нерва. Често пъти прибавяме и антитревожни медикаменти, т.е., антидепресанти. В някои случаи прибягваме и до наркотични аналгетици. Хубаво е тук да се знае, че аналгетиците и нестероидните противовъзпалителни средства, които взимаме например при главоболие, болки в зъба тук обикновено нямат ефект. Аналгинът, аспиринът, парацетамолът не действат при невралгията.

Тригеминалната невралгия принципно не подлежи и на физиотерапия – не е желателно да се прилага при това заболяване. Всякакви методи като магнити, токове, ултразвук, лазер и т.н., могат допълнително да възбудят нерва, или да възпалят обвивката му и това да допринесе за влошаване на картината.

А що се отнася до алтернативните методи, аз съм представител на официалната медицина. А и специално за тригеминалната невралгия не знам алтернативната медицина да има превес и да е по-ефективна от официалната.

– С методите на официалната медицина успявате ли да овладеете ефективно заболяването?

– Да, с методите, които ви изредих, успяваме да повлияем на болестта. В много редки случаи на тригеминална невралгия, която в годините не се овладява, не се намира никаква причина, не се повлиява от медикаменти, тогава неврохирургията прибягва до оперативни методи.

Напоследък се утвърди разбирането, че идиопатичната форма на тригеминалната невралгия може да се дължи и на вирусно индуциране

Т.е., на вирусна инфекция и то от херпес зостер вирус, но без обриви. В този случай към терапията трябва да се добавят и специфични противовирусни средства за херпес зостер вирус, какъвто е препаратът ацикловир. Препоръчва се това да не се прави поголовно, а след провеждането на специален кръвен тест с антитела за херпес зостер вирус, независимо дали има обрив или не. Затова, трите изследвания, които бих назначил при една тригеминална невралгия особено, ако е упорита и не отшумява дълго време, е магнитен резонанс на мозъка, ЕМГ-изследване с мигателен рефлекс и тестове за херпес зостер вирус, за да се види дали има нужда и от антивирусно лечение. И всякакви допълнителни тестове, ако се открие друга причина.

Трябва да ви кажа, че със съвременните комбинации, които правим, в много голям процент от случаите успяваме да сме ефективни. Аз все още срещам в практиката си случаи, когато пациентите са били лекувани дълго време с нестероидни противовъзпалителни средства и продължават с тях. Дори лекувани с миорелаксанти – отпускащи мускулния спазъм препарати, за които днес се счита, че не са ефективни. Натъквам се и на препоръки за употреба на витамини от група В. За последните също се счита, че не са от полза при точно този вид диагноза.

А по отношение на диагностиката, за да сме прецизни, когато се налага, изпращаме пациента за консултация и с УНГ-специалист, стоматолог, за да може да се изключи всичко постепенно. Когато картината не ни върви, нещо е упорито, локализирано, прекалено специфично и ни прави впечатление, тогава изпращаме пациента за допълнителни консултации.

Каква е разликата между това заболяване и неврита?

Невралгията е заболяване на сетивните и смесени нерви, при което липсват анатомични изменения в тях, а клинично се изявява с възбудна симптоматика: изтръпване и болки в крайниците.

Невритът се свързва с възпалителна реакция на нерви, при тях се откриват структурни изменения в нерва, а клинично се наблюдават не само възбудни (болки, изтръпвания), но и отпадни сетивни и двигателни рефлекси, и трофични прояви.

Между невралгията и неврита, респективно невропатията, не съществува принципна морфологична разлика, тъй като едно продължително дразнене при невралгиите може да доведе до структурни болестни изменения, включително и до възпаления на нерва, коренчетата или съответните ганглии.

Най-голяма диагностична стойност за разграничаване на невралгията от неврита има стимулационната електромиография, с която могат де се доловят измененията в нервната проводимост още в начален стадий. Изследването е от групата на функционалните, неинвазивно, при него няма облъчване и болки. Това е и един от малкото диагностични методи, който може да даде прогноза за развитие на процесите или заболяванията.

Милена ВАСИЛЕВА

Източник: https://zdrave.to/