дом блог страница 705

Ново лекарство блокира повечето видове грип

Сезонът на грипа още не е отминал в Северното полукълбо, но – както много от нас откриват – сезонните ваксини за грип не винаги осигуряват пълна защита, тъй като трудно може да се предвиди кой щам на грипа ще се появи.

Изследователи обявиха наскоро, че са разработили експериментално хапче, което предпазва мишки от широк спектър грипни вируси.

Ако медикаментът сработи и при хората, може да доведе до разработването на средство за борба с една от най-смъртоносните инфекции, пред които е изправено човечеството, съобщава Science.

Грипът убива около 650 000 души годишно, а боледуват много повече – и дори да си направите противогрипната ваксина, все пак може да хванете грипния щам, от който тя не ви предпазва.

Новото експериментално лечение би могло да осигури широка защита срещу много щамове на грипа, дори при нива на инфекция, които в момента са смъртоносни.

Все още не е тествано върху хора, но е възможно новата молекула да е дългоочакваното лекарство за грипа.

Антитела

Новата статия в списание Nature описва лечението като имитиращо начина, по който организмът използва естествените антитела за борба с вирусите.

„Ако ми бяхте казали преди 10 години, че ще имаме малка молекула, която би могла да направи това, щях да съм много изненадан“, заяви Иън Уилсън (Ian Wilson), биолог в Scripps Research Institute и съавтор на изследването, в интервю с NPR. „Това е доказателство за принципа, че малките, управляеми лекарства могат да се държат като естествените мощни антитела.“

Обикновено, антителата са насочени към определен щам на грипа. Но през 2008 г. изследователите откриха клас от така наречените широко неутрализиращи антитела (bnAbs) при хората, които могат да се свържат и да деактивират много грипни щамове едновременно. Подробни проучвания на един от най-добрите от тези bnAbs, наречени CR6261, показват, че те се свързват със стволовата част на хемаглутинина (HA) протеин на повърхността на вируса. Тази част от протеина е почти идентична при многобройни грипни щамове и е от съществено значение, за да позволи на вируса да се слее с мембраните на клетките, които заразява.

Единствените пациенти, които са приели новото лекарство досега, са лабораторните мишки. Но дори когато мишките са били изложени на смъртоносни нива на грип, 100{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} от лекуваните с новия медикамент са оцелели.

A) Кристална структура на JNJ4796 (червено) с H1N1 A /2006 HA (сива повърхност). N-терминалният слят пептид от веригата НА2 (синя панделка) е маркиран в оранжево. (В) Изглед по тройната ос на тримера НА, като трите идентични свързващи места на JNJ4796 са подчертани (циан) заедно с химическата му структура. A small-molecule fusion inhibitor of influenza virus is orally active in mice, Maria J. P. van Dongen et al

През 2011 и 2012 г. изследователи, водени от Уилсън и Дейвид Бейкър (Wilson and David Baker) от Университета на Вашингтон в Сиатъл, използват техники за компютърно проектиране, за да създадат много по-малък протеин, наречен HB80.4, който се свързва със ствола на вирусния протеин HA и блокира вирусното сливане. Но протеините обикновено не работят като перорални лекарства, защото храносмилателните ензими ги разграждат в стомаха.

Сега Уилсън, Мария ван Донген (Maria van Dongen), експерт по откриване на лекарства в фармацевтичните компании Johnson & Johnson в Лайден, Холандия, и техните колеги използват предишното откритие на HB80.4, за да открият малки молекули, които правят същото.

Ван Донген и нейният екип успяват да създадат JNJ4796, молекула, която не само се свързва по-добре от HB80.4 с вдлъбнатините на ствола на НА, но има подобрени свойства за действие като лекарство, като повишена разтворимост в кръвта.

Екипът на Ван Донген показа, че бъдещото лекарство блокира група от вируси на грипа от заразяване на миши и човешки клетки в петриево блюдо. Проучванията върху мишки, на които е даденo лекарството, показа, че e предотвратило болестта дори след като са били изложени на смъртоносни дози от многобройни щамове на грипа, съобщават учените в Science.

Ако лекарството се окаже безопасно и ефективно при хората, то ще се присъедини към двата одобрени перорални медикамента – озелтамивир и занамивир (това са непатентованите наименования, срещат се като Тамифлу, Реленца) – които могат да помогнат в борбата с грипа. За разлика от JNJ4796, който блокира навлизането на вируси в клетките, одобрените лекарства блокират разпространението на вирусите, след като вече има заразени клетки. Но вирусите вече показват признаци на развитие на резистентност към настоящите лекарства.

Обещаващото ново лечение е ефективно и при лечение на човешки белодробни клетки, което потенциално проправяйки пътя към клинични изпитания върху хора.

Източник: https://nauka.offnews.bg/

Ранната диагностика спасява от рак на дебелото черво

Д-р Здравко Димитров, хирург – проктолог в „Он клиник“-Бургас коментира най-новото въведение за ранна диагностика и превенция на изключително важен проблем на нашето съвремие – свързан с болести на дебелото черво

– Д-р Димитров, какво представлява карцинома на дебелото черво и какво е мястото му сред другите онкологични заболявания?
– Карцинома на дебелото черво е едно от заболяванията, които най-често се срещат, второто по разпространение злокачествено заболяване след карцинома на белия дроб.
Кои са последните постижения на медицината при борбата с карцином на дебелото черво?
Медицината се развива много бързо и с много бързи темпове. През 40-те години в Япония, тъй като при тях има голям процент на развитие на рак на стомаха, е открита фиброоптиката, с помощта на която през естествените отвори се навлиза и се оглежда самата лигавица отвътре, там, откъдето започва развитието на дебелото черво, като стремежа е да се хванат съвсем ранните белези и интервенцията, която се прави тогава е много малка. В Япония има най-голям процент от заболявания на рак на стомаха, но най-ниска смъртност от самото заболяване, тъй като навреме вземат мерки. Тендоскопията се развива във времето и по същия начин започва да се използва и в дебелочревната патология. Сега в момента електрониката с микрокамерите дава изключително добро ранно откриване на карцинома на дебелото черво, ранно откриване на тези предразположения, които се отстраняват, за да се образува рак на дебелото черво. Така че, фиброскопията е нововъведение, което в пъти увеличава ранното откриване на рака и с пъти намалява смъртността от напредналите форми на рак. При ранно откриване, при навреме хванат рак на дебелото черво, е абсолютно лечимо заболяване.

– Какво представлява фиброколоноскопията и това ли е най-модерния начин за лечение на карцином на дебелото черво?

– Фиброколоноскопията представлява един, образно казано, маркуч, дълъг около 1.80 м. В неговия край има микрокамера, която при навлизането в кухите органи, т.е. в червата, може да огледа и увеличава до 20 пъти. Последните модели на ендоскопите могат да увеличават до 20 пъти обекта, който се наблюдава в момента. Всъщност, правим едно микроскопиране на лигавицата на червото и стремежът ни е да се огледа цялото до навлизането на тънкото в дебелото черво в дясната половина. Не винаги това е възможно поради различното анатомично разположение на червото, но в голям процент, при опитни ендоскописти, се оглежда повече от 80{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} от дебелото черво. Там, откъдето мине апарата – ендоскопа и огледа даденото черво, можем категорично да кажем, че то е здраво или, че има рак на дебелото черво. Удобното на ендоскопа е това, че той има и канали, през които може се вкарат микрохирургични инструменти, като щипка за биопсия, прави се хистологично и микробиологично изследване или пък през тези канали могат да се премахнат доброкачествени процеси, които след време ще се развият вече като рак на дебелото черво, или да се правят други микрохирургични манипулации. Фиброколоноскопията в момента е златният стандарт за изследване и профилактика на дебелочревните заболявания.

– Защо трябва да се обърнат към Вас и специалистите от Он Клиник всички, които се нуждаят от диагностика и лечение на това заболяване?

– Он клиник е един голям международен конгломерат със 140 медицински центъра, които са разположени в цял свят – Русия, Израел, Китай, Европа. Само в България в момента има създадени три центъра, в които работят много добри специалисти – проктолози, които се занимават със заболявания на дебелото черво и на ректума. Това са хора с много опит в тази област, защото не всеки хирург е и проктолог. Те много добре познават малката симптоматика на рака на дебелото черво, много често са срещали и са оперирали самите усложнения на рака. Тук при нас разполагаме с апаратура, която действително може да отговори на нуждите на пациента. Тези специалисти, които работят в нашите центрове, най-бързо и адекватно ще успеят да поставят диагнозата и ще успеят да помогнат на болните.

Източник: https://www.monitor.bg/

МЗ отпуска повече средства за радиоактивни медикаменти

С промяна в Наредбата за реда за заплащане от държавния бюджет на лечението на българските граждани за заболявания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, МЗ ще плаща повече за радиоактивни лекарствени продукти. Това става ясно от проекта за изменение и допълнение на Наредбата, публикувана на сайта на Министерството на здравеопазването на обществено обсъждане.

МЗ ежегодно провежда процедура за обществена поръчка с предмет „Доставка на радиоактивни лекарствени продукти, радиофармацевтици, радионуклидни генератори, китове и радионуклидни прекурсори“. Тази година поръчката е за доставка на радиофармацевтици. В спецификацията са включени общо 485 генератора на обща стойност 731 059 лв.

С цел трайно решение на възникващите ежегодно проблеми с осигуряването на радиофармацевтици отпада изискването за сравняване цените с предходно договаряне.

„Така по цени, равни на референтната стойност от Позитивния лекарствен списък, общата стойност ще се покачи със 107 716 лв., в което се изразява и финансовото въздействие на проекта на наредбата. Средствата ще бъдат осигурени в рамките на бюджета на Министерството на здравеопазването. Съответно това е финансовото въздействие върху потенциалните изпълнители на обществената поръчка, които ще доставят съответните продукти“, пише в мотивите към Наредбата.

„Промяната в подхода за определяне на тръжната цена ще допринесе до засилване интереса на фирмите към нашия пазар и ще създаде нови условия за конкурентна среда при обществените поръчки и понижаване на цените, договорени от МЗ“, пише още в мотивите.

Предвиденият брой генератори е за обезпечаване диагностиката на близо 20 000 пациента от страната. Към момента обаче нямало подадена нито една оферта за два вида технециеви генератори, които са от изключително важно значение за функциониране на центровете по нуклеарна медицина към лечебните заведения в страната, тъй като са диагностичен инструмент за анализ на широк спектър от заболявания.

„Очертаващият се проблем с бъдещите доставки на технециеви генератори налага да бъде определен по-кратък срок, от регламентирания 30-дневен, а именно 14-дневен срок, считано от датата на публикуване на настоящия проект на интернет страницата на Министерството но здравеопазването и на Портала за обществени консултации“, пише в мотивите към проекта за изменение и допълнение на Наредбата.

Пълният текст на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 34 от 2005 г. за реда за заплащане от държавния бюджет на лечението на българските граждани за заболявания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване може да намерите тук.

Източник: https://www.zdrave.net/

Доц. д-р Миглена Георгиева: Единственото лечение на целиакията е диета без глутен

Доц. д-р Миглена Георгиева, д.м., е педиатър-гастроентеролог и специалист по детско хранене. Началник е на Втора детска клиника при УМБАЛ “Св. Марина” във Варна.

Завършва медицина през 1986 г. в Ленинград – “Ленинградски педиатричен медицински институт”. През 1996 г. защитава дисертация в областта на детската гастроентерология – “Клинични, ендоскопски, морфологични и функционални промени при някои заболявания на горния отдел на храносмилателния тракт у деца и юноши”. През 1992 г. придобива специалност по педиатрия. През 2005 г. придобива специалност по детска гастроентерология. През 2010 г. се хабилитира към Катедрата по педиатрия и медицинска генетика – МУ Варна. От 1.07.2013 г. е зачислена за специализант по специалността “Хранене и диететика” към МУ-Варна.

От 2003 г. досега е част от екипа на “Св. Марина”-Варна.

Има над 150 участия и публикации в научни конгреси у нас и в чужбина. Основните научни разработки са в областта на заболявания на горния храносмилателен тракт, хеликобактер инфекция, чернодробна патология, хранителна алергия, приложение на пробиотиците и др. Има сертификати за извършване на абдоминална ехография, фиброгастроскопия и колоноскопия, чернодробна биопсия, рН метрия, клинично хранене.

– Доц. Георгиева, има ли разлика между целиакия, непоносимост и алергия към глутена?

– Съществува такава разлика. Това са глутен-свързани заболявания. Те биват целиакия, което е автоимунно заболяване и ако човек страда от него, спазва диета за цял живот.

При алергията имаме изработване на антитела към глутена. И това състояние обикновено е временно – след няколко години се преодолява.

Съществува обаче и трети вид непоносимост към глутена, която не е нито целиакия, нито алергия към белтъка на глутена. Пациентите се чувстват по-добре без глутен в диетата си. Те също спазват диета.

Така че това е разликата между тези заболявания. Въпросът е в продължителността на диетата. Това са три различни заболявания на непоносимост към глутена.

– Какво всъщност представлява глутенът, че предизвиква такива проблеми при част от хората?

– Глутенът е белтък, който се съдържа в някои зърнени храни като пшеница, лимец, ечемик, овес, ръж.

Това е важен белтък – благодарение на него се споява хлябът. Разгражда се на проламини от ензимите на тънкото черво и някои от тези проламини са токсични при част от хората за червото. Организмът ги разпознава като вредни за него.

– Наричат целиакията “клиничен хамелеон” и “велика имитаторка”. Защо?

– Целиакията или глутеновата ентеропатия, както още се нарича, може да се прояви в най-различни форми. Позната е като класическа целиакия, когато е със симптоми от храносмилателния тракт. Това са: диария, отслабване на тегло, дефицит на витамини, нарушаване на ръста, на теглото. А може да се прояви и по-различно – например т.нар. тиха или латентна целиакия.

Често пъти целиакията е съчетана с други автоимунни заболявания като диабет, автоимунен тиреоидит на Хашимото и с някои синдроми – на Даун, на Уилямс, на Търнър. Така че в много от случаите, при храносмилателна и извън храносмилателна патология, особено ако имаме автоимунни нарушения, обезателно се търси целиакия, защото тези пациенти трябва да бъдат поставени на безглутенов режим на хранене.

– Има ли свои пикове болестта?

– Да, пиковете са няколко. Първият е във втората, третата година, когато се въвежда глутенът в храненето. И вторият пик – на възраст 50-60 г. Това са двата пика на развитие на целиакията. Свързани са с особеностите на храносмилателния тракт през този период от време.

– Има ли и придобита форма на целиакия?

– Човек има предразположеност за целиакия. По генетичен състав 30-40{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} от бялото население имат този генотип. Т.е. има възможност да се развие целиакия. Но не всички, а само 1 до 2{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} от бялото население развиват болестта. Т.е. освен генетичната предразположеност е необходимо да имаме и други причини.

– Споделяте ли мнението, че болестта в сравнение с преди 30 г. днес е мутирала?

– Не, тя не е мутирала, просто има различна клинична картина. В България няма проблем с диагностиката на заболяването. Въпросът е този, към когото са се обърнали пациентите, да познава заболяването и да знае какво да търси.

Освен клиничната картина се изследва серология – това са антитела. В цялата страна това изследване се прави в големите лаборатории. И след това се прецизира – обикновено се предприема биопсия на горните отдели на тънкото черво или при малките деца – за да се избегне биопсията, се работи по препоръките на Европейската асоциация по детска гастроентерология: ако антителата са над 10 пъти над нормата, можем да изследваме и HLA системата.

– В какво се състои лечението на целиакията?

– Единственото лечение е безглутеновата диета. Когато имаме данни за целиакия, това е за цял живот

И тогава пациентът не е болен, но спазва строга диета.

В интерес на истината това е трудно, защото в нашето общество са малко заведенията, които предлагат безглутенови продукти. В детските градини, в училищата също има проблем с тези пациенти. Донякъде те са сегрегирани, което особено за детската възраст е доста трудно да се спазва.

Самите пациенти, които имат поставени автоимунни заболявания, знаят, че трябва активно да търсят изключване на целиакията. Пациенти, които имат трудно поддаващи се на лечение желязодефицитна анемия, епилепсия, проблеми със зъбния емайл, би трябвало допълнително да търсят консултация с гастроентеролог с оглед изключване на това заболяване. Могат да се обърнат към големите университетски клиники в страната – София, Пловдив, Варна и Плевен за изследвания, изключване или доказване на целиакия.

– Имате ли информация колко са пациентите с целиакия?

– От 1 до 2{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} са болните с това заболяване. Но много по-малко са диагностицираните, отколкото наличните пациенти с целиакия. Ние водим за Североизточна България около 120 пациенти – деца на възраст от 1 до 18 години.

Децата, които са доказани в България, че са с целиакия, са над 300, но предполагам, че това е само 1/3 до 1/4 от наличните такива пациенти. Не коментирам възрастта, защото там търсенето на целиакията е по-забавено от гледна точка на това, че колегите гастроентеролози интернисти търсят повече ракови, възпалителни заболявания на червата, а по-малко се сещат за това уж добре повлияващо се заболяване. Но там трябва да се поставят още диагнози и да се започне своевременно диета, защото има усложнения във вид на лимфоми, аденокарциноми в по-късна възраст. Така че въобще не е безобидно заболяването.

– Традицията в храненето ни да използваме много хляб и хлебни изделия повлияла ли е на броя на болните у нас в сравнение с други страни, където се яде по-малко хляб?

– Това е характерно не само за нас, но и за цяла Европа. Затова и хората от бялата, от кавказката раса, практически по-често боледуват от целиакия.

– Всички тези изследвания, които се правят при диагностиката на целиакията, поемат ли се от Здравната каса?

– Всички изследвания се покриват от Здравната каса, без HLA. Това изследване се заплаща отделно и струва около 150 лв.

Милена ВАСИЛЕВА

Източник: https://zdrave.to/

С близо 8 бона намалява данъчната основа с ТЕЛК

Данъчно облекчение за лица с намалена работоспособност могат да ползват лицата с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност. То им дава възможност да намалят сумата от годишните данъчни основи със 7920 лв.

Данъчното облекчение може да се ползва включително за годината на настъпване на неработоспособността, както и за годината на изтичане срока на валидност на експертното решение, в което е определена намалената работоспособност. Към годишната данъчна декларация се прилага копие на валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК.

От новото данъчно облекчение могат да се възползват физически лица, за извършени през годината безкасови плащания, когато едновременно са налице няколко условия. Лицето е придобило през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа. Сто на сто от паричните доходи са получени по банков път. Извършените безкасови плащания от лицето са в размер 80 или над 80 на сто от доходите.

Данъчното облекчение е в размер 1 на сто от дължимия за годината данък върху общата годишна данъчна основа, но не повече от 500 лв., а обстоятелствата и условията за ползването му се декларират от лицето в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Източник: https://www.monitor.bg/

Грипният вирус може да се разпространи дори само с дишане, без кихане и кашляне

Ако просто се отдръпнете назад, когато някой се изкашля, не е задължително това да ви предпази от грип – трябва и да стоите на разстояние, когато просто диша някой болен човек наблизо. Причината е, че вирусът може да се разпространява дори само чрез дишане, потвърди ново проучване, цитирано от МedicalХpress.

Хората често смятат, че може да се хване грип от малките капчици, които излизат от устата на кашлящ заразен човек или чрез докосване на замърсени повърхности.

В изследването, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences (bioRxiv), учените са намерили големи количества от инфекциозния вирус на грипа в издишвания дъх на болни от грип хора, което подчертава значението на „въздуха“ за разпространението на болестта.

„Хората с грип отделят заразни аерозоли (малки капчици, които остават суспендирани във въздуха в продължение на дълъг период от време), дори когато не  кашлят, особено по време на първите дни на заболяването. Така че, когато някой се окаже с грип, трябва да се прибере вкъщи и да не остава на работното си място и да заразява други хора“, обясни д-р Милтън, професор по хигиена на околната среда в Университета на Мериленд, Факултет по обществено здраве и водещ изследовател на това проучването.

„Резултатите от изследването показват, че поддържането на повърхностите чисти, измиването на ръцете и избягването на хора, които кашлят, не осигурява пълна защита от грип“, заяви съавторът на проучването Шерил Ерман (Sheryl Ehrman), декан на Колежа по инженерство към Университета на Сан Хосе, цитирана от Live Science.

Д-р Милтън и неговия изследователски екип улавят и идентифицират грипния вирус в издишания въздух на 142 участника с потвърдени случаи на грип от първия, втория и третия ден от заболяването.

Участниците седят в машина, която може да открие грипните вируси в дъха им. Машината, наречена „Gesundheit II human source bioaerosol sampler“, се състои от голямо устройство с конусовидна форма, което участниците да поставят на главата си. Участниците бяха помолени да дишат, говорят, кашлят и кихат естествено по време на 30-минутен сеанс в машината.Участник в проучване седи в машината Gesundheit II, която се използва за улавяне и анализ на грипния вирус в издишания въздух в Университета на Мериленд, Факултет по обществено здраве. Източник: University of Maryland

Изследователите откриват, че кашлицата не е необходима, за да могат болните участници да изхвърлят заразни аерозоли.

Изненадващо, 11 (48{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978}) от 23-те аерозолни проби, получени без кашлица, има откриваема вирусна РНК и 8 от 11-те (около 35 процента) съдържат инфекциозния вирус

Освен това в пробите с кихане не са наблюдавани по-голям брой копия на вирусната РНК в грубите или фините аерозоли, което предполага, че кихането не дава важен принос за разпространението на грипния вирус.

Според авторите констатациите могат да бъдат използвани за подобряване на математическите модели за риска от предаване на грипа по въздуха от хора със симптоматично заболяване и да се разработят по-ефективни мерки за намаляване на въздействието на грипните епидемии и пандемии. Подобренията могат да включват въвеждането на вентилационни системи за намаляване на риска от разпространението на заболяванията в офиси, училищни класни стаи и вагони, например. В същото време, всички можем да се вслушаме в съвета да си останем вкъщи, ако е възможно, в началото на разболяването, за да се предотврати разпространението на вируса на грипа. И, да се ваксинираме – това не е перфектната защита, но предотвратява значително тежестта на заболяването.

Източник: https://nauka.offnews.bg/

Ваксината срещу морбили, паротит и рубеола не причинява аутизъм

Ваксината срещу морбили, паротит и рубеола не причинява аутизъм, се съобщава в голямо проучване, проведено с цел обяснение за нарастващия брой антиваксъри и тъй като огнищата на морбили се увеличават, съобщава „Гардиън“.

Съмненията относно тривалентата ваксина ММР са гастроентеролога Андрю Уейкфийлд, който през 1998 г. предположи, че е свързана с аутизма. Симптомите на заболяването често започват да се проявяват около времето, в което се прилага, между 12 и 15 месеца.

Теорията е дискредитирана и по-късно Уейкфийлд е лишен от право да практикува медицина, но се наблюдава повишаване на съмненията относно безопасността на ваксините, разпространявани в социалните медии и в някои страни.

В петък УНИЦЕФ предупреди, че случаите на морбили са се увеличили до шокиращи нива по света, разпространявайки се сред неваксинирани деца. Световната здравна организация заяви, че скептицизма към ваксините е една от 10-те най-големи глобални заплахи за здравето.

Документът в Annals of Internal Medicine е от датски учени, които провеждат едно от ключовите проучвания, за да опровергаят връзката, като са проследени 650 000 деца в датския регистър на населението за повече от 10 години.

Д-р Андерс Питър Хвиид от Statens Serum Institut в Копенхаген коментира: „Това изследване от 2002 г. е публикувано в Медицинския вестник на Нова Англия преди 16 години, но не разсея теориите, че ваксинирането причинява аутизъм. Спомням си, че преди няколко години видяхме дори Доналд Тръмп в неговата президентска кампания да пуска туитове за ваксини, причиняващи аутизъм.“

Учените искат да обърнат специално внимание на някои от критиките на антиваксъри, като например предположението, че някои групи деца са по-уязвими към аутизма след ваксинацията срещу ММР, отколкото други.

Учените проследяват деца с брат, който има аутизъм и тези с повишен рисков фактор за аутизъм, като по-възрастни родители. Те също така разглеждат дали има повече аутизъм сред децата, които са получили други ваксини преди ММР.

Анти-ММР кампаниите твърдят за регресивна форма на аутизъм, причинени от ваксинация, които не се появяват в проучвания за цялото население.

Всички тези теории са тествани в изследването и е установено, че те са абсолютно неверни.

Не открихме подкрепа за хипотезата за повишен риск за аутизъм след ваксинация с ММР в националната популация на датските деца, няма подкрепа за хипотезата за ваксиниране с ММР и предизвикан аутизъм в чувствителни подгрупи, характеризиращи се с екологични и фамилни рискови фактори, и няма подкрепа за натрупване на случаи на аутизъм в определени периоди от време след ваксинация с ММР„, съобщава изследването.

В редакционната статия на изследването, Саад Омер от Училището по обществено здраве на Ролинс в университета Емори в Атланта, Джорджия и Инчи Йълдъръм от Медицинския факултет на университета Емори коментират, че изследването си е заслужавало да се проведе, въпреки че вече е доказано, че няма връзка между ММР и аутизма.

В един идеален свят изследванията за безопасност на ваксините биха се провеждат само за оценка на научно обосновани хипотези, а не в отговор на конспирации. Но в действителност, хипотезите, разпространявани от антиваксърите, могат да повлияят на общественото доверие във ваксините“, пишат те.

„Сега живеем в свят на „резистентност към фактите„, където данните имат ограничена убедителна стойност. И така, как лекарите и здравните служители развенчават мита за ММР-аутизма“, коментират те.

Първо, всеки мит за ваксина трябва да бъде ясно обозначен като такъв.

Второ, когато се коригират неточна информация, учените трябва да се съсредоточат върху ключовите факти и да не се опитват да отговорят на всичко.

Трето, „трябва да се предостави алтернативно обяснение на този феномен на възприятията„. В противен случай, всеки скептик има голям шанс да се върне към предишните си грешни убеждения.

Източник: https://news.bg/

Всеки ден по 34 българи са били с инфаркт през 2018 г.

Всеки ден по 34 българи са били с инфаркт през 2018 г. Това показват данните на Националния център по обществено здраве и анализи за м.г. Общо пациентите с инфаркт, които са хоспитализирани и не са били лекувани в здравно заведение, са 12 753, или всеки ден по 34 българи са получили остър инфаркт на миокарда.

11 681 българи са лекувани в болница с инфаркт през 2018 г. – 920 от тях са починали. 5 623 от хоспитализираните пациенти с инфаркт са били мъже над 55-годишна възраст. Жените в същата възрастова група са били 3 607. При 8 874 от всички пациенти е направена коронарна ангиопластика. При 110 от болните е направена фибринолиза.

Най-честата диагноза е била остър трансмурален инфаркт на миокарда на предната стена, с какъвто са 5 125 българи. При 3 980 от тях е направена коронарна ангиопластика.

Втората по честота диагноза е била остър трансмурален инфаркт на миокарда на долната стена. 4 575 пациенти са били с такъв, а 3 751 от тях са лекувани с коронарна ангиопластика.

Източник: https://www.zdrave.net/

След колко време имам право на ново направление за рехабилитация?

Наскоро претърпях инцидент – счупих си раменната кост. След като зарасна, отидох при личния ми лекар, който ми даде направление №3 за рехабилитация. С направлението отидох и направих 20 процедури (7 дни) в център за рехабилитация, след което ми издадоха направление №7 за постъпване в болница. След направени общо 54 процедури (в рамките на 16 дни) в центъра и в болницата, някои от които платени от мен, а други – от Здравната каса, беше констатиран много малък напредък в раздвижването на раменната става. Кога най-скоро имам право на ново направление за рехабилитация?

Камен Димов, гр. Бургас

Ако рехабилитацията ще се провежда в лечебно заведение за болнична помощ, от значение е коя е клиничната пътека за рехабилитация, тъй като по някои пътеки за рехабилитация не се допуска повторен прием в рамките на годината.

Ако имате предвид провеждане на рехабилитация в извънболничната помощ, след изписването ви от лечебно заведение за болнична помощ имате право на контролни прегледи, задължително записани в епикризата и извършени в същото лечебно заведение за болнична помощ, в рамките на 30 календарни дни след дехоспитализацията, но те не се отнасят до извършване на:

1. профилактични прегледи;

2. прегледи от общопрактикуващия лекар или специалист от извънболничната помощ за предписване на лекарства;

3. преглед по повод диспансерно наблюдение;

4. прегледи при назначаване и извършване на процедури от пакет “Физикална и рехабилитационна медицина”;

5. прегледи по повод извършване на дейности по медицинска експертиза.

Следователно вашият личен лекар може да ви издаде при необходимост и по преценка направление (бл. МЗ-НЗОК №3) към специалист физиотерапевт, който ще назначи физиотерапевтичен курс на лечение.

Източник: https://zdrave.to/

Еуфория издава манията

14.5{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} от българите са преживели някакъв вид психично разстройство, показват данните от проучване на НЦОЗА. Сред най-честите състояния са тревожните разстройства депресия и мания. Диагнози, чиито симптоми са на двата полюса. И ако за депресията се говори много, то маниите сякаш не са толкова известни. Какво е характерно за болестта, попитахме д-р Захари Зарков, началник на отдел „Психично здраве“ в НЦОЗА.
Манията не е от на най-честите психични разстройства. За разлика от тревожно-депресивните състояния обаче, при манията симптомите са на другия полюс. Ако депресията е съпътствана от мрачни мисли, липса на енергия, потиснатост, ниска самооценка и апатия, то при манията е точно обратното. Човек е обзет от необичаен позитивизъм, свръхактивност, неестествена самоувереност, повишено самочувствие и рисково поведение. Това е и коварното на болестта, защото в такова състояние
 
пациентът не съзнава, че има проблем.
Напротив, чувства се добре, обзет от еуфория, и ни най-малко не иска да се разделя с това усещане. „Става дума за тежко протичащо състояние, което засяга и близките на пациента. Това са хора, които могат да сключват рискови сделки, да изтеглят големи кредити, защото летежът на мисълта и свръхактивността ги тласкат към рискови решения. Имам пациенти, които са загубили семействата си заради кредити, залагане на жилища в състояние на мания“, разказа д-р Захари Зарков, началник на отдел „Психично здраве“ в Националния център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА).

 

Манията е белег на биполярност на настроението

и се води като тежка психична болест. Тя е състояние на свръхативност и еуфоричност. Налице е и намалена нужда от сън. Хората в мания могат да се събудят в 3 часа (през нощта), готови да тръгнат на работа. Това има биохимично обяснение, свързано със свръхактивация на основните невромедиатори, които са отговорни за настроението, като серотонин, норадреналин и допамин. За да се постави диагнозата, е необходимо симптомите да са налице в продължение на 7 дни, за разлика от депресията, при която периодът е 14 дни и повече. „При манията е по-кратък, тя е като буря“, обясни д-р Захари Зарков.

Рисков фактор за отключване на мания е

генетичната предразположеност към колебание на настроението, което прекрачва границата. Затова хората в мания са склонни към рискови решения, рисково сексуално поведение, високата самооценка е без покритие, имат потребност от изява и самоизтъкване. „При манията е нарушено социалното функциониране до степен, че човек не е вградим“, обясни д-р Захари Зарков. Именно социалното поведение е белег за разликата между норма и патология. Има хора, които са с весел темперамент, или както още ги наричат, душата на компанията.

Те обаче са адекватни от гледна точка

на отговорностите си, грижат се семействата си, нямат рисково поведение и тогава не става дума за болестно състояние, а просто за темперамента на самия човек. „Това е границата между нормата и патологията“, каза още д-р Захари Зарков. Лечението с антидепресанти също може да отключи мания. „Има няколко типа биполярна болест. Има риск при увеличаване на дозите на антидепресантите – вместо пациентът да излезе от депресията и да се върне в нормалното си състояние, да прескочи към мания.

Това е грешка на изкуството, но никой не е застрахован

при приемане на антидепресанти да не изпадане в мания. Тя може да бъде провокирана от медикамента“, обясни още д-р Зарков. Стимуланти като наркотиците, анаболите и стероидите също могат да провокират маниоподобни състояния. Специалистите от спешните психиатрични центрове отчитат зачестяване при амфетаминовите психози. Лечението е със стабилизатори на настроението и с потискащи медикаменти, които се наричат невролептици. Терапията на пациенти с мания трябва да бъде предписана задължително от психиатър. Много често хората с чести психични разстройства се обръщат към други специалисти – общопрактикуващи лекари, невролози.

Специално при манията пораженията могат

да са по-тежки, отколкото при депресията. Затова тази диагноза трябва да се лекува задължително от психиатър – заради риска да стане резистентна на терапия, което е опасно. Пълното излекуване при манията е възможно при добра терапия. При един маниен епизод лечението със стабилизатори на настроението е 1 година, при два епизода – между 2-5 години, а при три няма горна граница. Много често обаче пътят до лекаря се оказва много труден. Това се корени в неосъзнаването на проблема от страна на болния. И ако хората с депресия са опасни за самите себе си, защото има риск да посегнат на живота си, то тези с мания са опасни освен за себе си, и за близките си.

Пациентите нямат самоубийствени мисли,

на тях им се живее. „Те се чувстват на гребена на вълната. И почти никога не идват сами, винаги ги водят близките им, които са забелязали промяна в поведението, като свръхактивност и еуфория без основателна причина“, разказа д-р Зарков. Негов пациент дори споделил, че манията е най-приятното нещо, което е изпитвал, без да взима наркотици. Затова и състоянието е сравнимо с това, което изпитват хората след употреба на дрога. Така, главозамаяни от еуфория, пациентите предприемали рискови ходове, залагали апартаменти, теглели големи заеми и завличали цели фамилии.

При тежките случаи се стига и до принудително лечение.

Близките на болните обаче са изправени пред сериозна морална дилема. Те трудно намират сили да стигнат до прокуратурата, за да напишат жалба срещу своя брат, баща, съпруг или син. „Те са в морална дилема, защото след време може да ги попитат: „Защо ме вкарахте в лудница“, обясни още психиатърът. Биполярната болест обаче е труден терапевтичен проблем. Затова трябва да се търси професионална помощ. „Близките не бива да отлагат, а да бъдат смели, защото социалните последици са унищожителни. Колкото по-късно се започне лечението, толкова по-трудно е то“, призовава д-р Захари Зарков. Характерно за манията е, че тя засяга хора от артистичните среди и тези колебания дори им помагат да влязат в роля. Не липсват примери и на световноизвестни личности, които са признали, че имат биполярна болест, като Джим Кери, Катрин Зита Джоунс и др.

Автор: Мила Мишева

Източник: https://clinica.bg/