Над 400 000 души в България са със средна до пълна глухота, от тях 40 000 са деца. Това сочат данните на Световната здравна организация. От 1000 новородени на година 3 бебета се раждат без слух, а 2-ма от 3-ма души на възраст над 65 години пък имат тежки слухови проблеми. За възможностите на съвременната медицина глухите хора да излязат от тишината разговаряме с един от водещите специалисти по оториноларингология у нас проф. д-р Венцислав Цветков.

Той е началник на Клиниката по ушни, носни и гърлени болести към ВМА – София от 2002 г. и водещ специалист в областта на оториноларингологията и хирургията на глава и шия с дългогодишен опит. Специализирал е в много европейски страни, като Австрия, Германия, Чехия, Франция и др. Наред с въвеждането на нови хирургични методи в оториноларингологията и пластичната хирургия, проф. Цветков е и сред пионерите в България на кохлеарната имплантация на пациенти с вродена и придобита глухота. Автор е на множество научни трудове и на над 100 публикации в наши и чужди издания, свързани с риносептопластика, кохлеарна имплантация, микролазерхирургия на ларинкс, лазерхирургия на ухо, функционална ендоскопска хирургия на околоносни кухини.

– Проф. Цветков, преди седмица бяха отбелязани 20 години от първата кохлеарна имплантация у нас. Превърна ли се кохлеарната имплантация в рутинна операция в България?

– Както сама отбелязахте във въпроса, кохлеарната имплантация в България като оперативна интервенция се извършва вече от доста години. Това е сложна операция, която обаче лекарите, които са се специализирали, я изпълняват добре. Процентът на някакви усложнения е сравнително малък – той е съизмерим с проблемите, които са в Европа. Така че по отношение на самата оперативна интервенция бих казал, че вече е добре усвоена като техника.

За съжаление, обаче не е рутинна, и то по-скоро поради липсата на информация в обществото за това какво може да допринесе кохлеарната имплантация като възстановяване за пациента без слух – независимо дали глухотата е вродена или придобита в някакъв етап от живота. В този смисъл, има изоставане и като че ли някакво информационно затъмнение, тъй като малко хора всъщност идват да се оперират. Би трябвало при нас да има поток от нуждаещи се, защото има много такива – и деца, и възрастни. А всъщност, ние едва ли не ги молим да дойдат да се оперират.

– Хора с какви заболявания се нуждаят от кохлеарна имплантация?

– Всяко намаляване на слуха – било то вродено или придобито, което е в диапазона на т.нар. тежко чуване, съвсем адекватно се лекува с кохлеарна имплантация.

– Казахте, че това е сложна операция. Какво значи сложна и доколко опасна е за здравето на човек?

– Тя е сложна операция, защото е в системата на ухото. Темпоралната кост е изключително важна зона, през която преминават лицевият нерв, големи съдове. Изобщо, хирургията на ухото е сложна хирургия, която обаче в съвременния живот се изпълнява, както казах вече, доста успешно. Не говоря само за кохлеарната имплантация, а и за други проблеми, които оперативно се отстраняват в ухото. Изобщо, хирургията много напредна в тази област, но така или иначе, тя се води с висока степен на сложност. Т.е. там трябва да бъдат овладени хирургични техники. Не може един начинаещ отохирург да се занимава с това. Трябва опит.

– Чисто технически тези операции изискват ли някаква по-специална техника и имаме ли я в България?

– Чисто технически центровете, в които правим кохлеарна имплантация, сме задоволени по отношение на апаратура. За самата операция не се изисква кой знае какво. По-скоро е необходима специална апаратура за настройките на самите импланти. Но фирмите вносителки са ангажирани с това и те я имат. Тук обаче има един друг елемент, на който никой не обръща внимание – и това е, че след поставянето на кохлеарния имплант и след преминаване на следоперативния период се прави т. нар. включване на импланта и има нужда от обучение на пациента. Причината за това е, че звуците, които се чуват, особено при новородените деца, пък и при големите хора, в началото мозъкът не ги обработва по същия начин и, образно казано, те се нуждаят от учител – както, когато човек учи чужд език.

В момента тези учители – т. нар. речеви рехабилитатори, са без заплата и буквално се раздават, а би трябвало да бъдат внедрени към цялата система на кохлеарна имплантация. Здравната каса заплаща импланта, заплаща някаква символична пътека, но все пак има нещо. За тях обаче няма нищо. Това също е много сериозен проблем, защото без тези хора на практика няма кой да обучи децата или възрастните кохлероимплантирани, за да разбират какво всъщност се случва и какви са тези звукови сигнали.

– Как се установява липсата на слух при новородените, проф. Цветков?

– Когато детето се роди, в цивилизованите държави му правят т.нар. скрининг. С едно малко апаратче се подава звук в спящо състояние на бебето и се отчита дали има звуково дразнене от мозъка – нещо, което става много бързо, лесно, безболезнено и може да бъде направено от всеки един. При нас на много места в родилните отделения има такива апаратчета и се извършва този скрининг.

И когато има съмнение, че няма звуков отговор – т.е. има някаква форма на намаление на слуха, някаква глухота, то тогава след 5-ия, 6-ия месец се прави изследване, което се казва евокирани потенциали, с което всъщност се отчита степента на загуба на слуха. И ако тази степен на загуба на слуха е над 60-70 децибела – или един вид практическа глухота, то тогава човекът – дали е новородено, дали възрастен, вече е подходящ за кохлеарна имплантация.

– Много хора над 65-70 години губят слуха си. Те подходящи ли са за такава операция?

– Теоретично и на 200 години да са, могат да бъдат оперирани и да си върнат слуха. Т.е. слухът няма да се възстанови, но ще се върнат звуковите дразнения, които след известно време на обучение, за което допреди малко говорехме, те ще започнат да чуват нормално. Иначе казано, все едно са със слухов апарат, само че той е електронно ухо, което е вградено вътре.

– Еднократно ли се слага това електронно ухо, или се налагат коригиращи интервенции с възрастта?

– Самата оперативна интервенция слага вътрешното тяло на импланта. Всъщност имплантът се състои от две части – едната се имплантира с операция и е веднъж за цял живот. Другата част, която е външната – казва се процесор, тя се подменя, например когато излизат нови модели. Един вид това е електронно ухо, което се имплантира с операция, която е безболезнена за хората, и която може да върне слуха и на деца, и на възрастни. Здравната каса поема имплантите, които са доста скъпи, и на практика всеки, който има нужда, може да се прегледа при специалист уши, нос и гърло и той ще прецени дали може или не може да направи такава операция. И пак повтарям, кохлеарната имплантация може да се направи във всяка възраст.

– Има ли тенденция някои заболявания, водещи до загуба на слух, да се подмладяват?

– Не бих казал. Нямаме такова наблюдение. Преди години имаше доста проблемни деца след прием на гентамицин и други лекарства, които бяха ототоксични, т.е. увреждаха слуха. Сега те са намалели много. Може би сега на преден план излизат вирусни заболявания, които водят до глухота, до засягане на слуховия нерв – различните шарки, варицела, други вируси също атакуват слуха. При по-възрастните хора най-различни неща могат да се случат, с които човек да оглушее. Но пък вече има лечение.

– Специалистите от всички области на медицината алармират за бум на рака. Увеличават ли се туморните заболявания на ухото?

– Увеличават се и в нашата област. И в момента даже имаме няколко пациенти с тежки туморни заболявания, и то в много, много млада възраст. Не мога да кажа защо се случва това. Но замърсяването на въздуха, на храната, на всичко при нас е на едно от първите места.

Румяна СТЕФАНОВ

Източник: https://zdrave.to/

Д-р Николай Ковачев е специалист по обща хирургия в частна болница в Стара Загора. В това отделение се прилагат лапароскопски операции, чернодробна хирургия и циторедуктивна хирургия, също и методиката HIPEC. Основните интереси на д-р Николай Ковачев са в областта на онкологичната хирургия, HIPEC методиката и лапароскопската хирургия.

Кога и защо се появява асцит при някои онкологични заболявания? Какво е основното лечение? Кога се стига до т.нар. лапароцентеза? Съществуват ли нови процедури за контрол на асцита в съвременната онкология? Има ли нови насоки и концепции за по-ефективно лечение на раковите заболявания? Отговор на тези и още въпроси вижте в интервюто с хирурга д-р Николай Ковачев.

– Д-р Ковачев, да започнем с определение на състоянието асцит? В какво се изразява то?

– Асцит (в буквален превод от старогръцки) – воднянка, е медицински термин, с който се обозначава наличие на серозна течност в коремната кухина. Това състояние може да се дължи на различни причини, включително редица заболявания и прием на някои лекарствени вещества.

– Оказва се, че това е тежко усложнение най-вече при онкологично болните. Често срещано състояние ли е?

– При онкологично болните асцитът се появява в по-напредналите стадии на заболяването. Дължи се на блокиране на естествения механизъм на секреция/резорбция на перитонеалната течност от перитонеалните метастази. Понякога е следствие и от напреднали чернодробни метастази, довели вторично до чернодробна увреда и асцит. Асцитът се среща при различни онкологични заболявания, като преобладава при тези, при които засегнатите органи са в коремната кухина – стомах, тънки и дебели черва, яйчници, матка. Възможно е да възникне и при рак на гърдата, на простатата и др.

– Какво се предприема, преди да започне лечение на това състояние?

– Преди да започне лечението на асцит при онкологично болните, е необходимо да се направи преглед, ехография, както и стандартните изследвания на кръвните показатели и  туморни маркери в зависимост от основното заболяване.

Основният лечебен метод се изразява в това да се предпише на пациента редовно приемане на диуретични средства. Заедно с това точно в такъв период е препоръчителен режим с по-малко физическо натоварване. Задължително се прилагат мерки за намаляване на порталната хипертензия, т.е., да се намали наличието на високо налягане при порталните вени. Вземат се мерки за облекчаване на силно затруднената дейност на черния дроб и т.н. Искам да изтъкна, че специално този пункт в лечението на асцита трябва да се извършва от много добри специалисти и хирурзи. Но, това, разбира се, е временно решение на проблема.

– Кога се стига до пункция в коремната кухина и в какво се изразява тя? Може ли да има странични ефекти или да се окаже недостатъчно ефективна?

– Ако мерките се окажат неефективни или слабо ефективни, задължително настъпва необходимост от пункция в коремната кухина, където се е събрало по-голямо количество течност. Това е т.нар. консервативно лечение, като процедурата е наричана още лапароцентеза. Тя включва пробиване на коремната кухина близо до пъпа. Пункцията се провежда след прилагане на местна упойка. Цялата процедура протича бавно, защото течността трябва да изтича много бавно… След няколкократни пункции обаче започват да се образуват сраствания и т.нар. сепариране (отделяне, сегментиране) между органите в корема. А това води до невъзможност да се източи напълно събраната течност. Страничните ефекти на процедурата включват замайване, понякога световъртеж, понижение на кръвното налягане. Рисковете са обичайни за хирургична интервенция, но в опитни ръце са сведени до минимум.

– Съществуват ли нови процедури за контрол на асцита в съвременната онкология?

– Да, в съвременната онкология се прилагат и нови процедури в опит за контрол на асцита. Въведени са няколко възможни варианта на приложение на химиотерапия в корема:

• PIPAC – инсуфлация на химиотерапевтик под формата на аерозол;

• HIPEK – високотемпературна химиотерапия в съчетание с т.нар. циторедуктивна хирургия;

• EPIC – нормотермична химиотерапия за 24 часа през дренажи, поставени в коремната кухина.

При лечението на малигнения асцит е нужно да има оценка на т.нар. PCI (Peritoneal cancer index) – индекс за разпространението на малигненото заболяване в корема. Искам да отбележа, че гореизброените методики са напълно нови концепции, за разлика от остарелите и изоставени в практиката т.нар. шънтови операции, които са свързани с редица усложнения.

– В какво се изразява т.нар. HIPEC терапия, какви са нейните предимства? Подходящ ли е този метод за всички болни или само при определени локализации на онкологично заболяване?

– При операцията хирургът премахва всички тумори, които вижда. Но за да унищожим и раковите клетки, които не можем да видим, в края на операцията се прилага химиотерапия на оперираните органи чрез HIPEC. Ако химиотерапевтикът е вкаран по венозен път, перитонеумът не позволява да се достигне достатъчна концентрация в туморите, разположени от вътрешната страна на перитонеума. Именно HIPEC преодолява този проблем. Използва се специална апаратура, като се прилага загрят разтвор на химиотерапевтик в много високи концентрации директно в коремната кухина по време на операцията. Процесът се състои в позициониране на термосонди в различни части на корема. Температурата се измерва в реално време на 5 различни места, защото в определени области са нужни високи температури, докато в други области – нормални температури. Колкото по-висока е температурата, толкова по-голям е ефектът от химиотерапевтика. Способността му да убива раковите клетки се увеличава в пъти. Чрез HIPEC се постигат концентрации 400, дори с 500 пъти по-големи от тези, които може да бъдат достигнати с венозната химиотерапия.

Тази терапия е подходяща при селектирани болни, при които вече е определен т.нар. перитонеален канцер индекс – PCI, който отразява степента на ангажираност на метастазите в корема. Ще ви дам пример за ефекта от HIPEC терапията: ако преди се отбелязваше 100-процентна смъртност на заболелите от карцином на апендикса с перитонеални метастази, то днес, с помощта на HIPEC е постигната 5-годишна преживяемост при 90{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} от пациентите. Като цяло, ключът за успех от лечението е внимателна селекция на пациентите и извършване на много прецизна операция. Искам обаче да отбележа, че HIPEC е само добавка и не може да замести свръхспециализираната хирургична интервенция, т.нар. циторедуктивна хирургия.

– А какво обхваща циторедуктивната хирургия, която споменахте? 

– Очертава се тенденция за тясно профилиране в хирургията – т.нар. циторедуктивна хирургия. Това е специалност, която касае добре подготвени онкологични хирурзи, които оценяват напредналото раково заболяване, засегнатите органи, метастазите. И съответно предлагат оптимално съчетание на хирургия и химиотерапия за локално и системно повлияване. И всичко това в името на лечението на смятаното доскоро за нелечимо раково заболяване.

И второ, развитието на напълно новата концепция за химиохирургията, която се изразява в съчетаването на хирургията с точно подбран и прецизиран спрямо туморната биология медикамент, съчетан с методи, подобряващи проникването му: налягане, висока температура, циклично приложение през определени интервали и др. Тези два елемента очертават един напълно нов и светъл път за онкологично болните.

Яна БОЯДЖИЕВА   

Източник: https://zdrave.to/