Със законови промени ще създадем възможност НЗОК да извършва доброволно застраховане, каза министър Ананиев

„За съжаление през години тази конструкция започна да се задъхва, появиха се пробойни, започнаха да изтичат по нерегламентирани начини голям обем средства. Здравеопазването е сложна система, в която има много публично-частни интереси, а нас ни интересува най-много интереса на пациента“. Това каза министърът на здравеопазването Кирил Ананиев пред bTV.

Той допълни, че никой не е доволен – нито пациентите, нито хората, които работят в системата, нито той самият като министър на здравеопазването. „Ето защо считам, че е дошло време, дори сме закъснели с промяната на модела. Да, ние направихме много други неща, които ще подпомогнат прилагането на модела. Например, изграждаме националната здравна информационна система, това е електронното здравеопазване“, каза министърът.

Ананиев обясни, че целта на новия здравен модел е пациентите да имат право на избор – кой да управлява техните здравноосигурителни вноски, а със здравната вноска от 8{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} ще се финансира основния пакет дейности.

„Освен това искаме всеки български гражданин да преценява сам къде ще получи най-доброто лечение на територията на цялата страна. Пациентът, българският гражданин, трябва да бъде напълно информиран за видовете медицински дейности и техните цени, за да може да вземе информирано решение. На следващо място, този нов модел трябва да осигури един качествен контрол върху, един контрол върху качеството на лечебната дейност както медицинска, така и стоматологична дейност. Фондовете пък трябва на всяка цена да бъдат финансово устойчиви“, уточни министърът.

„Ние предлагаме демонополизация на НЗОК, което означава, че Здравната каса ще се конкурира на равни начела с частните здравни фондове. Със законови промени ще създадем възможност НЗОК да извършва доброволно застраховане, за да бъде конкурентоспособна на частните”, обясни здравният министър.

Според министъра конкуренция щяло да има и между самите лечебни заведения, които щели да се стремят да дават по-добро качество на здравеопазването, а „защо не и на по-ниска цена“. Цените на основния пакет ще бъдат договаряни между фондовете и лечебните заведения, но те няма да могат да бъдат по-ниски от цените, които е договорило министерството със съсловните организации за тези дейности. Социалнозначимите заболявания ще бъдат включени в основния пакет, уточни още Ананиев.

Здравният министър заяви, че дебатът по реформата ще започне в Народното събрание в началото на 2020 г.

Министърът коментира и проблемите на болниците, които са пред фалит. „Щом няма друга болница в областта, както е във Видин, където няма дори частна болница, държавата ще положи всички усилия да подпомогне проблемните лечебни заведения. Ще бъдат подпомогнати работещите отделения, а тези, които са проблемни, ще бъдат оздравени. Няма да бъдат закривани отделения“, каза Ананиев.

Източник: zdrave.net

Разпознаването на тревожните симптоми е ключ към профилактиката на заболяването

Много често публикуваме интересни и полезни материали за един от най-разпространените видове рак – този на простатната жлеза. В последно време залагаме сякаш повече на новостите в лечението, но друг важен момент също трябва да бъде коментиран много често. Става дума за това хората да придобият повече информация, знания и познаване на тревожните симптоми.

Ракът на простатната жлеза е прекалено сложно заболяване. Той може да се развива много бавно и да дава симптоми, които обаче лесно биха били пренебрегнати от мъжете. Те просто свикват с тях или се опитват да ги обяснят с нещо друго. След рака на белите дробове това е вторият по разпространение тумор при мъжете.

Ключ към профилактиката на рака на простатата е определена медицинска грамотност, в смисъл разпознаване и осъзнаване на тревожните симптоми. Това заявява авторитетният полски уролог – д-р Лукаш Курило от клиника в гр. Краков.

– Д-р Курило, вярно ли е, че ракът на простатата се развива много бавно?

– От появяването на първите клетки на злокачественото новообразувание до развитието на тумор от 1 кубически сантиметър преминават средно 10 години. Проблемът, разбира се, е в това, че поначало болестта не дава никакви симптоми. С времето могат например да се появят признаци на лека хиперплазия на прос­татната жлеза, което се смята за естествено явление при остаряващите мъже. Но затрудненото уриниране, особено в съчетание с хематурия и кръв в спермата, трябва да са повод, който да ви накара да посетите специалист-уролог. Дълго протичащият рак на простатата предизвиква инфилтрация на тъканите, заобикалящи простатната жлеза. А след това се разпространяват метастази по отделните органи. При метастатичен рак симптомите вече са други. Може например да се появят необичайни болки в костите, болки в корема или в слабините, незадържане на урина и еректилна дисфункция. Но докато се стигне до такава клинична картина, преминава много време. Затова колкото по-рано се диагностицира ракът на простатата, толкова по-големи са шансовете за неговото излекуване.

Д-р Лукаш Курило

– Как мъжете да се защитят от рак на простатата?

– Като част от профилактиката на рака на простатата се препоръчва всеки мъж ежегодно да преминава на преглед при уролог, като започне още от 45-годишна възраст. Но независимо на каква възраст сте, задължително търсете такава консултация, ако забележите проблеми с уринирането или ерекцията си. Възрастта на мъжа има голямо значение. Рискът от рак на простатната жлеза рязко нараства след 40 години, а средната възраст за начало на това заболяване е над 70 г. Колкото по-стар е мъжът, толкова по-висок е рискът да заболее. Затова в европейските страни 45 години се приема за възрастта, когато всеки мъж е длъжен да започне редовно да проверява състоянието на своята простата.

По-често се налага да се подлагат на ранни изследвания онези от вас, които имат близки роднини с това заболяване. Например бащата или братята. Ако мога така да се изразя, около 9{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} от пациентите имат наследствен рак. Смята се, че ако трима близки роднини или двама на възраст до 55 години са страдали от рак на простатата, вече говорим за явна наследствена предразположеност

При хората с генетична обремененост заболяването обикновено се проявява в по-млада възраст, затова е необходимо те по-рано да се прегледат, да проверят  здравословното си състояние. Разбира се, неблагоприятен ефект оказват също така и неспазването на хигиенните правила, неправилното хранене, алкохолът, затлъстяването, липсата на физическа активност и честите възпаления.

– Може ли да обясните в какво се изразява диагностиката на рака на простатата? 

– Да, изследванията на простатата не са най-приятното нещо, но трябва да се правят редовно. От време на време при нас, в Полша, се провеждат информационни кампании, чрез които да убеждаваме мъжете в необходимостта от профилактични прегледи. Дори известните хора, знаменитостите, редовно посещават своя уролог и в това няма нищо ужасно, или, още повече – няма нищо срамно.

Основните изследвания при диагностика на рак на простатата включват:

• Ректален преглед – палпация.

• Трансректално ултразвуково изследване – УЗИ.

• Изследване и анализ на кръвта за наличие на  простатспецифичен антиген. Отделно от това следва да се измери ПСА, който се смята за специфичен маркер за заболяванията на простатната жлеза. Повишеното ниво на този показател показва не само евентуално наличие на рак, но и на други проблеми. Затова при подозрителни резултати се пристъпва към по-нататъшни диагностични крачки, включително магнитно-резонансна томография и биопсия на простатата, която в крайна сметка потвърждава или изключва рак на простатата.

Резултатът от анализа на ПСА трябва да се оценява много предпазливо, защото повишеното ниво на простатспецифичния антигент не свидетелства задължително за тумор. Благодарение на развитието на медицината, включително диагностична визуализация, ние често разпознаваме рака на простатната жлеза по-рано. Този прогрес обаче има известни недостатъци. За някои пациенти откритият рак няма клинично значение, т.е. характеризира се крайно бавно протичане с нисък риск на прогресиране. Диагнозата може да подложи пациента на неприятни последствия от ненужно лечение, както и да му предизвика психоемоционални проблеми, депресия и други. Да, пациентът осъзнава, че е болен от рак, но специалистът заема изчаквателна позиция и не препоръчва незабавно лечение, вземайки под внимание възрастта и ниската агресивност на тумора. Това е психологически затормозяващо за пациента. В този случай се говори за прекалена, излишна диагностика.

– Д-р Курило, доколко ефективно е лечението на рака на простатната жлеза?

– Много е ефективно, при условие че има своевременна диагностика. Малоинвазивната лапароскопска простатектомия в днешно време се смята за основен метод за отстраняване на тумора. Когато се изисква отворена операция, пациентът се подлага на по-висок риск от усложнения, а възстановителният период е по-дълъг. Лапароскопската простатектомия се изпълнява по следния начин: през малък, например 10 мм разрез на корема, малко над пъпа, се вкарват инструментите. Ние въвеждаме специална оптика с камера за визуализация на простатата на монитора и лапароскопските инструменти за отстраняване и извличане на тъканите. Тази технология е внимателно и точно измислена, отработена и безопасна. Оптичното увеличаване на операционното поле позволява много точно да се планират и ивършат разрезите. Новите електрохирургични инструменти минимизират кръвозагубата по време на операцията. Този метод за лечение на рака на простатата се прилага успешно в много клиники, стига те да разполагат с изцяло автоматизиран и интегриран операционен блок, отговарящ на съвременните стандарти. Но каквито и да са технологиите, успехът от лечението на рака на простатната жлеза зависи от много фактори: от възрастта на пациента, от тежестта на заболяването, от агресивността на тумора и съпътстващите хронични болести. Всеки пациент трябва да е подробно информиран за характера на заболяването, за възможните лечебни методи и рисковете от усложнения или странични ефекти от терапията./zdrave.to

Мечтата ми беше да бъда космонавт, но родителите ми настояха да уча медицина

Д-р Мая Желева завършва медицина през 1979 г. и я разпределят на работа към СКК „Момин проход“ – Курортна поликлиника със Здравен дом в с. Костенец. През 1982 г. взима специалност по физиотерапия, рехабилитация и курортология. От тогава до днес не е спирала да помага на хилядите пациенти, нуждаещи се от рехабилитация, които са минали през ръцете й. Сега д-р Желева е директор на Центъра по рехабилитация в Специализираната болница по онкология в столицата и работи само с пациенти, преминали през лечение на рак.

Те са специфичен контингент, тъй като се нуждаят от комплексни грижи. За съжаление, у нас все още няма клинична пътека за онкологична рехабилитация.

Какво й дава работата по тази уникална специалност, „чрез която може да се постигне изключителен терапевтичен ефект и без медикаменти“, как успява да се спаси от напрежението и преумората, разказва един от известните у нас специалисти-рехабилитатори – д-р Желева.

 -Д-р Желева, как избрахте медицината за своя професия?

– Мечтата ми беше да бъда космонавт, много обичам да летя, но родителите ми настояха да подходя по-сериозно към въпроса и да уча медицина. В семейството и рода ми няма лекари.

– Къде започнахте работа, след като завършихте медицина?

– През 1979 г. завърших Медицинска академия – София и бях разпределена към СКК „Момин проход“ – Курортна поликлиника със Здравен дом в с. Костенец.

През 1982 г. взех специалност по физиотерапия, рехабилитация и курортология. Стажът ми в село Костенец основно повлия за изграждането ми като лекар, защото от студентската скамейка попадаш директно в реалната действителност.

През 1986 г. спечелих конкурс за завеждащ на отделение в 28-ма поликлиника в София.  Поликлиниката беше новопостроена и модерна за времето си, а отделението, разположено на половин първи етаж и оборудвано с кабинети за електро- и светлолечение, с модерна апаратура, два големи салона за ЛФК, две тангенторни вани и кабинети за парафино лечение. За този период, както и в днешни дни, това е нещо голямо.

През същата година към отделението открихме Дневен стационар в поликлинични условия, единствен по рода си в България. Целта на така създадения център беше за провеждането на физиотерапевтично и рехабилитационно лечение на пациенти с тежки заболявания, като след инсултни състояния, след миокарден инфаркт, след ендопротезиране на стави, фрактури и техните усложнения и други. В центъра пациентите престояваха четири часа за провеждане на рехабилитационното лечение, с продължителност на курса от три до четири седмици. По този начин се постигаше по-бързо възстановяване и ресоциализация на пациентите към нормалния начин на живот.

–Доволна ли сте от избора си, какво ви дава тази специалност?

– Удовлетворена съм, тя е уникална специалност и е тясно свързана с другите специалности – неврология, ортопедия, онкология, кардиология, педиатрия и др. Тя дава възможността да се постигне изключителен терапевтичен ефект и без медикаменти.

– Вие сте директор на Центъра по рехабилитация в Специализираната болница по онкология в София – трудно ли се работи с онкопациенти?  

– Благодарение на съвременните методи за диагностика и лечение в онкологията, все повече нараства броят на хората, преживели болестта. Животът с рак поставя нови проблеми, свързани с качеството на живот на болните. Рехабилитацията е особено важна за болните, преминали радикално лечение по повод на онкологично заболяване.

През 2005 г. ми предложиха да работя в току-що откритата структура на Национален онкологичен медицински център (НОМЦ) към СБАЛО в София. Основният контигент болни са пациенти с онкологични заболявания, които са преминали радикално лечение.

А относно това трудно ли се работи с онкопациенти, не бих казала, но си има специфика с оглед сложността на проведеното комплексно лечение.

–Какво е мястото на рехабилитацията при лечението на хора с рак? При кои видове тумори има най-голяма полза от рехабилитацията?  

– От изключително значение е рехабилитацията при онкологичните заболявания – тя се провежда след период на активно оперативно лечение, лъчелечение или химиотерапия, за да се тушират страничните ефекти от този тип лечения, както и последваща подържаща във времето рехабилитация, за да се осигури достолепен и пълноценен начин на живот на пациентите.

Най-често в практиката ми са случаите като лимфедем на горен и долен крайник, вследствие операции на млечна жлеза, простата, гениталии,  дебело черво с лимфна дисекция, контрактури на ставите в областта на оперативната интервенция, медикаментозна пареза на крайници вследствие на проведена химиотерапия, лъчеви дерматити, сраствания и т.н.

При създаването на рехабилитационната програма се използва интердисциплинарен подход и обхваща провеждането на консултации с лекари-онколози, психолози, диетолози и др. За всеки пациент се създава индивидуална програма на база – пол, възраст, туморна локализация, стадии на заболяването, проведено лечение. Рехабилитационното лечение се провежда амбулаторно, в предварително определено време, в Дневния рехабилитационен център на УСБАЛО.

–Какви са възможностите по НЗОК да се помогне на тези пациенти с рехабилитация? 

– По НЗОК извънболничната рехабилитация се осъществява с направление №3 от личния лекар или от друг специалист с насоченост към лекар по физикална и рехабилитационна медицина.  Това е и поддържаща до живот рехабилитация. Имат право на 10 дни физиотерапия, 6 курса в годината препоръчвам аз. Хората вече си търсят правата.

До момента няма клинична пътека за онкологична рехабилитация, но сме в процес на създаването й. Подготвяме документите за нова пътека, НЗОК не е съгласна за момента да има такава, защото това са допълнителни средства. Тази пътека е за поетапна рехабилитация, за по-бързо възстановяване на пациентите и ресоциализация, да бъдат независими.

– Случаи, за които няма да забравите и сте горда от постигнатото можете ли да споделите?

– Да, случаите са много, а удовлетвореността от постигнатия терапевтичен ефект от проведеното лечение е голяма, но когато е споделено и оценено от пациента, че иска да му бъдеш личен лекар, чувството е несравнимо.

– Как си почивате – имате ли време за релакс, какво обичате да правите, хоби?

– Обожавам морето, слънцето, хубавата храна и музика, и пътуването по света. Успявам да видя много красиви места благодарение на посещенията ми на конгреси по физикална и рехабилитационна медицина, както и по остеопороза. Аз работя и с пациенти с остеопороза, тъй като лечението на рак дава тежки отражения на костите.

Така че мога да кажа, че релаксирам, когато успея да посетя красиви места с море и слънце.

Източник: zdrave.net