Сърдечно-съдовите заболявания са най-честата причина за преждевременна смърт – над 90{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} от смъртните случаи в света и повече от 50{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} в Европа са резултат от тях. Нашата страна не прави изключение от негативната статистика и 65{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} от общата смъртност се причинява от сърдечно-съдовите заболявания, показват данните на РЗИ – София, оповестени по повод Световния ден на сърцето, който отбелязваме на 29 септември по инициатива на Световната здравна организация. Сред най-честите заболявания са инфарктът и мозъчно-съдова болест. За съжаление сериозни оплаквания може да предизвика и възпалението на сърцето – или т. нар. ендокардит, който може да обхване обвивката, мускулатура на сърцето или клапите. За да възникне ендокардитът често има предразполагащи фактори – нисък имунитет, предхождащи сърдечни проблеми, зъбни манипулации. А заболяванията на аортната клапа са сред най-честите клапни заболявания на сърцето. За възстановяване на нормалния кръвоток от сърцето често се налага операция.

Преди месец за първи път у нас беше извършена нов тип интервенция за подмяна на аортна клапа

Достъпът до сърцето е осъществен чрез минимален разрез между ребрата, без да се реже гръдната кост, каквото се налага при класическата операция. Интервенцията беше извършена на три жени с увреждания на клапния апарат на сърцето от съвместен екип на румънски хирурзи, ръководени от водещия европейски кардиохирург проф. Виктор Косташ и кардиохирурзите от Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център. За интервенциите, както и за профилактиката и лечението на заболяванията на клапите – разговаряхме със завеждащия отделението по Кардиохирургия д-р Асен Келчев:
„Става въпрос за оперативна интервенция върху аортната клапа на сърцето, която стои между аортата и сърцето. Аортата е най-големият съд в човешкото тяло, носещ кръв към всички органи, главата и крайниците. С времето тази клапа претърпява промени, които могат да причинят стеснение или недобро затваряне, но и комбинация от двата вида увреда. Рутинната й смяна се извършва с разрез от порядъка на 20-25 см, който е по средата на гърдите, като се разделя цялата гръдна кост. От няколко месеца започнахме да използваме по-щадящи техники – първо с частично разделяне на гръдната кост, с разрез между 8 и 10 см, като пациентите получават по-бързо възстановяване и шансът за нестабилност на гръдната кост е по-малък. Предимството е най-вече козметичният ефект, но се забелязва и намаляване на следоперативната кръвозагуба“.

При новия тип операция хирурзите достигат до сърцето чрез разрез през второто междуребрие от около 6 см, като дейността на сърцето по време на интервенцията се мониторира чрез сонда през хранопровода. Намаляването на големината на разрезите трябва да ни гарантира, че може да извършим същата операция със същото качество, отбеляза кардиохирургът.

„Дали пациентът ще бъде опериран по минимално инвазивен начин или ще се пристъпи към конвенционална хирургия е решение на хирурга, който ще го оперира… Много състояния и допълнителни заболявания са противопоказни за минимално инвазивна хирургия. Една сериозна предоперативна увреда на пациента, поради това, че е отишъл на лекар средно между 5 и 10 години след появата на симптомите, води до изтощаване на сърцето и то е понесло травма от това, че порока на аортната или митралната клапа, При такъв пациент един минимално инвазивен достъп (по време на операцията) не е подходящ – подходящо е да се извърши конвенционална операция“.

Прогнозата на заболяването зависи от степента на увреждане на аортната клапа

Симптомите са сърдечна недостатъчност, синкоп (припадък) или стенокардия (болка в сърдечната клапа). В повечето случаи проблемите се решават със смяна на аортната клапа, след която сърцето възстановява нормалната си помпена функция. Ако пациентът обаче дълго е отлагал лечението, с увреждането на клапата започва увреждане и на сърцето.

„Апелирам всички пациенти, които имат проблеми с клапите да бъдат проследявани ежегодно с ехокардиографска оценка при специалисти по клапни пороци, защото доста от пациентите се забавят или от страх, или защото считат, че хирургията е рискова“.

Освен, че забавянето на интервенцията може да усложни състоянието на пациента, много важно е и спазването на препоръките на специалистите след операцията – антибиотична терапия при зъбни манипулации, предпазване от инфекции, прием на антикоагуланти и др.

Причините могат да бъдат вродени, увреждане от възрастта или други фактори, за които науката не е дала още отговор (за момента е известно, че с възрастта се увеличава честотата на аортната стеноза). Трета причина може да бъде възпаление на клапата след инфекциозно заболяване. При скарлатина увреждане може да настъпи при митралната клапа. Причина за увреждане на аортната клапа това може да бъде и зъбният статус. Според хирурга, след 50-годишна възраст всеки би трябвало да посети кардиолог за профилактичен преглед, като ехокардиографията е златен стандарт в диагностиката.

Източник: БНР

Средствата, които НЗОК плаща за лечение на българи в чужбина, ще нарастват, тъй като все повече граждани искат да се лекуват там и да имат достъп до иновативни терапии, липсващи в страната ни. Това каза управителят на НЗОК Дечо Дечев на днешното заседание на парламентарната комисия по здравеопазване, цитиран от БТА.

Д-р Дечев съобщи, че към 30 юни касата дължи на чуждестранни здравноосигурителни фондове 271 млн. лв. Той окачестви нарастването на разходите като тревожна тенденция. Просрочените задължения са 135 млн. лева.

Има разчетени средства и просрочените задължения ще бъдат изплатени, увери Жени Начева, председател на Надзорния съвет на НЗОК. Ще има разчетени средства и за проекта за бюджет за 2020 г., добави тя.

Цените, на които се лекуват българи в ЕС, не са същите, по които се лекуват другите граждани, каза още Дечев. Според него цените за българи са в пъти по-високи. По тази причина български пациент в чужда болница се превръща в „златна кокошка“ и някои посредници имат интерес тази практика да продължава да съществува, каза още той. „Този въпрос трябва да бъде обсъден на друго ниво и лично за мен не е ясно защо в рамките на един съюз трябва да има различни цени за едно и също заболяване и дейност“, допълни Дечев, съобщи БТА.

сн.: Надежда Ненова

Източник: zdrave.net