„Да помагаш на нуждаещия се, да си съпричастен към страданието му, да побеждаваш болката, да даряваш и спасяваш е мисия. Медицината не е образование, което трябва да се завърши, за да се придобие специалност, тя е дълг и начин на живот.“ Това казва председателя на УС на БЛС д-р Иван Маджаров в поздравлението си към лекарите по повод професионалния празник – Деня на българския лекар – 19 октомври.

„Днес почитаме паметта на Св. Йоан Рилски – Чудотворец, посветил себе си на хората, изцелявал ги от недъзи и по тази причина наречен небесен закрилник на народа ни, избран за покровител на българските лекари.

Да помагаш на нуждаещия се, да си съпричастен към страданието му, да побеждаваш болката, да даряваш и спасяваш е мисия. Медицината не е образование, което трябва да се завърши, за да се придобие специалност, тя е дълг и начин на живот.

Ето защо вярвам, че всички ние, положилите Хипократовата клетва, сме го направили с ясното съзнание, че се отдаваме на грижите за здравето на хората, въпреки несгодите, с които се сблъскваме. Единственият начин да станеш добър лекар, е чрез много работа. Но дългият път до това, си струва да бъде извървян.

Вярвам, че хората оценяват нашите усилия и занапред ще продължаваме да виждаме в очите им благодарност за стореното добро.

През последните години извървяхме огромен път, минахме през огромни трудности и това са неща, с които трябва да се гордеем“, казва д-р Маджаров.

„Скъпи колеги, Пожелавам Ви здраве, лични и професионални успехи! Не спирайте да дарявате надежда на онези, които имат нужда от нея. Нека търпението и обичта към хората никога да не ни напускат. И дано са изпълнени дните ни с повече хъс за работа, но и удовлетворение и радост!“, допълва още той.

Източник: zdrave.net

Твърде много години се руши доверието между лекар и пациент, и твърде малко се прави, за да се изгражда, казва проф. Панайотов

– Проф. Панайотов, какво е да си „Лекар на годината“?

– Признание и отговорност. Това означава, че хората, които са ме номинирали вярват, че постигнатото от мен до момента има стойност. Вярвам, че „Лекар на годината“ не отразява само това, което е направено през тази календарна година, а е едно признание за далеч по-цялостна работа. За другите измерения на това да бъдеш „Лекар на годината“ се надявам да разбера през следващите месеци.

– Как така се случи, че от Пловдив, минахте през София, за да стигнете до Варна?

– Ако имате предвид това, че съм роден в Пловдив, аз съм излязъл от града на 6 години, така че не медицината е причина за това. Пътят ми беше малко по-различен. Завършил съм МУ София. Работех в Институт „Пирогов“, когато започнах да ходя като доброволен асистент в кардиохирургията на болница „Лозенец“ в далечната 1990 г. Следващата година спечелих конкурс за асистент по кардиохирургия и официално започнах работа там. По това време Клиниката се ръководеше от покойният доц. Борис Мишев. След това през 1998 г. преминах в Национална кардиологична болница. Беше труден период. През 2000 г. се наложи да напусна и така започна моето отсъствие от България близо 5 години. Всъщност, докато работех в Кувейт, сегашният ректор на Медицинския университет във Варна – проф. Красимир Иванов ме покани на една среща, разговаряхме и в началото на 2005 г. се присъединих към екипа на кардиохирургията в УМБАЛ „Св. Марина“ във Варна. Създадохме една нова за болницата и града структура. За мен беше предизвикателство, беше много интересно да работя на място, което започва от началото. И като всяко начало беше трудно. Екипът започваше да трупа опит, много от колегите бяха минали специално обучение под ръководството на проф. Начев, но кардиохирурзите с опит бяхме само двама. През 2008 г. оглавих тази клиника и до ден днешен ръководя работата в нея.

– Какъв е пътят, който трябва да извърви един хирург, за да може да каже, че прави по 250 операции на открито сърце годишно?

– В периода 2008 – 2012 г. правех по около 350 операции на открито сърце годишно. Това беше един период, когато проф. Иванов и ръководството на болницата се довериха на моето предложение да бъде изграден екип от хора, кадри на Медицинския университет във Варна. Беше трудно, защото колегите ми бяха доста млади. В следващите години част от тях заминаха да работят на различни места в България или в чужбина. Но в крайна сметка всичко завърши успешно и днес има пълноценно работещ екип. Освен стандартните операции при възрастни пациенти, бяха въведени в ежедневната практика и авангардни оперативни методи. Такива са клапно-съхраняващите операции и операциите на биещо сърце. Има много детайли в този тип хирургия, изискваща много прецизна диагностика още преди операцията, а и след това. Имаме двама изключително опитни кардиолози, имаме възможност за 3- и 4-измерна ехокардиография. По този начин можем да извършим модерната кардиохирургия, с която да се сравняваме с колегите си в цяла Европа.

– Какво е нивото на сърдечната хирургия у нас? Стигнахме ли ги европейците?

– По отношение на хирургичните методи – категорично „да“! Предстои ни дооборудване с апаратура за минимално инвазивна хирургия, която е на много високо технологично ниво. Ще го получим до края на годината или най-късно в началото на следващата. На този етап ние правим т. нар. по-малко инвазивни процедури, т.е. не се разрязва цялата гръдна кост, а само около 1/2 до 1/3 от нея (около 10 см). Аз започнах да оперирам така аортни клапи още през 2008 г., защото това беше единственото, което може да бъде извършено със стандартните хирургични инструменти. Впоследствие през годините вече прилагахме оперативни методи, които съм виждал по конгреси, или при визити в клиники в Германия, Австрия, Англия, САЩ, а и на други места по света. Започнахме да прилагаме методики, които са актуални – лечение на предсърдно мъждене и аритмия чрез криоаблация, например. Ние сме единствената клиника в България, където това се прави със специална апаратура за дълбоко замразяване (криоаблация). Методът е въведен във Варна по протокола, който аз имах възможността да видя в Сейнт Луис, САЩ, от човека, който го е създал – проф. Ралф Дамиано. Има и други операции, с които се гордея – клапно съхраняващи операции на митрална, аортна и трикуспидална клапи, хирургична реваскуларизация – коронарна байпас хирургия с използване на артериални присадки (графтове), хирургия на възходящата аорта. Това са все тежки операции. Запазването на аортната и митралната клапа, когато това е възможно, е по-щадящо за пациентите в сравнение с клапното протезиране. При разширение (аневризма) на началната част на аортата, тя трябва да бъде оперирана и сменена със съдова протеза, за да се предотврати риска от разкъсване на аортата. При запазване на аортната клапа не се налага пациентът да пие лекарства за разреждане на кръвта (антикуагуланти) цял живот. Това са лекарства, спасяващи живота на милиони хора по цял свят, но те имат и своите странични ефекти.

– Работил сте и в Кувейт. Не се ли изкушихте да останете или да отидете някъде другаде в чужбина?

– Изкушението да дойда във Варна беше по-голямо. Аз всъщност дойдох тук със семейството си от Кувейт. Върна ме предизвикателството. Човек, когато работи в чужбина, винаги си остава външен за тази държава. Когато се върнеш в собствената си страна, започваш да правиш нещата така, както вярваш, че трябва да бъдат направени. И изминалите близо 15 години показват, че това е било съвсем правилно решение. Не е лесно, но пък предизвикателството си заслужава! Това, което смятам, че сме постигнали, си заслужава! Трудностите, през които сме минали, си заслужават! Вярвам, че всеки, който работи в чужбина, би могъл да се реализира и в собствената си държава.

– Професоре, защо се загуби доверието на пациентите към лекарите?

– Твърде много се пишат неща, които не са достатъчно добре проверени. Често се търси само сензацията. Мисля, че твърде много години се руши доверието между лекари и пациенти, и твърде малко се прави, за да се изгражда. Имам много приятели, които живеят в Германия, в Англия. Там един пациент има шанс да се срещне със специалист три месеца след като го е потърсил. В Америка след като постъпи в болница, първите 24 или 48 часа с него се занимават специализанти. В Германия достъпът до специалист е малко по-лесен. Там пациентите имат огромно доверие и когато лекар им каже какво да правят, те го изпълняват. Не мисля, че там ще тръгнат да търсят повод за конфронтация. Това доверие се изгражда. Отношенията са като огледало, трябва да се подхожда с разбиране и от двете страни.

– Защо, според Вас, се стига до насилие над медиците? Основни ценности ли изгубихме по време на прехода?

– Най-актуалното днес е това със запалянковците от Англия. Кога за последен път сте чували там да има такива изстъпления? Във Великобритания има нещо, което ги кара да се въздържат, а у нас чупят чаши и се бият безразборно. Виждал съм и туристи от Германия, Швейцария, които са перфектни в родината си, но като дойдат в България, изведнъж забравят доброто си възпитание и започват да правят неща, които никога не биха си позволили в собствените си държави. Т. е. ако в България се създаде непоносимост към този тип поведение, ако се работи в посока към това да се изгражда доверие, пациентът да осъзнава, че е негово задължение да се грижи за здравето си, нещата ще се променят. Да, действително има хора, които умират, но това не е заради лекарите, а защото е такова заболяването. Ако се работи в обществото като цяло в тази посока, мисля, че ще има много по-малко случаи на насилие и много по-малко разочаровани пациенти. И може би много повече хора, които имат по-реалистични очаквания към системата на здравеопазването.

– Къде е грешката в здравната ни система – в многото болници, в статута им на търговски дружества, в клиничните пътеки или някъде другаде?

– Много е спорно това с клиничните пътеки, защото всяка една система има своите плюсове и минуси. Отдавна се говори за остойностяване, за диагностично-свързани групи, но аз подозирам, че в следващите години едва ли ще се стигне до такива промени, защото те искат много сериозен финансов ресурс. От години се обсъжда създаването на здравна карта на България. Говори се, че трябва да има внимателен подбор на това, какви болници да има и къде трябва да бъдат разположени. Тук идва деликатният момент с частната инициатива – кой може да я спре и да й каже, какви болници да отвори. Тогава, когато има пренасищане с определен вид специалисти, предлагане на твърде много услуги, рискът да се извършат и процедури със съмнителни показания е по-голям, тъй като повече хора се опитват да вършат една и съща работа. Така че може би решението е в това, какви са здравните политики на България – разпределение по региони, по видове дейности. Няма значение дали става въпрос за частни, държавни или университетски болници. Става въпрос да се търси баланс. Може би има региони, в които високоспециализираната помощ е трудно достъпна. От друга страна, може би повече трябва да се развиват тези големи центрове, в които могат да бъдат направени всички изследвания и комплексно лечение, а да се мисли за по-добър транспорт от малките болници, които очевидно не притежават целия този технологичен ресурс. А и няма нужда да го поддържат. Голяма празнота, за съжаление, са болниците за долекуване, които биха спестили финансови средства от болниците за активно лечение. Необходимо е да създадем цялостна концепция и всички да се обединят около нея, дори да не е най-съвършената.

– Вие сте преподавател, какво мотивира младите хора да изберат тази отговорна професия?

– Преподавам почти 15 години вече и близо 10 години имам кръжок по кардиохирургия. Това е понятие, което беше много популярно навремето, когато бях студент. Оказа се, че в нашето съвремие е започнало да изчезва, но тук с група млади хора възстановихме този вид дейности и аз го правя в Медицинския университет във Варна. Младите колеги отделят от собственото си време извън лекциите, събираме се обикновено един-два пъти в месеца. Имаме теоретични и практически занимания, при които усвояват някои основни хирургични техники. Най-амбициозните и изявените от тях влизат и в операционната и изпреварват своите състуденти. Всъщност има прекрасни млади хора, които са мотивирани, амбициозни и това са лекарите, на които аз разчитам да продължат тежките медицински специалности. Това не са само хирургичните специалности, а всички, в които има спешност, в които има работа през нощта.

– Защо голяма част от новозавършилите лекари мечтаят да специализират хирургия? Къде е магията?

– Добър въпрос. Любопитното е, че все повече са младите дами, които искат да стават хирурзи и все по-малко са младежите, които избират тази специалност. И това за моя изненада е не само в България. Това се наблюдава в цяла Европа, а и в Америка. Може би дамите осъзнаха, че се справят не по-зле от мъжете, че са готови да жертват лично време, да съчетават всички задължения, които имат в семейството си и цялата тежест на професионалните си ангажименти. Хирургията е предизвикателство, защото тя изисква първо да можеш бързо да взимаш решения, да можеш да носиш отговорност за тях. Няма как да се откажеш по средата и да кажеш – ами аз вече не мисля така. Така че хората, които избират хирургията, обикновено се стремят към тези качества или ги носят в себе си. По-трудно ми е да кажа за другите специалности, но такива качества трябва да имат хората, които се занимават с кардиология, урология, неврология, обща хирургия, ортопедия, а и много други. Всички тези специалности имат спешност. За съжаление, не са малко и лекарите, които предпочитат да изберат специалност, която ще им гарантира по-голяма възвращаемост, почивка през нощта, да си тръгват навреме от работа.

– Разкажете ни нещо за себе си. Какъв човек сте извън професията? Какво обичате, какво мразите?

– Какъв човек съм? Имам съпруга, която е кардиолог, имам прекрасна дъщеря, която живее в София, имам много приятели както в столицата, така и във Варна. В София са колегите ми от студентските години, все пак съм прекарал 40 години от живота си в този град. Извън работата харесвам театъра, киното, опитвам се относително редовно да играя тенис на корт, с променлив успех или направо с неуспех напоследък. Обичам да карам ски – едно от нещата, които ме освобождават от всички проблеми и напрежение, които съм насъбирал. Когато си в планината и около теб всичко е бяло, красиво, когато се носиш със ските, тогава наистина усещането е уникално. Иначе, като цяло съм мълчалив човек, въпреки че след това голямо интервю едва ли ще ми повярвате.

– Като човек, отдаден на сърцата на хората, може ли да ни посъветвате, как да ги запазим чисти?

Едва ли мога да дам рецепта за това. Чистотата човек или я носи, или не. И в единия, и в другия случай може да се опита да я развие. Да, трябва да се опитаме да запазим сърцата си, да вярваме и в себе си, и в другите, да се придържаме към някои- народни мъдрости. В тях е събран опитът на поколенията.

Източник: clinica.bg

-Доц. Каракостов, Националната конференция по неврохирургия е място за сверяване на часовниците на неврохирурзите от цяла България. Какво показва вашият часовник след форума?

-Че става все по-точен с часовниците на другите неврохирургии по света!

-В кои направления са най-големите успехи на българската неврохирургия през изминалата година?

-Като резултат от анализа на предишните години и сега, прави впечатление доста голямото техническо осъвременяване на апаратурата в повечето водещи клиники в страната. Това е задължително условие в лечението на глиалните тумори, които бяха основен акцент в програмата. Става въпрос за наличие на невронавигация и т.нар. мозъчно картиране /мониторинг на мозъчните функции по време на операция/, които помагат оперативните интервенции да завършат с максимално отстраняване на тумора, минимални съпътстващи увреждания на околните структури. Това, което видяхме е, че в големите клиники в страната, пациентите се оперират по начин, по който това би се случило и във водещите клиники в Европа. В професионален план бях приятно изненадан от една презентация, изнесена от лекар, работещ в Германия, който е бивш наш специализант. Става въпрос за нова система за постоперативен контрол, върху туморното развитие, която е на клинично изпитание в три звена в Европа. На болните се поставя един електромагнитен регулатор, който прилича на каските, с които се кара колело. Каската се носи известно време след операцията като функцията й е така да деполяризира клетъчната мембрана, че да се спре или поне да се забави растежа на тумора. Разбира се все още е рано да се отчетат много точно резултатите, тъй като в нашата работа една година е твърде кратък период. Засега експерименталните резултати са многообещаващи. Все пак за тези пациенти дори и 8 месеца удължаване на живота, при това с добро качество, си е от значение. Аз вярвам, че това може да е една от стъпките, различна от химио и лъчетерапията. Смята се, че при този метод се избягват вредните последствия от първите два. Много добро впечатление направи на делегатите докладът на нашия колега доц. Станимир Сираков за един голям обем от пациенти, лекувани по ендоваскуларен начин. При него аневризми и артериовенозни малформации се третират през вена на крака без да се оперират. Докладът на доц. Сираков потвърждава тенденцията в световен мащаб тази област от неврохирургията – съдовите заболявания в мозъка – вече над 90{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} да се лекуват по неинвазивен метод. Нашите резултати показват една завидна успеваемост, която е призната от доста западни клиники.

– Планирате ли да внедрите във Вашата работа изобретението, демонстрирано от германските колеги, за постоперативен контрол на мозъчните тумори?

-Това до голяма степен зависи от фирмата, която произвежда системата, защото тя определя местата, в които да бъде внедрена. Ние вече осъществихме първоначален контакт с тях и, стига да нямат нищо против, имаме готовност да приложим метода като един следоперативен контрол върху туморния растеж.

-А какви са новите тенденции във вашата област като гръбначен неврохирург?

-Двигателите в гръбначната неврохирургия са фирмите, които представят все нови и нови импланти.Що се отнася до нашата клиника, това, което се въведе съвсем отскоро, е една нова система за невронавигация Стелт (като изтребителите), която позволява много точен ориентир какви са границите, ако става въпрос за тумор, каква е дълбочината, на която той се е разпрострял. Това ни позволява в една толкова деликатна зона, където е скупчен целият нервен поток от мозъка към крайниците, да се осъществи максимално прецизна интервенция. Като цяло някакви нови технологични подходи и в световен мащаб на са известни. По-скоро тенденцията е резултатите да се прецизират с добрата селекция на пациентите и правилното определяне на подхода към тях. Алгоритмите на поведение – кое заболяване по какъв начин ще се лекува, за да има най-добър изход – това е най-актуалното за гръбначната хирургия в момента.

-Клиниката по неврохирургия, на която сте началник, представи 10-годишно собствено проучване. На какво беше посветено то?

-Проучването, което наистина обхваща нашите 10-годишни наблюдения, касае предимно обема на оперираните тумори – дали има някаква разлика от прекрачване на този обем в здравата тъкан или да се придържаме към общоприетите размери на резекция. Резултатите показват, че няма, статистически значима разлика, в посока продължаване на живота, на пациенти, при които е извършена много по-голяма резекция, отколкото стандартната (на 2 см. извън видимите граници на тумора). Колкото по-малка е резекцията, толкова повече са намалява рискът от увреждане на важни зони, не се влошава следоперативното качество на живот. Това изследване като брой на пациентите и период, който обхваща, е много впечатляващо, защото става дума за серия от оперирани пациенти от едни и същи хирурзи, на едно и също място, т.е. критериите за предоперативна оценка и постоперативен контрол са едни и същи. Изводът, който можем да направим, е, че класическият протокол за подход в такива случаи е отново актуален и е доста по-безвреден със същото ниво на успеваемост и с намелени като процент усложнения. В нашата специалност има течения, според които „колкото повече, толкова по-добре“. Нашето изследване доказва, че този подход не дава очаквания резултат.

– Вие сте утвърден лектор и демостратор в някои от най-големите клиники в Германия, как смятате има ли области в неврохирургията, в които България изостава?

-Не смятам, че в момента България изостава някъде. Това е не само мое твърдение. Ето през 2022 година Европейският конгрес по неврохирургия ще бъде у нас. Това не е само признание за това, че сме слънчева страна, която ума рози и хубав климат, а е на базата на това, което колегите знаят за нас чрез научните списания.

Гергана
Добрева

Източник: clinica.bg

Цитонамазката помага за ранното откриване на предраковите състояния, които тогава са лечими

Проф. д-р Петър Петров, д.м.н., е председател на Националния съюз на акушер-гинеколозите от доболничната помощ. Понастоящем проф. Петров е началник на гинекологичното отделение в частна болница в Пазарджик и управител на “МЦ-Хисаря”.

Ръководител е на Катедрата по здравен мениджмънт към Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите – “ВУАРР-Пловдив”. Защитил е две докторски дисертации – в областта на гинекологията и в сферата на общественото здраве, и здравния мениджмънт.

От 2009 г. е избран за председател на Националния съюз на акушер-гинеколозите от доболничната помощ. В момента в организацията членуват над 250 акушер-гинеколози от цялата страна. Проф. Петър Петров има над 150 научни публикации във водещи наши и международни медицински издания. Автор е и на 16 монографии.

От 20 до 22 септември, т.г. се проведе 12-та Национална конференция на акушер-гинеколозите от доболничната помощ у нас, организирана от Националния съюз на акушер-гинеколозите от доболничната помощ. Повече от 150 специалисти са се включили в авторитетния форум, като един от акцентите в работата на конференцията е бил проследяването на нормална и проблемна бременност, и възможностите за ранно откриване на аномалии.

– Проф. Петров, какви са вашите впечатления от проведената преди дни 12-та Национална конференция на акушер-гинеколозите в доболничната помощ?

– Състоя се много добър форум, с висока посещаемост. Компании, които работят в сферата на здравеопазването, също проявиха интерес и участваха в конференцията. Те показаха доста иновативни методи и технологии. Ние като организатори сме много доволни от провеждането на поредната Национална конференция. Събитие, което вече се превърна в ежегодна традиция.

– Какви бяха основните акценти на това събитие?

– Няколко бяха акцентите, които обсъдихме. Основно се акцентира на проследяването на бременност в извънболничната помощ с модерни технологии и ранно откриване на аномалии. Както и поведението, което трябва да се спазва и, разбира се, какво трябва да се предприеме в зависимост от състоянието на бременната жена през този период.

– Темата на нашия разговор е за човешкия папиломен вирус. Смятам, че не сме информирани достатъчно по тази тема, но да започнем с въпроса как се предава този вирус? 

– Първо да отбележа, че човешкият папиломен вирус представлява над 100 серотипа, не е един-еднозначен вирус. Съответно различните серотипове предизвикват и различни патологии. Предава се основно по полов път, но не само. Не е чак такава казуистика заразяването да се случи и чрез замърсени тоалетни принадлежности, бельо и т.н.

– Предполагам, че различните серотипове на човешкия папиломен вирус се проявяват по различен начин?

– Точно така. Категорично е установено, че четири от серотиповете са онкогении, два от които – 16-ти и 18-ти – силно онкогенни. Именно за това свое откритие, което проф. Цурхаузен направи през 1983 г., получи Нобелова награда за медицина. Други два серотипа – 39-ти и  45-ти са по-слабо онкогенни, но така или иначе, могат да провокират развитието на онкологични изменения по женските гениталии

Останалите серотипове предизвикват различни други състояния и заболявания. Някои от тях се проявяват с манифестации на предракови и ракови състояния на маточната шийка. Други могат да се проявят с възникването на кондиломи.

– Има ли признаци, по които да се заподозре такова състояние или повечето случаи са безсимптомни?

– Безсимптомни са, докато не се прояви клиничната изява. А иначе, ако имате предвид носителството, то е напълно безсимптомно.

– А носителството може да си остане за цял живот – така ли?

– Точно така. Искам да кажа, че по-голямата част от случаите на носителство на човешки папиломен вирус (ЧПВ) си остава само носителство.

– Какъв е процентът на носителите на вируса, които развиват заболяване?

– Този процент е сравнително малък.

– Какви фактори могат да провокират носителството да се развие в болест?

– Най-различни фактори могат да провокират развитието на болест. Както казах, не при всяка инфекция с ЧПВ се стига до злокачествени процеси и много жени с вирус никога не се разболяват. Причините са много и различни: локален имунитет; продължителност на вирусната предиспозиция; разбира се, серотипът на вируса; обременяващи фактори и т.н. Имайте предвид, че понякога няма никаква видима причина. Естествено, причина има, но тя не ни е известна. И съответно се развива заболяване.

– Какво друго характерно трябва да знаем и да имаме предвид, най-вече относно симптоматиката?

– Най-демонстративните изяви, които интересуват широката аудитория, това са ракът на маточната шийка и кондиломите по гениталиите. Искам да кажа, че не само жените, а и мъжете могат да бъдат засегнати

Напоследък излизат публикации, че например ракът на ануса също може да е причинен от същия папиломен вирус.

– Проф. Петров, изключително важна е диагностиката. В една публикация отбелязвате, че в съвременната диагностика наред с цитонамазката, се препоръчва и ДНК на вируса. Защо се налага това?

– Точно така. С цитонамазката откриваме вече изявените промени. Т.е., вирусът го има, пациентката се е срещнала с него и той вече е дал промени. Именно с цитонамазката се стремим да открием тези промени в ранен етап, когато са лесно отстраними. Когато може да бъдат предотвратени ракът и предраковите състояния. А с ДНК изследването откриваме носителство, без да има някаква изява на симптоми.

– Затова ли цитонамазката не трябва да се бърка с този НПВ-тест?

– Както казах, НПВ-тестът търси носителство, цитонамазката търси предракови или, не дай си Боже, ракови промени на маточната шийка. ХПВ е същото ДНК, за което стана дума. Пак ще повторя: голяма част от жените са носителки, но нямат симптоми и точно за тях е предназначен ХПВ-тестът. А жените, които вече проявяват симптоми, при тях се стремим максимално рано да ги открием чрез цитонамазката.

Проф. д-р Петър Петров

– През какъв период от време се налага провеждане на цитонамазка?

– Световната здравна организация препоръчва 2 цитонамазки годишно. Но аз от моята практика мога да кажа, че и една е задоволителна, като изтъкна обаче, че не трябва да се пропуска година без цитонамазка. Тя помага за ранното откриване на предраковите състояния, както казах. Ако се открият на ранен етап, тези състояния са лечими. Клетките още не са навлезли навътре, промените не са толкова драстични, т.е., процесът не може да се задълбочи. Затова е толкова важно това изследване.

– Каква информация дават колпоскопията и биопсията, и кога се налага тяхното приложение? 

– Колпоскопията е визуален метод, с който се локализират промени по маточната шийка и се виждат под микроскоп.

Също така могат да се откриват съвсем ранни изменения, тъй като този колпоскоп увеличава до 40 пъти образа и така лекарят може да открие дори малки промени или кървене на шийката на матката, на самата матка, на вагиналните стени и вулвата.

Използват се тестови проби с оцветяване на тъканите, които показват дали има такива предракови и ракови промени. В случай, че гинекологът открие нещо притеснително в цитонамазката или по време на колпоскопия, може специално да вземе и изследва тъкан от женската полова област.

Това се нарича биопсия. Тя е още по-надежден метод, защото там се взема материал от мястото, което е суспектно. Взема се от патоанатом в патофизиологична лаборатория и тогава вече се поставя диагноза. Това е по-трудният метод, по-енергоемкият, но точно той дава окончателната диагноза.

– Съществува ли лечение на папилома вирусите и в какво се изразява то?

– При установяване на инфекция с човешки папиломен вирус много жени се питат дали трябва да започне лечение и какво да е то. Съществуват различни подходи и видове лечение на инфекциите.

Има лекарства за локално приложение, които унищожават заразените с вируса клетки или стимулират имунната система. При други методи на лечение се отстранява увредената или заразена тъкан чрез електрохирургия, лазерна хирургия или криотерапия.

Обикновено лечението е най-често симптоматично – лекуват се симптомите, като кондиломи, предракови или ракови изменения на маточната шийка. Това е така, тъй като много рядко жените разбират, че са вирусоносители, преди появата на симптоми.

– Не е ли редно да се провежда някакво лечение до следващата цитонамазка?

– Разбира се, при жени с висока риск след резултата от цитонамазката, например група 3А, много от колегите работим по следната система – опитваме се в рамките на две седмици да засилваме имунитета, като даваме на пациентките локални препарати. И искам да кажа, че при голяма част от жените проблемните клетки се изчистват.

– Как да мотивираме младите жени да не пропускат това важно изследване – цитонамазката?

– В това отношение, от една страна, трябва да се правят просветни кампании. Да се обяснява какви са ползите и рисковете. От друга страна – да се прилага принципът за тоягата и моркова. Т.е., трябва да има санкции за тези, които отказват. Голяма част от жените неглижират тези мерки.

Трябва да се работи в много направления паралелно, за да отпаднем от челните места на тези негативни класации за заболеваемост от такива болести като рак на маточната шийка. Това  заболяване за съжаление, е водещо в Европа и е на челните места и по света. Много са начините и трябва паралелно да се работи.

– Към какво да призовем младите жени?

– Да следят състоянието си, да си правят редовно цитонамазки, профилактични прегледи. Така могат да си спестят доста по-неприятни посещения в здравните заведения.

Ще допълня с още няколко препоръки. Предпазването от заразяване е сложна задача поради три причини: първо, тези вируси са широко разпространени; второ, инфекцията с тях поражда симптоми само в определени случаи; трето – предават се много лесно. Има смисъл да се обръща внимание на общата хигиена, а също и имунната система да се поддържа във форма.

За да намалите риска от обикновени брадавици, избягвайте да ходите боси в обществени басейни, сауни, къпални, както и в хотелски стаи.

Избягвайте да ползвате общи кърпи, чехли с хора, които имат брадавици. За намаляване на риска от предаване на папилома вирусите по полов път е добре да ползвате кондоми при случайни полови контакти. Трябва обаче да знаете, че те не предлагат 100{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} защита, макар значително да намаляват вероятността от предаване на инфекцията.

Най-добрият и 100{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} сигурен начин за предпазване е моногамният полов живот със здрав партньор, който никога не е имал контакт с вируса.

Всички други методи имат някаква превантивна роля, но никога стопроцентова. Всяка жена, след като стане сексуално активна, трябва да ходи на редовни профилактични прегледи, включващи цитонамазка. Скрининговият метод води до ранно диагностициране и намалява броя на смъртните случаи от рак на шийката на матката с около 70{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978}.

Възрастта, на която жените трябва да започнат да си правят цитонамазки, е на 18 г., ако не са започнали да водят полов живот. Ако водят полов живот, профилактичните прегледи с вземане на цитонамазка трябва да започнат след старта му.

Скрининг у нас няма

“Специално за мен скринингът е болна тема. Не може в една вече напреднала европейска държава, член на Европейския съюз, да няма масов скрининг. Дори и страни, които не са в ЕС, обхващат напълно пациентките с цитонамазки. В България за съжаление, няма такъв. Само пожелателно изследване е вземането на цитонамазка с профилактична цел.

Това е заради липсата на организация и може би на финанси, защото второто е следствие на първото. Защото, ако се направи добра организация, и финанси ще се намерят.

Задължително е да се направи масов скрининг на рака на маточната шийка. Адмирирам факта, че вече има безплатни ваксини, защото преди 7-8 години и това нямаше. За съжаление обаче, използваемостта на тази безплатна ваксинация не надхвърля 20{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} от момичетата. Но трябва да има масов скрининг. Освен това, тези неща да бъдат популяризирани по всички възможни начини”, обясни специалистът.

Яна БОЯДЖИЕВА

Източник: zdrave.to