Д-р Илия Цеков е началник на Лабораторията по вирусология в ДКЦ „Софиямед“. Завършва медицина през 2007 година в МУ – София. От 2008 до 2011 г. е докторант в Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). В Лабораторията по молекулярна вирусология на центъра  работи под ръководството на проф. Златко Кълвачев.

В края на 2012 г. придобива специалност по вирусология. Работи като лекар вирусолог във ВМА до края на 2014 г, а след това участва при създаването и е назначен като специалист в Лабораторията по вирусология към Университетски комплекс „Софиямед“. Ръководи лабораторията от началото на 2017 г. Научен редактор е на списание Biotechnology & Biotechnological Equipment в периода 2009-2014 година. Научните му интереси са в областта на клиничната и експериментална вируслогия, онковирусологията и молекулярната диагностика. Участва и в клинични проучвания.

Днес разговаряме с д-р Цеков по темата за грипа и опасностите, които крие за здравето студеният сезон. Кои вируси ни атакуват в късната есен и през зимата? Какви последствия за здравето могат да имат вирусните инфекции? Защо не трябва да забравяме правилата на добрата хигиена? Отговор на тези и други въпроси ще намерите в интервюто, което д-р Цеков даде специално за читателите на Zdrave.net.

Д-р Цеков, преди да сме отворили разговора за сезонния грип и щамовете, които ще ни „гостуват“, Ви моля да се спрете накратко на темата за парагрипните вируси. Какви са техните особености и какви състояния могат да причинят те?

Парагрипните вируси, както и самото им име подсказва, са причинители основно на грипоподобни заболявания. Характерно за тях е по-леката изява на симптоми в сравнение със заболяванията, причинявани от различните щамове на грипните вируси. От парагрипни вируси се засяга главно дихателната система, като заболяването при различните хора може да протече в много широки вариации – от лека настинка с хрема, неразположение и леко болезнено гърло, до тежки бронхити и дори бронхопневмонии. Много чест симптом е кашлицата, като особено характерно при нея е, че е суха и мъчителна и често доста продължителна, до няколко седмици след „отшумяване“ на заболяването.

Логично е да Ви помоля да са спрете накратко и на още една група вируси, с които се срещаме често, особено в по-хладните месеци?

Те са едни от най-малките познати ни човешки вирусни патогени, част от голямото разнородно семейство на ентеровирусите. Обособени са в една група както заради генетичното си сходство, така и поради сходната клинична картина, която причиняват – грипоподобни състояния, по-популярни като „настинка“ или „простуда“.

Симптомите, предполагам са известни на повечето от нас, а именно: хрема и запушване на носните ходове, болки в гърлото, кихавици и кашлица, евентуално отпадналост и повишена температура. Треската и тежкото протичане (както е при същинския грип) не са характерни за тези вируси, а протичането по правило е леко. Тази клинична картина е много разпространена, като според някои автори това е и най-честото вирусно заболяване при хората. То е с изразен сезонен, есенно-зимен характер и по-често се засягат деца. Понякога едно дете може за една година да се зарази и преболедува многократно (4-6 и повече пъти). За заразяване с тези вируси значение има от една страна въздушно-капковия път на предаване чрез аерозоли (пръски при кихане и кашляне и дори издишан въздух) и секрети по повърхностите (например по ръкохватки в автобуси и влакове). От друга страна предаването по този механизъм се благоприятства и от струпването на повече хора в по-малко пространство както е например в детските колективи (ясли, детски градини, училища), в градския транспорт, кината и т.н. Следователно, лесно може да се предположи, че заразяването с тях е трудно да бъде избегнато, но все пак от полза са мерките, които не изискват особени усилия     , но имат ефект: често проветряване на помещенията, добра лична хигиена и особено често и старателно измиване на ръцете, пране на носни кърпи, шалове, ръкавици и т.н.

Широко разпространено мнение е, че в очакване на грипната вълна е добре да се приемат средства, укрепващи имунитета. Не крие ли опасност за здравето произволният избор на такива продукти и самостоятелното им прилагане без лекарски съвет?

Действително, самостолятелното прилагане на профилактични и лечебни средства крие рискове, особено ако става дума за лекарствени препарати или хранителни добавки със съмнителен произход. В идеалния случай е добре препоръките за укрепващи имунният отговор средства да дойдат от съответен специалист. Все пак има и относително общовалидни съвети, каквито са препоръките за пълноценен режим на хранене и прием на качествени хранителни продукти. Особено важно за имунната система е набавянето на някои витамини (особено витамин С) и микроелементи (селен, магнезий, цинк и др.). Препоръчва преимуществено да се приемат с храната от естествени продукти (зеленчуци, плодове, натурални сокове, яйца, мляко и т.н.), а по-преценка на специалист – и с определени медикаменти и хранителни добавки. След консултация следва да се извършва и евентуална ваксинопрофилактика и приложение на специфични имунни модулатори (например бактериални лизати).

Специалистите твърдят, че имунизираните хора не са напълно защитени от грипния вирус, но ваксината помага за по-лекото протичане на усложнения, ако такива се появят. Моля да обясните на какво се дължи това?

Благодарение на изразената си склонност да се променят грипните вируси са просъществували и най-вероятно ще продължават да циркулират още дълго време, а описания на епидемии, силно напомнящи за грипни датират от векове. Именно високата степен на изменчивост при грипните щамове е и една от основните причини всяка година да има нова ваксина, която се стреми да отрази настъпилите промени във вируса. Затова и технологията за получаване на противогрипна ваксина е такава, че след поставянето и се очаква ваксинираният човек да изгради защитни антитела срещу определени грипни варианти, които са близки, но няма как да са напълно идентични с очакваните да циркулират болестотворни щамове. Тази година например, във ваксината са включени 4 конкретни щама. Два от тях са променени от миналогодишната ваксина и целят изграждане на защита срещу тип А грипни вируси. Другите 2 компонента са насочени към тип В грипни вируси и са запазени непроменени. Именно препоръка от СЗО за актуализация на ваксината бе и една от причините за забавяне в производството й в световен мащаб. А по-топлата и мека есен тази година, макар да благоприятства разпространеннието на някои вируси, даде възможност да се компенсира забавянето в производстовото на тазгодишната противогрипна ваксина. Това обстоятелство по-скоро намали честотата на възникване на респираторни заболявания и като цяло отдалечи във времето идването на вълната от грипни и грипоподобни заболявания.

Освен това, един от основните фактори за заразяване, развиване на болест и нейната тежест е взаимодействието между конкретните вирусни щамове, с които човек влиза в контакт и изградените антитела от ваксината. Разбира се, значение имат и редица други фактори като моментното състояние на имунната система, имунологичната памет от предходни боледувания с грип, пълноценното хранене, наличието на предразпологащи фактори (например някои хронични заболявания) и т.н. Затова е невъзможно да се гарантира, че поставяне на противогрипна ваксина ще предотврати настъпване на заболяване. Но световните проучвания поклазват, че обикновено сред ваксинирани значително по-рядко настъпва заболяване или то протича по-леко и с по-малък риск от развитие на усложнения.

Освен грипните вируси и тези, на които се спряхте дотук, кои други групи вируси са характерни за студения сезон?

Описани са множество вирусни групи, които причиняват дихателни заболявания при хората и едва ли ще мога да бъда изчерпателен и достатъчно подробен. Такива патогени могат да бъдат парагрипните вируси наподобяващи грип и често проявяващи се с оплакване от суха и мъчителна кашлица; някои аденовируси, които причиняват тежки инфекции на долните дихателни пътища; също широко разпространените риновируси с най-честата си проява от хрема, за които вече стана въпрос.

Същото се отнася и за други определени видове от огромното семейство на ентеровирусите, често с трудна за разпознаване проява, но понякога и с характерни обривни прояви, освен това  грипните типове за които вече стана дума; респираторният синцитиален вирус често причиняващ бронхиолит при най-малките деца. Не може да се пренебрегнат и коронавирусите с потенциала им да причиняват животозастрашваща дихателна недостаъчност. Има го и човешкият метапневмовирус, някои полиомни вируси, парвовируси и т.н., а списъкът ежегодно нараства. По тази причина, естествено не претендирам да съм изчерпателен.

Всяка година тези вируси циркулират сред хората, а редица фактори през студения сезон създават предпоставка за по-лесното им разпространение и по-лесното развитие на заболяване. Не бива да се забравя, че когато казваме респираторно заболяване, то не е само болест на белите дробове или на носната кухина или на гърлото. Боледува човека в съвкупната си цялост, а конкретното взаимодейстие между патоген и макроорганизъм води до поява на дадена болест. Затова именно цялостният начин на живот е особено важен за появата и тежестта на протичане на дадена болест.

Ако можете да дадете една обобщена препоръка за поведение през този период, на какво бихте поставили акцент?

В духа на миналия въпрос най-общо бих казал, че акцента преди всичко е в начина на живот – добро хранене и добра хигиена (проветряване, добро и често измиване на ръце, евентуално маски за лице, които редовно да се сменят), някои полезни или вредни навици (респективно спорт и тютюнопушене). След това идва и навремнно потърсената консултация със специалист, ранната и правилно проведена диагностика, като не бива да се забравя, че освен вирусите, различни бактериални патогени са също чести и не по-малко съществени причинители на дихателни заболявания. Допълнително картината се усложнява и от относително честите смесени инфекции между вируси и бактерии, както и между различни вирусни патогени. За финал обаче, отново бих изтъкнал, че възможностите на човешките съпротивителни сили са с огромен потенциал, и именно начина на живот може да е малкото което да помогне болестта да не се развие или да протече по-леко.

Източник: zdrave.net

Да бъде въведен скрининг на рискови групи за рак на белия дроб, предлагат те

В България трябва да се създаде Национален раков план, а по що се отнася до белодробния карцином –  да бъде въведен скрининг за рискови групи и да се обръща специално внимание на симптомите от страна на дихателната система. Около тези изводи се обединиха водещи специалисти в диагностиката и лекарствената терапия на пресконференция на тема  „Поеми си дъх – за по-бърза диагноза и по-добра прогноза за рака на белия дроб“. Тя бе част от активностите в рамките на Месеца за борба с рака на белия дроб, който се отбелязва през ноември и цели да повиши информираността сред обществото за симптомите, възможностите за ранна диагностика и съвременно лечение при едно от най-разпространените злокачествени заболявания.

Специално видеообръщение направи обичаният актьор Владимир Пенев, посланик на кампанията „Поеми си дъх – за по-бърза диагноза и по-добра прогноза за рака на белия дроб“. Той сподели личната си история, която го мотивира да прегърне каузата –  загубил е баща си и сестра си, упорити пушачи, от това заболяване. Самият той също е бил пушач, но решително е отказал цигарите и ходи на профилактичен преглед всяка година.

„Бъдете навреме. Покажете на живота, че го цените!“,

призова Владимир Пенев.

Водещият наш онколог проф. Асен Дудов от „Аджъбадем Сити Клиник – МБАЛ „Младост-София“бе категоричен, че скринингът не е ранна диагностика, а национална политика. „Специално за белодробния карцином би трябвало да се изследват настоятелно хората с фамилна обремененост, за да може, ако развият заболяването, лечението да започне възможно най-рано“, добави проф. Дудов.

Друг водещ онколог – д-р Красимир Койнов от МБАЛ „Сердика“ поясни, че симптомите на болестта могат да бъдат неспецифични в началото, но ако се появят кашлица с храчки, задух, гръдна болка, то незабавно трябва да се търси съвета на специалист. „Някои пациенти с белодробна находка на рентген се лекуват за пневмония, подобряват се от приложеното лечение, но при контролно образно изследване се вижда, че находката остава. В такива случаи специализираните изследвания са задължителни“, подчерта д-р Койнов.

„За точна диагноза е важно

в рамките на 20-30 дни пациентът с белодробни проблеми да бъде изяснен“,

категоричен бе проф. Димитър Костадинов от МБАЛББ „Св.София“. Той уточни, че засега белодробният рак е по-разпространен сред мъжете, но в развитите страни жените се изравняват, а само в Италия и Франция увеличението на болните сред тях е 60 пъти“.

Да се обърне повече внимание на патоморфологичното изследване и на изследването на туморни маркери, настоя патологът проф. Светлана Христова от УМБАЛ „Александровска“. Тя  изрази тревога от факта, че засега изследването на туморни маркери, което е много важно за индивидуализирането на лечението, не се заплаща от публичните фондове, а от фармацевтичните компании или от самия пациент.

„Необходимо е

да има Национален раков план, изработен от МЗ,

който да разписва цялата организация по борбата с онкологичните заболявания. Това е план за действие, който включва всички участници и  методи за диагностика, превенция, лечение“, каза д-р Койнов. По отношение на скрининга той отбеляза, че е по-скоро песимист заради високата цена на такива програми.

„В последните години е налице малка революция в лекарственото лечение. Благодарение на навлизането на имунотерапията делът на 5-годишната преживяемост, и то в най-напредналия IV стадий на белодробния рак, нарасна от 3 на 15{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978}“, каза специалистът. За наша радост в България разполагаме с такива лекарства и те са достъпни за пациентите, но трябва да се подобри организацията. След 10-15 години ще бъде направена решителна крачка в овладяването не само на белодробния рак, но и на рака като цяло“, прогнозира д-р Койнов.

„Колкото по-рано, толкова по-добре. Каквото можем да направим сега, нека го направим, да не го оставяме за утре“, обърна се към участниците Константинос Папагиянис изпълнителен директор на „MSD – България“. Като компания искаме да помогнем за подобряване на информираността за белодробния рак в месеца за борба със заболяването, добави той, като подчерта, че

иновациите нямат особено значение, ако не могат да достигнат до хората

В подкрепа на кампанията е създадена инсталация с живи дръвчета на метростанция „НДК“ – символ на разклонената като дърво дихателна система, която цели да накара преминаващите да се замислят за белодробното си здраве.

Източник; zdrave.net

Значително се увеличават пътнотранспортните произшествия с тежки фрактури на таза

Проф. д-р Вихър Ковачев е ръководител на Катедра “Ортопедия и травматология” към МУ-Плевен. Роден е във Враца, във фамилия на потомствени хирурзи. Избрал е да работи в плевенската клиника, защото е убеден, че ортопедията там е най-добрата в страната.

Завършва Медицинския университет в Плевен през 1976 г. Придобива специалност по ортопедия и травматология през 1988 г. Преминал е през различни курсове за квалификация в София, Плевен, Германия, Ванкувър, Хановер и др.

Защитил е дисертация в областта на реконструктивната хирургия. Работи в областта на микрореконструктивната хирургия, хирургия на периферни нерви и брахиален плексус, сухожилия на хрущял, протезиране на големи и малки стави и коленна хирургия.

Клиниката по ортопедия и травматология при Университетската болница в Плевен се утвърждава като център за приложение на микрореконструктивната хирургия.

В клиниката се присаждат ръце, съхраняват се органи, имплантират се различни части от тялото и се извършват костно-възстановителни операции.

Проф. д-р Ковачев използва в лечението единствената в България подвижна микросистема, с интраоперативен електромониторинг за лечение на дефекти на периферните нерви и брахиалния плексус.

– Проф. Ковачев, присаждате нерви по изключително иновативен и прецизен метод, спасявайки пациента от ампутация на крайника. Разкажете ни как става присаждането на нервите?

– Това са високотехнологични операции, за които в другите държави има специализирани центрове, но ги правим и в България. Те са много трудоемки, с голям изчаквателен период за възстановяване, който може да продължи няколко години.

Микрохирургията се развива бързо, но малко хора знаят, че има български екип, който извършва такива високотехнологични операции. Поставихме началото за прилагането им на един пациент, който при пътен инцидент получава сериозна травма – нервите на едната му ръка бяха напълно отделени от гръбначния мозък и тя беше напълно безжизнена.

До този момент му бяха предлагали лечение в чужбина или като краен вариант – ампутация.

Хирургия с ултразвук лекува високо кръвно

Направихме му много сложна операция, която продължи повече от 10 часа, но успешна – сега ръката му е напълно подвижна. Този тип операции са сложни, защото се извършват изцяло под микроскоп. Вземаме нерви от краката, от ръцете или от междуребрените нерви и ги трансплантираме в мястото на нервния дефект.

– В кои случаи се получава най-често такова тежко нервно увреждане?

– Най-често при травми, при пътнотранспортни произшествия, а при децата – така наречената акушерска парализа.

– Увеличават ли се травмите през есенно-зимния период или те са постоянна величина?

– Значително се увеличават, но дори и през летния период пътнотранспортните произшествия са много и с тежки фрактури на таза, която е една от най-трудните хирургии, счупвания на гръбначен стълб.

И, като че ли, от година на година се увеличават травматичните случаи. Много са пътнотранспортните произшествия и там е най-големият бич – постоянно и постоянно имаме пациенти с такива травми. Лошото е, че не навреме се транспортират до отделенията по травматология и в това отношение все още имаме организационни проблеми.

Специално по отношение на тазовата и гръбначната хирургия, пациентите идват навреме при нас. Но при другите, има доста дълъг период на изчакване, преди да потърсят травматолог.

– Възрастните хора ли най-често получават такива тежки фрактури и травми?

– Да, за съжаление, при тях костната система е променена, както и метаболизмът. Почти 90-100{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} от тях са с остеопороза и по тази причина, и при най-малките травми, се получават счупвания. И за съжаление, вече зачестиха. Налага се да се слагат импланти и невинаги е възможно да се осъществи навременно лечение.

Проф. д-р Вихър Ковачев

– А при тях по-различно ли е лечението, в сравнение с това при по-младите ви пациенти?

– Разбира се, че е по-трудно и специфично. При тях, тъй като костта вече е с променена структура, споменах и за остеопорозата, оздравителният процес е по-слаб.