Методът се прилага при рак на шийката на матката и ендометриален рак

Ракът на простатата е на второ място по честота при мъжете в България, като засяга предимно мъже над 50-годишна възраст. В повечето случаи се развива с много бавни темпове. Ранният рак на простатата в 1-ви и 2-ри стадии се ограничава до простатната жлеза, затова адекватната и навременна терапия е от изключително значение за успешното лечение. Нов вид лъчелечение, което е изключително щадящо за пациента – т. нар. брахитерапия, позволява да се запази напълно качеството на живот на пациентите. Тя може да се прилага по стандарт в комбинация с лъчетерапия и химиотерапия, като позволява важните околни органи и тъкани да се съхранят и след лечението пациентите да се чувстват пълноценни.

Болните с доказан карцином имат няколко алтернативи за радикално лечение – операция или консервативно лечение чрез лъчелечение с йонизираща радиация, обясни пред Радио София д-р Камен Недев, началник дейност Брахитерапия в Клиниката по лъчетерапия в Аджибадем Сити Клиник:
„При лъчелечението има два вида облъчване – външно, напълно неинвазивно, при което карциномът е облъчван с рентгенови Х лъчи и това води до увреждане на туморните клетки и до контрол на заболяването. Евентуалните последствия включват получаване на доза и от част от околните здравни тъкани, но съвременната апаратура и образни методи ни позволява да контролираме тази доза и да я намалим максимално до степен да не получат увреда с трайни последствия за болния“.

Д-р Недев обясни, че решението дали да се извърши операция или само лъчелечение е строго индивидуално. Има карциноми, които никога не прогресират, макар да имат белези на злокачественост – самият тумор не метастазира и не води до засягане на съседни органи. При агресивен тип карцином на болните се прилага един от трите радикални методи – операция, лъчелечение или брахитерапия. Тази процедура е вид вътрешно лъчелечение, при което източникът на радиация се вкарва в самия тумор:

„Вкарвайки източника непосредствено до туморните клетки, можем да дадем безопасно лечебната доза (радиация), като дори можем да я повишим над тази, която реализираме с лъчелечение. Това става чрез тънки кухи игли, които са пътят на източника до туморните клетки. По този начин в рамките на два или три сеанса успяваме да дадем лечебната доза. За сравнение – при облъчване обикновено курсът е между 20 и 40 облъчвания“.

Поносимостта от страна на пациентите е отлична, посочи специалистът. Болните не остават радиоактивен източник и могат да се върнат на работа. Повечето от мъжете запазват качеството на живот и еректилната си функция. Освен при рак на простатата, брахитерапията се прилата и при лечението на рак на шийката на матката и ендометриалния рак.

Източник: БНР

„Изградихме Центърът за компетентност „Персонализирана иновативна медицина (ПЕРИМЕД) с амбицията да направим съвременна инфраструктура, едно оборудване с високо специализирани апарати, чрез които да стартираме научни изследвания в областта на персонализираната медицина“. Това каза пред Bulgaria ON AIR ректорът на Медицинския университет в Пловдив – проф. д-р Мариана Мурджева.

По думите на проф. д-р Мурджева наименованието „персонализирана медицина“ означава използването на точното лекарство за точния пациент и точното заболяване. „Едната група заболявания, където може да бъде прилаган, е онкологията. Могат да бъдат таргетирани инфекциозни заболявания, дори психиатрични. Нашият фокус са точно определени онкологични, хематологични и критично болните пациенти“, уточни Мурджева.

По проекта съвместно работят Медицинският университет – Пловдив, ПУ „Паисий Хилендарски“ и Институтът по минералогия и кристалография към БАН. Проекта се финансира от ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г.

„От ПУ участваме с изграждането на пет лаборатории. Нашата специализация е в съвременните биотехнологии, като в тази част ние включваме възможност за работа на специалистите в природните науки, които ще си взаимодействат със специалисти в областта на биотехнологиите“, каза проф. Илия Илиев, председател на научния съвет.

Закупените апарати са единствени в България до този момент и ще позволяват получаването на необходимите им щамове. „В лабораторията влизат апарати от нов тип. Когато имаме едно лекарство, което е таблетирано и доставено в аптеката, ние трябва да проверим колко време запазва химичната си годност. Има няколко процеса, които могат да характеризират стареенето на медикамента“, допълни и проф. Борис Шивачев от Института по миниралология към БАН.

Проф. Шивачев обясни, че технологиите ще помагат да се види дали лекарството е стабилно или преминава в друг полимор, където вече е неактивно.

Планира се до 2023 г. да се изградят 8 специализирани лаборатории и обособени 2 научноизследователски системи, които ще са със съвременно оборудване за осъществяване на научноизследователска дейност от специалисти в различни области: медицина, молекулярна биология, генетика, онкология, геномна медицина, фармация, биохимия, химия, биотехнологии и др.

Източник: zdrave.net

„Ние ще предложим такива текстове, които да залегнат в НРД, а именно – че тогава, когато лечебното заведение кандидатства за договор с НЗОК, то би трябвало да предложи именно тези правила за разпределение на работната заплата“.

Това каза управителят на НЗОК д-р Дечо Дечев пред БНР по повод ангажимента, който пое министърът на здравеопазването Кирил Ананиев в Рамковия договор да бъде записано каква част от приходите на болниците да са за заплати на персонала.

„В НРД, който ще подпишем в понеделник, се предвижда ниво на разходите за персонал в рамките на общите приходи, които получава лечебното заведение, както и съотношение от тези разходи за персонал за това, което ще получава лекарят, професионалистът по здравни грижи и санитарят. Това ще даде сигурност и предвидимост при формирането на разходите за персонал“, каза министърът в парламента днес.

Министър Ананиев подчерта, че има утвърден механизъм за формиране на разходите за персонал в лечебните заведения. „Нивата на заплатите се регламентират и в колективен трудов договор, но те не са задължителни, а препоръчителни. Затова след разговори с медицинските сестри, лекарите и другите специалисти по здравни грижи преценихме, че въпросът трябва да бъде регламентиран и в Националния рамков договор, за да има устойчивост през годината при получаването на възнагражденията“, уточни министърът.

Според д-р Дечев обаче няма законов текст, който да задължи Здравната каса и Лекарския съюз да посочват в НРД каква част от приходите на болниците са за заплати. По думите му министърът на здравеопазването трябва да изготви такава нормативна промяна, която да разрешава текст, свързан с разпределението на средствата на работни заплати в предстоящия рамков договор.

Пред БНР д-р Дечев коментира и увеличените цени на клиничните пътеки. „За първи път тази година, по инициатива на БЛС, бяха изправени девиациите във времето. Т.е. за първи път тази сума, която се придава в повече към бюджета на болниците, беше преразпредена не като еднакъв процент към всички медицински дейности. А по предложение на Лекарския съюз беше предвидено тя да се пренасочи към дейности, за които сме единодушни, че бяха недооценени и се извършват предимно от общински болници“, каза д-р Дечев.

Източник: zdrave.net