– Проф. Костов, какво стои зад признанието „Лекар на годината“ за 2019 г. в София?

– Не знам какви са критериите, които използва Български лекарски съюз и по-специално Столичната лекарска колегия, но истината е, че полагам много усилия за дружеството, което ръководя. За мен персонално е ясно, че се стремя към добри резултати и надявам се, ги постигаме.

– Какво е финансовото състояние на най-голямата АГ болница „Майчин дом“?

– Болницата завършва 2019 г. с положителен финансов резултат – реален, счетоводен, без никакви задължения към фирми, контрагенти и просрочия. Стабилно дружество, което отчитаме пред съответните институции.

– Как постигате такива резултати на фона на общата задлъжнялост на болниците?

– С много работа, с мотивация на екипа, с огромно себеотдаване като се започне от санитаря, през акушерката до шефа на екип, до всички лекари и цялата администрация.

– С колко приблизително се повишиха приходите на клиниките след увеличаване на цените на някои АГ пътеки?

– Приблизително с 6{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978}. Това също помогна за доброто финансово състояние на болницата. Освен това имаме много добър диалог в момента с Министерство на здравеопазването, с Националната здравноосигурителна каса, което също спомага за стабилността на дружеството.

– Успяхте ли да достигнете нивото на заплатите на акушерки и сестри, записано в Колективния трудов договор?

– Да, успяхме да повишим заплатите и да достигнем тези нива. Нещо повече – позволихме си да дадем коледен бонус на акушерките, а и на санитарите.

– Какво очаквате от НДР 2020?

– Специално в областта на акушерството и гинекологията, а и на неонатологията очаквам да има увеличение на стойността на клиничните пътеки, така, както сме говорили с представителите на БЛС. Ако се случи, ще се отрази на работата на болницата. Защото всички знаем, че все още много пътеки са недооценени. Ние работим с европейско качество, европейски материали и продукти, и всичко това е за сметка на работата на квалифицирания медицински персонал. Той трябва да бъде възнаграден адекватно.

– Кои са най-сериозните проблеми в болницата? Имате ли достатъчно персонал или и при Вас не достигат сестри и акушерки?

– Разбира се, че имаме проблеми с персонала. „Майчин дом“ не е изключение от общата система. Работим активно за привличането на млади кадри, но не е лесно. Частните болници са една градивна конкуренция и благодарение на тях и държавните лечебни заведения вървят напред, но борбата за квалифицирани кадри е много голяма. Така че основната ни цел е да привлечем млади, мотивирани професионалисти, които да се развиват, да помагат на болницата, да печелят достойно своите възнаграждения и да имат възможност да се доказват на територията на една академична структура като „Майчин дом“.

– Какви новости въведохте в болницата през тази година?

– Въведохме интересна апаратура за подпомагане на диагностиката на рака на гърдата на базата на термография, т. е. хващане на участъци от гърдата, които са с по-висока температура. Това е напълно безвредна технология за първоначален скрининг, без облъчвания, която въведохме първи в България. Всъщност, монтирахме апаратурата в края на миналата година, но вече активно работим цялата 2019 г. Тя позволява да бъдат откривани и наблюдавани образования в млечната жлеза още в ранен стадий, а резултатите се получават веднага. Също така трябва да споменем, че благодарение на Медицинския университет София и на Министерство на здравеопазването в Майчин дом заработи тази година и роботизираната хирургична платформа Да Винчи, чрез една от най-новите си версии. Така че вече всеки ден оперираме с нея тежки онкологични случаи.

– Ваши лекари ще заминат скоро на обучение в чужбина с подкрепата на Столична лекарска колегия. Разкажете ни повече за това.

– Да, двама млади колеги ще отидат в Истанбул. Те са специалисти по онкогинекология и заминават за една от водещите болници там. Тя е от европейска величина. Така че използвам случая да благодаря на Столична лекарска колегия, защото с тяхната помощ имаме възможност да изпратим наши специалисти да се обучават в такова средище на медицината и познанието. В областта на онкогинекологията като една от най-авангардните субспециалности на акушерството и гинекологията, новостите са много в световен мащаб, особено в частта нови хирургични методи, химио- и лъчетерапия, генетична диагностика и т. н. Затова нямам търпение колегите да се върнат и да дискутираме с тях иновациите, които Турция, като едно огромно медицинско средище, представя.

– Колко бебета са родени в болницата през 2019 г.?

– Към момента новородените са 3600, като имаме ръст в сравнение с миналата година от 120 бебета. Имаме и около 10{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} ръст на гинекологичните операции, така че се надявам това темпо и този ръст да го запазим и следващата година.

– В последните години се влошиха отношенията между лекар и пациент. Как да се промени това?

– Това е един много сериозен проблем за България и за всички българи. Лекарите и пациентите не са врагове. Пациентите трябва да знаят, че призванието на лекаря е да им помага. Лекарят е учил медицина и е избрал тази професия с ясното убеждение, че на първо място той трябва да работи и дори да се жертва за здравето на пациента. Така че за това нещо ние много разчитаме на медиите като обществен посредник в информационната среда. Всеки от нас вече живее в интернет, но има много фалшиви новини, има много неточни информации. Аз апелирам като човек, който познава в дълбочина пряко работата, лекува, диагностицира и оперира, да не се тиражират неточни неща. Трябва да работим много в тази посока, като медиите са първият елемент в цялата тази политика на изглаждане на отношенията лекар-пациент. Във всички случаи аз съм убеден, че българският лекар е достоен професионалист, който работи с ясното съзнание, че би направил всичко за своя пациент.

– Какви идеи имате за догодина? Какво да очакваме като допълнителни услуги в „Майчин дом“?

– „Майчин дом“ е институция на 116 години. Тя е като един голям кораб, който трудно може да направи някакъв рязък завой. Усилията ни са инвестирани в качествена диагностика, качествено лечение и изобщо качество на медицинската услуга. При нас нещата стават прагматично, с малки стъпки се върви напред, за да може да се постигне във времето ефект на надграждане и на постоянен тренд, който да доведе в крайна сметка до удовлетвореност на българската майка, на българската жена, на българското семейство. „Майчин дом“ е една болница, която работи като цяло за българската нация. Ние в момента сме заложили много на ендоскопската хирургия, на телемедицината и нашият план е да работим в посока на лечението на рака на млечната жлеза. Това е нещото, което липсва в портфолиото на болницата, но мисля, че е въпрос на обозримо бъдеще да го разработим.

– Вие сте университетска болница. Има ли интерес към АГ-специалността от младите лекари?

– Не страдаме от липса на млади колеги, които искат да усвояват знания в областта на акушерството и гинекологията, както и на анестезиологията и интензивното лечение.

– Очаквате ли някакви реформи следващата година? Какъв модел бихте подкрепили?

– Винаги очаквам реформи, защото една система, която не се променя, не може да отговори на времето. Една система трябва непрекъснато да се надгражда, за да може да се развива. Системата на здравеопазване се реформира във всяка една развита държава – и във Франция, и в Германия, и в САЩ, и в Япония, така че България, бидейки част от съвременния свят е нормално също да го прави. И искрено вярвам, че политиците, Министерство на здравеопазването и Парламентарната здравна комисия работят сериозно по този въпрос и от контактите ми с тях съм убеден, че нещата се случват в добрата посока. Така че очакваме 2020 г. да донесе резултати.

– Кой модел подкрепяте – този с пълна демонополизация на Касата или надграждащия, с допълнително здравно осигуряване?

– Аз персонално, не говоря като мениджър на болницата в момента, от това, което съм чел и от пътуванията ми по света, по-скоро подкрепям втория модел. Считам, че пълната демонополизация на Касата крие риск за системата. България не е най-силно икономически поставена, така че трябва да има стабилност.

– Да не пропускаме нещо много важно накрая?

– Пропускаме. Това да пожелая на моите колеги не само в болницата, но и на всички, които работят в здравния сектор, здраве и късмет през Новата година и весели Коледни празници. Като нация и като общество да проявяваме респект един към друг и да бъдем по-добри хора.

Лили Войнова

Източик: clinica.bg

На 18 пациенти с тежка форма на катаракта поставихме нови вътреочни лещи

Началникът на Отделението по витреоретинална хирургия в Офталмологичната клиника на Александровска болница д-р Яни Здравков е завършил Медицинския университет в София през 2004 г.

През 2009 г. взема специалност по очни болести. Специализирал е в Италия, Словения и Чехия. Автор е на редица публикации в чужбина и у нас, както и активен участник в ежегодните български и чуждестранни конференции. Членува в Българския лекарски съюз, Националната глаукомна асоциация и в Европейската асоциация на катарактните и рефрактивни хирурзи.

В Клиниката по очни болести на „Александровска“ се занимава с диагностика и лечение на болестите на предния очен сегмент – катаракта, глаукома, травми, инфекции, неопластични образувания.

От близо половин година офталмолозите от Клиниката по очни болести към Александровска болница провеждат безплатни прегледи в домовете за възрастни хора в столицата. Инициативата е насочена към всички пенсионери, лишени от грижи, а ако някой има нужда от операция или лечение – те се заемат отново напълно безвъзмездно.

До този момент са прегледали около 500 души. За това какви са най-честите заболявания на очите, свързани с възрастта, разговаряме с д-р Яни Здравков, началник на Отделението по витреоретинална хирургия в Клиниката по очни болести на УМБАЛ „Александровска”, който е и един от инициаторите на благородната идея.

– Д-р Здравков, разкажете малко повече за профилактичните прегледи, които офталмолозите от вашата клиника правят в домовете за възрастни хора?

– Всичко започна преди осем месеца, през май 2019 г., в един съвсем неформален разговор с ръководителя на клиниката доц. д-р Александър Оскар, на когото споделих тази моя идея да обърнем малко повече внимание на благотворителността.

Той, разбира се, прие идеята и нещата се доразвиха след среща с кмета на столицата г-жа Йорданка Фандъкова. С нейна помощ се организира среща с директорите на всички тези социални домове в София, след което бе направена съответната организация.

От клиниката изпратихме млади колеги, които да проведат абсолютно безплатно прегледи на всички нуждаещи се възрастни хора и да констатират какви заболявания имат. От прегледите стана ясно, че тези възрастни хора имат много сериозни заболявания, като някои от тях имаха и нужда от хирургично лечение.

Затова направихме и следващата стъпка, като им предложихме отново напълно безплатно за тях качествено хирургично лечение на катаракта. Вече сме прегледали над 500 възрастни хора, от които 18 имат, така да се каже, нови очи, ново зрение.

– Казахте, че 18 възрастни хора от социалните домове са се възползвали от безплатната операция, но как стои въпросът за тези, които са извън домовете? Колко струва новата леща?

– Има различни видове лещи, с различна цена, разбира се. Всяка една вътреочна леща има различна характеристика и дава различни нюанси на зрението. Да кажем, скъпите, премиум лещите, осигуряват зрение на различни дистанции – на близко, на далеч, на средна дистанция, могат да коригират астигматизъм например, може да правят комбинация от всичко това. Тези лещи са относително скъпи – от 1500 лв. нагоре.

Докато масовите лещи, които са само за една дистанция и не коригират астигматизма, започват от 500 и стигат до 1100-1200 лв. Широк е диапазонът, според това коя е фирмата вносител и производител.

– Кога се проявяват свързаните с възрастта промени?

– Отделните заболявания на очите бележат начало в различна възраст, но хайде да кажем 60-годишна възраст може би е някаква граница, отвъд която зрението започва да се влошава както чисто обективно – т.е. спада зрителната острота на пациента, така и възрастният човек започва да забелязва различни смущения – някакви черни точици, мушички, които му плуват пред окото, светкавици, вече трудно фокусира на различните дистанции. И именно тези смущения в зрението карат пациентите да посетят лекар.

Преди 60-годишна възраст повечето си казват: „А, то ще ми мине! Може би трябва да сменя очилата”, и неглижират сериозния проблем. И точно поради тази причина сега при профилактичните прегледи се натъкнахме на изключително напреднали форми на основните заболявания, като катаракта, макулна дегенерация, глаукома. За съжаление, голяма част от тези възрастни хора не бяха преглеждани от офталмолог с години. Не малък процент от тях бяха практически незрящи, което беше голямо предизвикателство за нас да ги лекуваме.

– Безобидна ли пресбиопията или т.нар. старческо далекогледство, д-р Здравков, и какво е нейното „поведение” с напредването на годините?

– Пресбиопията не е заболяване. Обикновено хората за първи път се сблъскват с пресбиопията, засягаща близкото виждане, след около 45-годишна възраст. Това е напълно нормално и се дължи на загубата на способността за фокусиране поради втвърдяване на лещите вътре в окото.

С увеличаване на възрастта, пресбиопията става все по-прогресираща и се налага по-често промяна в предписанието за очила или контактни лещи. Но това по-скоро е физиологично състояние, а не е болест, докато катарактата например, може да се счита, че е свързано с възрастта заболяване, което е изключително често срещано сред възрастните хора.

– Как се проявява катарактата?

– Има различни форми и видове на катаракта, като всяка от тях е със специфична първоначална симптоматика. Но така или иначе, при повечето пациенти първият симптом е влошаване на зрението, което ги кара да посетят лекар, с надеждата, че най-вероятно очилата им са за смяна. Да, ама като отидат, виждат, че и с по-висок, и с по-нисък диоптър нещата не се получават.

Т.е. няма я тази яснота на зрението, този контраст, който доскоро е имал пациентът. Общите симптоми при развитие на катарактата включват замъглено или удвоено зрение, чувствителност към светлина и блясък. Забелязват, че когато шофират вечер, светлината от насрещно движещите се автомобили започва много да ги дразни, трудно фокусират на различните дистанции. Респективно пък, от намаленото зрение окото повече сълзи, зачервено е, все е раздразнено. Голяма е палитрата на симптомите на катаракта в началото.

Впоследствие, разбира се, остава само силно намалената зрителна острота, а зеницата, която нормално изглежда черна, може да претърпи забележими промени в цвета и да изглежда жълтеникала или бяла. Всъщност, именно това се наблюдаваше при пациентите от домовете, защото побеляването на вътреочната леща вече е крайният стадий на развитие на това заболяване.

– Медицината напредна много, няма ли някакви неинвазивни средства за лечение на катаракта?

– Все още не съществуват такива капки или някакви други илачи, които да спомагат за лечение на катаракта. В момента на пазара има един нов препарат, мисля, че е италианско производство, който претендира, че уж забавя прогресията на катаракта, но знаейки физиологията на окото и на организма, смятам, че няма база, на която да стъпи този препарат, така че да подейства.

– Много възрастни хора страдат от т. нар. сухо око. Каква е причината за това?

– С възрастта настъпват нормални инволютивни промени в жлезите, произвеждащи сълзите, вследствие на което сълзите намаляват както по количество, така и по качество. Т.е. от една страна, имаме по-малко сълзи, от друга – сълзи, които много по-бързо се изпаряват и не овлажняват окото достатъчно дълго време и достатъчно добре.

Което пък кара окото и слъзната жлеза да произвежда допълнителна сълза, което завърта един порочен кръг, от който тези пациенти трудно излизат. В зависимост от главната причина за нарушеното овлажняване окото реагира различно – зачервяване, сърбеж, сълзене, влошено зрение, усещане на „пясък” в очите. Не всички от тези оплаквания обаче, се срещат задължително при сухо око, възможно е единственото оплакване да бъде честото сълзене. Затова специално за „сухо око” е много важно да се диагностицира къде точно е проблемът, кои жлези страдат, кой слой на слъзния филм е увреден и да се вземат адекватните мерки.

Румяна СТЕФАНОВА

Източник: zdrave.to